Антони Гиза
БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

I. МАКЕДОНСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА ХIХ ВЕК
 

 3. ПРОСВЕТА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ

 Българите ­ поради гръцкото върховенство на православната църква ­ имат по-труден старт в процеса на националното си възраждане от повечето европейски народи. Възраждането на националното съзнание по тези земи не е лесен процес, макар то винаги да намира своето отражение в църковната живопис и в народното творчество. За разбуждане на патриотичните чувства в църковните дърворезби и при зографисването на църкви и манастири се използват различни декоративни мотиви, свързани със старата история на македонските земи. В условията на тежка ежедневна борба за оцеляване, водена с турския поробител, българското население трябва да се защищава и от гръцките домогвания. Гърците, които имат национална държава от 1821 г., не крият своите завоевателни намерения към тези земи след предвижданото скорошно падане на Турция. От 30-те-40-те години на ХIХ век в Македония започва да действа и сръбската пропаганда, която прави опити за откриване на сръбски училища. Все пак българите постигат някои успехи ­ през 1837 г. в Солун е създадена първата в Македония българска печатница, а до средата на века в областта се откриват седем основни училища.

 Основно съдържание на българския национален живот през този период е борбата за премахване на гръцката доминация в църковните и религиозни дела. Мнозина българи от Македония са сред водещите фигури на българското национално възраждане. Сред тях е отец Паисий Хилендарски от Банско, автор на първата след векове на забрава история на България, която въпреки многобройните фактологични грешки става основен двигател за събуждане на българското национално самосъзнание и гордост. Други известни дейци са братята Констадин и Димитър Миладинови от Струга. Те събират и изследват народното творчество на македонските българи. Проявяват се като борци за независима българска църква, но са отровени в Цариградския затвор от висшето гръцко духовенство. Сред изявените дейци се нареждат и имената на поетите Григор Пърличев и Райко Жинзифов и множество просветни дейци, които създават в Македония през втората половина на XIX в. многобройни български училища. Те са  издържани от различни източници ­ чрез местните християнски общини; от свободни пожертвования на населението, събирани в църквите по време на служба; от наеми на общинските имоти. В областта се създават се и известен брой мисионерски училища, които се издържат от европейски католически и протестантски мисии. През 1870 г. борбите на българите за духовна независимост се увенчават с успех. С ферман на султана е създадена независима българска църква. Българската принадлежност на част от македонските епархии е поставена под въпрос, но проведеното от турските власти допитване, въпреки яростната съпротива и контрапропаганда на гръцкото духовенство, носи поредния голям успех на македонските българи. Мнозинството от македонските епархии признава върховенството на новосъздадената Българска екзархия.

 Отделен проблем представляват сръбските домогвания. Още при първите сръбски инициативи в Македония излиза наяве убеждението на сърбите, че притежават исконни права върху македонските земи. Местното население за първи път се сблъсква с развиващата се великосръбска и югославянска идея, която предвижда създаване на обща държава, включваща всички южни славяни на Балканите под водачеството на Сърбия. Тази идея не спечелва много привърженици в Македония. Нейното население, както и това на останалите български земи, се отнася към югославянската идея резервирано. Все пак с течение на годините сърбите ще успеят да създадат тук неголяма група свои сътрудници и дори горещи привърженици, наричани от местното население сърбомани. Това най-често са македонци, получили образованието си в Сърбия и надъхани с югославянската идея по време на учението си.

 Така или иначе, независимо от гръцките и сръбските домогвания, в този период македонските земи остават в турски ръце и са управлявани по един брутален начин, а сложните взаимоотношения между различните националности и вероизповедания, както и ниското ниво на културата и на националното самосъзнание представляват едно добре дошло улеснение за поробителя.

[Previous] [Next]
[Back to Index]