Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война. Кюстендилци и Кюстендилският край във въоръжения конфликт (1915-1918)

Ангел Джонев

 

УВОД

 

 

Войните са сериозно изпитание в човешкото битие. През века след Наполеоновите в Европа се водят още множество въоръжени конфликти. Те обаче имат значително по-локално значение. Подир поредния руско-турски сблъсък през 1878 г. на световната карта се появява възстановената българска държава. Санстефанският прелиминарен договор, подписан на 19 февруари същата година, очертава границите и, близки до тези на националното землище. Северна Добруджа обаче е харизана на Румъния, Нишко на Сърбия, а значителна част от Одринска Тракия остава в Османската империя. Независимо от своята непълнота, територията от трактата се превръща в идеал за обединена България. Тя до голяма степен се припокрива с обхвата на Екзархията и на двата вилаета от проекта на Цариградската посланическа конференция. Като дело на компромис и интереси трите карти изключват някои части от националната снага. Берлинският договор от същата 1878 г. разсича съдбоносно българското землище. На Балканския полуостров се появяват автономното Княжество България и автономната област Източна Румелия. Суверенитетът им остава под контрола на султана. Македония и част от Одринска Тракия са върнати на Османската империя. Средна Добруджа е придадена към Румъния, а Пиротско и Вранско към Кралство Сърбия. От тази изходна позиция започва борбата на българския народ за обединение в една държава.

 

Кюстендилският край остава в границите на Княжеството. Последното се нагърбва с ролята на Пиемонт в процесите на единение. Паралелно с решаването на тази важна задача се изграждат държавните структури. Реформирана е административната система, въведена от Временното руско управление. През 1880 г. се създава Кюстендилски окръг. Той включва Кюстендилска, Дупнишка, Радомирска, Изворска (по-сетне Босилеградска) околия. При поредната промяна през 1901 г. първата и последната са обединени. Само с три околии, окръгът просъществува до 1934 г. [1]

 

Административният център се запазва в Кюстендил, който е и средище на община. Градът е най-големият по брой на населението в югозападната част на държавата. В края на XIX - началото на ХХ в. той значително се модернизира. Планират се основните транспортни комуникации и се изграждат множество нови обществени и частни сгради. В най-строгия му център, до самия площад, през 1894 г. е завършено най-значимото му просветно огнище - Педагогическото училище. През дългото си съществуване тази сграда приютява освен образователни, също и военни, съдебни, партийни и административни институции. Понастоящем в нея се помещава Община Кюстендил. В периода на Първата световна война 1915 - 1918 г. именно тук

 

7

 

 

се разполага Главната квартира на Действащата армия. [2] Още множество имоти приемат подразделенията и личния и състав. Градът съществено се милитаризира. Той придобива важно значение за Царството и коалицията на Централните сили.

 

Кюстендил, образно казано, се превръща във военна столица на България. С този термин ни най-малко се цели омаловажаването на мястото на София. Тя безспорно запазва административните си функции. Кюстендил обаче съществено се променя. На провинциалния град е съдено да стане популярен не само в държавата, полуострова, континента, но защо не и в глобален мащаб. В рамките му се обсъждат теми, които влияят върху процеси и събития през целия световен конфликт. Век по-късно тази му роля значително е затъмнена. Няма дори паметен знак, който да указва сградата на българската Главна квартира през Първата световна война. Положението с историографията също не е на завидно ниво. Все пак в съществена част от изследванията Кюстендил се споменава като място на най-висшата военна институция в България.

 

Липсата на цялостно проучване е сериозна пречка за осмисляне на миналото на този град и район от държавата. Очертаните пропуски трябва да бъдат изяснени. Подобна е и целта на изследването - да покаже мястото, ролята и значението на Кюстендил, кюстендилци и края по време на Първата световна война 1915 - 1918 г. За осъществяването и е необходимо изпълнението на редица задачи. Важно е осветляването на положението на града и района в борбите и войните за национално обединение преди глобалния конфликт. По сърцевината на проблема се оформят няколко групи въпроси. На първо място са тези, свързани с изясняването на причините за избора на Кюстендил за дом на Главната квартира и тенденциите, проявени вследствие от нейното разполагане. Сред тях ключово значение имат изясняването на взаимоотношенията в самия военен връх и на него с основните факторите в управлението на държавата. Взаимодействието и проблемите със съюзниците също е важен аспект сред задачите. Друга група въпроси е свързана с отношението между населението и висшите военни. Важно място заемат влиянието, оказвано при функционирането на административните, образователните, културните и религиозните структури в града. Сериозен аспект за изследване е пребиваването на известни интелектуалци, обмяната на идеи и проявленията на творческия им порив. Основно внимание трябва да се отдели на изясняването на проблемите с продоволствието на населението и неговата сигурност. Третата група въпроси са насочени към открояването на мястото на основната маса от мобилизираните, а именно кюстендилските пехотни части по фронтовете. Заедно с непосредствените резултати от сраженията важно е показването на войнишкото ежедневие, душевните терзания на бойците и техните близки в тила. Извеждането на всичките тези, на пръв поглед локални аспекти, трябва да се осъществи на базата на прегледа на общите тенденции в развитието на въоръжения сблъсък. Отделно внимание да се обърне на резултатите от войната и резонирането

 

8

 

 

им върху Кюстендил и района. В този план необходимо е проследяването на процесите на националния въпрос не само в краткосрочен план, но и в средносрочен период до следващия глобален конфликт.

 

С оглед непосредствената цел и задачите, логично е хронологическият ареал на изследването да бъде заключен не само между 1915 и 1918 г, а по-всеобхватно от Освобождението на България докъм началото на Втората световна война. Териториалните рамки също не са строго фиксирани. Основното наблюдение се извършва върху Кюстендил и околията му, но зоната се разширяват до окръжно и национално ниво. Чрез бойния път на местните пехотни полкове и влиянието на външнополитическите фактори темата напуска рамките на държавата и тези на Балканския полуостров.

 

В географски и етнографски смисъл Кюстендилско се подразделя на четири района. На север от града е разположено Краището, на запад - Каменица, на юг - Пиянец и на изток - Полето или Котловината. [3] Непосредствено от Кюстендил започва Осоговската планина, а първият хълм, който се извисява над него, носи името Хисарлък. [4] Градът е разположен на кръстопътя на важни транспортни артерии, преминаващи от Адриатическо до Черно море и от Бяло море към Дунав и Централна Европа. В чертите му се откриват находки от неолита, а е локализирано селище от халколита. През Античността, Средновековието и Новото време Кюстендил преживява периоди на разцвет и застой, но винаги оцелява в средата на Балканите. Той е административен, стопански, културен и религиозен център на три световни империи и три български държавни проявления. На базата на хилядолетното му минало, трите години на участие в глобалния конфликт са прашинка в битието му. Разполагането и дейността на Главната квартира на Действащата армия на Царство България е един от важните моменти в неговата история. [5]

 

Вече беше констатирана липсата на цялостно всеобхватно изследване на Кюстендил и Кюстендилския край през Първата световна война 1915 - 1918 г. Съществуват обаче редица проучвания на отделни аспекти от миналото на района. Първите сред тях се появяват изпод перото на Владимир Караманов, но пък повечето остават в ръкопис. Той не само описва някои събития и тенденции, но като окръжен управител в началото на въоръжения конфликт и сам участва в тях. Обстоятелството може да се възприеме като дефект, но и като ефект в оставените текстове. Субективният поглед при такива случаи е съществен, но въпрос е доколко всеки автор може да се дистанцира от него. [6] С подобен характер от същия период са и някои военноисторически проучвания. [7] Сред по-новите и съвременни изследователи се открояват Жеко Попов [8], Тодор Димитров [9], Стефан Минков [10], Костадин Николов [11] и редица други [12]. Наравно с тези, които акцентират директно, има множество учени, които в обобщаващите си материали хвърлят светлина и върху Кюстендил и края. Основни автори в този план са Георги Марков [13], Веселин Янчев [14], Светлозар Елдъров [15], Любомир Огнянов [16], Калчо Калчев [17], Иван Петров [18], Блага Димитрова и Йордан Василев [19].

 

9

 

 

С не по-малко значение са обобщаващите проучвания на военни и външнополитически аспекти от световния конфликт. Към тях се отнасят и сборниците от юбилейни научни конференции и симпозиуми. [20] На тази база обаче незначително количество са конкретните изследвания за Кюстендил и края в периода 1915 - 1918 г.

 

За цялостно проучване на темата са използвани редица исторически извори. Основната част се намира в архивохранилищата на Република България. Водещо място сред тях има Държавният военноисторически архив - Велико Търново. В него се съхраняват огромно количество документи от периода на Първата световна война и от дейността на Главната квартира на Действащата армия. Понеже целта на темата е по-различна от разкриването единствено на нейните функции, са привлечени източници и от Централния държавен архив, Българския исторически архив при Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Научния архив на Българската академия на науките, Военноисторическа библиотека при Военна академия „Г. С. Раковски“. Важно значение за осъществяване на изследването имат изворите, съхранявани в Държавен архив-Кюстендил и Регионален исторически музей-Кюстендил. Използвани са множество сборници с публикувани български и чужди документи. Чрез последните се показва още една, по-скоро външнополитическа гледна точка. От обнародваните източници са привлечени още стенографските дневници на Народното събрание, мемоари на известни политически, военни, културни дейци и редица периодични издания.

 

С отговора на множеството неизяснени въпроси би се запълнила една празнина в местната и българската история. Показването на мястото, ролята и значението на Кюстендил и кюстендилци през борбите и войните за национално обединение и конкретно през първия световен конфликт, изпълнява вековен дълг към усилията на населението от града и района. Той обаче едва ли може да се осъществи с усилията само на един човек. Искам да изкажа своята признателност за оказаната подкрепа на семейството ми, колегите от секцията „История на българския национален въпрос“ към Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, Държавния военноисторически архив - Велико Търново, Централен държавен архив, Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Научния архив на Българската академия на науките, Военноисторическата библиотека при Военна академия „Г. С. Раковски“, Държавен архив - Кюстендил, Регионална библиотека - Кюстендил, Регионален исторически музей - Кюстендил. Също и на всеки колега и приятел, помогнал с напътствие и съвет. Особена благодарност дължа на проф. д-р Веселин Янчев, който за пореден път професионално и безкористно се ангажира е едно мое творческо начинание.

 

10

 

 

 

БЕЛЕЖКИ

 

1. Димитров, Т. Кюстендилски окръг - териториално-административна уредба (1878 - 1934 г.). - Известия на Исторически музей Кюстендил. Т. 11. Кюстендил, 2005, 19 - 21.

 

2. Регионален исторически музей - Кюстендил, Научен архив (РИМ-Кн, НА), 03 - 3/93, л. 1 - 2.

 

3. За подразделянето на Кюстендилско по-подробно вж.: Захариев, Й. Кюстендилско Крайще. С., 1918; Захариев, Й. Каменица. С., 1935; Захариев, Й. Пиянец. С., 1949; Захариев, Й. Кюстендилската котловина. С., 1963; Генадиева, В., Ст. Чохаджиев. Археологически паметници от Кюстендилско. Ч. I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище. В.Търново, 2002; Генадиева, В., Ст. Чохаджиев. Археологически паметници от Кюстендилско. 4.II. Археологически паметници от Каменица. В. Търново, 2003.

 

4. ДА-Кюстендил, ф. 269к, оп. 1, а.е. 38, л. 1 - 17.

 

5. За историята на Кюстендил и района през античността и средновековието по-подробно вж.: Вандова, В. Нови проучвания на неолитни обекти в долината на Струма. - В: Професор д-р Борис Борисов - ученици и приятели. В. Търново, 2016, с. 123; Вандова, В. Основни резултати от проучванията на обекти от неолита и халколита в Кюстендил и Кюстендилската котловина през последните 10 години. - Известия на Исторически музей - Кюстендил. Т. 13. Кюстендил, 2007, 25 - 27; Кюстендил и Кюстендилско. С., 1973; Кацарова, В. Пауталия и нейната територия I - VI в. В. Търново, 2005; Матанов, Хр. Възникване и облик на Кюстендилски санджак през XV - XVII век. С., 2000; Радкова, Р. Възрожденска Дупница (XVIII - XIX в.). С., 2015.

 

6. Караманов, Вл. Първият ден на мобилизацията през 1915 г. в Кюстендилския окръг. - ВИС, 1928, № 1 - 2, 78 - 84; Караманов, Вл. Първият ден на мобилизацията през 1915 г. в Кюстендилския окръг. Струма, бр. 46, 7 септември 1929 г.; ДА-Кюстендил, ф. 2б9к, оп. 1, а.е. 35.

 

7. Терекиев, Д. Историята на Рилци. 13 пехотен рилски полк във войните за обединение на българския народ 1912 - 1913 и 1915 - 1918 г. Кюстендил, 1931; Караиванов, И. Историко-географски картини и впечатления от участието на перничани и рилци в световната война (1915 - 1918 г.). Кюстендил, 1938; Русев, И. Принос към историята на II армия във войната 1915 - 1918 г. м.м. октомврий и ноемврий 1915 г. С., 1928; Дървингов, П. Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г. С., 1920; Малеев, Л. Принос към истината за катастрофата на България през септември 1918 г. Документи, факти и спомени из дневника на адютанта на Главнокомандващия Действащата армия. С предговор на генерал-лейтенант Н. Жеков. С., 1921; Николов, К. Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г. С., 2002.

 

8. Попов, Ж. Кюстендилски окръг - икономика, партии, борби 1878 - 1918 г. Кюстендил, 1992.

 

9. Димитров, Т. Железният полк - тринадесети пехотен рилски (1886 - 1945 г.). Кюстендил, 2009.

 

10. Минков, Ст. Съглашенските войски в Югозападна България (края на 1918 - 1919 година). - Известия на Исторически музей - Кюстендил. Т. 11. Кюстендил, 2005, 143 - 152.

 

11. Николов, К. Съсредоточаване на Втора армия и установяване на Главната квартира в Кюстендил и региона в навечерието и началото на Първата световна война - 1915 г. - ВИС, 2008, № 4, 25 - 30; Николов, К. Създаване и начален организационен живот на окръжен дом - сиропиталище за деца на загиналите във войните 1912 - 1918 г. в Кюстендил. - Известия на Исторически музей - Кюстендил. Т. 17. Кюстендил, 2011, 399 - 405.

 

11

 

 

12. Янчева, Й. Благотворителността за сираците в Кюстендил в периода 1918 - 1945 г. - Известия на исторически музей - Кюстендил. Т. 17. Кюстендил, 2011, 407 - 420; Янчева, Й., В. Стойнева. Фронтоваци от Кюстендил за Първата световна война. - В: Първата световна война на Балканите. С., 2006, 271 - 275; Георгиев, Ст. Кметовете на Кюстендил (1878 - 2003 г.). Кюстендил, 2003; Младенов, Ал. Долна Любата. Кратка история. Родословия, бит, обичаи и традиции. Ниш, 2011.

 

13. Марков, Г. Голямата война и българския ключ за европейския погреб 1914 - 1916. С., 1995; Марков, Г. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 - 1919 г. С., 2006; Марков, Г. Парола „Сабя“. Заговорите и превратите на Военния съюз 1919 - 1936. С., 1992.

 

14. Янчев, В. Армия, обществен ред и вътрешна сигурност между войните и след тях (1913 - 1915 и 1918 - 1923). С., 2014.

 

15. Елдъров, Св. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877 - 1945. С., 2004, с. 152; Елдъров, Св. Българската православна църква и военнополитическата ориентация на България през 1915 година. - В: Първата световна война на Балканите и встъпването на България в нея (1914 - 1915). С., 2017, с. 151.

 

16. Огнянов, Л. Войнишкото въстание 1918. С., 1978.

 

17. Калчев, К. Българо-турски военнополитически отношения (1915 - 1918 г.). В. Търново, 2011; Калчев, К. Главнокомандващият на османската армия Енвер паша - на инспекция в Добруджа и Македония (1916 г.). - В: Българите във войните за национално освобождение и обединение 1876 - 1919. Плевен, 2009, 440 - 450.

 

18. Петров, И. Войната в Македония (1915 - 1918). С., 2008.

 

19. Димитров, Б., Й. Василев. Младостта на Багряна. С., 1993.

 

20. Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 3. Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на II армия в Македония. С., 1938; Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 8. Войната срещу Ромъния през 1916 г. С., 1939; Българската армия в Световната война 1915 - 1918 г. Т. 9. Настъплението на III армия в Добруджа. С., 1943; Лалков, М. Балканската политика на Австро-Унгария (1914 - 1917 г.). Австро-унгарската дипломация в борба за съюзници през Първата световна война. С., 1983; Илчев, И. България и Антантата през Първата световна война. С., 1990; Първата световна война на Балканите. С., 2006; България в Първата световна война. Том първи, септември 1915-август 1916 г. б.м. б.д.; Българската армия в Първата световна война 1915 - 1918 г. С., 2015; Петров, Т. Демонстративните действия на съглашенските войски по долината на Струма в края на 1916 г. - ВИС, 2006, № 1 - 2, 40 - 45; Станчев, С. Българското военно изкуство във войната срещу Румъния. - В: Първата световна война и България през 1916 г. С., 2016, 258 - 261.

 

[Next]

[Back to Index]