КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ, СПОМЕНАТИ В КНИГАТА
1. АБДУЛ АЗИС (1830-1876)
Султан на Отоманската империя, 1861-76 година. Реформатор и прогресивен в държавната политика, първоначално, по-късно става по-консервативен - даже реакционер, всичко това става поради много трудности - вътрешни и международни. Либералната опозиция го детронира и... убива жестоко.
2. АВКСЕНТИЙ ВЕЛЕШКИ (1798-1865)
Митрополит, един от църковните хора водачи на движението за независима българска църква. Роден в Самоков. Бил е митрополит в Мостар, Херцеговина и във Велес. Активист по църковния въпрос от 1859 година, за което е бил на заточение от 1861 до 1864 година.
3. АКСАКОВ, ИВАН СЕРГЕЕВИЧ (1823-1886)
Един от най-известните и способни славофили е Русия. Писател, публицист, политически деец. Добре известен и познат и в чужбина. Роден в село Надржин, Уфимска губерния. Изучава право в Петербург. 1838-42 г. На държавна служба в провинцията до 1860 г. През 60-те години и по късно е в Москва - активен пропагандист на славофилизъм-панславизъм. Неговият баща Сергей (1791-1859) и брат му Константин (1817-1860) са също известни писатели и хора с висока научна ерудиция.
4. АЛБАНАЦ (?)
Офицер в Австрийската и по-късно в руската армия. Той е от сръбски или хърватски произход. От средата на 1720-те години е на руска служба с главната задача да довежда южни славяни за заселването на южна Украйна и южна Русия, за образуването на “граничен кордон” срещу татарите и турските домогвания.
5. АЛИ ПАША, МЕХМЕД АМИН (1815-1871)
Известен и много способен държавник в Отоманската империя.Бил е прогресивен и реформатор. Извънредно много способен като дипломат и администратор. Бил е велик везир четири пъти. от 1855 до 1871 година. Бил е министър на външните работи няколко пъти. На него ние, българите,
202
трябва да изказваме благодарности, понеже той поддържа българската страна в спора с Патриаршията по Църковния въпрос.
6. АТАНАСОВИЧ, ГЕОРГИ, доктор (1821-1892)
Професор по медицина, министър след Освобождението, един от основателите на Добродетелната дружина. Роден в Свищов. Образован в Париж. Преподавател по медицина в Букурещкия университет. Допринася извънредно много за образованието на български студенти в чужбина. Консервативно политически настроен и действащ. Той е първият министър на Образованието след Освобождението.
7. БАГРАТИОН, ПЕТР ИВАНОВИЧ (1765-1812)
Извънредно способен руски генерал от пехотата. Роден във военна фамилия от княжески произход - грузинец по народност. Той е пръв помощник на най-известните руски военачалници Суворов и Кутузов. Воювал е в Кавказ. Италия. Швейцария и на Балканите, също така срещу Наполеон във войната в 1812 година. Смъртно ранен в битката при Бородино. 7.IX., умира на 24.IX.
8. БЕСТЮЖЕВ-РЮМИН, МИХАИЛ ПЕТРОВИЧ, Граф (1688-1760)
Руски дипломат, пълномощен министър в много европейски столици. От ранна възраст се образова на Запад. Неговите постижения са значителни, получава много награди и признания. Неговият брат, Алексей, заема много по-високи и отговорни длъжности - пръв помощник-съветник, и пръв министър при императриците Елисавета и Екатерина Велика. Дипломат от 1717 г., а императорски съветник и министър от 1740 до 1766 година.
9. БОЗВЕЛИ, НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ (1785-1848)
Най-първи черковник, припознат като водач в националната борба за независима българска църква. Роден е Котел. Първоначалното му образование е в килийно училище, а след това в няколко гръцки училища, Паисиевата История и Софроний Врачански (също котленец) са му били добре познати. Приема църковните одежди на 17-годишна възраст. Учителства в Северна България. Пише книги - учебници и други от смесено литературно-политическо-полемическо естество. Става много известен с неговото крайно упорито и смело поведение срещу фанариотите. Умира като национален мъченик в заточение.
203
10. БОТЕВ, ХРИСТО ПЕТКОВ (1848-1876)
За Ботев много се знае. наистина много повече от който и да бил друг възрожденец. На него единствения се отдава прозвището "гений". Аз напълно се съгласявам, че в него са вродени генетични сили на гений - най-вече в поезията му. Той е революционер, но не гений по революционните дела. В това отношение неговата самоотверженост е знаменита, и до ден днешен празнувана. От хората, които лично са го познавали, от неговите съмишленици революционери, от неговите оживели четници научаваме, че освен литературниите му способности и други добри качества, той също е бил: "нетърпелив*, "избухлив", "амбициозен", "завистлив*, "недоверчив". “съмняващ се" в искреността на другите хора; освен това е бил "не добре организиран в своите действия", "не работлив" и т.н. От тези показания научаваме, че той е бил в "карба" и "силни пререкания" с Л. Каравелов. Защо? Защото Ботев е искал да бъде припознат и на първо място - мястото на Каравелов. Стефан Стамболов. бъдещият министър-председател на България, е бил доста близък на Ботев. За отношенията Ботев-Каравелов Стамболов казва:
"Ботев имаше буен, избухлив темперамент и беше несдържан и в главах, и в целях. Той обичаше да настоява на своето, искаше да му се подчиняват, беше честолюбив и искаше да свали Л. Каравелов от пиедестала му. за да му заеме мястото. И сега, ако той бе останал жив. той би се борил за политическа кариера, за това - да бъде водач на партия или министър, или обратно - безграничната му крайност би го завела на бесилката." (Думите на Стамболов са от Ив. П.Церов. Спомени и бележки. кн,2. Варна. 1935. Също от Ал. Бурмов. Христо Ботев през погледа на съвременниците си . София. 1945 г.)
11. БУРМОВ, ТОДОР СТОЯНОВ (1834-1906)
Първокласен възрожденец, но второстепенно известен. Роден в село Нова махала, близо да Габрово. Виеше образование получава в Киев. Учителства в Габрово. Той е. аз мисля, най-способният публицист през Възраждането. Редактира Български книжици, Съветник, Време. Български глас и Витоша. Взема дейно участие в църковната борба. Написва и публикува извънредно ценната книга - Българо-гръцката църковна разпра. 630 стр., изд. Св. Синод. София, 1902.
Бурмов е първият министър-председател на България след Освобождението.
204
12. ВАШЕНКО (?) (В.К.: Става дума за Герасим Васильевич Ващенко, първия руски консул в българските земи).
Руски консул в Сливен от началото на 1830 година до 1839 година. Сливенци не го одобряват и той е преместен в Белград.
13. ГЕОРГИЕВ, ХРИСТО НЕДЕВ (1824-1872)
Богат търговец и банкер в Румъния. Основател на Добродетелната дружинка и Партията на старите. Политически много активен в консервативно направление. Роден е Карлово, още като младеж заминава в Румьния, където с по-стария си брат, Евлогий (1819-1897), установяват международни търговски къщи, банка и други търговски предприятия. Братя Георгиеви подаряват 8 000 000 златни пари за основаването на Софийския университет.
14. ГЕРОВ, НАЙДЕН (1823-1900)
Писател, езиковед, на дипломатическа руска служба в България - консул е Пловдив. Роден в Копривщица в многодетно семейство. Баща му е учител. Завършва гимназия в Одеса и виеше образование 8 Новорусийския университет. Първото напълно българско училище е открито от Найден “граматик”, това училище по-после е първата в Пловдив българска гимназия. От 1857 до 1877 г. той е руски консул в Пловдив. Неговата работа на този пост е неописуемо голяма по размер и ценна по качество. Неговият принос към Възраждането е извънредно голям - първокачествен. След Освобождението той се занимава изключително с филологически и езиковедски проучвания и литературни писания.неговото "производство” е ОГРОМНО. Ив. Вазов казва: “Аз облажавам Геров за тоя му колосален труд!”
15. ГОРЧАКОВ, АЛЕКСАНДЪР, Княз (1798-1887)
Един от най-известните руски дипломати, министър на външните работи и канцлер по времето на Александър II (1855-1881). Постиженията на Горчаков са многобройни и всестранни. Оценен е от негови колеги и историци като “трудно разбираем", със задни дипломатически мисли и планове, а също така и “много суетен“. Неговият принос към Санстефанския мирен договор е извънредно голям.
16. ДЕРЖАВИН, НИКОЛАЙ СЕВАСТИЯНОВИЧ (1877-1953)
Руски, съветски историк, филолог-славист, академик на историческите науки. Много от неговите научни писания и изследвания се отнасят към българската история и литература. От значение за тази книга е неговото изследване: Болгарския колонии в России, сборник. БАН. кн.ХХ1Х. 1914 г.
205
При Державин са се учили няколко от по-добрите български историци, да спомена само един - Николай Тодоров, дългогодишен директор на Института по Балканистика в София, а също и пълномощен министър в Атина (С Тодоров се запознах в САЩ през 1966 г.)
17. ДИБИЧ, ИВАН ИВАНОВИЧ, Граф (1785-1831)
Руски генерал-маршал с голяма известност.Той е от немски произход, роден в немски територии - Diebitsch, Hans Karl Anton Friedrich, von. Родно място е Гросслейппе, Силезия. След военно образование в Берлин той постъпва на руска служба в 1801 година. Във войните показва блестящи постижения. Александър I го произвежда генерал-лейтенант, а Дибич е само 28-годишен. Наскоро става военен и дипломатически съветник на императора, детронацията на Наполеон е резултат на изкусното умение и съвети на Дибич. По-късно в Руско-турската война (1828-29 г.) той е произведен от Николай I в чин пълен генерал-маршал с титлата Забалкански. Дибич потушава Полското въстание в 1831 година. Умира от холера на 10.VI.1831 година.
18. ЕКЗАРХ, АЛЕКСАНДЪР СТОИЛОВИЧ (1810-1891)
Публицист и политически активист през Възраждането. Роден е Стара Загора. Образова се в родния си град. Букурещ. Будапеща и Париж. Работи в Отоманската легация в Париж. Редактор е на Цариградски вестник за около десет години. Получава подкрепа от руското правителство за да поддържа във вестника си "линия на съглашение и отстъпки" по църковния въпрос. Той е бил винаги в полезна връзка със западноевропейските дипломати. След освобождението служи на високи държавни постове.
19. ЖИНЗИФОВ, РАЙКО (1839-1877)
Активен славофил, навярно най-активният от всички други възрожденци. Трудолюбив поет, преводач и публицист. Роден във Велес и кръстен от баща му - Ксенофон, това гръцко име той сменя по-късно с Райко. От 16-годишна възраст е помощник-учител на Димитър Миладинов в Прилеп. година по-късно той е първи учител в Кукуш, образован в гръцки училища, но преподава само на български. На 19-годишна възраст е в Московския университет, завършва университета с научна титла - доктор кандидат по филологически науки. Превежда от руски, чешки, украински и др. на български - най-вече Шевченко. Сътрудничи в много руски списания и вестници. Неговата поезия е високопатриотична, подобна на Славейков и Чинтулов.
206
20. ЗАМБИН, ИВАН (7-1807)
Един от двамата “български представители в Русия“. Роден във Враца. Прекарва три години в Петроград, 1804-1807 г., да обяснява положението на българите, да търси помощ за освобождение. Поддържал е връзки с по-висши държавни хора. Неговата мисия се насърчава от кърджалийските злодействия и от Първото сръбско въстание от 1803 година. Вторият представител е Атанас Ненкович от Тетевен. Той проповядва "българите да приемат руско поданство, за да се спасят от робството".
21. ИГНАТИЕВ, НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ, Граф (1832-1908)
Генерал, дипломат с високи постижения. Руски пълномощен министър в Цариград от 1864 до 1878 година. Роден в Петербург. Получава военно образование. Дипломатическа кариера започва в Лондон като военен аташе. 1856 г. Неговата кариера е свързана с руските завоевания в централна Азия и в Далечния Изток. Негово дело е договорът на Пекинг, ноември 1860 г. По този договор Русия получава грамадна територия на ляво от р. Амур до р. Усури и Пасифическия океан - Русия става Пасифическа сила. Неговата мисия на Балканите - за руско присъствие и излаз на Средиземно море - остава неуспешна.
22. ЙОНИН, ВЛАДИМИР СЕМЬОНОВИЧ (?)
Генерал. Много известен и най-активен панславист. Дипломатически агент на Балканите, служи много години като генерален-консул, активен деец в Славянските благотворителни комитети в Москва и Петербург. Явява се и като организатор на Българския централен благотворителен комитет в Букурещ в самото начало на Освободителната война.
23. КАРАВЕЛОВ, ЛЮБЕН СТОЙЧЕВ (1834-1879)
Един от най-известните и най-способните възрожденци. Писател, публицист, фолклорист, революционер. Революционер, но не до края на живота си, в началото на 70-те години почва да се изменя и се оттегля към "солидно народно образование" вместо несполучливи революционни действия. Роден в Копривщица. Баща му е търговец и бирник - събирач и изкупван на данъци. Каравелов се образова добре е Копривщица, Пловдив и в Московския университет. В Москва поддържа солидни връзки със славянофилите, а и с някои известни революционери. Доста е писано за него. (Моите бележки не са нужни тук) Но нека да покажа накратко мненията на трима от неговите съвременници.
От Стефан С. Бобчевич (1853-1946. от Елена. Най-големият публицист.
207
Правист от Московския университет. Министър на просветата 1911-1913 г. Професор):
"В 1876 година Любен още живееше в румънската столица, но беше като, че ли поставен под карантина от страна на местната българска революционна младеж, не му прощаваха неговото оттегляне от водачеството и революционното направление, за да ги замести с мирното си и скромно научно-книжовно занятие около Знание и други учебни книжици...
В началото на 1877 година се срещнах с Каравелова. “уморен, но не отчаян... висок, малко приведен, с черна и рунтава коса, дълга брада, черни искрящи очи, всякога пълни с ирония и присмех, открито и широко чело на тъжното му лице". (По това време Каравелов е имал туберкулоза в напреднало ниво. Моя бележка.)
"... Но това, което удряше в очи, беше нервният му разговор. Когато говореше, той прибягваше до шеги, в които внасяше немалко злъчен сарказъм и даже обидни думи". От най-важно значение е “простотата и непринудеността, които се излъчваха от неговия размах при беседата му“.
От Иван Касабов, от Лесковец. Революционер, член на БЦРК, сътрудник на Раковски и Каравелов. Противник на русофилите.
Каравелов обещава на Касабов, че ще поддържа и работи за революционното дело, но Касабов пише:
"Но като гледах от действията му и перото му, разбрах, че Каравелов не е в духа си революционен човек, но той беше роден строг литературен мъж, а особено превъзходен новелист. Затова той се занимаваше повече с чисто литературни действия..."
"Ботев беше се прилепил в началото при Каравелов, но по какви причини, не знам, те се бяха скарали и раздвоили един от другиго. Така също и Васил Левски, Дякона, както го наричахме, тоже беше се прилепил при Каравелова, но и с него се беше скарал Каравелов."
От Стефан Стамболов (1845-1895) бъдещия министър-председател.
В сравнение с Ботев
"Напротив. Любен бе човек сравнително умерен, разсъдлив, тактичен, широк в помисли... Той сдържан като мъдрец предпочете да се оттегли от политическото поле и да се предаде на чисто писателска работа, към която имаше и голяма склонност, защото бе човек на ревностен литературен труд.
... Ако Любен беше жив. той и днес навярно щеше да си остане човек на перото, както го направи и във време на Освободителната Руско-турска война и окупацията, когато и куцо и сляпо у нас ламтеше за чиновническо място."
24. КЛАУС, АЛЕКСАНДР АВГУСТИНОВИЧ (?)
Един от най-способните руски статистици-историци в средата на XIX век.
208
Допринася много по изучаването на землените проблеми в Русия. Служи в администрацията на чуждите колонии в Русия, написва най-ценната студия Наши колонии : Опыты и материалы по истории и статистике иностранной колонизации в России. Петербург. 1869 г., 556 стр.
25. КНЯЖЕВСКИ, ЗАХАРИ КУРТОВИЧ (1810-1877)
Учител. Възрожденски деец по образованието. На руска дипломатическа служба. Роден в Стара Загора. От 1839 до 1845 година включително живее в Русия. Там освен за неговото образование, той усилено се грижи за уредбата на българи да се образоват, също така за превеждането на руски книги в България. От 1863 година работи в руското консулство в Русе.
26. КРИЖАНИЧ, ЮРИ (1618-1683)
Първоначалният проповедник-предтеча на панславизма. Хърватин, католически свещеник, с литературни и исторически познания и писател в това направление. Той предлага идеята за обединение на всички славяни под духовното крило на папата и политическото управление на руския цар. Посещава Москва два пъти, в 1647 и 1659 година, за да търси съгласието на руските управници за неговата идея. Вместо одобрение той получава заточение в Сибир от 1661 до 1676 година. Пише относно руска история, икономически въпроси и езикознание. Умира във Виена.
27. КРЪСТЕВИЧ, ГАВРИЛ БАЕВ (1820-1898)
Адвокат, писател по обществени и политически въпроси, турски държавен служител с голяма прозорливост и мъдрост. Роден в Котел е богато семейство. Образование получава в най-добрите български и гръцки училища, а виеше образование по право от Сорбоната в Париж. Служи във Високия отомански съд. съветник на няколко от великите везири и на султана. След освобождението е губернатор на Източна Румелия. Солиден принос прави при църковната борба, до най-голяма степен Фермана за Екзархията и най-вече член X са негово дело. Писал е много есета, а и книгата История българска. (Цариград, в печатницата на в. Македония, том I. 616 стр., 1869 г.)
Негов покровител е бил Алеко Богориди, (1823-1910) също котленец, на най-високи отомански служби - съветник на султана и пр.
28. КУТУЗОВ, МИХАИЛ ИЛАРИОНОВИЧ (1745-1813)
Най-известният руски генерал-маршал, "спасител на Москва", "победител на Наполеон". Роден в Петербург във военна фамилия, завършва военна академия,
209
също така преподавател във военно училище. Служил е при Суворов в Кримската област. Воюва срещу Турция във всички войни от 1768 до 1812 година. Освен отличен военен стратег, той като човек е бил извънредно добър, състрадателен, това качество показва към българите във войната 1811-12 година.
29. ЛОБАНОВ-РОСТОВСКИ, АЛЕКСЕЙ БОРИСОВИЧ (1824-1896)
Способен руски дипломат. Двадесетгодишен започва дипломатическата си кариера. Пълномощен министър е Цариград. 1859-63 г. и отново в 1878-79 година. В Лондон 1879-82 г., във Виена 1882-95 г. Служи в Берлин и Париж. Изследовател е бил на исторически материали от XVIII и XIX век. Пише няколко ценни исторически трудове.
30. МАКАРИОПОЛСКИ, ИЛАРИОН (1812-1875)
Черковник - Митрополит Търновски. С Бозвели е заедно припознат като водач на Църковната борба. Те двамата са най-първите и най-добре познатите борци - страдалци, заточеници, "народни мъченици". Роден в Елена, образован в български килийни, а също така и в гръцки църковни и светски училища. Става черковник на 19-годишна възраст.
31. МАМАРЧЕВ, ГЕОРГИ СТОЙКОВ (1786-1846)
Бунтовник, революционер, капитан в руската армия във войната 182829 година, също така и във войната от 1806-12 г. Родом от Котел, вуйчо по майчина линия на Г. Раковски. Както на Раковски, така и на Мамарчев родителите са заможни търговци и обществени деятели. Мамарчев планува "всенародно въстание" в края на войната, 1829 г. Командващият руски генерал Дибич го арестува, руското гражданство му е отнето. След следствия и краткотрайни затвори турското правителство го изпраща на заточение на остров Самос, където умира.
32. МИЛАДИНОВ, КОНСТАНТИН (1830-1862)
Учител, фолклорист, поет, активен възрожденец. Роден в гр. Струга, едно от осемте деца на грънчаря Христо. Службата в църквите в Струга и Охрид е на гръцки, това възмущава грънчаря Христо: "Щто мурафет, шчо файда от то, когда не разумем нишчо". Миладиновите синове се учат е български и гръцки училища в Янина и Атина, а след това и в Русия. Двамата братя (Димитър е по-старият 1810-1862) са славянофили, но още повече възрожденци-националисти, отлични фолклористи. Техните книжовни и учителски деятелности ги противопоставят на гръцкия национализъм, на фанариотите. Наклеветени "от подлите гърци*, че са "руски агенти",
210
турските власти ги арестуват - Константин на 16.II.61 г., а Димитър през юли с.г. Карцерират ги в Цариград, където и двамата умират година по-късно. Дали отровени от гръцки служители, или от тиф, спори се дълго време (Преди 40 години срещнах в Янина един албанец, Юмер, политически емигрант, родом от Струга. Той знаеше за "Миладиновото домочадие". От него получих един съвет - от една албанска поговорка на македонски: - "Брачо, да те не факя гръчки молив и турска пушка". Наистина - да!)
33. НОВКОВ, ЕВТИМИЙ ПЕТРОВИЧ (1826-?)
Руски дипломат, писател по философски науки. Получава виеше образование по славянска филология в Московския университет. От 1849-1882 година публикува научни филологически трудове. Първи секретар на руското посолство в Цариград преди 1865 година, а и пълномощен министър за кратко време. Посланик в Атина. 1865-70 г. Отново в Цариград през 1880-те години.
34. ПАИСИЙ ПЛОВДИВСКИ (1810-1872)
Митрополит на Пловдив. От гръцко-албански произход. Родом от Янина, северозападна Гърция. Той бе един от водещите църковни хора, който застава в защита на българската страна по църковния въпрос. Поради тази причина той прекарва много години в заточение в азиатските територии. Освободен в 1872 година, той е включен в състава на Екзархийския висш съвет.
35. ПАЛАЦКИ, ФРАНТИШЕК (1798-1876)
Чешки политически водач, историк, писател. Роден в заможно земеделско семейство в североизточна Моравия. Става върл, извънредно способен националист, най-известният изразител на чешката нация между 1848-1876 година. Пише няколко ценни исторически трудове, които изразяват месианството на чешкия национализъм.
36. ПОГОДИН, МИХАИЛ ПЕТРОВИЧ (1800-1857)
Историк, професор, публицист, панславист от първостепенна стойност и политическа важност. Роден в Москва. Завършва Московския университет и е преподавател в същия от 25-годишна възраст. Написва исторически трудове предимно от политическо естество и много статии във вестници и списания - пропагандирайки панславизма. Заема няколко важни обществени и държавни поста. Поддържа връзка с български студенти в Москва.
211
37. РАКОВСКИ, ГЕОРГИ СТОЙКОВ (1821-1867)
Роден в Котел в заможно търговско семейство. (Първоначално, оригиналното му име е Съби Стойков Попович, името Георги сам взема от вуйчо си Г. Мамарчев. Раковски, идва от махалата по-късно село Раковица, недалеч от Котел). За Раковски извънредно много е писано от различни историци. Определен е като “най-способен водач" на “българското национално възраждане“. Неговото образование е солидно и продължително. В Котел, град с 6 000 жители, има пет училища, в които се изучават много предмети на български, гръцки, френски и турски, там е до 1833 г. По-късно е в Карлово при Райно Попович. 1834-5 навярно до 1837 г. (Райно Попович - най-известният, най-способният елинист в тези години). От 1838 година Раковски е в Цариград във "Високата академия“ в Куручешме. Богороди и Кръстевич, негови съграждани, са намислили да го правят дипломат на висока служба при Портата. Но точно по него време той се среща с Бозвели и става върл националист и революционер. Неговите обширни действия, писания, публикации, проповеди са много и най-ценни. (Преди много години аз писах в чужбина за Раковски. Ето едно от моите определение за него: 1. Знае да говори и пише отлично на 5 езика: 2. Имал е 4 различни гражданства; 3. Живял е за по-продължително време в 3 държави; 4. Бори се ожесточено срещу 2 врага - турското робство и чуждите хетерии, панелинизма и панславизма; 5. Има една цел - свободна независима България). Съвременниците на Раковски, тези, които лично са го познавали и работили с него, го описват като - “много работлив", “постоянно обясняващ и разискващ идеи“, “приятел на държавници и дипломати", “прозорлив, като никой друг човек - вижда бъдещето“, “политически гений“, “революционер от рождение“ и т.н. Умира изтощен физически, но не отчаян, така както по-късно от същата болест, туберкулоза, си заминават млади хора като Каравелов, К. Миладинов, Жинзифов, Нешо Бончев и много, много други.
38. РИЕГЕР, ФРАНТИШЕК ЛАДИСЛАВ (1818-1903)
Чешки политически и културен водач, известен в Европа и високоспособен. Роден в Семили, Бохемия във фамилията на воденичар-мелничар. В революцията през 1848 година става известен като депутат в Крамериж парламент, става най-ефикасният чешки национален водач. Остава най-високото периодично издание “Народни листи“. Допринася много за основаването на Народен театър и Национален университет. Одобрявал е Славянско културно сдружение и обединение на западните славяни.
212
39. СЕЛИМИНСКИ, ИВАН, д-р (1799-1867)
Възрожденец от висока класа, учител, писател, политически активист. Роден в Сливен в по-заможно семейство. Образован в най-добрите гръцки училища. Получава медицинско образование в Италия. Най-способният описател на преселението в Русия. 1830 и пр. Пише много и добре в полето на историята, философията и социологията (повечето на гръцки). Колонист във Влахия-Молдавия-Бесарабия. Неговите мемоари са много ценни.
40. СЛАВЕЙКОВ, ПЕТКО РАЧЕВ (1827-1895)
По мое мнение, един от десетте най-способни възрожденци. Славейков не е бил революционер или патриот пропагандист, но той е бил за всички българи - най-добрият вестникар, учител, писател, фолклорист, “добросърдечен човек", който отдава помощ на нуждаещите се негови ученици. Роден е Търново в занаятчийско семейство. Не получава формално и дълго образование, но на 16-годишна възраст става учител - това е природно надарен човек. Постиженията на Славейков са огромни: издава вестници, събира пословици и гатанки - фолклор, приготвя речници, превежда библията от гръцки на български и т.н. Неговото трудолюбие, описано от синовете му, е “фантастично", "не спи и не яде докато не свърши всичко". А неговите ученици в Трявна, Стара Загора и други места казват, че когато те са били гладни - "той харчеше неговите последни пари за нас". Съветът на Славейков към всички, а най-вече към неговите млади ученици, винаги е бил: "Момчета не чакайте идеите - работете и се учете“. След освобождението на няколко пъти той е бил министър и в Народното събрание, но неговите сили са във фолклора, речниците, книгите.
41. СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ (1739-1813)
Владика, учител, писател, прави два преписа на Паисиевата история (1765,1781). Роден в Котел, високо образован в гръцки училища. Учител за 25 години. Събира, организира и превежда няколко дидактически поучителни учителски книги. Освен тези той пише няколко негови произведения. Преследван и страдащ все пак Врачански става владика. След това е на север от Дунава до неговата смърт в 1813 година. Там проявява усилена политическа дейност за българските преселници. Поддържа връзки с руски генерали и дипломати.
213
42. СТАМБОЛСКИ, ХРИСТО ТАНЕВ, д-р (1843-1932)
Един от няколкото най-способни общественици в бьлгарската община в Цариград. Професор по медицина. Писател по обществени проблеми. Роден в Казанлък, син на високообразован търговец. Публикува научни медицински изследвания и учебници. Извънредно много заинтересован по Църковния въпрос и панславизма. Оставя за нас най-ценни мемоари от литературна и политическа-възрожденска гледна точка. След Освобождението е министър на здравеопазването. Заема и др. подобни длъжности. Неговият ценен принос е в мемоарите и историческите оценки, които представя.
43. СТРЕМОУХОВ, ПЕТР НИКОЛЕВИЧ (1823-1885)
Генерал. Висок служител в Министерството на външните работи. Той е от гръцки произход, датиран от 1462 година от Цариград. Консул в Рагуза от 1842 година (19-годишен). През 1861 г. е "началник” на преселението на българи в Нова Русия и Крим. Същата година става заместник-директор на Азиатския департамент и директор в 1864 година - много важна държавна дипломатическа длъжност, но често сменяваща се.
44. ТОШЕВ, ДИМИТРАКИ (?-1827)
Роден във Видин. Чорбаджия във Враца, по наследство. Става много известен и "опасен" за съпротивата му срещу гръцките владици по църковните данъци. Него го е "факял гръцки молив” - наклеветен, опорочен, неговата съдба е определена, в 1827 година той е посечен - умъртвен, забележете - не че е против гръцките владици, но че е построил кула, по-висока отколкото е разрешена.
45. АНКОВ, ДРАГАН КИРЯКОВ (1828-1911)
Учител, журналист. Политически деец от важно значение. Роден в богато семейство в Свищов. Образован в български, гръцки, руски и западноевропейски училища. Учителства в Цариград и Русе. Редактор е на униатския вестник България. След Априлското въстание той е в делегацията (от двама хора - Цанков. Бурмов), която посещава всички по-важни и повидни европейски държавници, включително Бисмарк и Александър II. След Освобождението е е Народното събрание, държи министерски постове, включително министър-председател - водач на Либералната партия.
214
46. ХОРВАТ (Хорват - Откуртич) ИВАН (?-1780)
Генерал. Славянин от австрийските територии. От 1747 е на руска служба да организира преселение на западни и южни славяни в Украйна, Южна Русия. Работи независимо от други местни управници, има големи привилегии, отговорен е само пред Сената в Петроград. За “злоупотреба на пари" правата са му отнети през 1763 г. и е заточен доживотно във Вологда.
46. ЧОМАКОВ, СТОЯН ИВАНОВ, д-р (1819-1893)
Известен и високо ценен водач на радикалното крило - за максимална победа в Църковната борба, с Макариополски постиженията им са огромни. Роден в заможно семейство в Копривщица. Образован в български и гръцки училища, виеше медицинско образование получава в Пиза, Флоренция и Париж. От 1861 до 1877 година е представител на Пловдивската епархия в Цариград - по Църковния въпрос. След Освобождението заема високи постове, включително министър на просветата.
48. ШАФАРИК, ПАВЕЛ ЙОСИФ (1795-1861)
Най-способен филолог и етнограф. Роден в Словения. Има извънреден принос в Чехословашкото възраждане. Пише много научни трудове в областта на славянски езици и литература. Неговото научно изследване - Славянские Старожитности е основата на славянски проучвания.