БИБЛИОГРАФИЯ
Посочените възрожденски вестници в предисловието са най-важната част от библиографията.
Анотации на книгите и архивните материали не се показват тук. С изключение на три книги, всички други тук показани са употребени в дисертацията за тяхната документална стойност, а също така всички архивни материали и всички други писания и проучвания са употребени заради тяхната документална стойност.
Самата оригинална библиография е огромна - много пъти по-голяма от самата дисертация - по голяма от тая малка книга.
По предложение на рецензента, проф. Дойнов, и издателството "Абагар" представям кратка неанотирана библиография от издания до 1971 година. До тогава библиографичната работа бе завършена.
Арнаудов. Михаил Петров. Селимински: живот, дело, идеи, 1799-1867. София: БАН, 1938 г. 599 с.
Арнаудов. Михаил Петров, ред. Съчинения на Раковски. София. Университетска библиотека. 1922 г., 751 с.
Бајрактарович, Мирко. "Судбина Одселјениа Сръба и Икрајни". Зборник САНЧ. Нова серия кн. I, Етнографски институт, кн. 5.
Българска академия на науките. Архив на Г. С. Раковски:
· А. Том I - Писма и ръкописи на Раковски. БАН. Институт за българска литература. София, 1952 г . 642 с.
· Б. Том II - Писма до Раковски. 1841-1860. БАН. Институт за българска история. София, 1957 г., 915 с.
· В. Том III - Писма до Раковски. 1861. БАН. Институт за история. София. 1966 г.. 962 с.
· Г. Том IV - Писма до Раковски. 1862-1867. БАН. Институт за история. София 1969. 474 с.
Българска академия на науките. Институт за история. Българската история в трудовете на европейските учени. София: БАН. 1970, 470 с.
Българска академия на науките. Институт за история. Георги Стойков Раковски, възгледи, дейност и живот. София: БАН, 1964-68. Том I. 440 стр., Том II - Документални материали, 527 с.
Българска академия на науките. Институт за История. История на България в два тома. София: Наука и изкуство. 1954-55. Том I. 560 с., Том II. 1064 с.
Българска академия на науките. Институт за литература. Райко Жинзифов. Публицистика. София: БАН. 1964. Том I 389 с., Том II. 346 с.
Быков, Петр В. ред. Полное собрание сочинений Ф. И. Тютчева, Петроград: А. Ф. Маркс. 1913, 468 с.
216
Velicni, Constantin N. (Велики, Константин Н.) "Emigratea Bulgarior in Ţara Romuneska in Timpul Rasboului Russoturc din 1806-1812." Romano-Slavika, VIII (1963) стр 27-58.
Велики, Константин H. Браилските бунтове, 1841-1843. София: БАН, 1968, 332 с.
Велики, Константин Н. "Изселването от Карнобат вьв Влашко през 1830 г." Известия на Института за История, том 16-17 (1966), стр. 453-466.
Вичев, Жондо. Летопис. В Киров. Г. "Летописът на Женда Вичов от Котел". Сборник за народни умотворения и книжнина, XII (1895) стр. 359-378.
Георгиев, И. П. "Материали по църковната борба Архива на Неофита Возвели“, стр. 1-82. в Сборник на Българската академия на науките. кн. XIV. клон историко-филологичен. 9.1921.
БАН. кн. XIV, клон историко-филологичен и философско-обществен. 9.1921 г.
История Молдавии. Документы и материалы. Кишинев. 1958 г.
Из Архивата на Найден Геров. Писма, документи и материали за възраждането на българския народ. Кн. I Авераки-Лобанов, кн. II. Маниолу-Янкулов. София: БАН, 1911-1914, Том 1-1047 стр., том 11-1022 стр.
Кирил, Патриарх Български. Граф Η. П. Игнатиев и бьлгарският църковен вълрос. Изследване и документ. София. Синодално издателство. 1958, 567 с.
Клаус, А. Наши колонии. Опыты и материалы по истории и статистке иностранной колонизации в России. Петроград, типография В. Нуевалт, 1869. 455+101 с.
Конобеев, В.Д. "Русско-Болгарские отношения в 1806-1812 г.", стр. 194-292 в Сборник - Из истории руско-болгарских отношении; сборник статей. Москва: Академия наук СССР, 1958, 295 с.
Конобеев. В. Д. и Е. М. Шатохина. “Из истории политических связей России с руководителями национально-освободительного движения Болгарии в 1806-1812 г." в Известия на Института за История, БАН, 20, (1968), стр. 343-387.
Косев, Димитър. Лекции по нова бьлгарска история София. Наука и изкуство, 1951, 328 с.
Краев, Въстания на българите. София. 1904.
Манко, Б. А. "Второто масово преселение на българите в Русия в периода на Руско-турската война, 1828-1829 г." във Военноисторически сборник, 2 (1966)
Михов, Никола. Населението на Турция и България. София: БАН, 1967. Том 5 - 170 с.
Милетич, Любомир. "Повесть за падението на Цариград в 1453 година." Сборник за Народни умотворения. наука и книжнина, XII (1895) стр. 399-462.
Митев, Йоно. "Георги Раковски и емигрирането на бьлгари в Русия през 1861 г." във Военноисторически сборник. 3 (1970) стр. 4-33.
Муравьёв, Андрей Николаевич. Сношения России с востоком по делам церковным, Петроград.
Ников, Петьр. Възраждане на българския народ. Църковнонационални борби и постижения. София: Наука и изкуство. 1971, 403 стр. Отпечатък от изданието, 1929 година.
217
Орешков, Павел. "Неколко документи за Пазвантоглу и Софрония Врачански. Сборник на Българската академия на науките, кн. III, клон историко-филологичен и философско обществен, 2 (1914) стр. 1-56.
Селимински, Иван. Библиотека Д-р Иван Селимински, София, Министерство Народно Просвещение 1904-1928, кн. IIХ.
Скальковский. А. А. История Новороссийскаго края.
Соборная грамота духовенства православной восточной церкви, утверждающая сан царя за великим князем Йоаном IV Васильевичем, 1561 года, Москва, Синодальная типография. 1850, 50 стр. Принц М. А. Оболенский редактор.
Соловьев, Сергей М. История России с древнейших времен. Москва: Соц. - Экон Литературы. 1959-1965. 29 тома, в XIV.
Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и сломени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. София. Държавна печатница. 192.. Том I (1852- 68) 442 стр. Том II (1868-77) 699 стр.
Стоянов, Маньо. "Начало на протестантската пропаганда в България", Известия на Института за история. 14-15 (1964-65) стр. 45-67.
Тонев, Велко. "Документ за положението на населението в североизточна България в средата на XIX в. Известия на Държавните архиви, 19 (1970), стр. 188-203.
Цветкова, Бистра. Турски документи за въстанническото движение в Поморавието през 1841 г." Известия на Държавните архиви, 14 (1967) стр. 220-239.