Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония

Николай Овчаров

 

ГЛАВА III

ОТКРИТ ЛИ Е ГРОБЪТ НА ЦАР МИХАИЛ ШИШМАН В СТАРО НАГОРИЧИНО

 

 

По време на нашите пътувания из Вардарска Македония посетихме и известната църква „Св. Георги” в с. Старо Нагоричино, Кумановско. Построена през XI в., тя е почти напълно преустроена през 1313 г. от крал Милутин. В 1317-1318 г. цялата църква е изписана от художника Евтихий. Изглежда, че храмът е бил католикон на голям манастир, чиито основи и днес личат добре наоколо. Църковната традиция започва още от светеца Прохор Пчински, който според легендата е живял в една пещера до по-късната църква. [1]

 

Интересът към църквата „Св. Георги” се подхранва от любопитното сведение, оставено от сръбския архиепископ Данило. Той отбелязва, че след битката при Велбъжд в 1330 г. там е погребано тялото на убития български цар Михаил Шишман. При своите проучвания през 1916 г. Й. Иванов откри и изследва неизвестен тържествено оформен гроб в югозападния ъгъл на църквата. За съжаление липсват преки данни както за този, така и за другите гробове в района на църквата.

 

Затова пък по южната стена на църквата той засне и публикува пет надписа с интересно съдържание. Напълно разчетени бяха само два от тях, в които става дума за смъртта на видни сръбски сановници - кралският алагатор (написано лагатор) Рая Мутулович и някой си Торпемир. Особено важен се оказа единият от неразчетените надписи, в който според Й. Иванов се вижда титлата „цар”. Въз основа на това авторът предпазливо предположи, че се касае за споменаване на смъртта на цар Михаил Шишман. [2]

 

Няколко десетилетия по-късно надписите от „Св. Георги” се опита да разчете И. Гошев. Несъмнено воден от родолюбиви чувства, той реши да докаже на всяка цена погребването на цар Михаил Шишман в църквата. За целта И. Гошев добави към известните текстове нови редове от букви, а в някои случаи - цели надписи. В крайна сметка се стигна до парадокса, че в църквата „Св. Георги” освен цар Михаил Шишман се оказаха погребани негов внук и друг родственик. Отделно пък е споменат и цар Иван Александър. [3]

 

Това бяха причините да отделим специално внимание на надписите по южната фасада на църквата „Св. Георги” в Старо Нагоричино. От фиксираните от Й. Иванов пет надписа днес успяхме да

 

108

 

 

видим и заснемем три. Интересен и неотбелязан от предишните изследвани факт е, че някои от тях са обърнати обратно на стената, т.е. вероятно са правени преди 1313 г. - времето на обновяването на храма от крал Милутин.

 

№ 155. Това е надписът, в който Й. Иванов допуска възможното отбелязване на царска титла. В сегашното състояние от него се вижда фрагмент с дължина 0,17 м и височина 0,1 м. Напълно е изличена последната част от надписа, където Й. Иванов отбелязва МЬ и някакви неясни букви. Именно там И. Гошев е възстановил произволно името на цар Иван Александър, което явно не се е виждало нито преди него, нито пък личи днес. Друга липсваща сега част се е отчупила от камъка веднага след началното ВЪ. За сметка на това успяхме много добре да изследваме т.нар. царска титла. Оказа се, че там лигатурата не е двойна (Ц + Р), а тройна - Ц + Р + А. Между другото, това може да се види и в рисунката на Й. Иванов. [4]

 

Без да отхвърляме напълно възможността да е отбелязана царска титла, струва ни се като по-вероятно по този начин да е съкратена думата „църква”. [5] В такъв случай става по-ясно и възможното съдържание на надписа - нещо е станало в църквата.

 

№ 156. Надписът у Й. Иванов е под номерация 4а. Той е двуредов, с обща дължина 0,82 м и височина 0,15 м. Буквите са врязани дълбоко и имат височина от 0,02 м до 0,055 м. Няма никаква разлика между неговото четене и нашето:

 

+ ПОЧН РАБЬ Б(О)ЖН РАѢ МТЛОВНКЬ

КРАЛ()ВЬ(А)ЛАГАТОРЬ

 

Липсва и следа от допълнителен ред с по-малки букви, в който според И. Гошев било отбелязано, че Рая Мутулович е царски внук. [6] Титлата ЛАГАТОРЬ несъмнено трябва да се чете като „алагатор”. Тази титла е означена в две грамоти на цар Иван Шишман - Рилската (1378 г.) и Витошката (1382 г.). Там много ясно се вижда, че заедно с кефалиите, практорите, кастрофилаците, десетниците и примикюрите алагаторите са длъжности в служебно-административната йерархия, отделящи се добре от следващите данъчни служители - винари, житари и др. Изглежда, че тази титла се появява чак през XIV в., защото липсва в по-ранните грамоти, където другите длъжности са обозначени. [7] Вероятно в по-феодализираната сръбска йерархия титлата добива и друг смисъл, за което говори формата „кралски алагатор”.

 

№ 157. Третият проучен от нас надпис съвпада при Й. Иванов с № 4в. Ученият правилно разчита началото - М(Е)С(Е)ЦА IЮN,

 

109

 

 

след което необяснимо загубва смисловата нишка и оттам следват несвързани букви. При този надпис И. Гошев прави най-много промени, граничещи вече на моменти с фалшификация. Непонятно е как думите „месец” и „юни” в неговото четене се оказват разместени обратно. На мястото на глагола ПРѢСТАВНСЕ той добавя нови букви, които придават съвсем различен смисъл. На втория ред И. Гошев не вижда ясното РАБЬ, а започва от четвъртата буква - Б. Произволно създавайки букви, той разчита: БЛГАРСКОГО МНХАНЛА. В последната част на реда авторът се увлича съвсем и достига до идеята за някакъв погребан там царски родственик. [8] На практика разчитането на надписа не създава особени проблеми. Това е надгробен паметник, подобен на описаните от Й. Иванов надписи на Рая Мутулович и Торпемир. Общата му дължина е 0,62 м, а височината - 0,19 м. Надписът е двуредов, с добре оформени и издълбани букви, чиято височина достига 0,09 м.

 

Първият ред се чете ясно: М(Е)С(Е)ЦА IЮN А ПР(Ѣ)СТ(А)ВIС(Е). В началото на втория ред също добре се вижда: РАБЬ Б(ОЖ)I. Следва името, което трябва да се прочете като ДР(А)ГОШНNЬ. В него се откриват две интересни лигатури - двойна между Д и Р и тройна между Ш, Н и N. Това име произхожда от популярното през XIV-XV в. ДРАГНША. В сръбски паметници (надпис от XV в. в Пипери) се вижда името ДРАГЛНNЬ. [9] Като производно трябва да се приеме и често употребяваното до днес име Драгутин.

 

Известни трудности се появяват в края на втори ред, където буквите са силно изличени, а понякога липсват. Поради това е необходимо да се направи точно сравнение с преписа на Й. Иванов, макар при него да са дадени отделни букви.

 

Веднага след името в нашия препис следва унищожена буква. Същото е в преписа на И. Гошев, а Й. Иванов вижда на това място З. По-нататък у Й. Иванов и в нашия препис отчетливо е врязана буквата В. В двата предишни преписа следваше празно място, докато ние успяхме да доловим очертанията на буквата М, качена леко над реда. Поредната буква е Ѣ у Й. Иванов и в нашето четене, а И. Гошев не вижда напречната хаста и я тълкува като Ь. След това започва най-унищожената част от надписа. Й. Иванов я вижда като неясното буквено съчетание - IЊ. От своя страна И. Гошев я отбелязва по следния начин: НРѢ. Очевидно двамата долавяха в края някаква буква с примерните очертания на Ѣ, която обаче няма място в този ред на буквите. Нашето четене ни позволява да я определим

 

110

 

 

като сръбското Ћ. Всъщност това е нормалното окончание на сръбските фамилии, често срещано в епохата.

 

По този начин последната част от надписа би могла да се възстанови по следния начин: З(О)В(О)М(Ь)ѢМIЋЬ. В средновековната епиграфика подобни примери не са редки. В надгробния надпис на руския княз Михаил краят е оформен: „...зовомый Святополк”. [10] Точни аналогии от XIIII-ХIV в. се срещат и на територията на Сръбското кралство (в един от тях аналогично са изпуснати гласните). [11] Що се отнася до доста странната фамилия ѢМIЋЬ, трябва да се има предвид, че за разлика от българския език сръбската езикова традиция създава голямо изобилие от имена и съответно - от фамилии. В този случай ѢМIЋЬ ще се чете Ямич, както е засвидетелствувано в примери като ѢЗЬ или ѢШТЕ. В тълкуването може да се допусне още една възможност. Има известни шансове Ѣ да не е отделна буква, а лигатура между Т и О. Такъв случай е познат при изписването на името Тома в надпис-графит от XIV в., открит в средновековния Червен. [12] Тогава би се получила популярната фамилия Томич.

 

В крайна сметка надписът добива следния вид:

 

М(Е)С(Е)ЦА IЮN А ( = 1) ПР(Ѣ)СТ(А)ВIС(Е)

РАБЬ Б(ОЖ)I ДР(А)ГОШНNЬ З(О)В(О)М(Ь) ѢМIЋЬ(или ТОМIЋ)

 

Както се вижда, надписът на Драгушин също е погребален паметник, подобен на вече описаните от Й. Иванов. Имаме всички основания да предполагаме, че такъв е бил и петият надпис на Й. Иванов, който не успяхме да открием. В неговата номерация той е отбелязан с 4г и е разчетен частично. Добре се вижда, че надписът започва с ПО, след което липсват две букви. Следва името ВОСЛАВЬ, което вероятно трябва да се чете като ВО(Н)СЛАВЬ. Така началото би могло да се оформи: ПО(ЧН) ВО(Н)СЛАВЬ, както в надписа, съобщаващ за смъртта на кралския алагатор Рая Мутулович.

 

От разгледаните примери трябва да се изведе заключението, че това са надгробни паметници. По всяка вероятност те са се намирали в обширния некропол около църковната сграда. При ремонтирането на храма от крал Милутин плочите са били вградени в южната стена. Те нямат нищо общо със смъртта на българския цар Михаил Шишман и вероятно са направени далеч

 

111

 

 

преди нея. С този извод, разбира се, не поставяме под съмнение възможността той да е бил погребан в църквата „Св. Георги” или около нея. Но на сегашния етап от проучванията не съществуват преки археологически и епиграфски данни за това събитие.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

Глава трета

 

1. И. Велев. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Скопје, 1990, 84-85.

 

153

 

 

2. Й. Иванов. Цит. съч., 132-134.

 

3. И. Гошев. Търновски царски надгробен надпис от 1388 г. - Български старини, XIV, 1945, с. 62 сл.

 

4. Й. Иванов. Цит. съч., с. 133.

 

5. Подобни съкращения например се срещат в надписите-графити от църквите в Иваново от XIII-XIV в., които в момента се проучват от К. Хаджиев.

 

6. И. Гошев. Цит. съч., с. 63.

 

7. Й. Иванов. Цит. съч., с. 576, 586, 598, 600.

 

8. И. Гошев. Цит. съч., с. 62.

 

9. M. Vego. Op. cit., II, № 70; IV, № 234, 246, 286.

 

10. И. Срезневский. Материалы для истории древнерусского языка, I, с. 962.

 

11. M. Vego. Op. cit., II, № 53, 102.

 

12. Средновековният Червен, I, обр. 17.