ИЗ СИМЕОНОВИЯ СБОРНИК (ИЗБОРНИК ОТ 1073 Г.)
НЕМЕСИЙ, ЕПИСКОП ЕМЕСКИ. ЗА ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
Като литературен паметник Симеоновият сборник принадлежи към жанра на антологиите (флорилегиите). Основен дял от неговия състав заемат части от въпросо-ответно съчинение, приписвано на Анастасий Синаит. В последно време в науката се налага мнението, че става дума за Анастасий II патриарх на Антиохия (599-609). Съчинението не е единно. В процеса на неговото разпространение някои въпроси и отговори са прибавени по-късно. Окончателното редактиране на творбата е извършено през IX в. Материалът е структуриран с цел да бъде справочник, представящ в сбита форма „за запомняне и готов отговор” богословски тълкования върху различни въпроси, свързани с неясни места от Библията, с християнската догматика, екзегетика и етика. Отговорите на въпросите се дават главно чрез аргументи от Библията, от отците на църквата, от съчинения на видни византийски автори (общо над 30). В сборника са поместени и: философски трактат на Теодор Раитски, „За поетическите фигури” от Георги Хировоск, статии за природата на Бога и на Светата Троица. Към края на кодекса има съчинения и части от съчинения, запознаващи с християнската хронология, с изчислението на Пасха и датите на най-важните събития от библейската история, с имената на месеците у различните народи и астрологически знаци, а също списък на каноничните и запретените книги. Като допълнение е включен „Летописец вкратце” (вж. с. 256). Симеоновият сборник е предназначен да задоволи любопитството към много широк кръг от въпроси, включително и такива, които имат само косвена връзка с християнската проблематика — исторически и географски сведения, сведения върху живата и неживата природа, астрономията, астрологията и т.н. Сборникът се разпространява в продължение на векове, главно в руската книжнина. Най-ранният му препис, за който се предполага, че отразява разкошния оригинал на цар Симеон, е преписан в 1073 г. за киевския княз Святослав Ярославович (1073-1076) и по негово име се нарича още и Святославов изборник. Той е богато украсен. Писан е от двама преписвачи. Познати са около 25 пълни и фрагментарни преписа на Симеоновия сборник. В него е поместена и Похвалата за цар Симеон (вж. с. 18). Български препис не е запазен, но има няколко сръбски, свързани със светогорската традиция.ИЗДАНИЯ: Вж. при бел. към Похвалата за цар Симеон. В българското издание от 1991 г. има пълна библиография и уводни статии, засягащи всички аспекти от изучаването на паметника. Вж. още и Ч о л о в а, Ц в. Естественонаучните знания в средновековна България. С., 1988.
ПРЕВОДИ: Части от Симеоновия сборник са помествани в христоматии и учебни пособия: Стара българска литература, 92-102 (успоредно с текста); К р и с т а н о в, Ц в., Д у й ч е в, И в. Цит. съч. (превод на Ив. Дуйчев); Христоматия1, 72-74 (Георги Хировоск, препечат. в следващите издания).
Тук поместените преводи са по т. 5 на Стара българска литература с допълнение.
НЕМЕСИЙ, ЕПИСКОП ЕМЕСКИ. ЗА ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА
Поместено е на л. 132в – 134б. Съчинението е част от трактата „За природата на човека” от Немесий, епископ на гр. Емеса (V в.). Преводът е от т. 5, 189-190 от Цв. Ралева и П. Янева.
Знаем, че човекът, както казват, не е бил отначало нито смъртен,
нито безсмъртен, а е бил на границата на двете природи. Ако се отдаде на
плътските превратности, ще попадне в плътските съблазни; ако ли пък почете
душевните, ще се удостои с добротата на безсмъртието. Понеже ако Бог отначало
го беше сътворил смъртен, то не би го осъдил на смърт, когато съгреши,
защото никой не наказва смъртния със смърт. Ако ли пък го беше създал безсмъртен,
то той не би се нуждаел от телесна храна, нито Бог би се покаял лесно и
би направил веднага родения безсмъртен — смъртен, понеже не е направил
това и спрямо съгрешилите ангели, а те останаха според изначалната си природа
безсмъртни, очакващи друг съд за прегрешенията си, а не смърт. Прочее,
по-добре е така да разберем казаното. Ако човекът беше сътворен смъртен,
достигайки съвършенството си, той би станал безсмъртен, тоест безсмъртен
с помощта на силата си. А тъй като не беше полезно за него преди съвършенството
си да узнае своята природа, то Бог му забрани да вкусва от дървото на познанието,
защото имаше, има ги дори и сега, големи сили в растенията. А тогава, в
началото па мирозданието, те имаха по-силно действие и вкусването на някой
плод можеше да издаде разбирането на собствената природа. Но Бог не желаеше
човекът да узнае същността си преди съвършенството, за да не би да се погрижи
за нуждите си, като разбере, че много неща са необходими на тялото му,
и да изостави познаването на душата си. И по тази причина му забрани да
вземе от плода на познанието. А човекът, като не го послуша и като позна
себе си, не постигна съвършенството — стана по-слаб от телесната нужда
и веднага потърси дреха. Затова писанието казва: “Разбра, че е гол” (по
Бит. 3:7). А отначало го направи във възторга и в незнанието си. А като
не постигна съвършенство, не постигна и безсмъртието, което ще спечели
после по милостта на Създателя. След като отпадна съвършенството, беше
разрешена месната храна, тъй като отначало Бог заповяда на човека да се
задоволява само с плодовете на земята, защото това имаше и в рая. Но след
като се отхвърли съвършенството, с падението се оправда и месната храна,
тъй като човек има нужда от храна и питие заради изпразванията и изхвърлянията,
защото живото същество се изтощава по известни и неизвестни начини. Значи
необходимо е или да се внася в тялото толкова, колкото е изпразнено, или
животното да умре от недостиг на храни. А тъй като храните са твърди и
течни и празни от дух, то и животното се нуждае от твърда и течна храна
и от дух. Нашата храна и питие се състоят от нещата, от които сме съставени
и ние, тъй като всеки се храни с подобното нему, а се лекува с противоположното.
Но тъй като всяко животно получава сила не само поради красотите си, но
и поради доброто състояние на чувствата, което се отнася най-вече до осезанието,
то Творецът не сложи върху ни нито дебела кожа, нито козина като на животните.
Затова по необходимост ни станаха потребни дрехи — и заради непостоянството
на ветровете, и заради щетите на зверовете. А за лошото смесване [на соковете
в тялото] и качествените промени, и за чувството, дадено на тялото, ни
потрябваха лекари и билки. Защото, ако нямахме чувство, не бихме изпитвали
болка и нито бихме боледували, нито бихме се нуждаели от лекуване. Прочее,
като не боледуваме, щяхме да загиваме в знание на злото, без да лекуваме
вредата от него. А отначало от никое от тези неща не се нуждаехме. Защото
безсловесните животни не смееха да вредят на човека, а му бяха роби и покорни,
докато той управляваше страстите си. Когато стана управляван от тях, той
по същия начин бе покорен и от външните зверове, защото заедно с грешката
дойде и вредата от тях, а че това е истина, ни учат хората, които са имали
благочестив живот и не са били увреждани от никой от тях, както Даниил
от лъвовете или Павел от ехидната. И кой справедливо би се учудил на благородството
на това животно, което съединява в себе си смъртното с безсмъртното и словесното
с безсловесното, носещо в собствената си природа образа на цялото сътворение,
поради което и се нарече малък свят [микрокосмос], а заслужи такава почест
и промисъл от Бога, че заради него съществува и настоящето и бъдещето,
и Бог стана човек. Той е Божие чедо, царува на небето, създаден по Божий
образ и подобие, съжителствува с Христос, стои над всяко начало и власт.
Кой ли може да изреди предимствата му? Защото той минава през моретата,
влиза в небесата с мисълта си, познава движението на звездите и разстоянията,
и мерките, обработва земята, обхваща с поглед морето от зверове и китове,
направлява всяко знание и изкуство, безкрайно беседва с книгите, с които
пожелае, без да му пречи тялото му, предсказва бъдещето, по-силен е от
всички, с всичко се храни, от всички приема дарове, пазен е от ангелите,
разговаря с Бога, заповядва на демоните, изследва природата на съществуващите
неща, любопитен е за Бога. Божий храм и дом е и наследник на неговото царство.
[Previous] [Next]
[Back to Index]