Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ПОХВАЛА ЗА ЧЕТИРИДНЕВНИЯ ЛАЗАР

Творбата спада към риторичните беседи върху Евангелието и едновременно има чертите на похвално слово за праведник. Тя е изключително вдъхновено и изящно изваяно произведение, с ясно очертани композиционни части. Риторичното напрежение нараства от самото начало, в което светлостта на празника е назована със „светлинни” епитети и метафори, а уводът е изграден върху два периода, организирани чрез четирикратно повтореното „ето” и петкратно повтореното „днес”. Изложението изцяло е припомняне на евангелския разказ (Иоан. 11) за възкресяването на Христовия приятел Лазар — един разказ сам по себе си драматичен и същностен за всеки човек, тъй като смъртта е вечен повод за човешките размисли. Тъй като възкресението на Лазар става повод за решението на първосвещениците и фарисеите да убият Иисуса (Иоан. 11:46-54), пасажи, които Климент Охридски предава резултантно с добавка, че заканата е отправена не само към Иисуса, но и към Лазар, коментарият на текста е всъщност кратко изобличително слово срещу иудеите, несъмнено повлияно от Иоан Златоуст. Риторичното изобличение подготвя финала на Похвалата — кулминация на Климентовото майсторство в изплитане на словесен венец за героя. Анафоричното „Лазар” в тирадата от елептични синтактично-паралелни конструкции въздейства особено силно с поетичната си форма и с метафоричното назоваване.

Заемаща важно място в празничния цикъл на предпасхалните панигирични творби, Похвалата е много популярна в православната славянска книжнина. Познати са повече от 100 нейни преписи и непрекъснато се откриват нови. Тя ни е засвидетелствана в две редакции. Освен това е известно още едно Слово за същия празник, представляващо разширена версия на Похвалата, което с голяма степен на вероятност може да се припише на Климент Охридски.

ИЗДАНИЯ:  А н т о н и й, а р х и е п. Памятники древнеболгарской проповеднической письменности. Православный собеседник, 1881, III, 347-350;  Л а в р о в, П. А. Климент епископ словенский, 18-22;  К л и м е н т  О х р и д с к и. Цит. съч., I, 548-585 (с археографски бележки и коментар); 2, 815-843 (второ слово за Лазар).

ПРЕВОДИ:  Л а с к о в, Д. Църковен вестник, 1917, бр. 33, с. 260; Б  о н ч е в, А. Цит. съч., 100-103 (преводът е по текста, обнародван в изданието на Лавров (по ръкописа на Ундолски), но в отделни пасажи А. Бончев използва вариантите по други преписи); препечатан в: Стара българска литература, 2, 125-128; 324.

Тук е поместен преводът на А. Бончев.


ПОХВАЛА ЗА ЧЕТИРИДНЕВНИЯ ЛАЗАР

Ето, светозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото възкресение, станало на третия ден. Ето, вторият предтеча [1], Лазар, се яви на тези, които седят в мрак и смъртна сянка (Ис. 9:2), възвестяващ светодателя и спасителя Христа. Днес се разкри първата причина за унищожаването на ада. Днес Христос изпълва целия свят с най-дивни чудеса. Днес той, като свързва силата на смъртта, възкресява мъртвец, лежал четири дни в гроба. Днес той предначертава образа на своето пресветло възкресение, като го разкрива на учениците си и на целия свят чрез този вече четиридневен мъртвец. Днес иудеите, дошли при гроба на Лазар, като за свидетелство се събраха, та виждайки божествената сила на Христа и властта, която той има над живите и над мъртвите, да не започнат да казват: “С каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?” (Иоан. 2:18). Но те трябваше да видят неговата сила и божествената власт и да бъдат готови да повярват в Христовото възкресение. Тъй че с това чудо той повече искаше да убеди народа и да увери учениците си и в своето възкресение.

Иисус беше отишъл в Иудея, та смъртта на Лазар да се случи по време на неговото отсъствие, за да не кажат някои, че някак привидно той го е умъртвил и след това пак го е привдигнал, но да бъдат очевидци на смъртта на Лазар, на погребението му и на възкресението му, както евангелист Иоан ясно съобщава това, като казва: Беше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: “Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!” А Иисус рече: “Тая болест не е за умиране, а за слава божия, за да се прослави чрез нея Син божий.” И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: “Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя.” А учениците му рекоха: “Господи, ако е заспал, ще оздравее”. Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: “Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся”. А Тома, наричан Близнак, каза: “Господи, сега иудеите искаха с камъни да те убият и пак ли там отиваш?” Иисус пък отговори: “Нали дванадесет часа има един ден? Който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е в него. А който ходи денем, не се препъва. Аз съм светлина за целия свят и който върви след мене, не ще се препъне”. Това като каза, Иисус дойде във Витания и намери, че Лазар е вече от четири дена в гроба. Марта го посрещна, падна при нозете му и каза: “Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми Лазар. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог”. А Иисус й рече: “Брат ти ще възкръсне”. Марта му каза: “Зная, Господи, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден”. Иисус й рече: “Аз съм възкресението и животът. Само вярвай и ще видиш славата божия!” А тя, като се затече, повика скришом сестра си Мария и рече: “Учителят е дошъл и те вика”. А тя, щом чу, стана бързо и излезе тичешком. Иудеите, които бяха дошли при тях да ги утешават за брата им, като видяха, че Мария стана бързо и се затича, отидоха подире й, защото мислеха, че тя отива на гроба да плаче. Иисус, като я видя да плаче и дошлите при нея иудеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се — като че ли незнаещ — питаше: “Къде го положихте?” А това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: “Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба”. Иисус й рече: “Всеки, който вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата божия, защото за това дойдох — за да владея и над живи, и пад мъртви”. Мария му каза: “Вярвам, Господи, че си Син божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина”. Иисус пък, като ни показа пример — от небесния Бог да измолваме всеки дар, — издигна очи към небето и каза: “Отче, благодаря ти, че винаги ме слущаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил”. Като каза това, Иисус извика с висок глас: “Лазаре, излез вън!” И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Иисус им заповяда да разповият овьрзаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: “Наистина божий Син е този!” И повярваха в него (по Иоан. 11:1-53).

Древният враг, дяволът, ожесточи сърцата на противниците. Те казваха: Ако този не бъде умъртвен, то целият свят ще повярва в него”. И веднага се събраха първосвещениците и книжниците и направиха съвещание против него да убият не само Иисуса, но и Лазаря, понеже поради него мнозина повярваха в Иисуса Христа (по Иоан. 12:10-11).

Заради това ли, о, беззаконници, вие станахте законоучители, за да възставате против законодателя? Поради това ли се разбунтувахте срещу Бога, понеже ви освободи от египетското робство, като наказа фараона с много бедствия? Затова ли, о, беззаконници, ковете коварства против него, защото ни проведе чудно през Червено море и ви хранеше с небесна храна в пустинята четиридесет години? А вие сега и измамник го нарекохте, о, престъпници, защото и мъртвец ни възкресява, и всякакви изцерения извършва. Затова ли казвате: “Лъжец е” (Мат. 27:63). А когато ви пращаме манна от небето — тогава го благославяхте. Не се ли срамувате, законопрестъпници иудеи! Вместо похвала коварство ковахте срещу своя творец. А трябваше да му отдадете хвала и чест, виждайки, че той възкресява мъртви, дарява на слепите светлина, изгонва бесове, изцерява всякакви болести — този, който дойде да спаси човешкия род.

Но нека оставим настрана иудейското беззаконие и безумие и да възхвалим благочестието на Лазар, Христовия приятел.

Лазар стана свято жилище на Пресветия Дух.

Лазар — красива издънка от божията градина!

Лазар — медоносна капка от божията мъдрост!

Лазар — извор на духовна благодат!

Лазар — неувяхващ цвят от райската градина!

Лазар — високолетящ орел на висшата премъдрост!

Лазар — съкровищница на божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!

Лазар — втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!

Лазар — лют посрамител на адовата сила!

Лазар — мил любимец на Христа!

Лазар — пръв предобраз на възкресението на Христа на третия ден!

Лазар — светлозарен съобщник на ангелите!

Лазар — строг изобличител на иудеите!

Множеството люде, като видяха Лазар, възкръснал от мъртвите на четвъртия ден след неговата смърт, повярваха в Господа и му отдадоха дължимата почит като на свой Творец. Едни постилаха дрехите си по пътя; други пък кършеха клонки от дърветата и викаха заедно с децата: “Осанна! Благословен е идещият в името господне, царят израилев! Мир на земята и слава във висините! (по Иоан. 12:12-13; Мат. 21:8; Лук. 2:14).

Благословен е този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналото. Осанна във висините на Бога, прославян в три лица заедно — на Отца и на Сина, и на Светия Дух, сега и всякога, и во веки. Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Лазар е наречен „втори предтеча”, тъй като преди него Иоан Кръстител е посечен и слиза в ада. В Похвалата се открояват отгласи от апокрифни текстове, според които адът, подучен от дявола, задържа в недрата си Иоан Кръстител, Лазар, а накрая и Христос и е победен от Спасителя два пъти — единият път чрез възкресението на Лазар, а вторият — окончателно — когато Христос разрушава дверите му и извежда към рая всички праведници от Адам до Иоан Кръстител. Такъв сюжет има например Словото на Евсевий Александрийски за слизането на Предтечата в ада, което е преведено вероятно още в началото на Х в.