Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИТЕ АРХАНГЕЛИ МИХАИЛ И ГАВРИИЛ

Похвалното слово е посветено на архангелите Михаил и Гавриил, принадлежащи към най-ниския чин на безплътните в небесната йерархия. Безплътните сили според Псевдо-Дионисий Ареопагит (V-началото на VI в.) и в църковната традиция в низходящ ред спрямо престола на Всевишния са: първа триада (серафими, херувими, престоли), втора триада (господства, сили, власти), трета триада (начала, архангели, ангели). Архангелите са най-близки посредници между Бога и хората, предсказващи и пренасящи божествената воля на земята. Архангел Михаил при това е преди всичко архистратиг, предводител на небесното войнство в борбата срещу злото, включително и в окончателната есхатологична битка. Заедно с архангел Гавриил той предстои пред престола на Бога. Гавриил е преди всичко вестител и като такъв той съобщава на Дева Мария вестта за раждането на Спасителя. Дълбоката почит на българите през IX-X в. към архангелите е свързана и с особеното значение на името на архангел Михаил, прието от княз Борис при покръстването му. Празникът на архистратизите, 8 ноември, е окончателно установен през епохата непосредствено след иконоборчеството като събор на безплътните сили, но има и други дати, на които се празнува в тяхна чест. Възможно е Словото да е написано в последния период от книжовната дейност на св. Климент — специално за основания в 900 г. от св. Наум манастир край Охридското езеро, чийто храм в посветен на архангелите.

Особеностите на празника се отразяват върху изграждането на творбата. В нея класическата триделна композиция е „размита” — пресветлото тържество на безплътните сили в първата част е мотивирано в поредица от цитати, демонстриращи ролята на безплътните сили в старозаветната история, а непосредствено след това воеводата на безплътните сили архангел Михаил е изобразен в неговата роля на воин срещу падналия ангел и слугите му чрез разказа за отпадането на Денница и съответната отпратка към есхатологичното видение на Апокалипсиса за борбата на архангел Михаил със змея (в съгласие с посланието на Иуда). Един преходен пасаж с катехизистичен характер — приканващ слушателите да служат на Бога подобно на ангелите всеки в своето звание и на установеното си място — завършва с топоса за безсилието на авторовата възхвала, за да премине в каскада от ритмизирани възхвали. Възхвалата се разделя на два периода, обособени чрез две анафори — „чрез тях” и „радвай се”. И двете възхвали се отнасят само до архангелите Михаил и Гавриил, така че всъщност мястото на архангел Гавриил в небесната йерархия се изявява единствено чрез номинации те във възхвалата. Последното „радвай се”, въвеждащо нов мотив, всъщност излиза от рамката на периода, за да разкрие мястото на ангелското благовестие в момента на възкресението. Тук двамата архистратизи се представят в ролята си на вестители на сбъднатото прообразно псалтира слово за Спасителя, финалната Възхвала в трети период, в който анафората повтаря отново встъпителното „чрез тях”.

Поетичното слово на св. Климент е широко разпространено сред православните славянски книжовници. Известни са около 160 преписа (български, сръбски, руски, молдовски и влашки). Най-ранният датиран препис е от т. нар. Германов сборник от 1359 г., възхождащ към архаичен протограф.

ИЗДАНИЯ:  П о п о в, А. Н. Первое прибавление к описанию рукописей... церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. M., 1875, 53-56; Великие четьи минеи. Ноябрь 1-12. СПб, 1897; от останалите многобройни издания ще отбележа:  И в а н о в, Й. Български старини из Македония. С., 1908, 64-68; 2 изд. 1931, 333-338;  М и р ч е в, К. Неизвестен препис на Климентовото слово за архангелите Михаил и Гавриил от 1359 г. Български език, 1968, № 5,421 -439;  Б о г д а н, Д. П. Дело Климента Охридского по неизданным румынским источникам. — В: Климент Охридски. Материали за неговото честване по случай 1050 години от смъртта му. С., 1968, 104-110;  К л и м е н т О х р и д с к и. Цит. съч., I, 238-286 (с коментар и архео-графски сведения).

ПРЕВОДИ: Стара българска литература, 60-67 (с успореден старобългарски текст); Христоматия1, 33-36 и следващите изд. (превод К. Куев);  Б о н ч е в, А. Цит. съч., 71-76, препечатано в: Стара българска литература, 2, 103-107; 320-321 (коментар).

Тук поместеният превод е от А. Бончев.


ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА МИХАИЛ И ГАВРИИЛ

Почитатели на празниците,
Настана пресветлото тържество на безплътните сили, което превишава всяко слово и всякакъв разум, озарявайки с пресветлите си зари целия свят. Като не са с телесна природа, но с природа неосезаема и духовна, те светят със светлина от самия Бог. С трепет те стоят около божия престол и трепетно покриват с криле лицата си. С непреставащ глас възнасят към Бога трисветата песен и казват: “Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:3).

Удостоени с тази радост поради божествения блясък, едни от тях се наричат престоли — върху тях почива силата и властта на триипостасния безначален Бог; други пък се именуват херувими и серафими, които са шестокрили, четиризрачни и многооки; трети се наричат сили и власти; четвърти — господства и начала; а други — ангели и архангели, безчислени войнства. Всички служат според своето предназначение и за всяка служба те имат свой ред. Едни стоят винаги пред божията слава, а други биват изпращани на служение при живеещите на земята; някои — за наказание и възмездие на нечестивите, а други — да напътват верните към спасение и радост. Например, някога в Синайската планина чрез ангел беше показан на боговидеца Моисей образът на пресвета Богородица — къпината, която гори в огън, но не изгаря (по Изх. 3:2). И пак на същия Моисей Бог показа в планината — като разкри чрез ангел — устройството на скинията [1], показа и двата херувяма, осеняващи двете страни на олтара. Бог пак се яви на същия този Моисей, когато той му се молеше и казваше: “Господи, ако съм спечелил благоволение пред тебе, яви ми се сам, за да те видя ясно и да разбера, че съм намерил милост пред тебе”. А Господ му рече: “Това, за което се помоли, ще сторя, защото ти спечели благоволение пред мене”. А Мойсей рече: “Господи, покажи ми славата си, и ще разбера, че съм се удостоил с милост пред тебе”. Господ му отговори: “Не можеш да видиш лицето ми: защото е невъзможно за човек да види лицето ми, и да остане жив. Но ето място при мене: застани на скалата и аз ще те покрия с ръката си, докато отмина; и когато си сваля ръката, ти ще ме видиш откъм гърба, а лицето ми няма да бъде видимо за тебе”. И когато Мойсей видя задната страна на божията слава, лицето му засия по-силно от слънчевото сияние. Той закри лицето си с покривало и така говореше на народа, защото не можеха да гледат лицето му поради блясъка (по Изх. 33:13-23; 34:33-35).

Също и великият пророк Исаия казва: “Аз видях Господа, седнал на висок и издигнат престол. Серафими стояха около него; всеки от тях имаше по шест крила. Те пееха високо трисветата песен и казваха: “Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:1-3).

Същият Исаия пак разказва: “Когато иудейският цар Езекия боледуваше, против него тръгна асирийският цар, за да превземе града му. Царят бе тъжен поради предстоящата битка срещу града и се помоли на Господа Бога: “О, Господи, спомни си, че аз ходих пред твоето лице вярно и с предано на тебе сърце, и върших онова, което беше угодно за тебе”. И Господ му рече: “Не бой се, не ще влезе онзи в твоя град, нито ще сложи в него стрела и щит, защото аз ще защитя града ти и ще го спася заради себе си и заради моя раб Давид”. Тогава слезе ангел господен и погуби сто осемдесет и пет хиляди души от асирийските пълчища. Като станаха сутринта, намериха всички вече мъртви тела (по Ис. 38:1-3; 37:33-36).

Ето такава е силата на тези безплътни и божествени служители. Началник на всички тях е великият архистратиг Михаил, воевода на безплътните сили. Един от ангелите бе получил от Бога власт за управление и надзор над земния порядък. Той не беше създаден от Бога нито лукав, нито зъл, но добър; и като беше удостоен с благост, той превърна своята благост в злоба и се изпълни с гордост. И така, като започна да си мечтае, той намисли да се противи на своя творец и Бог. Архистратиг Михаил не можеше да понася неговата гордост и самовъзвеличаване. Той и заедно с него всички безплътни сили го сринаха на земята ведно с отпадналите и подчинени на него ангели. Щом се лиши от божествената светлина, поради злобата си, той стана началник на тъмнината. Подхвърлен на проклятие, той бе лишен от същността и красотата на ангел и стана зъл дух. Той сам си заслужи вечна мъка. И наистина злобата е несъвместима с божествената благост.

Чуй сега как евангелист Иоан много ясно казва във видението си: “Стана война на небето: архангел Михаил и цялото му войнство воюваха със змея и го лишиха от достойнството му” (по Откр. 12:7-9). Също и свети апостол Иуда, брат на Иаков, казва: “А великият архангел Михаил, когато се препираше с дявола, не се осмели да произнесе срещу него хулна присъда, а рече: “Господ да ти забрани за това, противнико!” (по Иуда 1:9).

Такава именно ревност трябва да имат всички към Господа, своя творец. Когато всеки стои в своето звание и в установеното си място, тогава ще се наслаждава на неизказана светлина и на божествена красота. Като не допускат в себе си никаква горделивост и никаква злоба, всички трябва да имат един стремеж и едно желание — с благост да спазват мястото си, в което всеки от тях е определен да стои.

Всички чудеса и благодеяния, извършени от тези двама велики архистратизи, са дар от Бога за човешкия род: за едни те са победа над противниците, а за други — блага вест за радост на земните жители.

Нито езикът може да изрече похвала за тях, нито умът е в състояние да ги възхвали така, както заслужават. Но колкото слаби да сме, трябва да постигнем поне онова, което е възможно за нас. Като възлагаме надеждата си на тях, нека изразим неизказаната им милост и застъпничество при всички изпитания и беди, които ни сполетяват.

И така, чрез тези двама архистратизи Господ изпълни с чудеса небесния свод и прекрасно украси земята.

Чрез тях небесните войнства, като стоят трепетно на определените си места, биват запазвани.

Чрез тях четирите страни на земята се пазят непоклатими.

Чрез тях морската шир по божия повеля не излиза от пределите си и остава в определеното си място, без да се разлива.

Чрез тях човешката природа остава невредима от каквато и да е страст.

Чрез тях бесовските пълчища биват прогонвани и изчезват.

Чрез тях идолската съблазън бе унищожена из корен.

Чрез тях светло украсените църкви правоверно и единогласно възнасят трисветата песен към Бога.

Чрез тях всяка ерес бе унищожена и правоверието процъфтя, като украси с венец православните изповедници.

Чрез тях всякакви беди и страдания се прогонват и болестите се изцеряват.

Като се покланяме пред тях, нека единогласно, радостно и с похвала да възкликнем и кажем:

Радвай се, архистратиже Михаиле, който по достойнство си пръв воевода на безплътните сили!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, пръв благовестителю на всички радости!

Радвай се, архистратиже Михаиле, пръв скиптроносец на единосъщната и неразделна Троица!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, истински служителю на троичната безначална светлина!

Радвай се, архистратиже Михаиле, който неизказано засия чрез зарята на троичната безначална светлина и озари с блясък целия свят!

Радвай се, радостна похвало, Гаврииле, ти, който украси вселената с радост, а с благовестието си за Йоан Кръстител ти направи безплодното естество плодоносно и украси с венец старостта на Захарий!

Радвай се, архистратиже Михаиле, който стъпка началника на тъмнината и достойно стоиш пред божия престол!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, достоен благовестителю на божието въплъщение!

Радвай се, архистратиже Михаиле, който винаги сияеш с недостигаемата светлина на трислънчевото божество!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, пресветъл благовестителю на безначалното слово, сияние на Отца! Наистина чрез твоя глас цялата земя засия от радост; от твоята вест пречистата и непорочна Богородица се изпълни с радост и безсеменно зачена свръхестествено, по неизразим начин, божествената светлина.

Радвайте се вие, единодушни и горещи застъпници за всички, които прибягват към вашата закрила, защото вие, дотичали в ада, строшихте исригите на смъртта, счупихте гробните ключове, благовестихте на жените-мироносици [2] радостта за възкресението, като преди това съкрушихте в гроба адските сили и извикахте: “Врати, повдигнете горните си прагове, и ще влезе царят на славата!” (Пс. 23:7) А те, вцепенени от страх и лежащи като мъртви, казваха: “Кой е този цар на славата?” И пак тези двама велики архистратизи заедно с безплътните си сили им отговориха: “Могъщият и силният Господ, силният на война Господ — той е царят на славата!” (Пс. 23:8, 10).

Те се явяват с бързина на светкавица навсякъде в служба на Бога, като съкрушават противниците и радват верните.

Като се явиха в гроба, те пак показаха на учениците почитта си към своя Господ. Единият седеше при главата, а другият — при нозете, където беше лежало тялото на Господа Иисуса, и казаха: “Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тука, но възкръсна, както бе казал” (по Лук. 24:5-6).

Когато Господ се възнасяше на небето, те застанаха всред апостолската дружина и рекоха: “Мъже галилейци, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде пак по същия начин, както го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). Така трябва и ние да оказваме чест на Господа Бога, нашия творец!

Чрез тях бе огряна цялата вселена!

Чрез тях пророците, изпълнени с духовна благодат, блестящо завършиха своето пророчество.

Чрез тях патриарсите и всички праведници бяха блестящо украсени с ненци.

Чрез тях апостолите бяха украсени с венци и единогласно възнасяха към Бога трисветата песен.

Чрез тях множеството мъченици бяха обкичени с прекрасни венци.

Чрез тях прославените архиереи се удостоиха с вечна радост.

Чрез тях пустинножителите, след като умъртвиха житейските си страсти и сласти, завършиха своя жизнен път.

Чрез тях в последния ден и гробовете ще се отворят, и мъртвите тела, пробудени от техния пресвят глас, ще възкръснат.

Чрез тях и отстъпникът дявол заедно със своите бесове ще бъде свързан и хвърлен във вечната тъмнина, от която по техните молитви дано ни избави нашият милостив Господ, на когото — заедно с безначалния му Отец и Пресветия, благ и животворящ Дух — е славата сега и всякога, и във вечните векове. Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Най-ранното място за присъствието на Яхве от староеврейските вярвания. Скинията е преносима и устройството й е подробно указано на Моисей от Бога (Изх. 35:10-19).

2. Жените, които са отишли първи на гроба Господен и са чули благовестието на ангела, че Иисус Христос е възкръснал.