Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина

КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ
ПАМЕТ [СЛУЖБА] НА ПРЕПОДОБНИЯ МЕТОДИЙ, УЧИТЕЛ НА СЛАВЯНСКИЯ НАРОД, БРАТ НА КИРИЛ ФИЛОСОФ

Службата е поетична творба на Константин, известна в науката още от 1860 г. За пръв път обаче с името на Константин Преславски категорично я свързва Др. Костич, който открива в канона акростих „Добре, Методие, те възпявам Константин” (1937). Двата й най-стари преписа датират от XIII в. — в Драгановия миней от библиотеката на Зографския манастир № 1.е.9 (Илински 85) и в т.нар. Добриянов миней, произлизащ също от Зограф, но пренесен от В. Григорович в Одеса (№ 7 по Мочулски). Службата е по Студийския устав. Вероятно тя е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Пак там четем единственото сведение, че Методий преди замонашаването си е имал семейство. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен” (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.

ИЗДАНИЯ: Службата е издавана многократно. Първо издание — по Драгановия миней. Откъс от службата на св. Кирила и Методия. Български книжици, 3, (1860), октомври, № 18, 54-59;  Г р и г о р о в и ч, В. Древнеславянский памятник, дополняющий житие славянских апостолов св. Кирилла и Мефодия. Ученые записки Казанского университета, 2, 1862, 1-19 (по Добрияновия миней). Издадени изцяло или отчасти по същите преписи са от И. Срезневски, П. Сирку, И. Иванов, а също и в: Стара българска литература, 145-149 (с успореден новобългарски текст). Последно издание: Старобългарски текстове, 86-90.

ЛИТЕРАТУРА:  С ы р к у, П. По поводу службы святителю Мефодию, учителю славянскому. Русский филологический вестник, 15 (1886), 170-173;  И в а н о в, Й. Български старини из Македония2, 300-305;  К о с т и ћ, Д. Бугарски епископ Константин — писац служба св. Методиjу. Byzantinoslavica, 7, 1937-1938, 189-211.

ПРЕВОДИ: Стара българска литература, 145-149 (успоредно със славянския текст); Из “Службата на Методий”. — В: Старобългарски страници, С., 1968, 52-54; Из “Службата на Методий”. Родолюбие, 5, 1985, 38-39 (превод на Ст. Кожухаров).

Тук поместеният превод е направен от Кл. Иванова по текста в Старобългарски текстове, като се е имал предвид и преводът на Ст. Кожухаров.


ПАМЕТ [СЛУЖБА] НА ПРЕПОДОБНИЯ МЕТОДИЙ, УЧИТЕЛ НА СЛАВЯНСКИЯ НАРОД, БРАТ НА КИРИЛ ФИЛОСОФ

[Вечерен дял]

Стихири
За наставници приел Закона и Благодатта (по Йоан. 1:17) [1]
светителю Методие,
така премъдър създател на светите букви бе:
и си предал на своя народ и стадо тяхното учение,
та чрез тях четящите и поучаващите се в Светите книги
Господа благославят. Заслужено те облажаваме!

Методие блажени,
Словото последвал, богословеше ясно Отца-Родителя,
що Словото отпраща към Духа Пресветия.
И още — самия него изследваше, зовейки, открито казал,
че той изхожда от Отца-Утешителя, не от Сина.
Така, Богогласни, ти стана съзвучен с Първия събор на Отците [2].
С тях моли Спасителя нас всички да спаси.

Получил не отчасти апостолската благодат от Бога,
отче Методие,
ти се сподоби с пророчество и чудеса от Почитащия те достойно,
та, мъдри, да предсказваш бъдещето като настояще.
Радвай се, зрение на слепите и изгонителю на бесовете, и славен лекарю на болните.
Затова дай ни прошка на греховете и голяма милост!

Тропар. Глас четвърти.
За онези, що празнуват светлото тържество на успението
на твоя свещеник, дай свише, Христе, милостта си,
отвори, прочее, дверите на Царството,
разкъсай, Владико, примките на многото ни грехове
чрез застъпничеството на нашия отец,
светия твой ученик.

[Утринен дял]

Канон. Глас втори, чийто акростих е: “Добре, Методие, те възпявам Константин “
Песен първа
Дай ми, моля се на милостта ти,
Христе Спасе, едничък милосърден,
изобилно слово да възхваля
Методий — светителя ти и да те прославя.

Оставил род и отечество, съпруга и деца,
свети учителю, в пустинята поиска да живееш
със святите отци, преславни.

Посрамил, отче, демонската и жестока бран,
с молитвите си укроти
на греховете ми жестоката бран, учителю Методие.

Към Богородица
Кой да те назове достойно може? Зачатието ти над всяко слово е!
Защото чрез плътта си, пречиста, ти роди
Бога, явилия се Спасител на всички.
 

Песен трета
О, преславни! Кой може да изкаже
делата и усилията на Методий,
който от триезичниците-бесове пострада.

Свети Методие, ти дар прие от Бога
и даде на онези, които се нуждаеха,
които славят Бога, прославилия те.

Към Богородица
Марийо, кадилнице златна, ти отмахни
зловонието греховно мое, укрепи ти мене,
разтърсвания от удара на измамния борец [3].
 

Седален. Глас четвърти.
Като те накара да засияеш сякаш слънчева светлина от изток,
Христос на запад, отче, те изпрати
за мъдър учител на всички, Методие,
просвещаваш с твоите букви много градове и страни,
които почитат, блажени, всички боговдъхновени книги
от учението на Пресветия Дух.
Сега моли се непрестанно за тези, що те възхваляват.

Песен четвърта
Моравската земя те има, отче, за яка стена,
с която побеждава еретиците [4].

Учители двамина, що стоите отдясно пред Пресветата Троица,
молете се на Христа, та да опази стадото славянско!

С дела недостойни оскверних тялото и душата си,
но Спасе, очисти ме чрез своята си милост.

Към Богородица
Пречиста, ти, заченала безсеменно Бога,
моли се винаги за своите раби.

Песен пета
Истински наследник си ти, славни, на славния апостол Андроник [5],
украси, мъдри, престола на църквата Панонска свята.

Методие, светителю славни, тебе молим
с молитвите си, отче, запази във вяра православна
разпръснатото от еретиците твое стадо [6].

Като орел ти, отче, прелетя, преплавал бездната житейска
и мене, потъващ чрез грехове, изведи, святи, моля,
с молитвите си, мъдри.

Към Богородица
Към тебе, родилата Твореца на всички неща, зовем:
Радвай се, пречиста, радвай се, светлина за нас възсияла!
Радвай се, вместилище на невместимия [в нищо] Бог!

Песен шеста
От запад възсия като звезда, светецо, славни Методие,
отпращащ лъчите си до изток и до север, и до юг.

Служението, що прие от Христа Спаса Милосърдния,
завърши го, светителю, като раб на господаря си верен.
От нечистотата на греховете ми измий ме, спасителю щедри, едничък милосърден.
Защото ти единствен имаш власт, Господи, да опрощаваш греховете.

Към Богородица
Укрепи нашия верен княз, дарувайки му победа [7],
понеже срещу варварите си всемогъщ, Владико,
ти, който си роден от чиста неомъжена майка.

Кондак. Глас втори.
Всички люде, да възпеем и с любов да облажим
божествения и верен Методий,
като пастир велик на славяните, като служител верен, като прогонител на ересите.

Икос.
Царството Панония, всички общо, бидейки нови хора,
признаващи те за почитан пастир, радват се.
На делото ти даваме подкрепа,
похвалните ти усилия и мъки съкровено
за почитащите те са миро многочестно, светителю Методие.
Хората: Моли се непрестанно за всички нас.

Песен седма.
С вас, свети, се величае славно град Солун, Кириле свети и Методие,
и Мизия, и Панония, и Моравската земя, блажени,
които славят и зовят: “Благословен е Бог на нашите отци” (Дан. 3:26,52) [8].

На камъка на вярата ти утвърди нозете си, блажени,
и не успя срещу тебе, святи, богът на дяволските духове,
но като храбър борец, противостоейки им, ти пееше: “Благословен е Бог на нашите отци”.

Прободен и наранен съм от разбойници, Христе, помилуй ме, на тебе аз се моля,
и възлей върху ми елей по постоянната си милост,
та да те възхваля, Боже: “Благословен е Бог на нашите отци”.

Към Богородица
Твоята утроба стана вместилище на несътворена светлина.
Отблъснала със светлините на божия разум безбожието, чиста богоневеста, Дево,
която възпяваме, зовящи: “Благословен е Бог на нашите отци”.

Песен осма.
Славен като Текла [9] стана ти, Методие свети,
победил враждебните коварства, славни учителю премъдри.
Пейте, зовящи: “Благославяйте всички дела Господни.
Господа възпявайте и прославяйте го вовеки!” (Дан. 3:57)

Ти бе архиерей по чина Ааронов [10], ти, който принасяш в жертва Агнеца [11],
блажени, със ръцете си свети раздаваш на верните, пеейки:
Благославяйте всички дела Господни.
Господа възпявайте и прославяйте го вовеки.”

Нощ зла, греховна ме, Христе, обхвана и, зла, тя омрачи душата ми.
Моля ти се, Боже, просвети и към покаяние насочи мене, който ти пея:
Благославяйте всички дела Господни.
Господа възпявайте и прославяйте го вовеки!”

Към Богородица
Окаяната ми душа, изнемогвала от многото козни на лукавия, Богородице,
с изцелителните си молитви, Девице, здрава направи,
та да те прославяме навеки.

Песен девета.
Тебе, блажени, възпява земята Моравска,
която има твоето почитано тяло,
и Панонската, светителю, от тебе просветена,
и хората й, събрали се, празнуват твоята памет.

Вие, светци, които в спор влязохте за Светата Троица —
Кириле преподобни, Методие светителю, —
запазили вашето стадо, ходещо по земята чужда,
умножавайте [го] чрез молитвите си, блажени.

Сега, паднал в краката ти, учителю святи, на тебе се моля,
това скромно пение [12] приеми и, прочее, моли
прошка за греховете ми от Христа Спасителя.

Към Богородица
Радвай се, пресвята Богородице Марийо,
радвай се, непорочна, непознала мъжкото изкушение,
радвай се, родила светлината на целия свят,
не спирай да се молиш на Бога Спасителя.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. Законът е Старият завет, а Благодатта — Новият.

2. Има се предвид, че на Първия вселенски събор (325) е приета основната част от т.нар. Никео-Цариградски символ, който формулира изхождането на Светия Дух само  от отца. Западната църква внася поправка в Символа, т.нар. филиокве, т.е. че Светият Дух изхожда от Отца и от Сина.

3. На дявола.

4. Тук Моравия се споменава все още като самостоятелна държава, която оказва съпротива на еретиците, т.е. на немското духовенство, отричащо славянската писменост.

5. Андроник, един от 70-те апостоли (вж. Рим. 16:7), пръв епископ на Илирийската област, към която спада и Панония. Епископското седалище на Илирик е гр. Сирмиум при долното течение на р. Сава, дн. гр. Сремска Митровица.

6. Споменаването на „разпръснатото стадо” свидетелства за ранно създаване на службата скоро след смъртта на Методий.

7. Не е ясно какъв исторически факт е отразен в обръщението към Богородица. Малко е вероятно, бидейки в България, Константин Преславски да се моли за победа на княз Святослав (870-894) срещу проезическата политика на управителя на Панонското княжество Арнулф. Другата възможност е да се визира намесата на княз Борис I (852-689) срещу проезическата политика на Владимир-Расате (889-893). Не е изключено и това да е топос, свързан със задължителните молитви за победа на владетеля.

8. Цитатите от пророк Даниил са според Септуагинта.

9. Текла (I в.) е ученичка на апостол Павел, призната за равноапостолна. Паметта й се празнува на 24 септември. Житието й е било преведено още през Х в. в България.

10. Аарон (‘висок’ или ‘просветител’) — брат на Мойсей, първосвещеник на Израил. Той е прообраз на Христос като първосвещеник на Новозаветната църква, а Методий чрез архиерейското си достойнство, получено в името на Христа, е наследник на първосвещенството на Аарон.

11. Т.е. извършващ литургия и раздаващ причастие на пасомите.

12. Същият израз е употребен и в „Стихове добри Константинови”.