Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
(около 840-27 юли 916)

Ученикът на славянските просветители Климент Охридски, който следва светите братя вероятно още отпреди тяхната Моравска мисия и е ръкоположен за презвитер в Рим (868), пристига в България заедно с презвитер Наум и Ангеларий през зимните месеци на 885 г. Тук той продължава своята книжовна дейност вече при нови условия. Отначало в Плиска, а по-късно — в Девол, Главиница, Охрид, той превежда и участва в съставянето на необходимите за богослужението текстове, а вероятно се опитва да възстанови и някои Кирило-Методиеви преводи, които не са могли да бъдат пренесени поради бързия и окончателен разгром на славянската писменост във Велика Моравия и Панония. След възцаряването на Симеон и обявяването на славянския език за официален език на църквата и държавата, през 893 г. Климент Охридски е ръкоположен за пръв епископ на „Долната земя”, т.е. на епархията, обемаща значителна територия от днешна Македония, България, Гърция и Албания. По титул той е епископ Велички (на Великия, Велика), чиито граници все още остават неясни, а разсъжденията върху тях — хипотетични. 23 години от ръкополагането до смъртта си Климент Охридски развива богата културна и книжовна дейност, укрепва славянската писменост и българската църква. Автор е на химнографски творби, част от които са с акростих, отбелязващ името му; на похвални и поучителни слова, възможно и на двете Пространни жития на св. Кирил и св. Методий. Според изворите той е превел или допълнил с песнопения и част от Триода (по-точно т.нар. Цветен триод).

Според Г. Попов, първия откривател и изследовател на Климентовото поетично творчество, Климент Охридски със сигурност е автор на цикъл предпразнични трипеснеци за Рождество Христово; канон за св. Евтимий Велики с незапазен изцяло акростих (чете се: „пустинна светлина” и „Клим”); Канон за полагане на ризата и пояса на Богородица в Константинополския храм Влахерна, запазил също в акростих името на Климент; цикъл „общи служби”, т.е. служби за определен тип светец, които с прибавяне на името могат да се използват, когато няма специално написан текст (тези служби също съдържат името на Климент 8 акростиха, въпреки че са по-скоро преработка на византийски общи служби, пригодени така, че да се получи акростих). Г. Попов предполага, че има и други песнопения от св. Климент, които предстои да бъдат изучени и обнародвани. За всички тях вж. С т а н ч е в, К р., П о п о в, Г. Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, 112-219.


Климент Охридски може да се нарече пръв ритор на славянската реч. Той не само усвоява до съвършенство византийските изобразителни принципи (особено в похвалните си слова), но и изгражда свои насоки на композиция и стилистика, разбира се в рамките на задължителния норматив. Като проповедник Климент Охридски е изключително продуктивен. 9 похвални слова и 7 поучения са надписани с неговото име, а десетки други му се приписват с по-голяма или по-малка вероятност. Възможно е една част от словата, в които изследователите виждат Климентово авторство, да са дело на многобройните му ученици, работили под негово ръководство. В този смисъл Климент Охридски е създател на истинска школа за проповедници. Съчиненията на св. Климент са издавани нееднократно, но най-пълно е последното издание:  К л и м е н т  О х р и д с к и. Събрани съчинения. Т. 1, С., 1971, Т. 2, С., 1977, Т. 3, С., 1973. Преводите на сигурните и предположителните слова на Климент Охридски са издадени най-пълно у: Б о н ч е в, А. Климент Охридски. Слова и Поучения. С., 1966. За обемистата литература върху Климент Охридски вж. и Климент Охридски. Библиография. (1878-1944). С., 1966; Климент Охридски. Библиография. (1945-1980). С., 1980.
 

[Back to Index]