Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ЙОАН ЕКЗАРХ

Йоан Екзарх е измежду най-талантливите представители на Преславския кръг книжовници — преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство. Предполага се, че той е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове — най-вероятно в Цариград. Хипотезата, че е бил измежду българите, изпратени да се обучават във византийската столица, е много примамлива, но засега остава без доказателства, както и хипотезата, че е бил там едновременно с бъдещия български княз Симеон. Във всички случаи обаче, както личи от творбите му, той е бил от най-близкото обкръжение на българския владетел. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него думи и термини. Изказвани, са различни предположения за неговия живот и е отъждествяван с различни други фигури от Златния век. Някои изследователи считат, че той е същото лице, което под името Йоан Презвитер е превело Житието на Антоний Велики и на Панкратий Тавроменийски; други — че е Йоан, черковен строител на българските земи, подтикнал преводача Йоан Презвитер да преведе житията; че споменатият в Беседата на Презвитер Козма Йоан е Йоан Екзарх; Йоан Екзарх е отъждествяван дори с Иван Рилски. Няма сигурни сведения, че е канонизиран (единственото споменаване в руско евангелие под дата 31 юли е доста съмнително) и животът му е напълно забулен в мрак. Титлата му „екзарх” също се тълкува различно — като надзирател на църквите и манастирите по българските земи, като посредник между българската църква и Цариградската патриаршия, като наместник на гръцкия митрополит в България, като игумен на голям столичен манастир и др. Несъмнено е, че творческото дело на Йоан Екзарх е започнало още преди 893 г. и че част от творбите му са възникнали на глаголица. Най-много сведения за личността на Йоан Екзарх като книжовен деятел се извличат от оригиналните части на неговите преводи и компилации. Той се придържа към откритата теория на превода и подчертава, че се старае да превежда по смисъл — разбираемо. Дори в творбите, които са надписани с неговото име, дялът на преводните части е много голям. От известните или предполагаеми преводи на Йоан Екзарх най-голямо значение има преводът му на част от компендиума на източното богословие „Извор на знанието” от Йоан Дамаскин (ок.650-до 754). Знаменитият му „Шестоднев” е компилация от византийски автори. Йоан Екзарх е автор и на няколко сигурни или предположително приписвани му празнични слова (беседи), част от които спадат към т.нар. екзегетични (тълкователни) беседи върху евангелски текстове, свързани с големите господски празници. Те също са до голяма степен преводни и компилативни. С името на Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер и Екзарх, или само Йоан Презвитер) са познати: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха. Някои учени приписват на Йоан Екзарх още и две анонимни слова: Слово за Въздвижение на кръста и Слово за Успение Богородично. Изказани са и мнения, че Похвалата на цар Симеон може да е дело на Йоан Екзарх.

Йоан Екзарх е открит за науката от К. Калайдович, който обнародва основополагащия си за българската литература от IX-X в. труд „Йоан Ексарх Болгарский” (М., 1824). Подробности около живота и делото на Йоан Екзарх има във всички общи трудове по стара българска литература, а също у:  Г е о р г и е в, Е м. Разцветът на българската литература в IX-X в. С., 1962; вж. също и:  V о n d г а k, V. Omluve Jana Exarcha Bulharskeho, Praha, 1895;  L е s k i е n, A. Die Uebersetzungskunst des Exarchen Joannes. Archiv fuer Slavische Philologie, 26, 1904, 1-70.

Съчиненията и преводите на Йоан Екзарх са разпространени главно в руската ръкописна традиция. От „Небеса” и от „Шестоднева” няма нито един български препис.
 

[Back to Index]