3. Известията за сѫдбата на латинския императоръ Балдуина I въ българския пленъ
Къмъ стр. 230.
Къмъ тия известия на първо мѣсто ще трѣба да поставимъ подробния разказъ на Алберика, абата на мънастиря Triutn Fontium (Три извори) въ Шампань, недалечъ отъ Шалонъ въ департамента Марна, който ни разправя една доста любопитна история, напомняща много библейския разказъ за Йосифа и жената на Пентефрия. „За смъртьта на Балдуина, пише Алберикъ, не може да се каже нищо друго положително, освенъ това, което се разправя простичко отъ единъ фландърски свещеникъ, който пѫтувалъ за Цариградъ презъ Търново за отечеството си, а именно:
579
докато Калоянъ билъ заетъ съ други работи, жена му пратила на императора въ затвора любовно писмо (verba suasoria), въ което му казвала, че, ако той я вземе за жена и поиска да я заведе съ себе си въ Цариградъ, тя веднага ще го освободи отъ затвора и пленството. Когато императорътъ отхвърлилъ и презрѣлъ тия обещания, тя се оплакала отново на съпруга си, казвайки, какво императорътъ ѝ обещалъ да я заведе съ себе си въ Цариградъ и да я короняса за императрица, ако тя го освободи отъ пленството. И тъй, когато веднажъ кѫсно билъ пиянъ, той заповѣдалъ да го доведатъ и въ негово присѫтствие да го убиятъ. И тъй по негова заповѣдь императорътъ билъ убитъ съ сѣкира и хвърленъ на псетата, и съ публиченъ едиктъ било заповѣдано да се скрива неговата смърть. Че императорътъ билъ убитъ въ Търново, съ това се съгласяватъ господинъ архиепископъ Иванъ Митиленски и единъ монахъ магистеръ Албертъ, който въ сѫщата година минавалъ презъ Търново; казаниятъ фландърски свещеникъ прибавилъ, че една жена отъ Бургундия, която тогава пребъдвала въ Търново, видѣла презъ нощьта да трепти надъ тѣлото на убития нѣкаква свѣтлина, и го погребала съ почить, както било прилично. Сѫщиятъ свещеникъ, който пренощувалъ въ кѫщата на сѫщата жена, съобщилъ, че станали нѣкакви чудеса, както той чулъ отъ нея, и че мѫжътъ на сѫщата жена тамъ се излѣкувалъ отъ зѫбоболъ и отъ треска” [1].
Нѣщо по-правдоподобно за причинитѣ на Балдуиновото убийство ни разказва Никита Акоминатъ. Следъ поробването на Балдуина въ сражението при Одринъ, „той, окованъ въ вериги, дълго време се държалъ въ затворъ въ Търново. Най-сетне, когато вдигналъ знамето за възстание Алексий Аспиетъ, това жестоко раздразнило Калояна противъ латинцитѣ, така че, като се разпалялъ въ злобата си повече и повече, той дошелъ най-после почти до бѣшенство. Въ такова състояние той заповѣдалъ да изведатъ Балдуина отъ тъмницата, да му отсѣкатъ съ сѣкира нозетѣ до колѣната и рѫцетѣ отъ китката до самитѣ рамена и после да го хвърлятъ надолу съ главата въ сметна яма за храна на птицитѣ, гдето вече на третия день клетникътъ въ голѣми мѫки се простилъ съ живота” [2]. Нѣма никакво съмнение, че Никита тукъ предава сѫществуващитѣ тогава слухове за смъртьта на Балдуина, разпространявани отъ самитѣ ромеи, за да изтъкнатъ по-ярко Калояновата жестокость.
Георги Акрополитъ пъкъ разказва следното: следъ разбиването на латинцитѣ при Одринъ „и самиятъ имъ императоръ Балдуинъ билъ взетъ отъ тѣхъ (скититѣ = куманитѣ) въ пленъ и въ вериги представенъ на българския царь Ивана, който, както казватъ,
1. Chronica Alberici, Pertz, MGH, t. ХХIII, p. 885.
2. Nicetas, ib., pp. 847, 15 — 848, 1.
580
отсѣчената му глава, по варварски обичай, обърналъ въ сѫдъ (чаша), следъ като я очистилъ отвѫтре и украсилъ отъ всички страни отвънъ” [1]. Очевидно, Г. Акриполитъ е ималъ подъ рѫка съобщението на Никита, но и той внесълъ въ разказа другъ легендаренъ елементъ. Калоянъ съ своята строгость и неприязънь къмъ ромеитѣ имъ напомнилъ за страшния Крумъ, и поради това Г. Акрополитъ пренесълъ легендата за обръщането на Никифоровата глава въ чаша и върху Калояна, като изразъ на най-голѣма жестокость.
Западнитѣ историци на четвъртия кръстоносенъ походъ нищо установено не съобщаватъ за смъртьта на Балдуина I. Така Вилардуенъ само отбелязва, че Ренье де Три съобщилъ на пристигналитѣ презъ лѣтото на 1206 г. въ Стенимахосъ рицари, цакво „ императорь Балдуинъ умрѣлъ въ затвора у Калояна” [2], което напълно се схожда съ думитѣ на самия Калоянъ въ писмото му до папата отъ пролѣтьта на 1206 год., че императорътъ debitum carnis exsolverat cum carcere teneretur [3]. — Робертъ де Клари пъкъ пише, че императорътъ изчезналъ презъ време на сражението при Одринъ и че оттогава никога вече нищо не чували за по-нататъшната негова сѫдба [4], а авторътъ на l'Estoire d'Eracles признава, че императорътъ загиналъ на бойното поле при Одринъ, но и при все това разказва следната приказка. „Той (управительтъ на империята) се разпоредилъ да се дири и търси, билъ ли е императорътъ мъртавъ или живъ; той далъ много богатства на гръцки монаси и на други хора, безъ да можеше нѣкога да се чуятъ нѣкои известия, докато единъ човѣкъ дохожда при него и му казва, че той видѣлъ двама човѣци, които отнесли императора: тѣ го завели въ една гора, кѫдето той (човѣкътъ) ги (Хенриховитѣ разузнавачи) довелъ. Тая гора е на Голѣмото море (Черно море). Когато тѣ стигнали тамъ, тѣ слѣзли отъ конетѣ си на земята и отишли подъ дървото, гдето човѣкътъ видѣлъ императора, и не го намѣрили. Обаче тамъ тѣ намѣрили остатъци отъ хлѣбъ, лукъ и соль, но не узнали, кой е ялъ тамъ. Тоя човѣкъ се заклелъ, че подъ това дърво той оставилъ императора съ двамата души при него. Претърсили гората, но нищо не се намѣрило тамъ. Когато (разузнавачитѣ) видѣли, че нѣма нищо да намѣрятъ тамъ, тѣ се върнали назадъ за Цариградъ” [5]. По поводъ на това известие Е. Герландъ пише: Wenn diese Geschichte wahr ist, so möchte ich sieindas Frühjahr 1206 versetzen, denn in dieser Zeit weilten die Bulgaren inder Gegend des Schwarzen Meeres” [6]. Кое съобщение е ималъ предвидъ Е. Герландъ
1. G. Acropolita, ор. с., р. 22, 9-14.
2. Villehardouin. ed. Е. Bouchet, vol. I, ch. 239, p. 315.
3. Вж. Gesta Innocentii III papae: Migne, ib., t. 214. col. CXLMII B.
4. Robert de Clari, ed. Ph. Lauer, ch. CXII, 16—22, p. 106.
5. Em. Bouchet, ib., t. II, pp. 261—262.
6. E. Gerland, п. т., стр. 93 бел. 2.
581
тукъ, остава неизвестно, защото вниманието на българитѣ и на тѣхния царь презъ 1206 г. е било приковано съвсемъ не на Черно море. Но твърде е приемлива мисъльта му, че тая история е послужила като основа за образуването на приказката, че Балдуинъ съвсемъ не билъ умрѣлъ.
Най-сетне трѣба да приведемъ и известието на патриархъ Евтимия Търновски, който, като говори за одринския бой въ похвалното си слово за св. Ивана Поливотски, завършва съ думитѣ:
[1]. Тия думи на патриарха отхвърлятъ всѣко съмнение въ това, че Балдуинъ I билъ убитъ въ Търново и при това отъ българи, а това напълно опровергава твърдението на самия Калояна, какво императорътъ умрѣлъ отъ естествена смърть въ затвора.
1. Е. Kalužniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, S. 197, 20-22.