ПРИТУРКИ
 

2. ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАТЕНИЦИ В ЦАРИГРАД НА СЪБОРА В 869 —870 Г.
(Към стр. 149)
 

Анастасий Библиотекар в Interpretatio Synodi VIII generalis, actio X, като изброява поименно присъствувалите на 10-ото заседания на събора, съобщава и имената на българските пратеници в следната форма:

“Similiter et gloriosissimi iudices Michaelis sublimissimi principis Bulgariae stasiszerco borlas nesundicus vagantur il vestrannatabare praesti zisunas campsis et Alexius sampsi Hunno.” [1]

В изданието на Хардуин, който мислил, че всичките думи след Bulgariae са собствени имена, последните били разделени така: Stasis, Zerco, Borlas, Nesundicus, Vaganturil, Vestranna, Tabare, Praesti, Tzisana, Scampis et Alexius Sampsis. R. Rsler, посочвайки на несигурното четене на тия имена и на неправилното им разделение от Хардуин въз основа на употребената в пространното житие на се. Климент дума  [2], която според Миклошич, означава “достойнство”, “важност”, от старослав.  или по-право, както посочи Иречек, от тур. an [3], дошъл до заключение, че думата sampsis (sampsi, s[c]ampis) в нашия текст е същата тая  и че тя трябва да се отдели от собственото име, с други думи, тя не е собствено име, а епитет към него. Поради тоза Rsler предполага, че “горните 8 (?) имена
 

1. Migne, Palrol. lat., t. 129, col. 148 В.

2. Вж. гл. XVI, § 50, стр. 116, по изд. на Н. Л. Туницки: 

3. С. Jireek в Archiv f. slav. Philol., Bd. XXI, 1899, S. 609.

751

представят само четири със съответните титли и предлага такова четене: Stasizecho Bolias, Nesundicus Vaganturil (?), Vestranna Tabare (?), Praestizisuna Sampsis, Alexius Sampsis. [4]

Напоследък J. Marquart поправи и попълни обясненията на тия имена и титли. Така в Borlas той вижда също хуно-българската дума  (боил, слав. ), Vagantur приравнява на  в надписите от IX век — хуно-българска титла, Tabare съпоставя със старотур. ltbr, като го свързва с предходното име Vestranna (?) Iltabar. Въз основа на тия колко-годе сигурни обяснения на титлите той предлага за другите следното четене: Epraestitzis Unas[c]ampsis, Alexios [H]unosampsi(s); също и в началото Stasis Boelas tercon[e] (като иска, вероятно, да го сближи с ), [5] Sundicus Vagantur. [6]

Няма съмнение, че и двамата споменати изследователи дадоха правилен и сигурен ключ за възможно вярно тълкуване на разглеждания текст. Обаче някои данни, които са останали за тях неизвестни, ни подсещат към някои по-други обяснения на имената. Така първото име Stasiszerco borlas ще бъде по-правилно, ние мислим, ако се раздели на Stasis Zercoborlas. B такъв случай Zercoborlas се приближава до българското име от същата епоха — Zergobula, известно 1) от приписките в Чивидалското евангелие [7] и 2) от писмото на папа Иван VIII от 879 г., адресирано ad consiliarios Michaelis regis Bulgarorum,
 

4. R. Rsler, Romnische Studien, Leipzig, 1871, S. 252, Amm. 1.

5. Вж. Const. Porhiyr., De cerimoniis, ed Bon., I, p. 681. Обаче такова разместване на думите и изменение на сричките ни се показва малко вероятно.

6. J. Marquart, Die Chronologie der alttrkischen Inschriften, Leipzig, 1898, S. 41, Amm. Ф. Ив. Успенски също така се изказа върху някои от тия имена, обаче ново обяснение не даде. Така той пише: “Точно также весьма трудно поддается объяснению фрагментиранное речение  (вж. Абоба–Плиска, стр. 191, надпис № 5), которое, повидимому, должно обозначать принадлежность к роду, а может быть и звание”, и веднага продължава: “С точки зрения древне-болгарских терминов и званий ждет своей очереди объяснение мест в Mansi, Concilia, vol. XVI, col. 158, где перечисляются болгарские послы. По всей вероятности, вторая часть первого имени Stasizerco соответствует ; точно также Sampsi очень хорошо соответствует , встречающемуся в Vita S. dementis; Borlas есть весьма известное , странное vaganlus (sic!) весьма легко может быть объяснено из  или . Абоба–Плиска, стр. 204.

752

дето то се явява във форма Cerbula (dat. Cerbulae) [8], очевидно вместо Cergobula или Zergobula, защото със z е написано както у Анастасий, тъй и в приписката на Чивидалското евангелие или с гръцко окончание Zergobulas, както е в нашия текст. Какво означава предхождащото това име Stasis: дали то е някоя титла или чин, но в такъв случай то би трябвало да стои след собствено име, както в надписите от IX век, или е християнското име на същото лице, не се вземаме да обясним. За тая дума по-долу ние изказваме едно предположение.

Второто име в нашия текст се чете: Nesundicus Vagantur. Nesundicus, очевидно криво е написано вм. Sundicus, което е несъмнено Sondoke в приписката на Чивидалското евангелие и Sundica (dat. Sundicae) в споменатото писмо на папа Иван VIII. [9] Тоя Сондоке, или Сундика, е носил титлата Vagantur, която е очевидно хуно-българската титла, както посочи Маркварт, , или  [10], което значи според Томашек [11] Held = герой, юнак, ср. рус. богатирь.

Що се отнася до третия израз в нашия текст: il Vastrannatabare, той не се поддава да бъде обяснен дори на ориенталистите, които били принудени да прибягват, както видяхме, към разни комбинации. Ако приемем, че tabare е наистина някоя титла, то по аналогия с предното име ще трябва да видим в предходната дума собствено име Vestranna; но в такъв случай частицата il, която по никой начин не може да се свърже с vagantur (Rsler), остава непонятна, а пък отнасянето й към
 

7. Вж. С. L. Bethmann, Die Evangelienhandschrift zu ividale в Neues Archiv d. Gesellschaft f. lt. deutsche Geschichtskunde, Hannover, 1876, Bd. II, S. 113—128 Ср. рецензията па Иречек към тая статия в M за 1876, бележката на В. Ягич към немския превод на Дриновата рецензия върху К. Иречек, История на българите в Archiv f. slav. Philologie, Bd. II (1877), S. 171—172, Amm. 1. В. Н. Златарски, Кой е бил Тудор Черноризец Доксов? в БПр, год. IV, 1897, кн. 3, стр. 45—46.

8. Migne, Patrol. lat., t. 126, col. 833 B.

9. Ibidem. Дринов го транскрибира в старобълг. , както и първото име от форма Cerbula в Царвул. Вж. Съчинения, т. II, стр. 26, бел. 16.

10. Абоба–Плиска, стр. 191,₄; ; пак там, стр. 192₆: . Ср. у Const. Porphyr. De admin, imperio, ed. Bon., c. 32, p. 158сс:  вж. . Вж. Marquart, ibid., p. 40—41, бел.

11. Archol.-epigr. Mittheil., XVII, 2, S. 208.

753

tabare (Marquart) ни се види невероятно; затова ние се досещаме за друга конюнктура: вместо il да се чете et, в такъв случай би могло да се приеме, че и целият израз би се отнасял към предното име и би се считал също за титла или име на някоя длъжност, която Сундик тогава е заемал. Разбира се, това са само едни догатки, от които почти никаква полза не може да се извлече, и ще трябва да се задоволим с обясненията на ориенталистите, че tabare е титла, и да чакаме изнамерването на нови данни, които да разрешат дали Vestranna е собствено име или пък име на някоя длъжност.

Обяснението, предложено от Rsler за четвъртия израз praesti zisunas campsis като собствено име с титла — Praestizisunna sampsis, ни се показва много по-правдоподобно, отколкото сложната комбинация на Маркварт — Epraestizis Unas[c]ampsis. Най-близко до формата Praestizisunas стои познатото българско име от дадената епоха , което пък стои близо, ако не е и същото име , още повече, че в един от най-важните преписи на Скилица се среща във форма . [12] Ако последната форма предава точно българското име, то от него лесно би могло да произлезе , а в латинската транскрипция да се обърне в Praestizisunas. Че латинска транскрипция в дадения случай е имала за основа гръцката, се доказва от следното обстоятелство. Анастасий Библиотекар съобщава, че оригиналните актове на Цариградския събор в 869—870 г., които трябвало да бъдат отнесени в Рим, загинали, когато папските легати при завръщането си от Цариград били пленени и ограбени от далматинските славяни, и римската църква могла да се сдобие с тия актове само благодарение на това, че сам Анастасий, който присъствувал на последното 10-о заседание на събора като пратеник на германския император, се погрижил своевременно да бъде преписан за него един екземпляр от тях. [13] Оригиналите на тия актове, а следователно и преписът на Анастасий несъмнено са били написани на гръцки език; по тоя препис по-сетне
 

12. В. Н. Златарски, Известия за българите, пак там, стр. 49—50. Същият, История на българската държава, I, 1, стр. 458.

13. Anastasii Bibl. Vita Adriani, Migne, ibid., t. 128, col. 1393/4, § 638.

754

Анастасий, който добре е знаел тоя език, е направил своя латински превод и го представил на папата. [14]

Приемайки по тоя начин Praestizisunas за изопачено , ние допущаме, че името на четвъртия български пратеник било Пресиам, с титла campsis, която очевидно е погрешна вм. sampsis, както е при следното име, и е идентична със , както се посочи по-горе, от житието на св. Климент. В преводите на това житие тая дума във връзка със следващото  или се оставя непреведена [15], или пък се превежда: “из числа сановников” [16], “сановит человек” [17], “сановный вельможа” [18], “по достойнству сановник” [19], от което ясно става, че тая дума се схваща като такава, която сочи на високо положение — държавно и обществено. Папа Иван VIII адресира споменатото по-горе писмо така: Petro, Cerbulae et Sundicae, caeterisque, optimatibus consiliariis dilecti filii nostri Michaelis regis Bulgarorum. Ако Зергобула и Сундика се приброяват към optimates consiliarii — велможи-съветници на Борис, то несъмнено и предполаганият Пресиан, както и следният пратеник Алекси sampsi(s) са влизали в числото на “другите” велможи-съветници, т. е. че и тия последните по положение са били еднакви със Зергобула и Сундика, на което право сочи и тяхното назначение за пратеници на Цариградския събор. Велможи-съветници пък на държавния глава са били тъй на-
 

14. В. Н. Златарски, Как е бил разрешен българ. църковен въпрос в 870 г.? Духовна култура, год. I (1920) кн. 1—2, стр. 53; и тук по-долу, Притурка № 3.

15. Miklosich, Vita S. dementis, Vindobonae, 1847, praefatio, p. XVII:  officio. Migne, Patrol. gr., t. 126, col.: sampses dignitate. — Д. Т. Ласков, Житие на св. Климент Охридски, София, 1916, стр. 51: “по чин сампсис”.

16. Менщиков, Материалы для истории письмен, Москва, 1855. П. Лавров, Книга для чтения по истории средных веков, Москва, 1897, стр. 201.

17. Матов, Живот, деяния и пр. на св. отец наш Климент, Средец, 1885, стр. 28.

18. Муретов, Житие и деятелность и пр. св. отца нашего Климента, в “Богословский вестник”, XVII (1913), юль-август, стр. 456.

19. Туницкий, каз. издание, стр. 117. Същият автор определя значението на тая дума така: “Оно () было одним из многочисленных высших древне-болгарских званий, которое носили представители власти — бояре. Вж. Св. Климент, епископ словенский, Сергиев Посад, 1913, стр. 165.

755

речените “велики боляри”, които са съставяли постоянен болярски съвет, или синклит, и, както се предполага, решавали са заедно с господаря важни въпроси както по вътрешната, тъй и по външната политика на държавата. При тия обяснения неволно се налага предположението, че  е хуно-българска дума и че така се наричали членовете на болярския съвет или великите боляри.

Най-сетне за петия пратеник Alexius sampsi(s) Hunno не може да има никакво съмнение, че той бил също такъв велможа-съветник Алекси с прозвището Hunno, което сочи на неговия хунски произход.

При тия възможни засега обяснения цитираното място у Анастасий Библиотекар за имената на българските пратеници в Цариград в началото на 870 г. неволно се хвърля в очи една очевидна блезна, а именно това, че между тия имена не фигурира тъкмо името на първия и главния български пратеник, на болярина-дипломат Петър, роднина Борисов, за когото сам Анастасий изрично споменава, че бил изпратен в Цариград от Борис заедно с други лица, за да разпитат кому собствено България трябва да принадлежи в църковно отношение, [20] и че тоя взел непосредно участие в разискванията по същия въпрос на екстреното заседание на 4 март 870 г. [21] Да се обясни тоя пропуск с това, че Петър по една или друга причина не е присъствувал на най-тържественото и многолюдно 10-о заседание на събора, по никой начин не може да се допусне, защото Анастасий изброява всички чужди представители. Имайки пред вид тая невъзможност, от една страна, а, от друга, реда, по който са написани в адреса на споменатото писмо на папа Иван VIII — до Петър, Зергобула и Сундика като лица, които са играли най-важна роля в българския църковен въпрос, ние си позволяваме да правим една смела, но твърде правдоподобна поправка, а именно, че първоначално вм. Stasis ще да е стояло Petrus — едно изопачение, което е могло да стане или случайно при преписването, или пък по-вероятно умишлено е направено, ако не от самия Анастасий, то поне от някой пре-
 

20. Vita Adriani, Migne, ibid., t. 128, col. 1395/6, § 640_3–4.

21. Ibidem, col. 1391/2, § 632_5–6.

756

писвач от чувство на дълбоко незадоволство или, по-право, от една неприязън към Петър за неговото неустойчиво поведение и двойна роля по въпроса за юрисдикцията в България, което го е накарало да тури вместо Petrus едно фиктивно и непонятно име Stasis [22], което при другите чужди имена би могло лесно да мине незабелязано.

И тъй, от направените тук обяснения към цитираното място от Анастасий Библиотекар българските пратеници на Цариградския събор в 870 г. били: Петър, Зергобула, Сундика (Сондоке) багатур, Вестранна (?) табаре, Пресиан сампсис и Алекси сампсис. От тях първите трима, както може да се заключи от приписките на Чигидалското егангелие, са ходили в Рим през времето на прегогорите на Борис с папата по въпроса за назначението на български архиепископ, и то Сундика — през 867 г., Петър — освен в първото посолство в 865 още и в 869 г., когато към средата на тая година той бил изпратен от Борис с предложение папата да назначи дякона Марин или едного от своите кардинали, и Зергобула — пак в 869 г. заедно с върнатия от Борис иподякон Силвестър и с предлоложение да се назначи Формоза за архиепископ. [23] Петър и Зергобула очевидно са се върнали заедно от Рим през декември 869 г. или януари 870 г. и наскоро след това са били изпратени заедно с другите поименовани тук пратеници в Цариград.
 

22. Интересно се явява в случая това, че едното и другото име съдържат еднакво количество букви — шест.

23. Подробно по тоя въпрос вж. В. Н. Златарски, Кой е бил Тудор Черноризец Доксов, БПр, г. IV, 1897, кн. 3, стр. 45—47. Тук считаме за нужно да се поправим за годината 838 за отиването на Петър (второ) и на Зергобул (първо), както е почазано в тая статия, защото сега, след установяването, че през 838 г. никакви български пратеници не са ходили в Рим (вж. по-горе, стр. 132), то може да се отнесе само към 869 г.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]