5. Спомени — Завети

Когато още като ученичка гостувах на роднините си в Севлиево, правеше ми впечатление, че недалеч от красивия паметник на свободата в центъра на града, на малък стълб бе поставена табела с надпис — „Калофер 90 клм”. Обикновен знак от оскъдната тогава маркировка, но тъкмо за разстоянието до града, който е права насреща от другата страна на Балкана и между двата града още преди Освобождението е имало оживени връзки, най-често чрез преминаване на разделящата ги Стара планина. А помежду двата града, по-далеч или по-близо от единия и другия, се възправя старопланинският първенец връх „Ботев”.

Тогава името Калофер извикваше у мене особени представи, породени още от детството ми, и ми звучеше като легенда, както е било, не само за мене, легендарно името на родния му син Ботев. А много по-късно, преди да посетя родния му град, когато летувах в северното подножие на Централна Стара планина и когато с братовчед си се изкачих на билото й, бях в плен на същите впечатления, породени в детските ми години. Те се усилваха, когато отблизо наблюдавах най-високите старопланински върхове и най-величествения връх „Ботев”, и когато непосредствено можех да се вслушам в хайдушката песен на Балкана, олицетворен с поетична мощ от Ботев.

Пред мене се нижеха най-славните страници от историята ни, чертани от будния и неукротим дух на прибалканските жители, измежду които изпъкват най-големите имена на Възраждането и националната ни революция — плеяда български революционери, просветители и духовно надарени люде. И сред тях се извисява с недостижимия си ръст поетът-революционер Христо Ботев, с когото са свързани моите най-скъпи близки, светлите спомени за които и неговите завети са ми били винаги подтик и упование в живота, но и пример за дълг и безпределна любов към родината и народа ни.

[Previous]
[Back to Index]