6. Религиозни общини и техни училища

Число на населението по вяра. Мохамеданско общество. Джамии, текета. Религиозен фанатизъм. Потурчвания. Развитие. Турски държавни и религиозни училища. Православното общество. Разделението му официално на българско (булгар милет) и гръцко (урум милет). Българска екзархийска община. Черкви, свещеници. Развитие. Български училища класни и първоначални. Патриаршеска община. Разделяването й на три партии: гръцка, влашка и сръбска. Гръцки, влашки и сръбски училища. Еврейска община. Католишка община.

От статистическите бележки, които дадохме за град Скопие и за другите части от Скопския вилает, ясно се вижда, че главната и съществена част от населението на тоя край принадлежи на мохамеданското и източноправославно християнско изповедание. Юдейството и католическата християнска вяра имат малко последователи. В град Скопие преобладават мохамеданите. В македонската част от вилаета преобладават християните, а ако вземем целия вилает в сметка, пак мохамеданството държи превес, понеже то има господствующо значение в северозападните кази.

В град Скопие има 2576 къщи мохамедански, 1770 православни, 25 католишки, 3 протестантски и 100 еврейски. По число на жителите мохамедани, без военния гарнизон, има в кръгло число около 17 000. Православни християни има около 14 000 души, католици около 300 души, евреи около 800 и протестанти 50 души.

До съвършеното разрушение през 1689 г. Скопие е бил мохамедански град. Християнско население е имало, но е било много незначително. Турските завоеватели, като са съзнали военното значение на града, побързали са да го населят с турци — мохамедани от Мала Азия. Известният познавач на турската история Хамер ни казва в своята История на турското царство, че султан Баязид населил Скопие с турски колонисти,

68

но той не ни обяснява какво е станало с многобройното християнско население на тоя град. Вероятно то е изпъдено и прогонено по.другите по-маловажни градища, също както е станало с християнското население на други градове. След разорението на града от австрийците през 1689 г. числото на мохамеданското население бързо е паднало. Грамадно число мохамедани са погибнали от чумата, която е върлувала по онова време и е поразявала главно мохамеданите, които не са взимали никакви мерки против нея. Има много сведения, които ни показват, че чумата през миналите два века и през първата половина на днешния век страшно много е разредила мохамеданското население в Балканския полуостров. Когато се е появявал тоя бич, християнското население се е пръскало по горите и планините, а мохамеданите, верни на източния фанатизъм, са оставали спокойно по домовете си, не са взимали никакви предпазителни мерки и са гибнали в големи количества.

Независимо от това честите войни на турците са поглъщали голяма част от цвета на мохамеданското население. Има белези, които ни показват, че и смъртността, изобщо земено, е по-голяма при мохамеданските турци, отколкото при християните българи.

Мохамеданското население в Скопие има множество джамии, които се поддържат от цял ред «вакуфи», оставени на джамиите още при съграждането им, както е навсякъде в мохамеданския свят. Най-почитана джамия е Яя-паша джамия, съградена от един военоначалник, който е паднал убит в австрийските войни. [1] Тя има големи вакуфи, от които мутевелиите на джамията раздават еженеделно храна на бедни мохамедани. И други джамии раздават храна на сиромаси според подобни завещания. Тоя добър обичай в мохамеданите много е отслабнал в ново време, понеже голяма част от вакуфите не дават приход или дават съвършено малко, защото са занемарени и защото се злоупотребява с някои от тях.

Освен джамиите в Скопие има на няколко места мохамедански свещени гробове, които са почитани от мохамеданското
 

1. Материали по изучаването на Македония, С., 1896, стр. 506.

69

население. Един от тях е в текето Гази баба. В него е погребан един от падналите герои на косовската битка. Според преданието, което се пази от дервишите в текето, на Гази баба била отсечена главата в косовската битка; юнакът-светец я взел в ръцете си и я донел до мястото, дето е сега текето, [1] там паднал и бил погребан. Това теке се ползува с голяма почит между мохамеданското население. Друг гроб свещен се намира в крепостта; той е също на военен герой Хайдар баба, който според преданието е паднал при превзимането на Скопие. Всред пазарището е гробът на един ходжа, който в живота си бил много праведен и правил чудеса.

Скопските мохамедани са големи религиозни фанатици; потурчването на някой християнин или евреин се счита за велико и славно събитие в града. Много често дохождат в Скопие бежанци от Сърбия или от България, или от Босна, които са извършили някакво обикновено престъпление и заради това се търсят от пограничните съседни власти. Такъв бежанец, щом приеме мохамеданската вяра, е спасен. Много често стават спречквания, особено между Сърбия и турското правителство, за такива бежанци, но никога те не могат да се повърнат назад. Мохамеданското население в Скопие би протестирало най-енергически, ако един такъв новоспечелен мохамеданин би се излбжил на опасност да се повърне надире, отдето е бягал. Много често големи престъпници, осъдени в Скопие, са се избавяли от наказание с прегръщане мохамеданската вяра. С особена почит се ползуват ония правоверни, които успеят да потурчат някоя християнка от града. Жени с леко поведение най-лесно променяват вярата си и те намират добър прием в мохамеданското общество и на часа биват омъжени. Българският митрополит в Скопие постоянно има работа с такива потурчвания. Много често насила се отвличат жени и се потурчват. През м. декември миналата година цариградските вестници известиха за 14 потурчвания на жени в Скопския вилает и без друго поне 10 от тях са приели Мохамедовата вяра в Скопие.

Мохамеданите в Скопие са много надменни към христия-
 

1. Материали по изучаването на Македония, С., 1896, стр. 506.

70

ните. Едва в най-последно време, когато се натъкмиха в града чужди консули, се прекъснаха улични разправии над християните. Чисто мохамеданските улици и досега са недостъпни за християните. Скопие е останал един от малкото градове в Македония, дето мохамеданите не са допуснали да се бият камбани в християнските черкви. Роптанието против католическата черква, която има камбана, благодарение на австрийското застъпннчество далеч още не е уталожено. Допреди 15—20 години скопските мохамедани не позволяваха на християните да си белосват отвън къщите с вар, за да не се равняват с мохамеданите. Продаването на свинското месо става много скришно. Не е възможно да се носи открито по улицата такова месо или да се продава явно на дюкян.

Религиозните обряди се изпълняват много строго в Скопие. Правоверните последователи на Мохамеда катадневно пълнят джамиите и слушат там четенето на корана. Рамазанският пост се пази извънредно строго. Няма случаи от явно нарушение на тоя пост. На християните е забранено да пушат по улиците през месеца на рамазана, за да не изкушават правоверните. По тия и други подобни причини християнското население в града е много угнетено и унижено.

Скопските мохамедани са привързани към старомодното турско облекло, затова твърде малко турци в тоя град ходят облечени по европейски, и то обикновено външни и чиновници. Мохамеданските жени рядко се явяват по улиците, и то дълбоко забулени. Новомодните женски облекла и тънки прозрачни покривала, каквито носят много туркини в Солун, Цариград и по други места, тук са немислими. Многоженството е голяма рядкост, и то само в някои много богати къщи.

Скопските мохамедани ненавиждат новото образование. Собствено не са само те, които преследват новите училища, а и навсякъде по вътрешните градове правоверните гледат с голямо подозрение на новите науки, които са за тях съвсем неразбираеми. По тая причина в града има много мохамедани, които са се изучили в старите мектеби криво-ляво да четат и пишат, но по-образовани между тях са единични личности. Лекари турци има само във войската, а между гражданите няма такива, нито има

71

пък юристи, макар че медицинска и юридическа школа има отдавна в Цариград. В най-ново време се срещат вече млади скопяни,свършили някой клас от градското идадие или в Цариградския лицей, но и те се бързо поглъщат от голямата маса н скоро се приравняват към нея.

Правителството прави големи усилия да застави богатите градски бейове да проваждат децата си по-дълго време на училище, но досега успехите в това направление са много слаби. В класното градско училище по-често постъпват деца на чиновници турци, и то с единствено намерение да станат и те чиновници в бъдеще и да изкарват с това прехраната си. Ако не е тая примамка, то класните турски училища в града биха останали празни.

Според сведенията, които намираме в турското вилаетско салнаме за 1311 г. (1894), в града е имало тогава следующите училища:

1. Едно идадие (гимназия) с 13 учители и 61 ученици. Издържа се от държавната хазна.
2. Едно руждие (духовна семинария) с 12 учители и 182 ученици. Поддържа се от местното турско население и от джамиите.
3. Девическо класно училище с 3 учителки и 120 ученички.
4. Главно първоначално училище с отделения и някакви долни класове с 8 учители и 169 ученици — поддържа се от държавата.
5. Четири модерни държавни първоначални училища за момчета със 7 учители и 431 ученици.
6. Едно държавно модерно, първоначално девическо училище с 1 учителка и 35 ученички.
7. Осем първоначални училища, в които се учат малки момчета и момичета по старата метода. Те са при джамиите, поддържат се от тях и всяко има по един ходжа, който учи децата да четат корана. Това са същите едновремешни наши наустничарски училища, дето нямат достъп никакви карти, нито други подобни модерни училищни помагала. Те са натрупани с много деца, които посещават нередовно учението.

72

В класните училища, особено в идадието, има много деца от други градове на вилаета.

Ако приемем, че в 8-те джамийски училища има по 50 редовни ученици, то ще имаме на целия град около 1400 ученици и ученички. Само в идадието постъпват понякога немохамедански деца, и то никога не се събират повече от 5—6 такива. Всичките тия ученици и ученички са на 17-хилядното мохамеданско население, или на 100 жители 7 деца.

Държавните училища се намират под прякото управление на моарив мюдура; държавата назначава учителите и тя им плаща.
Държавните училища в Турция са осигурени със средства. Правителството е наложило на цялото население 1 1/2 % върху десятъците от храните. Така щото наместо 10% взима се 11 1/2 % десятък от всичките земни продукти. 10-те зима хазната и 1 1/2 % се оставя на вилаетските моарив-комисиони за поддържане на турските държавни училища. Освен това за училищата се събират приходите от мостове. [1] На учителите обикновено се плаща редовно, но заплатите им са малки. Най-обикновена заплата на учители в турските гимназии е от 5 до 10 лири на месец. А такива са почти всичките учители в турските училища, 10 лири месечна заплата е голяма рядкост.

Ако имаше по-голяма вещина в моарив-комисионите и по-добро желание, то със сумите, които се има на разположение, могло би много нещо да се направи за повдигане образованието на мохамеданското население.

В Скопие често дохождат за моарив мюдури много слабо грамотни хора, даже без гимназиално образование, какъвто беше например предшественикът на настоящия.

Руждиетата са под властта на мюфтията и се издържат от вакувски приходи. Джамийските училища се надзирават от мутевелиите на джамиите, при които се намират; от тях се плаща на ходжите, от тях се определява и заплатата им. И в едните, и в другите училища заплатите на преподавателите са нищожни и учението не прави никакви успехи.
 

1. В Турция на всичките големи мостове се плаща за минаване.

73

Изобщо казано, скопските мохамедани са останали по-назад в развитието си, отколкото турците в други някои по-големи градове в Македония, а спрямо християните те стоят много назад.

Православните християни в Скопие по численост идат след мохамеданите, а по значение те ги надминават много, понеже са напредничав елемент, който силно прогресира не само в умствено отношение, но и в числено. Не ще е далеч времето, когато християните в Скопие и по число ще надминат мохамеданите.

Православните християни в Скопие се състоят почти от българи, понеже от 14-хилядната маса българите сами са 13 000 души. Подир тях идат власите 450 души, сърби около 300 души и гърци около 150 души. В черковно отношение скопските християни се делят на екзархийски и патриаршески, заради това в града има двама митрополити, единият е българо-екзархийски, а другият — гръко-патриаршески.

Още в първите векове на християнството Скопие е бил седалище на митрополити и скопската катедра е имала през всичките векове голямо значение. При историческия обзор ще споменем нещо за Скопската митрополия в старо време, а тук ще се ограничим с къс преглед на най-новите работи, за да ни стане ясно черковно-националното положение в града и в епархията.

Известно е, че черковните борби в Турция са органически сраснат и с националните борби. Турската държава с цялото си законоведство не познава народи, а познава «миллети», т.е. религии. За нея всеки християнин, който признава началството на Цариградската патриаршия, е «урум» [1], което има равно значение на грък. Всеки, който признава властта на римския папа, се нарича «католик». Даже българските униати се наричат католици от турските власти.

След унищожаването на охридската и пекската независима
 

1. Урум значи римлянин. Турците са наследили това име от Византия. Византийските гърци се наричаха римляни, a западните народи наричаха латини. И днес гърците в Турция се наричат ромеи.

74

черква всичките православни християни в Турция се обърнаха на «урум милет», което е същото гръцки народ. Българската черковна борба беше същевременно национална борба, понеже със създаването на Българската екзархия се създаде в Турция «булгар милет», т.е. български народ. Всички общини в Турция, които признаха Българската екзархия, спечелиха народното си име, признаха се като отделен от гърците народ. Получиха право да се занимават със своите училища. Според старите турски държавни уредби училищата са свързани с черквата. Черковната власт е същевременно и училищна власт.

Българската екзархийска община в гр. Скопие се признава официално от 1872 г. След дългогодишна борба, за която ще товорим по-после, скопската епархия биде спечелена през тази година за Българската екзархия и с това спечелена за българския народ. С това българският народ в Скопие излезе на сцената като самостоятелна българска община. Българската община бе изложена на тежки изпитни през време на Руско-турската война, атакувана от гръцката митрополия. В по-ново време тя е принудена да води борба със сърбизма, който иска да си пробие път в Македония. През всичкото това време екзархийската община стоя твърдо срещу чуждите натиски и си спечели име на геройска черковно-народна община.

Православните българи в Скопие имат две черкви: една стара, «Св. Димитър», и една нова, «Св. Богородица». Първата беше малка, а сега е разширена и служи добре на българското население, което се намира в западната част на града. «Св. Богородица» е катедралната българска черква; тя е съградена през първата половина на днешното столетие и около нея се е групирала всичката черковна борба. Българските квартали Чаир и Топхане, както и българските махли в Каршияка нямат черкви и са принудени да посещават една от споменатите две черкви. Населението от Каршияка е направило постъпки пред турското правителство да добие ферман за съграждане на нова черква, но досега просбата му е останала без резултати. Понеже черквите в Турция са крепости на черковно-нациоиалните български общини, а турското правителство не желае усилва-

75

нето им, затова много трудно се решава да издава нужните фермани за съграждане на нови черкви.

Скопската българска черковна община се дели на енории, всяка енория има свой свещеник, който изпълнява требите на енориашите и е чредник в една от черквите. Скопските свещеници са хора малограмотни и не могат да играят видна рол в българското общество, те се приравняват към еснафското градско съсловие по грамотността си. Наследствеността в енорийското свещеничество не се пази, както по другите места в Македония. От 9-те градски свещеници само едине наследил бащината енория. Енорията избира свещеника и го предлага на владиката за ръкоположенке. Често избраният кандидат е много слаб и се намират по-приготвени лица от него; затова стават спорове между енориашите и митрополията и обикновено последната отстъпва. Преди 4 години умря свещеникът на една от най-добрите градски енории. Енориашите избраха сина му, който беше дотогава дюкянджия и не мислеше да става поп. Владиката дълго време се съпротивлява и успя да състави малка партия на своя страна, но пак накрая биде принуден да ръкоположи попския син. Народът е привикнал да счита енорийския свещеник като нещо много тясно свързано с енорията и предпочита лица, родени в самата енория, които са се срасли с нея. Енориите обикновено се именуват според свещениците, които им попуват. От градските свещеници 5 са от старата школа. Само трима са свършили трикласното скопско училище. Шест души са били занаятчии преди и двама учители.

Скопските българи са набожни. Черквите се посещават всякога добре. Постите се пазят строго и с набожен страх. Скопските българи енергически се възпротивиха, когато училищното началство поиска да се дава блажна храна в българските пансиони поне през петровите и коледните пости. В това отношение скопяни много се отличават от съседните тям велешани и щипяни, а се приближават към прилепчани, дето също така са спазени строги религиозни нрави.

Училищното дело на българската екзархийска община в Скопие е поставено добре. В града има 7 първоначални български общински училища, едно шестокласно педагогическо учи-

76

лище и едно четверокласно девическо училище. Последните две са екзархийски училища и са снабдени с пансиони за вънкашни ученици.

Първоначалните училища се издържат от черковната каса. Те са под върховния надзор на българския митрополит. Гражданите всяка година избират училищно настоятелство, което заседава обикновено под председателството на един от градските свещеници, а във важни случаи под председателството на митрополита. Настоятелството уславя учителите и се грижи за цялата стопанска част на училищата и за изплащане на учителите.

Първоначалните училища са разпределени по следующия: начин: 1 мъжко и 1 девическо при църквата «Св. Богородица», 1 смесено в Чаир махле, 1 смесено в Топхане, 2 смесени училища в Каршияка. През 1894/5 учебна година в тия първоначални училища са били постъпили 788 деца от двата пола (517 момчета и 271 момичета), а са дали изпит на края на годината 664 деца (434 момчета и 230 момичета). [1] През 1895/6 учебна година в скопските първоначални училища през течението на годината са били 998. [2] Обучавали са се от 9 учители и 8 учителки.

Във всичките първоначални училища се преподава по звучната метода. Учителският персонал е още слаб. Малко учители и учителки има с педагогическо образование, останалите са обикновено с четирикласно образование. Новооткритите педагогически курсове скоро ще доставят по-добър учителски персонал. През 1898 г. те ще имат първия си випуск. Но и сега педагогическото училище силно повлия, за да се подобри преподаването в първоначалните училища. Помещенията на първоначалните училища са притежание на общината. Те са стари и негодни вече за училища. Земени са мерки за подновяването им. Общината е получила нужния ферман за съграждане ново училище в двора на «Св. Богородица».
 

1. Статистика на българските училища в Европейска Турция за. 1894/95 учебни години, Пловдив, 1896 г., стр. 2.

2. Български преглед, год. III. кн. XII, стр. 98.

77

Мъжкото педагогическо училище се състои от три обикновени класа и три педагогически курса с програма, подобна на педагогическите училища в България. Педагогическите курсове се пренесоха тук от Солун в 1895/6 учебна година. Дотогава скопското училище беше четирикласно. Това училище има задача да приготви добри учители за голямата скопска епархия и за други места в Македония. При него има пансион, в който се приемат ученици с годишна плата от 5 до 12 турски лири. На способни деца, както и на синове на заслужили българи се дава стипендия. Педагогическото училище се помещава в общинско здание до църквата «Св. Богородица», което е поправено и е станало доста пригодно. Числото на учениците в това училище постоянно се уголемява и то е едно от най-добре посещаваните средни учебни заведения в Македония. През 1895/6 учебна година, когато имаше само 1 педагогически курс, то броеше в края на годината 200 ученици, на които преподаваха 10 учители. [1] През миналата година според частни сведения числото на учениците е достигнало до 250.

Девическото четирикласно училище е тоже екзархийско. При него има също тъй пансион. Посещавано е през 1895/6 г. от 50 ученички. Имало е 5 учителки.

И двете тия училища се управляват от един директор, който се назначава от екзархийското управление. Също тъй и учителите се назначават и плащат от Екзархията. Обаче те стоят под върховния надзор на българския митрополит, който ги представлява пред властта и е отговорен за тях пред валията. . .

Българското учебно дело в Скопие прави постоянен успех. Числото на учениците всяка година се увеличава. Следующата таблица ни представлява прогресът за няколко години, за които има обнародвани статистически сведения за българските училища в Турция. Числата са вземени средно между постъпилите в началото на годината и издържалите изпит в края на годината:
 

1. В. «Новини», г. VII. бр. 69.

78

1. Всички тия числа са вземени от екзархийските статистики. Статистиките за 1886/7, 1893/4, 1894/5 са обнародвани в особени книжки, а оная за 1895/6 г, е обнародвана във в. «Новини», год. VII, № 69. В статистиката за 1893/4 г. е допусната една грешка. Числото на учениците в първоначалните училища е поставено със 100 повече. В нашата таблица е поправена грешката.

79

По тая причина в Скопие има голям процент грамотни българи, но твърде малко с по-високо образование. Всеки занаятчия, всеки бакалин и търговец знае да чете и да пише, но лица с пълно гимназиално образование се четат на пръсти. Догдето Щип, Велес, Прилеп и Охрид са дали множество учители и учителки за българските училища не само в Турция, но и в Княжеството, Скопие е напълнило една голяма чаршия със занаятчии. Ето защо в града има добра средна класа, наречена в нас обикновено «еснафска», а слаба интелигенция. Но затова пък скопските младежи си остават дома и съставляват добро българско средище, което противостои на всички външни изкушения. По тая причина ни една от чуждите пропаганди не е могла досега да се радва на какъв-годе успех между българите. Гърцизмът тук не намери почва, униатството и протестантството не можаха да се докоснат до народа. Също тъй и сръбската пропаганда досега не успя да си пробие път през тази маса.

На 100 души население от българската община в Скопие се падат 9 ученици. Понеже българските училища са несравнено-по-добри от турските, то българското учебно дело стои и по число, и по качество много по-високо от турското.

Патриаршеската община, както видяхме по-напред, брои в Скопие 127 къщи, които се състоят от власи, гърци, сърби и няколко български къщи. Тази община скоро се представляваше в съвършено гръцка физиономия. Сега е разделена на три части: гръцка, влашка и сръбска. Тя има една черква «Св. Спас», в която според най-новите разпоредби една неделя се чете по гръцки, една неделя по славянски. Първенците на тая община са полупогърчени власи и българи.

Сърбите употребиха големи усилия да привлекат цялата патриаршеска община на своя страна, но не успяха. Към тяхната партия сега се броят около 28 къщи, от които 7 са влашки, а 21 български. Преди 3 години във влашкото общество се появи национално течение, резултатът на което беше отваряне на отделно влашко училище. Към влашката партия клонят около 4—5 влашки къщи. Всичките останали съставляват гръцката партия.

Начело на патриаршеската община стои патриаршеският

80

владика. Понеже сръбското правителство поддържа от няколко години насам патриаршеската митрополия, то поиска да се назначава на митрополитската катедра архиерей от сръбско произхождение, на което нещо се възпротиви и Цариградската патриаршия, и гръцката партия в Скопие. Стана съглашение архиереят да бъде грък, а протосингелът му сърбин.

Сръбската партия сега е силна със средства, гръцката с традиции. И двете партии дават представители в «ефорията», която заседава в митрополията и се грижи за обществените работи.

Гръцкото общество в Скопие се състои от по-развити граждани, които принадлежат изключително на търговската и еснафската класа. Чистокръвни гърци в него са малко. Едва в 17 къщи се говори гръцки. Половината от тия къщи са погърчени власи и арнаути. Гърцизмът не е играл важна роя в Скопие никога, нито пък сега може да играе, понеже се губи в голямата българска маса. Между гръцкото общество има само една богата къща, която представлява солунската фирма Алатини. Другите са средна ръка и почти всички са поставени в зависимост от Алатиновия представител. Благодарение нему власите още яко се държат с гръцката партия, понеже интересите им зависят от Алатиновата къща.

Гръцката община има две училища с по 6 отделения, едното мъжко, а другото девическо. През 1894 учебна година мъжкото гръцко училище е имало 65 деца, а девическото — 120 ученички.

Сравнително с числото на гръцкото общество в гръцките училища има много деца, оссбено много момичета. Трябва да се има предвид, че през тази година влашките училища още не бяха отворени, затова гръцките училища служеха и на цялото влашко общество. Твърде голямото число на ученичките се обяснява с това, че някои български семейства си провеждат момичетата в гръцкото девическо училище, дето се преподава добро ръкоделие. Трънките училища са под надзора на особено настоятелство. Те се издържат от църковните приходи на «Св. Спас» и от частни пожертвувания.

През 1896 г. влашката партия след дълги усилия получи

81

разрешение от правителството да отвори частно училище, [1] което се издържа от румънската пропаганда в Македония. То имало 1 учител и 1 учителка. През 1896/7 учебна година е имало около 25 ученици и ученички.

Сръбската партия в Скопие се състои от споменатите 28 сърбеющи се къщи и от всичките временно пребивающи в града сърби. Последните се състоят от няколко занаятчии, дошли от Стара Сърбия, от двама доктори, поддържани от сръбското правителство, двама терзии, дошли от Сърбия, и 4 души субсидирани сърбеющи се власи, които държат хотели в града и чрез тях проповядват сърбизъм.

Между всичките тия местни и външни представители на сърбизма в Скопие няма ни една търговска къща, нито пък някоя що-годе състоятелна занаятчийска. Местните къщи са всички свързани със сърбизма с някакви интереси. В това именно се крие повече слабостта на сърбизма, нежели в малочислеността на поклонниците му.

Пръв път сръбско училище се отвори в Скопие през 1892 г. Опити се правиха още през 1888 г., но бяха несполучливи. Идаремезлиш в Скопие не даваше своето съгласие за отваряне на такива училища под предлог, че в града няма сърби. Великият везир Джеват паша разреши отваряне на сръбски училища на имена на частни лица. В такъв случай се избягва едно важно турско узаконение, според което отваряне на общинска училище в една махала се допуща, ако има поне 30 къщи, които да го искат. Оттогази досега в града се отвориха 5 сръбски училища, от които 2 са класни и 3 първоначални.

Според сръбски източници състоянието на сръбските училища в Скопие през 1895/6 учебна година е било следующето:
 

1. В Турция има сега три вида училища: държавни, общински и частни. Държавните зависят от Министерството на просвещението и се поддържат от държавната хазна. Общински или миллетски принадлежат на религиозните общини и действуват под надзора и под отговорността на религиозните началници. Русатнаметата (позволителни) на тия училища са издадени на имената на същите религиозни началници. Частни училища се отварят на името на частни лица, под отговорността на които действуват и са подчинени съвършено на моариф-комисионите.

82

Сръбска мъжка гимназия с пансион имала 2 класа със 106 ученици, от които 89 стипендианти на сръбското правителство и 16 нестипендианти. От тия ученици само 16 са били от Скопие и от Скопската каза, а останалите от Стара Сърбия (35), от разни места на Македония (52) и от Сърбия (2).

2. Висша женска школа с три класа и пансион с около 30 ученички.

3. Три основни училища със 111 момчета и момичета. [1]

Според нашите сведения числото на учениците в сръбските училища е преувеличено. В първоначалните училища за тази година според български източници е имало около 60 ученици и ученички.

Понеже в мъжкото и девическото класно училище почти всичките деца са стипендианти (в девическото класно училище няма момичета, които сами да се поддържат), то там посещението е редовно и училищата правят успехи. Колкото се касае до първоначалните сръбски училища в града, то те досега нямат още никакво значение, понеже повечето от децата се събират от улицата и не са редовни.

Сърбите нарочно са отворили две от тия училища в най-бедните градски махли: Циганска махла и Джелаледин махла, защото вярват, че с дребни подаръци ще привлечат деца на бедни родители. Сръбските първоначални училища дават даром всички книги и други принадлежности на децата; освен това на бедните деца дават дрехи и обуща.

Католишката община се състои, както видяхме на друго място, от 25 къщи, от които 15 са арнаути по народност, а 10 разни други преселници отвън. Те имат малка черква, за камбанарията на която споменахме по-напред, и едно училище, което се управлява от католишки калугери. През 1894 г. в католишкото училище е имало 18 момчета и 10 момичета. В това училище се преподава арнаутската грамота с латински букви и италиански език.

През миналите векове до разорението на Скопие от австрий-
 

1. Дело. Лист за науку, книжевност и друштвени живот, Београд, год. IV, фебруар, 1897. Статия «Српске школе у скопльанскоj епархиjи. Свет. Симић».

83

ците католишката община в града е била по-силна. Скопие е бил центърът на католишки епископ, под ведомството на когото са се намирали католиците от Стара Сърбия. По-после епископската катедра е била пренесена в Призрен, дето се намира и досега.

От Скопие е родом известният Марко Бандин, католически архиепископ на Източна България и Молдавия от 1643 до 1650 г.

Еврейската община има една малка синагога и едно първоначално училище, за което нямаме на ръце по-точни сведения. Скопските евреи са прости, невежи и в училището им се преподава по старата метода. Както евреите в Скопие държат последно място, така и общината им е незначителна и не играе никаква рол в градските работи. Както католишкият религиозен началник, също и еврейският не зимат участие във вилаетския мезлич.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]