4. Поминък

Земледелие. Чифликчийство. Занаяти и еснафи. Търговия вносна, износна и вътрешна. Пазар. Общо икономическо положение. Рударство.

Скопското население се поминува главно със земледелие, занаяти и търговия. Между земледелците има по-малко скотовъдци. Значителна част от турското население се поминува с чиновничество и приходи от земи и дюкяни.

Земледелието е главно занятие на българските и турски крайни махали на Скопие. Градските ниви захващат голямо пространство на север от града по хълмистата страна към

33

Черногория. Около 5 км надлъж и толкова нашир. Около две трети от тая земя е принадлежност на малки земледелци, които сами си обработват земята. Земите на изток от града към полето са тоже градски, но повечето от тях са притежание на големи землевладелци, които ги дават с наем или на изполица. Напоследък и те са постепенно разделват чрез продажба на по-малки земледелци.

Земледелското население на Скопие държи дома си работен добитък, обикновено говеда; оре земята със стари рала и я обработва изобщо по стар начин. Торенето е въведено навсякъде. Обикновено есен се хвърля тор без система. В хълмодолието към Черногория се обработва главно жито, ечемик и тютюн. Населението от Чаира се занимава много с обработване на тютюн, който става добър в тия места. Скопският тютюн е от средно качество, по-долен от Драмския и Скеченския, но по-добър от Прилепския. Той се обработва повечко, защото населението има голяма възможност да го продава контрабанда за Албания. Пшеницата става много добра в тази част на скопската околност. Земята е пригодна за нея и при добро обработване, каквото става тук, трудът на земледелеца се всякога награждава.

От другите земни произведения, които се работят от скопските земледелци, най-важно място държат лозята. Лозя имат всичките граждани. Най-много лозя са по полите на планината Водно. Много скопски лозя има към Черногория. Някои граждани притежават лозя и в самата Черногория. Скопските лозя дават добро вино, особено ония в Черногория. Градът Скопие произвежда вино много повече, отколкото е нужно за местно употребление, затова се изкарва част от него навън.

Мнозина от скопските земледелци работят в най-ново време мак за афион, обаче това растение, което става много добре в средната част на Македонската низина, тук е по-слабо.

Освен тия произведения около града се произвежда още по малко кукуруз, слануток, арпаджик и анасон.

В подножието на Водно има добри градини за зеленчук, от които се снабдява целият град и остава излишно за износ в Албания.

Плодородието на Скопското поле може да се разбере от

34

следующите числа: на 1 турски дюлум земя се хвърля обикновено 2 шиника семе за житата, а се получава пшеница от 10 до 15 шиника (1 ш. = 10 оки), ечемик 20 до 30 шиника (1 ш. = 8 оки), овес до 30 ш. (1 ш. = 6 оки), ръж, колкото пшеницата.

Кукуруз, който се нарича тук пченка, се ражда много в низините, особено много в котловината на запад от Скопие. 1 шиник семе се хвърля на 7—8 сюлума и се получава до 200 шиника плод. На едно стебло има обикновено 2 до 3 класа.

Ония земледелци, които сами работят земята, рядко се нуждаят от наемни работници. Които имат нужда от такива, плащат надница на мъжете обикновено 5 гроша, на жените 3 гроша и хрина отгоре.

Много къщи от турското население имат чифлици в Скопското поле и от тях се поминуват. По-голямата част от селата в това поле са притежание на скопски бегове, които поради това са богати и силни.

По-голямата част от чифлиците се работи от селяни изполиджии на следующите условия: землевладетелят има земята и къщята селски, които той е длъжен да прави и поправя. Той дава семето за сеитбите. Селяните торят земята, обработват я със свой добитък и със свои оръдия и сами събират плода. След като се извади десятъкът и пъдарщината, става дележ на плода наполовина. За ония земи, които са в района на града, землевладетелят си взима по-напред семето и тогава става дележ, а в селата се дели наравно целият плод. Работникът получава малко земя за градина и за уров (храна за добитъка), плодът от която получава сам. Също тъй селското пасище служи на селяните да си пасат работния добитък и по малко овце безвъзмездно. Ливадите се косят на трето: селянинът зима 1/3, a владетелят 2/3. Сламата от свършените храни, както и дръжките от царевиците остават на работника. Лозята се отгледват от работниците, додето почнат да дават плод, после се делят наполовина и землевладетелят трябва сам да обработва неговата половина.

Землепритежателят е задължен да дава на работниците по малко пари взаем без лихва, но изключително за покупка на работен добитък и на оръдия. Селяните хранят владетеля, когато дойде в селото, безплатно.

35

Ближните до града земи обикновено се дават с наем на работниците от града. Тютюневите ниви се работят на изполица от граждани, които сами ги торят.

Около 1/2 от градското турско население се поминува главно с приходи от земи. Чифлици имат и християни, но те са съвсем малко. Най-могъщите турски семейства са големи землевладелци.

Занаятите са второ важно поминъчно средство на скопското население. Както навсякъде по нас, така и тук занаятите са много отпаднали в последно време, понеже не могат да удържат натиска на европейските фабрични произведения, но пак сравнително с другите македонски градове занаятите в Скопие стоят най-добре. Само Битоля донякъде може да се равнява в това отношение на северомакедонския град. Занаятите в Скопие са закрепени по-добре, понеже те работят сега главно за албанското население, което не се увлича от нововъведенията толкова, колкото другото население. Било е време, и то неотдавна, когато занаятите в Скопие цъфтяха и даваха добър поминък на голямо множество семейства. Сега прехраната само с тях е доста затруднителна, даже при някои занаяти мъчна.

Занаятите в Скопие, както и в другите градове на Балканския полуостров, имат вътрешна организация. Те съставляват еснафи със строги наредби.

Всеки еснаф има устабашия и чауш, избирани от членовете на еснафа. Устабашията е началник на еснафа, а чаушът нещо като разсилен и изпълнител на решенията. Всеки еснаф има каса, в която се събират помощи от членовете и глоби. Еснафските пари служат за помагане на бедни еснафлии, за помощи при съграждане черкви и училища и за други народни работи. Еснафите правят събрания, когато имат нужда, свиквани от устабашията чрез чауша. В събранията се разглеждат еснафски и обществени работи. Допреди 30 години еснафите са държали тържествени годишни събрания, наречени тестири, в които са прогласявали калфи и майстори. Сега са изоставени. Всеки християнски еснаф има свой празник, който тържествено се празнува. Всеки еснаф има свой печат.

Еснафската организация е отслабнала напоследък, но все

36

още се пази. Непременно всеки занаятчия, даже всеки бакалин, принадлежи на еснаф. Еснафските празници се почитат, еснафският печат продължава да има голямо значение не само във вътрешните чисто еснафски работи, но и във външни народни действия. Не беше отдавна, когато всичките български еснафи заедно с християнските мухтари бяха ударили печатите си на един голям протест срещу някои постъпки на валията. Така щото еснафите продължават да имат значение не само като дружества за уредби на производството, но и важни обществени фактори. Ще видим на друго място, че скопските еснафи играха важна рол при Българското възраждане, па и сега те са главната опора на народните черковно-училищни работи.

В еснафската организация влизат не само занаятчиите, но и бакалите и земледелците. Последните съставляват бакалски и арабаджийски еснафи. Изобщо всеки гражданин, много малко по-живичък, влиза в еснаф. Който не принадлежи на някой еснаф, брои се за прост човек.

Скопските еснафи се делят най-напред по вяра на турски и християнски. Турците имат специално за себе си някои занаяти, каквито са налбантите, табаците, сарачите и берберите. Някои занаяти се практикуват и от турци, и от християни, в такъв случай за тях има два отделни еснафа с двама отделни първомайстори и с два отделни печата. Когато стане нужда да се защищава еснафът пред властта или да се защищава производството от чужда конкуренция, обмислюват заедно и правят съвместни постъпки. Такива смесени занаяти са бакалският, терзийският, мутафчийският и др.

Християнският елемент преобладава в еснафите. Главната част от занаятите са в ръцете на християните, заради това в чаршията, особено в безистена, гдето се групират всичките главни еснафи, християните държат господствующе положение.

Християнските еснафи са български с изключение само на два, които са в ръцете на власите. Те са български не само защото се състоят от българи, но защото съставляват органическа главна съставна част от българската община и принадлежат на българската екзархийска черква.

Българите имат в града 18 еснафа, власите 2, циганите 1.

37

Най-силен е бакалският. Той се състои от българи, турци и евреи и има двойно управление: българско и турско. Той наброява около 200 дюкяна.

Друг голям еснаф е механджийският, в който влизат ханищата и механите. В града има 45 ханища и 150 механи. Тук не влизат новите хотели, които са на брой 5 и се владеят от чужденци.

От занаятчийските еснафи имаме на първо място по големина папукчиите или чехларите, същевременно те съставляват силен еснаф. Имат около 80 дюкяна, в които работят близо 500 човеци заедно с чираците. Близо 60 майстори са в Сали хан, гдето отделните им дюкянчета са много тесни. Еснафът е чист български. Работят се главно европейски стоки. Местни сахтияни влизат в работата малко. Изработената стока се изнася по-голямата част навън, и то изключително за Метохия (Пек, Дяково, Призрен) и за Косово (Прищина, Вучи трън, Митровица). Положението на чехларите сравнително е добро. Те са принудени обаче да работят 14 и повече часове в денонощието, за да могат да излязат на глава.

Кундураджиите са още слаби в Скопие, те имат около 20 дюкяна и работят изключително за градското население. Голяма част от турците и всичките почти земледелци от българите носят още мешинени обуща, затова кундураджиите и в; града имат малко работа. Те са българи и се броят между по-развитите занаятчии.

Кафтанджиите държат най-видно място в безистена и съставляват най-влиятелния български еснаф. Те имат сега около 45 дюкяна. Продават платове и готови шиени дрехи. Кафтанджиите не само продават платовете, но ги още кроят и така скроените платове се отнасят от покупателя на терзиите да ги шият. Чохи, кадифени материи, басми и копринени платове идат за тях от Европа, а аладжи от Мала Азия. Някога Сяр е внасял много памучни платове, сега европейските фабрични произведения ги изтикаха. От кафтанджиите излизат и досега най-видните български обществени дейци. Напоследък само с тях могат да се равняват някои от бакалите.

Терзии има около 30 дюкяна в Скопие, които съставляват

38

добър български еснаф, идещ на второ място след кафтанджиите по своето значение. Те шият облекла от по-тънки платове, напр. елеци, антерии и женски дрехи. Шият заръчана стока и готова. Лете обикновено приготовляват много готови дрехи и есен, когато от Стара Сърбия и Албания дохождат много търговци, продават приготвеното. Освен българите има още 20 дюкяна терзии турци, които съставляват особен еснаф.

Към терзиите се причисляват в ново време френк-терзиите, които са още малко. Те имат 12 дюкяна. Работят европейски тесни дрехи, които се носят от чиновници, учители и твърде рядко от някои търговци и еснафлии. Те, както и кундураджиите, съставляват част от българската по-развита младеж. В най-ново време има двама нови френк-терзии сърби, дошли от Сърбия.

Чохаджиите са били преди последната война важен и силен еснаф, а сега са съвършено изпаднали. Те работят чохени дрехи с ибришимени и сърмени украшения. Главното тържище на техните произведения бе Сараево, което сега е затворено с тежки митнишки тарифи. Останали са само 6 дюкяна от тоя занаят. От тях 5 са влашки и 1 български.

Златарите или куюмджиите са тоже власи. Занаятът им е много западнал, понеже евтините европейски изделия изтикаха тънките златни и сребърни работи на местните работници, които са много по-скъпи. В града има останали 5—6 дюкяна, които с мъка продължават своето съществувание.

Тия два еснафа съставляваха преди време силата на гръцката митрополия в Скопие и сега те принадлежат към гръцката църква.

Казанджиите или медникарите съставляват доста добър български еснаф и държат добро място в безистена. Те работят сахани, котли, тигани, казани, мангали и разни други домашни принадлежности. Имат 15 дюкяна. Занаятът се крепи благодарение на това, че в турските семейства още се употребляват саханите и тепсиите. А котлите, тиганите и мангалите са в общо употребление между всичкото население. Освен тях има 5 дюкяна, в които се работят много по-чисти изделия, украсени с изкусни шарки. Майсторите им са бошняци. Техните изделия са

39

по-скъпи и заместват някогашните токатски медни домашни утвари.

От другите занаяти по-силни са семерджиите. Те имат 25 дюкяна, понеже на гърба на конете и магаретата става главното движение и главният пренос на стоки от града за неговата околност. С конски кервани стават сношенията и с някои от по-далечните градове, напр. с Куманово, Паланка, Кочани, Щип, Тетово и Дебър. Семерджиите съставляват голям български еснаф. Семерджийството е от занаятите, които държат средно място по значение в градските работи между земледелците и чисто чаршийските занаяти.

Абаджии в Скопие са повече бекяри от Тетовско. Те шият през зимата в града селски абени дрехи. Земледелското градско население тоже при тях си приготовлява облекло. Лете си отиват по домовете да си гледат полската работа. Еснафът е български.

Хлебарите са също тъй повече вънкашни, и то обикновено българи и арнаути от Тетовско и от други някои албански места. Има и местни хлебари. Еснафът е двоен. Хлебарството не държи още видно място между занаятите, понеже местното население само си приготовлява хляб. Градските фурни служат, както навсякъде по нас, за печене на дома омесен хляб и за печене на разни ястия, също тъй дома приготвени. Фурните се палят отгоре. Хлебарите продават хляб на пазарните дни, когато в града се събира много народ отвън. В Скопие има 58 фурни, от които 30 влизат в симитчийския български еснаф, 20 в хлебарския български и 8 в хлебарския турски еснаф.

Касапите в Скопие държат добро положение. Освен месо за катадневно употребление в града тук се коли много добитък за пастърма. «Джелепи», т. е. търговци на ситен добитък, които често са самите касапи, събират всяка пролет овци и кози от околността, лете ги пасат и кърмят в пасищата, които се намират около блатото в Скопското поле и долината на Маркова река. Според сведенията, които намираме в книгата «Материали за изучаването на Македония» (стр. 502), в полето пасат всяко лято около 14 000 глави добитък и в Каршияка (долината на Маркова река) около 22 000. В скопските касапници всяка

40

есен се колят по-голямата част от тия стада и се правят на пастърма; суши се целият труп на заклания добитък и така изсушените овци или кози се казват мърша. Пастърмата се изнася главно за Дебър.

От занаятите, които се намират в ръцете на турците, най-добре върви сега на налбантите. Налбантските дюкяни се намират най-вече около главната улица, която от каменния мост води към конака и към безистена. Плочи и клинци се донасят готови отвън. Налбантите постоянно имат работа, но те особено са заняти през пазарните дни, когато се стича много народ със свой добитък в града.

Табаклъкът е изпаднал. Някога това занятие е било цветущо. Когато английският пътешественик д-р Браун е посетил Скопие в 1669, той намерил там 700 табаци. След съсипването на града през 1689 г. кожарството пак се повдигнало в него и е виряло докъде 1870 г., откогато го съсипа австрийската конкуренция. Полуобработени кожи се изнасяха по-напред за Виена, дето се довършваше тяхната обработка. Сега митните налози спират този износ. Понастоящем в Скопие работят 25 табани, някой път повече, някой път по-малко. Те се намират под еврейската махала до самата р. Вардар.

Освен тия занаяти турците са оше бербери, сарачи, кафеджии и др. Всичките тия занаяти са по-маловажни.

Арнаути работят пушкарство и дребни чимширови изделия. Пушари има 40 дюкяна, които мъчно се крепят. Има 3 дюкяна, работилници на цигарлъци и чибуци от чимширово дърво.

Евреите, както навсякъде, държат тенекеджилъка. Те правят сега и пещи от черно тенеке.

Българите имат освен гореизброените още грънчарството, което е много неразвито, бъчварството, мутафчийството и други някои маловажни занаяти.

Зидари и дюлгери дохождат от Дебър, работят през лятото и зиме се връщат по домовете си; имат еснаф, който брои 30 майстори. Организирани еснафи с печати, които имат значение и пред конака, са следующите:

41

Св. Спиридон (папуджии, кундураджии и казанджии), Св. Трифон (механджии), Петровден (терзии, френк-терзии,

42

семерджии, кафтанджии н юрганджии), Св. Илия (кюркчии, хлебари и симитчии), Св. Богородица, 15 август (бесчии), Св. Ап. Тома (дюлгери, мутафчии и кацари), Димитровден (ипекчиите), Архангеловден (бакалите).

Това са в главни черти сегашните занаяти в Скопие. Освен тях тук има още няколко промишлени заведения, в които се работят местни изделия: това са две фабрики за гайтан, една за обработване на черва и две модерни воденици. Гайтанджийниците се повдигнаха тук, след като стана мъчен достъпът на средногорските гайтани, и имат добра работа. Обработването на черва някога е било в много по-голям обем. Сега едвам съществува една черварница, притежание на българин, до р. Вардар. От водениците една е парна, а другата водна. Първата принадлежи на арнаутска компания, която доставлява «таин» на войската. А втората е българска.

Търговията е трето главно занятие, което служи за поминък на населението. Както ще видим при историческия очерк, Скопие в неотдавнашно минало е играл видна рол като търговски център. През XVI и XVII век той е бил един от най-важните търговски градове на Балканския полуостров. [1] След изгарянето на града от австрийските войски през 1689 г. той не можа вече да достигне първото си положение, но пак от началото на днешния век почна бързо да се повдига търговското му значение. В града господаруваха полунезависими паши, които въведоха ред и тишина и бяха защитници на търговията и на занаятите. Главната търговия на града е била с Босна, после с Австрия, с Южна Македония и с България и Тракия. В Босна са носени тютюн, гайтани, сърмени изделия, копринени конци, чохени дрехи, платна, а оттам са донасяни железни изделия и сол. Копринените конци са приготовлявани в Скопие от южно-македонска коприна. Гайтаните са идели от Средна гора, платната от Сяр. В Австрия са носени сахтияни, а оттам са донасяни манифактурни стоки.

След Берлинския договор с изменяването картата на Балканския полуостров измени се и положението на Скопие в
 

1. Вж. К,. J. Jirecek, Die Handelsstrassen und Bergwerke von Serbien und Bosnien waahrend des Mittelalters, Prag, 1879, S. 61.

43

търговско отношение. Търговията с Босна се съвършено прекъсна и градът изпадна много. Железницата пренесе главния пазар на колониалните и фабрични европейски изделия в Солун.Там се основаха големи търговски къщи, комисионерски заведения и банки, които помогнаха на тоя град да стане голямо стоварище на всички вносни стоки.

Скопие има днес второстепенно търговско значение в Македония. Външната му търговия е подчинена на Солун, вътрешната му търговия е ограничена в пределите на Северна Македония, Стара Сърбия и малка част от Албания. Независимите му търговски сношения със съседните господарства са незначителни.

Обикновените вътрешни покупки и продажби стават в чаршията и на пазарището. Скопската чаршия сравнително с числото на къщята е много голяма, В града има 1150 дюкяна занаятчийски и бакалски. Както на бакалските, също тъй и на занаятчийските дюкяни стават продажби и покупки. Тук влизат, разбира се, и малките бакалници, които са по крайните махали и служат същевременно и като механи. Всеки скопски търговец има обикновено и дюкян в чаршията, в който се правят дребни и едри покупки и продажби. Големи търговски кантори, дето стават покупки само на едро, има засега малко.

Всичките колониални стоки и фабрични изделия се донасят отвън, и то главно чрез Солун. Даже австрийските и германските стоки, които идат с железницата, минуват през Скопие за Солун и оттам после ги купуват скопските търговци. Една от причините на това е липсуването на по-големи и предприемчиви капиталисти, които да могат да свързват преки сношения с Европа, а друга е голямото стремление на солунските крупни търговски фирми да съсредоточат цялата търговия в Солун. На последните помагат и управленията на железниците. На стоките, които са предназначени от Средна Европа за Солун, се зима такъв пренос, какъвто и на ония за Скопие, макар че последните ще пътуват близо 400 км по-малко. Напоследък някои търговски къщи от Скопие успяха вече да стоварват австрийски стоки направо в Скопие, особено захар и спирт. В недалечно време Скопие ще може да има преки сношения с

44

Австрия и Германия, но пак не ще може да се отърве от опеката на Солун, който стоваря стоки от целия свят.

Много търговци от Стара Сърбия, особено от Призрен, Прищина и Нови пазар получават европейски произведения направо от Солун, особено, търговията с платове се върши пряко, мимо Скопие. Големите европейски къщи от Солун устрояват клонове в Скопие, за да могат да работят пряко с Косово, Метохия и Нови пазар. Според автора на «Материалите» [1] в Скопие се внасат външни стоки годишно за около 800 000 лири турски (18 400 000 лв.). Понеже няма каква-годе търговска статистика, то и това число, земено от търговци, които на`мерки са смятали, е много несигурно.

Европейските вносни стоки се разпродават в Скопие на дребно и едро чрез голямото количество бакалски, ахтарски, кафтанджийски и терзийски дюкяни и се разнасят по целия Скопски вилает и малка част отива вън от вилаета именно за Дебър. Само град Щип, който спада към Скопския вилает, е съвършено независим от скопския пазар и върши цялата си търговия направо със Солун. Той държи със себе си още малките градовци Радовиш и Кочани.

Износната търговия на целия вилает се върши главно чрез Скопие. Всичко, що е предназначено да се изнася от Северна Македония и Стара Сърбия за навън, дохожда по-напред в Скопие и оттам заминава за навън. Главният износ на тая страна се състои в жита, кожи и вълна. Търговията на житата и на кожите е ограничена в малко ръце: 2/3 от нея става само през къщата на Братя Алатини, които от Солун държат всичките житни тържища в ръцете си. Жито за износ се събира от Скопското поле, от Кумановското хълмодолие и понякога иде от Косово поле. Всичкото събрано жито се изкарва за Европа и през Солунското пристанище. Търговията с кожи става тоже чрез солунски големи търговци, обикновено чрез къщата на Алатини, братя Весови и още някои еврейски къщи. Събират се кози, овчи, ярешки и агнешки кожи. Идат по малко кожи от дивеч, главно от Шарските планини. Всичките се пращат в Солун и оттам се разнасят по чуждите тържища. Вълна се
 

1. Материали по изучаването на Македония, С., 1896, стр. 498.

45

събира в Скопие годишно около 400 000 оки. Купува се от разни местни търговци и се продава на шкодренски търговци, които с големи конски кервани я провеждат в Шкодра, дето има голямо тържище за вълна. Това е засега едничката по-важна търговия на Скопие с Адриатическо крайморие.

Вън от това Скопие изнася за Сърбия направо вино в последните години, откакто в тая страна се появи филоксерата. Скопското вино намира пазар и в Босна, но големите мита съвършено ограничават вноса му там.

Местната вътрешна търговия на Скопие има голямо значение за неговия вилает и отчасти за останалата Македония. На скопския пазар се събират голямо множество местни продукти, от които част се употребява на мястото, а друга част се разнася по околните села и градове.

Скопие е голям пазар на дребен и едър добитък и на сирене н масло, на пастърма, на вълна, на восък, на вино и ракия, на плодове и други някои второстепенни местни производи.

Ситен добитък, овци и кози, се докарват тук главно от Куманово и от Овче поле. Оттук част се откарва в Солун, а друга част се храни за салханите. Пастърмата, която се приготовлява тук, служи главно за износ в Дебър, дето всяка година се откарват 10 до 12 000 мърши. Тази пастърма се приготовлява много примитивно. Закланото добиче, като се одере и очисти от вътрешностите, разсича се откъм гърдите, посолва се и много такива посолени «мърши» стоят няколко време натрупани една върху друга и изпущат много кръв. После се окачват на особени дървени «скели» да съхнат. Освен в Скопие такава пастърма се приготовлява още в Прилеп. Прилепската се продава в Южна Македония, а скопската в Северна и в Дебър.

Едър добитък, волове и коне, се докарва в Скопие главно от оная част на Босна, която остана на Турция, именно от Новопазарския санджак. По-малко иде и от Гилянско, и от Кумановско. Оттук едрият добитък се разнася по Южна Македония. Търговията с него не е яко добре развита.

Сирене и масло съставляват главни продукти за скопския пазар. Те се донасят тук от цялата Северна Македония и Стара Сърбия, даже от Горна Албания; събират се големи количества

46

и се изпровождат в Солун, Сяр и Цариград. Тази търговия постоянно се увеличава. Сега, подир разрушаването на Тесалия, тя ще се повдигне още повече. Най-добро сирене иде в Скопие от шарските бачила, а най-доброто масло — от Новопазарско. Солунските евреи постоянно взимат тази търговия в ръцете си; с нея се занимават много арнаути, турци и българи.

Скопският пазар е добро тържище за восък. Той се събира тук най-много от Гиляни (Гниляни) и Тетово, а по-малко от другите места. Продава се за Солун, Сяр и други места в Македония. Голяма част от този восък се меша в Солун с фалшивите восъци, приготовлявани в Европа, и после се разнася. С това се занимават обикновено солунските евреи.

Винарската търговия на Скопие е много добра. Виното се прави главно от скопските лозя и от лозята в Черногория. То е доста добро качество и би намерило добри пазари в Европа, ако митните преградки не го спираха. Особено се цени скопското вино в Босна, дето отдавна е имало целия пазар в ръцете си. Сега скопското вино се продава главно в Стара Сърбия и Горна Албания. В тия места катагодишно се изпровожда около 15 000 товара (1 500 000 оки) и в Босна около 3000 товара (300 000 оки). [1] Сръбските търговци са принудени да купуват грозде и да го носят прясно във вагони за Сърбия, за да избягнат големия налог на границата.

Ракия се докарва в Скопие от Велес и оттук се разнася по-Стара Сърбия и Албания.

Плодове идат в Скопие от Тетово и от Порече. Тетовските ябълки и круши се проваждат обикновено в Солун и в Цариград, а поречките, които са по-долни, служат за местна потреба. Сливи се получават от Гиляни и Паланка, отчасти сурови, отчасти сушени, и служат за мястото.

Освен тия главни търговски продукти Скопие изкарва за Стара Сърбия гайтан от местните фабрики, за Албания царевица, за целия вилает ориз, който получава от Кочани, за вилаета шарлаган, който получава от Велес.

От Куманово и кумановските села идат в града бели про-
 

1. Материали по изучаването на Македония, С., 1896, стр. 503.

47

сти аби, които се разнасят в Албания. Прости памучни платна се изработват много в Скопие, а някои се донасят от Сяр и се продават за целия вилает. Две търговски къщи разнасят в Албания и Стара Сърбия шаяци и гайтани, които получават от България.

Грънчарски съдове получава скопският пазар главно or Тетово, оттам идат и оръжия. Ножове се носят от Дебър.

Дървен материал за градеж се сваля от Шар и от Порече и се разнася по безлесните части на Средна Македония.

Това са главните продукти, които се разменяват на скопския пазар. Този пазар е достатъчно жив, при всичко, че тежък икономически отпадък наляга цялата страна. Съживява се главно от Стара Сърбия и Горна Албания. Икономическото благосъстояние на Скопие сега засега зависи от тия места. За това нещо има две причини: едната се крие в географическото положение на двете споменати области. Ако приморската търговия около Адриатическо море би била по-повдигната и ака пътищата през Средна Албания можеха да се осигурят, тогава цяла Метохия ще се привлече към Шкодра. Сега това е невъзможно. Приморска Албания е бедна, съсипана и заприличала на пустиня, а Средна Албания е постоянно пълна с разбойници, затова цяла област от коритото на Белия Дрим и голяма част от онова на Черния Дрим търгува със Скопие. Друга причина е, че в градовете Прищина, Призрен, Митровица, Нови Пазар, Сеница, Пек, Дяково и Дебър има богато албанско население, което не се закача от общата икономическа криза, понеже е избавено от даждия и разполага с големи имущества и с много добитък. Това население потребява много повече, отколкото сиромасите християнски жители в Македония, които са убити от непоносими даждия и от грабежи на разбойници и на чиновници.

Всеки вторник в Скопие става голям пазар на широкото пазарище между конака и крепостта. Тук се събира някога по 5—6000 души народ и става продажба и покупка на всевъзможни местни продукти и изделия. На една страна има купища плодове, пастърма, боб, на друга — чували с жито, ечемик, ръж, на трето място се продават всякакви платове, на друго

48

място дървен материал, на друго място сирене, масло, вълна и пр. и пр.

Пъстра картина представлява пазарището в пазарните дни. Па и целият град повеселява тогава. Улиците са пълни с народ от разни вери, който се движи, купува, продава и всички шумят. Тук ще срещнеш български селяни и селянки от полето, от Черногория, от Каршияка с разни костюми, между които особено личат черногорките със своите широки сърмени престилки; сърби и албанци от Косово с дълги чохени потури, обточени със сини гайтани; албанци от планините с опънати бели беневреци и чохени елеци, богато обшити със сърма; турци и туркини от града; влашки пастири, слезнали от планините; евреи местни и солунски, които пъплят сега по всичките ъгли на Македония за гешефти.

В четвъртък става по-малък пазар, който служи само за населението на града и на който стават дребни покупки и продажби.

На вторничния пазар стават обикновено крупните купувания и продажби за целия вилает.

Ако се вземат що-годе мерки за осигурявания пътищата, които водят за Кичевско, Порече, Дебър, Прилепско, скопският пазар изведнаж би получил двойно по-голямо значение.

Изобщо казано, населението на град Скопие в икономическо отношение стои по-добре, отколкото населението на много други македонски трапове. Изглежда, че градът, обхванат от общия упадък на страната, е отишъл наистина много по-назад, отколкото е бил преди войната, но не е съсипан окончателно. Има много признаци, които сочат, че той е прекарал най-голямата икономическа криза и сега се свестява постепенно от ударите, които му се нанесоха с новите граници. Подновяването на крайвардарските две улици е добър белег за бъдещето на Скопие. В този град не се срещат полустрошени къщи като във Велес, нито запустели улици като в Охрид. Няма тук такава грозна сиромашия, каквато се вижда на много места в Македония, особено по средната й част, около Велес, Прилеп и около Кратово и Паланка. Положението на населението е средно. То намира дома си поминък, без да бъде принудено да ходи

49

по чужбина, както това става в Средна и Западна Македония.

Данъците се плащат доста редовно, макар да са много тежки напоследък. Лихварството още не е пуснало големи корени в града. Търговците, които имат добър кредит, зимат пари за малки срокове с лихви 10%, за по-големи срокове при добре осигурени хора се намират пари с 12%. Обаче много често се дават пари с лихва до 18%. За селата лихвите са много по-големи. Те достигат, както и във Велешко, до 30% и повече.

Населението е привикнало да живее много икономически, затова именно издържа тежкия кризис по-леко. Никакъв разкош, било в къщи, било в облеклото на мъже или на жени, тук няма. Къщите на най-богатите семейства са лишени от скъпи мебели. Жените на твърде малко семейства носят по-скъпи копринени дрехи, и то само на празник. Модни шапки, корсети, фустани и пр. още не са си пробили път между скопските жени, които са извънредно консервативни, както и цялото градско население. В това отношение Скопие много се отличава от съседния си Велес, дето населението бързо усвоява нововеденията. Същото е и в облеклото на мъжете. Много рядко се срещат млади момци, облечени с по-скъпи европейски дрехи. Обикновено дрехите се правят от шаяци.

Хляб се приготовлява дома. Месото и зеленчуците са много евтини. През цялата година тук се продава месо по 30, рядко до 40 стотинки стара ока. Вино си има всяка къща от свое лозе. В града не е развит кафеджийски живот, както в южномакедонските градове, дето кафенетата и механите поглъщат много от времето и средствата на населението.

Има белези, които предвестяват, че Скопие може да стане център на рударска промишленост. Още в старо време в околностите на Скопие са се получавали руди. В средните векове е цъфтяло рударство в Черна гора и в Лисец планина. Около Ново бърдо се е получавало много сребро от среброносен галенит и този сега западнал градец е достигнал голямо значение в XIV в. [1] Също така около Кратово е имало много рудници за сребро и олово. Там се е получавало и злато от речния пясък.
 

1. К. J. Jirecek, op. cit., S. 61.

50

В долината на Маркова река има златен пясък. Еванс е намерил дири от римски златни рудници при с. Сушица. Близо до града на десния бряг на Лепенец до с. Бардовци има железни руди, които според същия издирвам са работени в старо време. Някои от кратовските рудници са работени до края на първата половина от днешното столетие.

В най-ново време се възбуди наново интерес за експлоатиране на руди в Турция. Мнозина богати хора в съюз с турски големци се завзеха да правят опити за подновяване работенето стари рудници и откриване нови. Подтик се даде в Македония от Солун. Компанията Алатини с успех почна да експлоатира няколко хромови рудници в Солунския вилает. Според турския закон за рудниците, който открие руда в правителствено землище, получава право да я експлоатира 99 години, като дава на царщината известен процент от доходите. Големите формалности и нуждата от даване още по-големи рушвети за получаване права върху рудниците много затруднява тяхното разработване. Друга причина, която сега затруднява рударството в Скопско, е, че повечето от новооткритите рудници се намират в землища наблизо до албански села и за да могат работниците и господарите да бъдат сигурни, трябва всякога да имат при себе си въоръжена сила.

В околността на Скопие са открити няколко хромови рудници; от тях за хром се вече разработват, ако и много трудно. Един рудник за хром се разработва в източните поли на Черна гора в землището на с. Табановче. Други хромови рудници са открити в Жеденската теснина, през която Вардар излиза от Тетовското поле в Скопското. Един от тях, при с. Радуша, е отдаден на експлоатация. Също така са открити хромови руди в Роголевския рид на десния бряг на р. Лепенец, които се вече работят. Хромови руди има по цялото пространство между Тетовското поле, долината на Лепенец и в Черна гора. С време хромовата рударска индустрия може да се увеличи твърде много. Получената руда се продава сурова за Германия. Оловно-сребърните руди в Черна гора и Лисец остават още незачекнати.

Златният пясък на Маркова река ще може с успех да се

51

плави при новите технически усъвършенствувания, въведени напоследък по другите страни.

В полите на планина Китка, която се издига от западна страна на Скопското поле, са открити каменни въглища. Нямаме никакви данни както за тях, така и за желязната руда при с. Бардовци, дали са ставали сериозни изучвания за обработването им.

На две места има добър мрамор в скопската близка околност. Едното е при село Пагаруша в полите на Китка планина, а другото при село Бардовци до десния бряг на Лепенец. В старо време се е експлоатирал последният рудник. Мраморните изделия на римския Скупи са били от Бардовския рудник.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]