10. Сръбска пропаганда

Сръбски агитации преди Руско-турската война. Митрополит Паисий като пръв организатор на сръбска пропаганда в Скопие и в епархията. Възобновляване на агитациите след Берлинския договор под ръководството на сръбското правителство. Усилване на агитациите след Сръбско-българската война. Сръбски консули. Отваряне на сръбски училища. Отнемане на Нерезкия манастир. Успехите на пропагандата. Назадък и негови причини. Борба между патриаршеската община и сръбската пропаганда. Спечелване наново Нерезкия манастир. Борба между патриаршистите и сръбската пропаганда за владишката катедра. Компромис. Сръбският архимандрит Фирмилиан в Скопие. Назадък на пропагандата в епархията.

Сръбската пропаганда не е нещо ново за Македония, както някои мислят. Тя само от 1886 г. влезна в нова фаза, каквато я виждаме днес. Още преди Руско-турската война, във време на църковната борба се е появила сръбска пропаганда в Македония. Изпърво са дохождали учители от Сърбия, които не са имали цел да пропагандират сърбизъм, а са търсили прехрана или пък нужда ги е заставлявала да дохаждат. Сърби учители е имало във Велес, в Прилеп, в Кичево и в други някои места. Населението ги е приемало, защото е имало голяма нужда от що-годе учени хора. Повечето от подобни учители са се побългарили на мястото и са ставали добри дейци по народното пробуждане.

От 1865 г. се появява Милош Милоевич, сръбски писател, който почва да проповядва, че Македония е сръбска страна. Той е пътувал по Македония тогаз и намирал, че е много сгодно време да се спечели за сръбското племе една богата област с трудолюбиво още несъбудено население. Към него се присъединил Панто Средкович и до Берлинския договор тия лица са проповядвали сърбизъм в Македония. Те са събирали помощи, изпровождали са книги и учители в Македония, но не са имали някакви успехи. Сръбско училище се закрепило за няколко време само в Кичево, дето направило някакъв напредък. Аги-

173

тацията не е могла да има успех, понеже се яви, когато националното съзнание в Македония бе много развито и църковната борба беше погълнала всичкото внимание на българския народ. Па и в самата Сърбия тази идея не се е посрещнала добре. Всичките известни учени сърби от негово време явно са се изказвали против проповедите на Милоевича.

От 1870 г. сръбската пропаганда намери съюзник в лицето на скопския митрополит Паисий. Хитрият фанариот улови идеята на Милоевича и реши да се възползува от нея за свои цели. Като виждаше Паисий, че гръцка партия не може да се образува в неговата епархия, понеже населението ненавижда всичко гръцко поради гръцките владици и понеже то не разбира гръцки език, нито може да се въведат тепърва гръцки училища, които никога не са съществували по ония места, то Паисий поиска да спекулира със сърбизма. На Сърбия се е гледало много добре по онова време. Оттам българите очакваха помощ за избавление. Лица като Джино, който е познавал сръбската литература, като братя Поповичи, които са имали търговия със Сърбия, са разнасяли между народа най-добри мисли за сърбите. Водим от тия съображения, Паисий е мислил, че може да се образува силна сръбска партия в епархията, на която той да се облегне и да поведе борба с българските общини, които отвред го гонеха. Паисий е имал малки партии във Враня, Куманово, Скопие и Тетово и на тия партии той внушавал идеята за сърбизъм. Под негово покровителство се отворили сръбски училища във Враня и Тетово. От Сърбия проводили учители и книги. Бил проводен учител и в Куманово, но владишката партия не го приела. Също тъй власите в Скопие се възпротивили на владишките стремления; те били силно предадени на гърцизма. Тогава владиката потърсил някои бошняци, които временно живели в Скопие, но не сполучил и с тях. В Тетово владиката намерил съюзници в преселените призренски фамилии. В селата не е могло да се помисли за сърбизъм по него време. С това се свършват опитите на сръбската пропаганда до войната.

След Руско-турската война настъпва нов период. Оттогаз на мястото на отделни лица и общества излиза сръбското правителство да ръководи сръбската пропаганда в Македония.

174

След като се изгуби за сърбите Босна и Херцеговина, сръбскот правителство обърна всичкото си внимание към Македония. Отначало австро-унгарската дипломация подкрепи това стремление на сърбите, за да ги отклони от изгубените две провинци и от Стара Сърбия, [1] и сполучи. Полека-лека сръбската държава се вдаде в македонската агитация, която доведе до братоубийствената война през 1885 г. и която може би доведе до нови кръвопролития между българи и сърби.

Изпърво сръбското правителство почна да провожда агитатори из Македония, които събираха ученици и ги пращаха в Сърбия, дето трябваше да се готвят от тях агитатори за бъдеще време; сетне в самата Сърбия се обърна голямо внимание на македонските работници, които дохождаха там да търсят поминък. Навсякъде се проповядваше деятелно на тия хора, че са сърби. Печатаха се сръбски агитаторски книжки и се раздаваха на работниците в Сърбия, за да ги пренасят в Турско. Тъй вървеше работата до съединението на Румелия с Княжество България. След това съединение сръбската дипломация се уплаши много от възрастающата сила на българите. Крал Милан отвори война. Като резултат от войната излезе по-голяма омраза между българския и сръбския народ.

От това време сръбската агитация в Македония влезе в нова фаза. Сръбското правителство се подкрепи почти от цялата сръбска интелигенция и на агитацията се даде патриотически общонароден характер. В бюджетите на Министерството на външните работи се отделиха големи суми за тая цел. Понеже и гърците бяха много зле настроени срещу българите, то интересите на двете балкански държави се посрещнаха. Сърбите влязоха в тясно сношение с Гърция и с Цариградската патриаршия и се направиха условия за съвместна борба.

Изпърво сръбската агитация се устреми към Скопие. Там още живееше митрополит Паисий, старият съюзник на сръбската агитация в неговата епархия. На Гръцката митрополия се
 

1. Много добре са изрисувани действията на австрийската дипломация в това направление в две сръбски съчинения «Србіjа на Берлинском Конгресу», напечатана в списанието «Отачбина» и «Србіjа и Балкански Савез» от В. Карић.

175

отпуснаха средства за съществувание. Митрополитът трябваше да убеди гъркоманските общини в Скопие, Куманово и Тетово да приемат сърбизма и да се наречат сръбски. В Скопие нямаше никаква сполука. Патриаршеската община, в която господствуваха власите, не желаеше да се опрости с гърцизма. Още повече, тая община реши съвършено да изхвърли църковно-славянското пение от патриаршеската църква «Св. Спас», понеже дотогава от лява страна се пееше славянски заради българите, които бяха останали верни на фенерската църква. В Тетово почвата беше готова. Там съществуваше вече сръбско училище до войната и лесно се отвори подир войната. Братя Гьокови, преселници от Призренско, търговци в Тетово, заедно с други няколко фамилии прегърнаха сърбизма и успяха да го натрапят на малката патриаршеска община. В Куманово успех нямаше, понеже кумановските гъркомани бяха под силното влияние на скопската патриаршеска община. Затова пък Паисий отстъпи новообразуваната Прешовска каза цяла на сръбската пропаганда. Там не се допусна екзархийското духовно ведомство от турските власти, както видяхме напред, и нямаше кой да противодействува на сръбската агитация. В казата няма градска община с интелигенция, която да може да се възпротиви и да организира борба. Арнаутският елемент, който постоянно се усилва в тая каза, силно угнетява християнските селяни и не им оставя да мислят за църковни и народни въпроси. При все това българският дух и в тоя край не е заглъхнал.

Главната цел, която имаше агитацията, именно да образува в града Скопие сръбска партия, не се сполучи и затова всичката работа на пропагандата вървеше зле. През 1890 г. се уреди консулският въпрос между Турция и Сърбия и в трите вилаетски града на Македония се настаниха сръбски генерални консули, които взеха в ръцете си ръководството на агитацията. До това време сърбите се ограничаваха изключително със събиране на деца из Македония за сръбските училища в Сърбия. Бе се учредило вече и дружеството Св. Сава, което взе върху си грижата за агитиране чрез книги. То взе управлението на особен пансион в Белград, дето трябваше българските деца от Македония да се приготвят за сръбски агитатори. Много деца бяха

176

събрани и от Скопската епархия, но с тях сърбите не можаха да си послужат, понеже те, като се учеха по една или две години в Белград, бягаха в България.

Сръбските консули се завзеха с отваряне на сръбски училища вътре в Македония. На 30 август 1892 г. се отвори първото ново сръбско училище в тая област, и то в гр. Скопие.

Митрополит Паисий беше умрял, на негово място бе дошъл нов гръцки владика, изцяло предан на сръбското дело. Той получаваше заплата от сръбското консулство и действуваше толкова енергично за разпространяване на сърбизма в Скопие, щото против него се повдигна почти цялата патриаршеска община.

Българската община протестира против отварянето на сръбското училище. Българският владика заяви, че то е отворено незаконно, понеже според законите на държавата в една махала, дето се отваря ново училище, трябва да има поне 30 къщи махлене, които да го искат. В Скопие нямаше ни една такава махала. Всичките мухтари от християнските махали засвидетелствуваха това нещо. Правителството се принуди да затвори училището. Същата година през м. декември се отвори сръбско училище в Куманово, но по същите причини, както в Скопие, то бе скоро затворено.

През 1893 г. се отвориха наново и двете училища, и то не вече като миллетскн (общински), а като частни. Избягваше се ловко законът и освен това училищата като частни оставаха под прекия надзор на турската власт. Оттогава и досега всичкото внимание на сръбската пропаганда в Скопие е било насочено към отваряне на нови училища в града и по епархията. Само една къща ако се появеше в някое село или махала, спечелена за сръбската пропаганда, отваряше се училище. Турските власти не само позволяваха, но и поощряваха отварянето на сръбски училища, за да се сломи чрез тях българското национално и църковно-училищно дело, което взимаше заплашителни размери след Сръбско-българската война.

Сръбското консулство събра около себе си множество агитатори и работеше деятелно да спечели семейства в самия град Скопие. С големи жертви то отдели от патриаршеската община

177

една по-видна къща на хаджи Коста и по-после друга на Панко Николов. Около тях се привъртяха по-сетне около 10—12 български къщи, принадлежащи все на гръцката община, между тях и един учител, изключен по лошаво поведение от българското училище (Кочо Минов). Със същите усилия се спечелиха и около 10 къщи влашки и се тури началото на сръбската партия в града.

През 1894 г. се отвори и девическо сръбско училище. И двете училища имаха пансиони и всичките ученици и ученички н тях бяха пансионери и стипендианти.

В същата 1894 г. сръбската пропаганда поиска да излезе в по-активна борба с българската община. Тя обърна очи към Нерезкия манастир «Св. Пантелеймон», който се намира в склоновете на Водно планина, един час далеч от Скопие. Пропагандата искаше да залови тоя манастир и подир това Марковия манастир и да ги направи средоточия на агитация за скопската околност. Времето благоприятствуваше. Велик везир в Цариград бе тогава Джеват паша, който окончателно бе усвоил идеята с помощта на сръбската пропаганда да се разсипе силата на българската община в Скопие. За валия в Скопие току-що бе дошъл Хафъз паша, който от самото начало се показа крайно враждебен към българските църковно-училищни работи. Освен това между самото българско общество в Скопие владееше раздор. Най-сетне дойде и руски консул в града, който се тури цял на страната на сръбския консул. Мутевелията на манастирските имущества [1] бе подкупен и манастирът бе завзет от хора на сръбското консулство. Българският свещеник бе изгонен и заместен с друг, преводен от гръцкия владика. Повдигна се селото Нерези, което се църкува в манастира, протестираха българите от града и околните села. Цели шест месеца се занимава правителството с тоя въпрос и го реши във вреда на българите. Само че не можа да изпъди от манастира българското училище, което съществуваше от някоя година за децата от село Нерези.
 

1. Владала на обществени имоти в Турция се издават на името на частни лица и тия лица се наричат мутевелии. На документите мутевелиите отбелязват, че имотите са общински, а не техни частни.

178

Подир това се направи опит да се завладее Марковият манастир, но не се успя. В този манастир имаше монаси и имуществата му са записани на името на игумена. Нито игуменът, нито монасите можаха да се подкупят.

След това сръбският консул отвори още едно училище в главната част на града, близо до българската катедрална църква. Протестите на махлените не помогнаха нищо.

През 1895 г. пропагандата усили своите действия. Много учители тя държеше наготово в Скопие и щом се окажеше нейде нужда, изведнаж проваждаше по един, по двама, даже по трима за едно село. Напр., когато в село Берово пропагандата успя да отдели една част от българската община, наведнаж се пратиха трима учители и една учителка. Църковни одежди, църковни книги се раздаваха навсякъде в най-голямо изобилие. Определи се плата на свещениците, които подпомагаха сръбската агитация, тъй също се даваха пари на селските кметове, които подкрепяха агитацията.

Върха на своя успех достигна сръбската пропаганда през 1896 г. Тази година сръбският крал посети Цариград и Св. Гора. Патриаршията беше окончателно спечелена за сръбското дело. При патриаршеския владика в Скопие се постави сърбин протосингел, който взе в ръцете си организацията на сръбското дело. Отвориха се сръбски училища в Кратово и в Кочани и още в много села. Обеща се на сърбите владика от сръбска народност. В град Скопие се докараха двама сръбски лекари, отвориха се четири сръбски хотели и се организира пропаганда с много агитатори. По пазарищата, по хановете, по селата — навсякъде обикаляха пропагандисти с големи обещания. Тогаз бяха наклеветени няколко български учители в бунтовнически замисли и отведени в най-тежък затвор в Куршумли хан. При съденето им излязоха свидетели сръбски агитатори с един от скопските сръбски учители начело. Отвори се още едно сръбско училище в Гази Ментеш махала. Изглеждаше, че сръбската пропаганда е успяла да си създаде здрава основа в Скопие. Обаче още в края на същата година изкуствено подигнатото дело тръгна бързо надире. Главните фактори, които съдействуваха на сръбската пропаганда да се издигне, сами причиниха и

179

падането й. Сърбите почнаха да действуват изключително с подкупи и в това се заключаваше тяхната слабост. Подкупен в едно село един поп, подир него се появяват на сцената всички негови последователи и искат пари. Изначало се даваше без обзор, но това нещо не можа да се протака дълго време. Неудовлетворените ставаха гонители на пропагандата. В града се спечелиха за пропагандата хора от долна ръка, обикновено такива, които не се ползуват с добро име, и при тия хора не можаха да се приближат почтени лица от еснафите. Най-сетне на раздорите в българската община се тури край с дохождането на новия български митрополит Синесий. Силата на българската община се състои в еснафите, а всичките еснафи останаха непокътнати от сръбската пропаганда.

Сръбската пропаганда се изгони най-първо от всичките скопски села, що са в скопско поле и в полите на Водна и в долината на Маркова река, след това тя се постави натясно в Черногория, дето беше успяла да се утвърди добре в 6—7 села. В града около българската митрополия се прилепиха яко всичките еснафи и всичките енории и поведоха активна борба срещу сърбоманството. Съмнителни лица се заплашваха с изключване от еснафите и от енориите и с прекратяване с тях всякакви роднински и обществени връзки. Това подействува благотворно. Патриаршеската община се възбунтува против своя владика и се опълчи против сърбизма. Тя искаше настоятелно да се дигне Никифор, като заплашваше в противен случай да се присъедини към българската църква. Патриаршията изпроводи охридския свой митрополит Амвросий да изучи оплакванията на патриаршистите. Той дойде в Скопие и завари пълен разрив между владиката и малкото негово паство. Амвросий се тури на страната на паството. В това време Никифор умира от скоропостижна смърт. Патриаршистите телеграфически искат Амвросий. Патриаршията беше дала обещание на сръбското правителство, че ще назначи за скопски митрополит лице от сръбска народност, именно сръбския протосингел, който от две години уреждаше сръбската агитация в Скопие. Тя не изпълни обещанието си и послуша своето паство в Скопие, като назначи за митрополит Амвросий. С това се причини разрив между сръбското прави-

180

телство и фенерската църква. Турското правителство отказа да даде берат на Амвросий. Турските власти в Скопие го не пуснаха да влезе в митрополията. Сръбският архимандрит организира срещу него шайка от най-долни хора. Патриаршията повика архимандрита в Цариград да го съди; той се не покори, а турските власти отказаха да дадат съдействие на началството му.

В това време българското население спечели Нерезкия манастир наново, и то по най-лек начин. Всичките граждани и всичките селяни прекъснаха всякакво сношение както с манастира, така и с мутевелията. Това подействува добре и мутевелията се съюзи със селяните и изпъди сърбоманския поп, прибра български и манастирът мина окончателно под управлението на българския митрополит.

1897 г. настъпи и работите продължаваха да вървят недобре за сръбската пропаганда. Борбата между сръбската и гръцката партия в града застави турското правителство да направи официално преброяване, за да види колко къщи стоят на страната на Амвросий и колко на страната на сръбския архимандрит. Това преброяване нанесе жесток удар на сръбската пропаганда. Едва 28 къщи, жители на град Скопие, се оказаха на сръбска страна. Сръбското правителство възнегодува срещу своите консули и агитатори и на мнозина от последните спря заплатите. През април същата година българската община в Куманово спечели изцяло градската църква, за която се водеше дълги години борба. Станаха кървави стълкновения край вратата на тая църква между населението и властта и последната отстъпи. Това окуражи скопските българи, които откриха явни гонения срещу сръбските агитатори. Сръбската партия в града се задуши. Останалите 28 къщи получават всички материални облаги от пропагандата.

Сръбското правителство проводи архимандрит Фирмилиан в Цариград и поиска от Патриаршията да го ръкоположи за митрополит в Скопие. Патриаршията, поставена в най-лоши материални условия, се съгласи срещу голяма ежегодна субсидия от Сърбия да проводи Фирмилиан като протосингел в Скопие и да го остави да управлява епархията. Титулярен вла-

181

дика остана Амвросий, който ще живее в Цариград на сметка на сръбското правителство.

Архимандрит Фирмилиан замина за Скопие, но биде приет съвършено зле от патриаршеската община. Тя му възбрани да влиза в църква. Турското правителство затвори църквата. Подир най-енергични налягания от Фенер и от турските власти църквата биде отворена на Фирмилиана с условие две недели в нея да се служи на гръцки за гърците и власите и една неделя на славянски за сърбите.

В най-ново време сръбската пропаганда претърпя и в цялата епархия назадък. В Малешевската каза са останали напоследък 41 къщи сърбисти. В Кочанската, Паланската и Кратовската каза са очистени с малки изключения.

Не е далеч времето, когато пропагандата ще загуби всяко значение за местните обществени работи, също както се загуби униатската пропаганда в Южна Македония. Ще останат няколко училища без ученици и няколко свещеници без паство.

С първите политически реформи, които се биха дали на християнското население, колкото да може да бъде то господар на живота си, на общинските и религиозни свои дела, ще се тури край на всякакви пропаганди в Скопие и в епархията.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]