Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 
Езикова справка [1]
 

Аза, ааза — член в някакъв управителен съвет по избор или по назначение
Арка — гръб, поддръжка; покровител, покровителство

Бадехава, бадява — безплатно, даром, напусто
Баирчина, ум. ж. от баир — рътлина, чука, могила, възвишение
Бечви — потури, доколенници, широки шалвари без крачоли до коленете
Брав, брава — глава добитък
Брежлина, брежнина — стръмнина, урва, скат
Бучка — буталка (бутялка); бучкам — бия масло
Бърст, бръз — пъпките на дървото (преди да се е разлистило)

Вакъфчия — който управлява вакъф (недвижим имот, посветен на джамия или някое друго религиозно-благотворително учреждение)
Вършило, връшило — връх, гумно,харман (дето вършеят жито и др.)

Давия — иск, тъжба, съдебен процес
Джеза — наказание, глоба
Длабка, длаб — вдлъбнатина
Друм — път, шосе
Дюлюм — турска мярка за повърхнина — уврат (1600 крачки на дължина и ширина), 971 кв. м.

Есак, ясак — забранен, забранено
Есап, хесап — сметка

Желудък — стомах, шкембе
Журнал — писмено донесение, рапорт до върховното началство (много широко използувано средство за информация по времето на Абдул Хамид)
 

1. Пояснени са онези, сега вече непонятни или не толкова популярни (както на времето) думи, за които липсва обяснение в самия текст, като е обърнато внимание главно на смисъла, в който авторът ги е употребил. — Ред. на издателството.


531

Заптие, забтие, забтия — служител при началството (пазител на реда), пандур, сегмен, въоръжена охрана)
Зорлен — насила

Идадие — средно учебно заведение
Илмюхабер, илм`и-хабер — запис за знание, за уверение

Кабахатлия — виновен, виноват
Каза (кааза) — околия (в Османска Турция), рус. уезд
Каймакам — управител на каза, наместник на някакви служби
Капламаджия — който шие подплата на дрехи (от кожи и друга материя)
Капот — шинел
Качарма — бягство, контрабанда
Кашлаци (от къшла) — зимовище за добитъка Кефил — поръчител, гарант
Кило — стара мярка за вместимост (главно за зърнени храни): цариградско кило = 37 л.; дунавско кило = 128 л; българско кило = 1 хл; малко кило = 1 кг (л)
Кираджия — който кара, прекарва нещо с товарни животни (и коли) срещу заплащане (кирия)
Коджабашия, коджабаши — кмет, старейшина (на село)
Кожурци — пашкули (на копринената буба)
Конак — управление (държавно учреждение); квартира на големец; място за спиране и нощуване
Копан — копаене, възравяне (на царевица) Кория — гора
Крина — мярка за жито и всякакви храни = 16 кг
Курбан — жертвоприношение (на уречен ден или светец се коли животно, раздава се на съседите или се устройва обща трапеза)
Кутел — мярка за жито, шиник, крина; голяма чутура (за болгур)
Кюрк — дълга горна дреха, подплатена с кожа
Кърстове, кръстове — кръстци (от снопите на житото, складирани след жътва)

Лански — миналогодишен

Мазало, мазанка, мазаница — лепеж на стена, мазилка
Максус — нарочно
Мандра — ограда в поле или в планина, дето доят овцете, бият маслото, правят сирене (и кашкавал)
Махалчени, махлени — жителите на махала, на част от селище
Меджид, меджия — работене някому без заплата, доброволна взаимопомощ


532

Миней — църковна книга, разделена на 12 части, с богослужебни песни за всеки ден на месеца
Мисир — растението и плодът на царевицата; мисирка, пуйка
Мулязимин, мулязим, от муле — мелез; катър
Мухтар, мухтарин — селски кмет, квартален кметски наместник
Мюдюр, мюдир, мюдирин — управител на малък град
Мъст — сладко вино (шира); свинска мас

Налоги, аналога, аналой — подставка в църква, на която се слагат книгите, когато се пее или чете
Намърждено — намусено, намръщено
Нафузна (книга) — статистическа ведомост за броя на мъжкото население
Нахия — териториална единица (в Османска Турция), подразделение на каза (околия)

Обръжени, обружени — накитени, нагизденн
Ока — мярка за тежест = 400 драма или 1,282 кг
Отлак — паша (трева, която пасе добитъкът); данък за паша

Пата'ти — картофи
Песци — кучешки зъби Петало — подкова
Полиц — полицай
Пусула — далекоглед; списък, тефтер; къса записка, писъмце

Ребедее се — очертава се, изпъква
Режия, режието — управление, натоварено да събира косвените данъци
Ръчица — ралица, дръжка, закривено дърво на рало (или плуг), което орачът държи, за да оправя оранта

Сака — иска
Салдисвам — спущам се, налитам на нещо
Салма — свободно (пускам добитъка салма — да пасе свободно)
Самарни (добитъци) — на които поставят самар (за езда или товарни)
Санджак — окръг (в Османска Турция)
Сенед — запис, облигация
Синпур — сяра, тикюрт
Склюпя (склюпило) — навършвам, привършвам, приключвам, склопвам
Стърнище, странище — пожъната нива, на която стоят още останалите на корена сламки; пожънатите стъркове, останали на корена си в нивата


533

Такрир — писмено изложение, доклад, рапорт, донесение
Темпло — иконостас
Тескере, тезкере — билет (открит лист) за пътуване в османската държава
Теслимявам — предавам, предоставям
Тозлуци — калцуни, калци
Тумета — удари на тъпан
Търсище, тръсище — мочурище,

Уврат — мярка за повърхнина (1600 крачки на дължина и ширина) = нов дюлюм
Уище, оище, воище — дългото дърво на ралото, на което се слага хомотът; поттеглица, процеп на рало

Фахрия — почетен

Халале — ограда, плет, стобор

Ченгел — кука; подвижна кука за окачване нещо на нея
Чувам, чювам — вардя, пазя, браня

Шиник — крина = 15 кг (л)


[Previous]
[Back to Index]