Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

VII. Пътни съобщения

Преспа — Корча. — Винени — Дзвезда. — Груке-Уйкут. — Дряново — Лерин. — Преспа — Охрид.

Преди да оставим Преспанската котловина, нека споменем няколко думи за общенията й с околните места.

1. Преспа — Корча. — За главния друм, който отива на Битоля, говорихме вече. Едно новопостроено шосе съединява тая местност с Корча (Горица). Това шосе се отделя от охридското, щом слезнем от прохода Гявато. То минува през Царе-двор, Дърмени и достига езерото при Шурленските ханове. Разстоянието дотук е около 15 километра. На Голяма река има добър дървен мост. Отива покрай езерото до Стенския хан, като минува покрай селата Отешово и Лясковец, пресича ниския планински рът, който образува Койнския полуостров, и дохожда на Завер при с. Горица, дето има хан и караул. Оттук шосето отива между невисоки планински бърда до Пустец. Пътят не е стръмен; от Шурленци до Пустец има около 25 километра. При Пустец пътят се прощава с езерото, оставя го и влиза в една клисура. От дясна страна стои Суха гора, а от лява Орохската планина. Клисурата е дълга 10 километра. Не е много стръмна. Тя се свършва с едно красиво устие над хубавата долина на р. Девол. Две високи, отвесни планински скали стоят една срещу друга, като два гиганта. Лявата е клон от Суха гора и се казва Мали Дзвезник, а дясната се казва Иван планина. Тук, казват селяните, най-напред пада сняг и най-късно се топи. В старо време проходът е бил преграден със стена, от която и сега се виждат остатки. На ближните върхове на Мали Дзвезник има остатки от крепост. Арнаутите казват на устието Прек-

429

тос, което значи през стената. В подножието на прохода е разположено селцето Дзвезда, което е населено с българи и арнаути и брои около 70 къщи. Оттук пътят отива из равно място дори до Корча. На два километра от Дзвезда пътят пресича Девол. Тук е малкото селце Зъмляк; щом се измине селото, минува се реката на един дървен мост. Зад моста е разделението на пътя. Един клон отива на запад покрай Девол за Костур, а ние ще си вървим на юг и подир 2 1/2 километра дохожда се в с. Пляса с 300 къщи българи и арнаути. Оттук до Корча са около 10 километра. От изток на пътя е Морава планина, в подножието на която лежи Корча (Горица); тоя град е мютесарифлък. Той е подпълно арнаутски град, но има доста българи вътре, а в околността му има много чисто български и смешани с арнаути села. От две години има там българско училище. Тук е сърцето на арнаутската пропаганда, която още е доста слаба.

Винени — Дзвезда. От Винени, което лежи на Малото езеро, има през Орохските планини пешачки път за Дзвезда. Той отива през селата Церия с 20 къщи и Зорочка с 15 къщи и двете населени с българи. Разстоянието е около 4 1/2 часа.

Груке-Уйкут е клисурата, която води от Малото езеро за долината на Девол. Тя е дълга около 5 километра; съвсем е [сложна?]. От изток стои Горбец планина, а от запад кленове от Орохската планина. На устието откъде Девол е с. Трен или Търн, а на устието откъм Малото езеро е селото Буковик, населено с арнаути.

Дряново — Лерин. От Дряново води един проход между Баба планина и Горбец планина за Лерин. Горбец остава между Груке-Уйкут и Дряновския проход. Според разказите на хора, които са ходили често пъти тук, тоя проход е много удобен. Няма нийде стръмни скали. Разстоянието е около 8—9 часа път. Той минува през селата Бесвиня с 60 къщи. Руля с 40 къщи и двете населени с българи; сетне, като превали височината, минува покрай с. Песедер с 50 къщи власи и слиза в подножието на планината при с. Ерменско с 60 къщи българи. Оттам из долината на рекичката, която минува през Лерин, отива до града.

Преспа — Охрид. Три прохода съединяват Преспанската-Охридската котловина. Единият е между Галичица и Суха

430

гора. Той е много висок, затова рядко оттам минуват хора. Зиме е почти непроходим. Вторият отива през Петрино планина; за него ще говорим по-сетне. А третият е Буково, дето преди 3—4 години се направи шосе и дето сега обикновено отиват пътниците.

От Ресен до Охрид. Изначало пътят отива право на север де самите поли на Петрино планина. Близо до Избища върви покрай Голяма река. На 2 километра разстояние лежи с. Янковец с 200 къщи. То е второ подир Ресен в цялата котловина. Населено е с българи, но има около 50 къщи власи. Както в Ресен, тъй и тук власите са апостолите на елинизма.

Те, заедно с няколко къщи българи, признават гръцкия владика. Имат си гръцко училище, което лани е броило 32 ученика. Българската община тук е за похвала. Селяните са много събудени и по-свесни от ресенчаните. Те имат училище, което лани е броило 52 ученици и 25 ученички; 3 църкви има в селото: 2 принадлежат на българската община и една на гръкоманската. Селото е разположено много красиво в устието на една долинка, покрита със зеленина. На един километър разстояние вътре в долината лежи манастирът «Св. Спас». До самите манастирски стени се простира една гъста хубава гора. Манастирът е страшно занемарен — няма жива душа вътре, вее на пустиняк. На св. Спас се събира околното население, за да се повесели по зелената морава — става събор на манастира. Калугери няма. Литургия правят поповете от Янковец.

От Янковец пътят отива донякъде на север, като по малко се завива към запад. От източната му страна остава една гиздава зелена падина, в която се събират Лява река и Кривенска река. От това място шосето силно завъртя към запад и се вмъква между планинските вериги. От лява страна ни остава селцето Избища. Тук пътят покрай него на две места пресича реката. Има два-три хана. Почва се качване по стръмнината. Пътят е много хубаво направен. Балканът прилича твърде много на Берковския проход. Такава гъста гора е осеяна по всичките околни рътове; само че няма до самия път големи дървета, както по Берковския. Пътят се качва по левия склон на една долина, която остава от западната му страна. Вода в тази долина има

431

само кога вали дъжд. Извива се доста стръмно нагоре и достига местността Буково на една височина от 1306 метра над морското равнище. Буковският проход е 145 метра по-висок от Гявато. Една малка част от Ресенската котловина се види от Буково. Види се Гявато с част от високия Пелистер. Види се ниското продължение от Пелистер и зад него ред бърда и зад тях Битолската равнина с планински вериги отдире й. На север не се вижда нищо друго освен цели върволици от планини, на юг Петрино спира погледа, на запад тоже нищо се не види освен планини и планини.

Наченва се слизането надолу. Изначало е много стръмно. На дясна страна между рътлините е пръснато малкото селце Буково, населено с турци.

След 1/2 час слизане пътят става по-сложен. Начева се една клисура, заобиколена от двете страни с гористи бърда.

От дясна страна се спуща към пътя една бистра буйна рекичка, наречена Корабичка река. Тук има 800 метра височина, реката малко върви с пътя и го оставя на дясната си страна, а тя се вмъква между планинските върхове наляво.

След като се премине една малка рътлина, спуща се в коритото на Коселската река и по него дохожда дори до селото Горни Косел, което се намира на устието на прохода. Едно разкошно поле, покрито със зеленини, се явява пред коселските височини. Напразно пътникът търси да види Охридското езеро. То е скрито зад два върха, които стоят като две грамадни пирамиди един зад друг. Това са Охридските рътове. На тях се виждат като венец остатките от старите крепости.

Долни Косел е едно малко българско селце. Името си е зело от думата косел, което значи симпур. То е допряно до един бряг, който съдържа симпур, смешан със земя. Отдалеч се усеща лоша миризма на симпуроводорода, който там излиза из земята. Симпурният рът има бледожълт цвят и захваща едно доста голямо пространство. Селяните са дестилирали преди време симпур, но сега не се работи. Понеже земята е богата със симпур, той би могъл и сега успешно да се произвежда, ако имаше до Солун евтина превозка.

Коселската река, съединена с Корабичката, отива си право

432

на запад през полето и като свива малко към юг, при Дамян се влива в езерото.

Охридското поле се начева от Косел. То ни представлява една хубава равнина, заградена от изток с Петрино планина, от север с Плакънската планина и Копарница, от запад с Гъбавци планина. А откъм юг то е допряло до езерото. Но и тук не е свободно. Двата високи Охридски хълма се изпречват на самия езерен бряг и по тях е построен красивият Охрид. Само от двете страни на уединените върхове полето свободно се досяга с бистрата синя езерна вода.

Две неголеми реки прорязват тая плодородна равнина. Това са Коселската река, която извира из Плакънската планина при с. Речица, прибира от лявата си страна Корабичката река и се влива в езерото между Охридските хълмове и Гъбавци планина. Втората е Сушичката река, която се събира от три извора в Петрино. Тя е по-малка от първата. Влива се до самите Охридски височини в езерото.

Охридското поле е добре обработено. Осеяно е с градини и нивя и прилича на една разкошна градина, надарена богато от природата с красота и плодородие. Една цяла върволица села са наредени до това поле в подножията на околните върхове. Населението е чисто българско, освен в Охрид, дето има турци и власи.

На едно разстояние 6—7 км от Косел е град Охрид и пред него едно от най-красивите езера на света.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]