Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

Б. Битолско, Преспа и Охридско
 

XIV. Поградец— Св. Наум — Охрид

Гр. Поградец. — с. Старово. — Пътят до «Св. Наум». — Манастирът «Св. Наум». — Изворит на Дрин. — Източният бряг на езерото. — Заум. — Пешчани. — Горица.


Между Поградец и «Св. Наум» се заключава южният бряг на езерото. Планинските височини, които идат покрай източния и западния бряг на езерото, продължават към юг. Ниски клонове от тях се отделят и заобикалят южната страна на котловината, като остава едно малко поле между хъл-


474

мовете и езерото. Брегът и тук, както и при Охрид и Струга, е блатист. Тази местност е заселена с арнаути.

Поградец или Боградец е разположен в подножието на хубави планински хълмове. Един ред къщи са пръснати покрай езерото, а други са разнесени по хълмовете. През града тече малката Поградечка речица. Местоположението е едно от най-красивите. На запад от града се издига планински рид, обрасъл с гора, на юг са хълмовете, покрити с ниви, ливади и гори, на изток хубаво поле, а от север го лиже езерото. Пък и вътре градецът е хубав. Улиците доста широки и чисти. Водата навсякъде е в изобилие. Насред града шадраван с бистра планинска вода.

Този малък градец има около 300 къщи. Населен е изключително с арнаути, половината са мохамедани и половината християни. Християните арнаути имат гръцко училище и хубава черквица, в която се служи по гръцки. Движението, ксето в ново време се забележва тук-таме между албанското население за отваряние на албански училища, и тук се е почувствувало. В Поградец преди две години се отвори албанско училище, но гръцкият Корчански владика, най-голям неприятел на това движение, успя да оклевети учителя и училището се затвори.

Поградец от 4—5 години е каймакамлък. Има и кадия, и мезлич, както навсякъде по Турция. Но всичко това е проста формалност. Населението никак не зачита тези власти. Нито се съди, нито пък уважава техните присъди. Всичко си отива по старому. Който убие, не се бои от властите, а само от отмъщението на роднините на убития. Който открадне, не се страхува от никого, защото той ще открадне вън от арнаутските предели. Никакво даждие не дава околното население, нито пък войска. Монополът на тютюна тоже няма сила. Тютюн се продава по дюкяните без бандероли, свободно, както преди 20 години беше по цяла Турция.

Във всеки четвъртък става пазар в Поградец и тогава се събира множество народ от околните места да пазарува. Само в този ден дохождат чунове със стока от Охрид и Струга. През другото време на неделята тук е мъртва тишина.
Най на южния край на езерото е селото Старово. Между


475

тези две места брегът е слабо блатист. Старово е малко отдалечено от брега. То е най-важното място във всичката тази околност. Брои около 350 къщи арнаутски, от които 330 са мохамедани, а 20 къщи християни. Тук живеят най-знатните и най-влиятелните бегове в тази сколност. Те съдят, присъждат и управляват. Наслаждават се с пълна независимост и всякой от тях има по цяло отделение въоръжени хора, които са готови на всяка минута да земат пушките си и последват своя бег, ако ще би и против войниците на султана. Влиянието на тези бегове се простира надалеч, даже вън от арнаутските предели. Те се намесваха в борбата между българите и гъркоманите за манастира «Св. Наум», а по-напред са имали влияние и в самия Охрид. Изначало било решено да се направи Старово каймакамлък, но беговете не допуснали това нещо и тогаз бил избран Поградец.

От Старово до св. Наумските височини продължава Старсвското поле. На пътя е селото Загоричани с 40 къщи арнаути, при него се влива в езерото малката рекичка Ролйо, която извира наблизо в подножието на Суха гора. Там, дето се свършва полето и се наченват хълмовете, лежи селото Тушемишча с 30 арнаутски къщи. При него извира един голям извор, който тук се влива в езерото. Над селото се въздигат хълмовете, които слизат от Суха гора. Като се изминат те, пред очите на пътника се явява една разкошна падина между гористите хълмове и в нея е построен прочутият в ония места манастир «Св. Наум».

Свети Наум. Този манастир отдавна се слави по цяла Македония. Построен е на едно от най-пленителните места в тази толкоз хубава страна. В полите на Суха гора право в югоизточната страна на езерото се намира една малка падина между гористите хълмове. Хълмовете са се наредили от наоколо като една дъга, на която единият край е при селото Тушемишча, а другият е опрял до езерото при манастира «Св. Наум». И самото езеро се е вдало малко навътре в сушата между тези две места. На югоизточния край на тая падиНа няколко големи извори един до друг избликват голямо количество бистра като сълза вода. На един от тези извори са построени манастирските воденици, на други тепавиците. Водата от изворите се събира


476

току до тях и образува едно малко езерце. Вътре в езерото има малко островче, покрито с ливади и гора. Това бистро езерце, окичено с най-хубава зеленина от наоколо с едно дивно островче вътре, е толкоз гиздаво, щото и най-равнодушният към природата би се омаял от хубавината му. През един широк канал водата от тук се излива в голямото езеро. Този канал се нарича Дрин. Народът от наоколо е забележил, че тук са най-големите извори на езерото, следователно и на реката Дрин, която излиза от него, за това и той е наречен Дрин, като че ли е началото на голямата река; а местността между изворите, с островчето, е наречена Острово.

На една висока тераса, която е издигната между Дрин и езерото, е построен от цар Бориса манастира «Св. Наум», така щото от една страна зданията стръмно са надвесени над брега на Охридското езеро, а от друга те стоят над малко полегатия бряг на Дрин. А над него отгоре се издига един прехубав хълм, облечен с гъста гора.

Манастирът е бил грамаден в старите времена. Той е бил разорен в смутните времена на османското владичество, но черквата никога не е била съвсем разсипвана. Един гръцки надпис над вратата на черквата гласи, че на 1711 г. било направено темплото на храма; в 1806 г. някой си Стефан Филип се завзел за подновяването на манастира; в 1810 г. дошъл игумен Дионисия и направил плевнята; в 1811 г. бил направен чардак над езерото; в 1816 г. е построен каменен мост на Дрин; в 1817 г. са насадени лозята; в 1845 г. част от манастира изгоряла; в 1870 г. изгорял целият манастир освен църквицата. Сега зданията са нови, макар че доста обширни, но съградени много просто. Освен 3—4 по-сгодно натъкмени стаи другите не се отличават по нищо от обикновените нашенски голи манастирски стаи.

От описанието на Григорович, който в 1844 г. е посетил манастира, се види, че и тогаз зданията, макар големи, са се отличавали със своята неуреденост.

Църквата се намира в двора и е заградена откъм голямото езеро с манастирските здания. Тя е такваз, каквато е била при посещението на Григоровича — едно старо немного голямо


477

здание, малко навътре в земята. Живописът е нов; черквата е изписана в 1711 г., когато е правено и темплото; види се, че предните изображения са били обезобразени от турците, както се среща често по околните малки църквици. Тук има образа на цар Бориса, който е изписан високо с дълга брада от една страна на църковните врата, а от другата стои св. Антоний Печерски. Неговата глава и половината от трупа са липсали, понеже мазилката с живописа е обелена. Между другите изображения тук стоят онези на св. Седмочисленици: Кирил, Методий, Сава, Ангелари, Климент с архиерейско облекло и св. Наум с калугерски дрехи. Всичките надписи са гръцки. Нищо славянско няма запазено. Никакви книги, нито ръкописи. Всичко е унищожила ръката на гръцкото духовенство. В църквата стои гробът на св. Наум. Над него лежи мраморна сива плоча без надпис. Болните от околността без разлика на вяра дохождат и търсят на гроба изцеление. Гробът се намира в северното крило на църквата, а в южната, казва г. Григорович, имало надгробна плоча над костите на някой български цар (предание). Такова нещо сега няма.

Манастирът има грамадни приходи. Три села са негови чифлици, освен това той има ниви, ливади, гори, дюкяни, къщи в много села и градове по околните места. Но най-главни приходи на манастира са от събора, който става тук на св. Наум, 26 юни. Тогаз се стича от околността голяма маса народ на поклонение и всякой оставя лептата си на олтара. В това време става и панаир в манастира.
С тези приходи би могъл манастирът много нещо да направи. Сега те се делят между гръцкия охридски владика, игумена и 3—4 гъркомански къщи в Охрид, а зданията от година на година овехтяват. Манастирът се управлява от един игумен и един настоятел или владишки наместник от Охрид.

По-напред тук е имало по-много калугери, което ни свидетелствува и Пуквил, но по-сетне владиците са ги прогонили, да могат по-свободно да грабят доходите. Сегашният игумен е невежа българин от едно околно село, а владишки наместник е един гъркоманин от Охрид.
За този манастир е станала голяма борба между българите


478

и гъркоманите. Щом охридчани отхвърлиха фанариотското иго, то и манастирът като епархиален остана на българите, които насила изпъдили гъркоманите оттам. Това станало в 1870 г. До 1874 г. го държали българите. Настоятел бил охридчанинът Андроник Зарчев. Охридската община го обвинява в нередовности и поискала да го смени, но той предварил нейното решение, като предал манастирските ключове на гръцкия владика. Старовските бегове, подкупени, помогнали на владиката и той взел манастира. Когато в Охрид дойде н. в.п. Натанаил за български владика, охридското население наново се подигна да завладее манастира и енергията, която охридчани показаха при завзиманието на църквата «Св. Климент», беше достатъчна гаранция за успехите и в това предприятие; но владиката побърка като съветваше населението да почака и манастирът сам ще дойде в техни ръце. Дойдоха сетне събитията от 1876—77—78 година, които съвсем измениха работите. Охридската община не можеше вече да се бори за този въпрос, както преди, и гъркоманите и досега се разполагат с тая българска светиня.

До самите извори на Дрим са разположени 5—6 къщици, а до другия край на падината лежи селцето Любанишча. И двете места са населени с българи и принадлежат на манастира.

От с. Пископати на западния бряг на езерото до манастира «Св. Наум» населението покрай брега и навътре е арнаутско. От «Св. Наум» накъде Охрид покрай брега и навътре населението е българско.

От манастира до Охрид се протака източният бряг на езерото. Подир 3/4 час плувание с чун от «Св. Наум» пристига се до Заум. Това са краищата на хълмове, които опират отвесно до езерото. Всред един гъсталак от дървета стои една стара църква, голяма колкото онази на «Св. Наум». Вътрешността е опустошена, но стените и горната й част стоят здрави. Изображенията са стари. Очите на светиите са извадени. Светиите са изписани в естествена големина, по дрехите им навсякъде се виждат шарки като ромбове. От някои оцелели белези може да се предполага, че надписите са гръцки.

Над самия Заум високо се издигат два планински върха


479

като някои страшни гиганти. Дотук се свършва с единия Галичица планина. Той е висок 2043 метра, а с другия се почна Суха гора, която отива на юг. Между тези две височини е проходът за Преспанското езеро.

От Заум накъде Охрид брегът става вече на дълго разстояние недостъпен. Канарите опират до самата вода. Чунарите се много боят да ги не застигне по тия места буря, защото на брега не може да се излезе, а пък тук-таме покрай брега има подводни камъни, които дохождат до повърхността на водата. Един голям камък, който като пирамида се издига над водата, се нарича Стоб. Една отвесна скала носи названието Вели дъб, а подир него иде един нос наречен Градище. По околността има остатки от стари здания. Тук-таме по канарите са останали зидове от вехти църкви. Най-сетне подир три часа плувание от «Св. Наум» достига се до селото Пешчани. То е също тъй в една падина, както бе манастирът — една малка полянка до езерото, окръжена с хълмове, постлана с ниви и ливади и прорязана от един планински поток. Тук е най-вдълбнатата част на езерото навътре в сушата. Селото е построено до самия бряг на езерото и е потънало в дървета. То брои 80 български и 10 турски къщи. Турската махала е малко настрана от селото. Изгледът откъм езерото е прекрасен. Селяните се поминуват със земледелие, риболовство и гурбетчилък. Земята за работа не е достатъчна да прехранва населението. Грабежите унищожават скотовъдството, а пък от ловене риба могат да печелят само големите предприемачи. Ето защо селяните от тези богати места са принудени да търсят прехраната си вън от дома си. Тук се лови най-добрата пастърва. Затова и пешчанската част от езерото се продава много скъпо. Тук има църква и училище български. Срещу Пешчани в планината лежи селцето Елтани всред зелена гора. Населено е с българи. Пешчани е насред пътя от манастира за Охрид. Оттук към Охрид брегът почва да става достъпен. По планинските хълмове се забелязва оредяване на гората. Покрай брега до Охрид вече нямаме село, ако не броим 4—5-те къщи на Горица.

Селата са навътре в планината. Такива са: Шипокно, Койнско, Велестоо и Рамне, населени с българи. Подир два часа


480

плуване от Пешчани достигаме до Горица. Това е един хълм, вдаден малко в езерото. Зад него откъде Охрид има няколко разкошни градини. Горица е едно от най-любимите места за разходка на охридчани. По-голямата част от земята тук е завзета от един охридски бей, който иска да купи и останалото и да основе в този прелестен кът свой чифлик. Има вече 3—4 къщи, заселени на неговата земя.

От Горица до Охрид, както вече споменахме, брегът е сложен и блатист. По хълмовете над брега са разпръснати охридските лозя. Тук се влива в езерото изпърво река Ръчанска, която извира високо из балкана, после иде живописното Студенчишча, което извира до самия бряг под лозята. Изворът е много красив. Всяка вечер тук дохождат охридчани на разходка, макар много пъти на това място да са ставали кървави сцени, защото често се посещава от пияни турци.

Тук Джеладин бег е построил сайвант, дето е дохождал през летните дни да прави кеф. До самия град е изворът Бей бунар, а вътре вече в града преминува Видобишката река, която отделя една турска махала от града.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]