А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXI. Банско

Местоположение. — Улици, къщи и механи. — Разговори за управителите на Разлог. — Училището и църквата. — Народонаселение. — Селско управление. — Старата църква и надгробните камъни около нея. — Бележки за миналото на Банско. — Някои обичаи на банчани и облекло.

Село Банско е най-важното заселено място в Разлог. То прилича повечето на един хубав малък градец, нежели на село. Положено е в самото подножие на Елин връх. Цялата местност е силно наведена към север и потоците, що слизат от Пирин, вървят със силна бързина и шум към Места. Банско е обиколено със зелени поля и с гиздави ливади от всички страни и има пленителен изглед, отдето и да го гледа човек. Можем да кажем, че то лежи посред една голяма градина, напоявана през цялата година с предостатъчно количество вода.

Макар че административният център на Разлог е Мехомия, Банско в много отношения запазва първенството си. Тук е най-уреденото българско училище, тук са най-богатите и най-влиятелните търговци на Разлог и сравнително развитието на населението е по-високо от другите места.

На другия ден подир пристигането си в Банско обиколих цялото село. Времето беше прекрасно. Тук пекове никога не стават. Най-топлите юлски дни бяха прохладни. Само къде обед около 2—3 часа понякога ставаше по-топличко.

Улиците на селото са доста широки. Чистота по тях е такава, каквато рядко се среща по нас. Навсякъде тече вода в

284

голямо изобилие. Дворовете са големи и пълни със сливи, ябълки, круши и други плодовити дървета. Къщите така също се отличават по своята здрава и удобна направа. Всичките са съзидани от камък и повечето са на два ката.

Още от първата улица аз се убедих, че бансковчани обичат механите. На всеки кръстопът стоят по 3—4 малки дюкянчета, в които се продава вино, ракия и дребни местни и европейски стоки.

Едвам изминахме стотина крачки, трябваше да спрем вече пред една механа, гдето моят приятел ме запозна със селските първенци и с учителите. Всичките седяха на една грамадна борова клада. Такива клади се срещат на всяка крачка по улиците; свлачат ги селяните зиме от планината по дебелия сняг и които са сгодни за дъски, режат ги на трионите, а които не са толкоз добри, употребяват за гориво. На кладата пихме сутришното си кафе. След обикновените разпитвания за живо и здраво наченаха се разговори по селските работи. Най-важното, което занимаваше селяните, бе, че баш-полицът от Мехомия бил преместен в Горна Джумая, а наместо него дошъл горноджумайският. Началниците на казалийските полиции играят важна рол в управлението. В Турция полицията е отделена от жандармерията. Във всяка каза има по десетина полицейски чиновници с един началник. Те наблюдават за мира и тишината в околията си и могат безгранично да се ползуват от жандармерията. Казалийските началници на полицията са подчинени направо на полицейските началници в мутесарифлъците, а тия пък са подчинени на един главен полицейски началник във вилаетския град. Жандармерийското управление е отделно и не може да играе такава рол, каквато полицията. Ето защо от голям интерес за населението бе да се узнае какъв човек е новият баш-полиц. За стария нищо добро не се говореше. Най-отлично качество му било вземането рушвет. В няколко години той успял да си съгради хубава къща в Мехомия, да се ожени и да обезпечи поминъка си в случай, че го отчислят. Това е въобще идеалът на най-добрите турски чиновници. Понеже Разлог е погранично място, то начесто се случва да минуват човеци от България, преследвани от властите. Баш-полицът

285

щом се известявал за такива важни случки, провождал един свой агент при преследвания не да го улови, а да направи условие с него. За 7—8 лири той можел свободно да се разхожда из Разлог. В Банско имало няколко подобни случая.

Обикновено началниците на полицията и каймакамите живеят в съгласие и делят братски всичко, що получават по околни пътища. В Мехомия каймакамът и полицът не били добре. Главната причина била, че каймакамът взимал някои рушвети тайно от полица. Мехомийчани подкупили каймакама за някаква си работа. Полицът не бил направен съучастник на тоя рушвет и оттогава се наченала борбата. Понеже каймакамът имал силна поддръжка в Солун при пашата, той сполучил да отстрани противника си.

Мене ми разказваха, че разложкият каймакам е прочут пияница. Пиел по 2 оки най-добра ракия на ден и рядко се явявал в управлението. Негов неотделим другар в пиянството бил началникът на телеграфната станция. Ето защо твърде рядко се предавали или получавали телеграми без грешки, а понякога тия телеграми са имали недобри последствия. От пиянство преди 2 години телеграфчията полудял. Каймакаминът се застъпил за него и не го оставил да се опропасти. Той явил в Солун, че началникът на телеграфа от много работа се разболял и поради това последният получил парична награда, а след като се пооправил, завзел си наново длъжността.

Много пъти са правили махзари против каймакамина както мохамеданите, така и християните, но всичките опити били напусто.

Кадията в Разлог бил прост стар турчин, който по взимане рушвет надминувал всичките други чиновници. В него правото и кривото зависело главно от количеството на рушвета, който му се поднасял.

От кладата отидохме да посетим воденицата на кир Иван, която е там наблизо. Тя има две отделения: в едното стои дарак за чесане вълна, а в другото е воденицата, която сега се разтуряше, защото кир Иван искаше да я направи наново по европейски начин. Много от малките железа за тая цел бяха пристигнали, но големите железа и камъните ги нямаше още.

286

Те трябваше да се докарват с кола, а кола в Разлог отникъде не дохождат. Кир Иван трябваше да прави път откъм долината на р. Струма за прохода Предел, за да могат оттам да дойдат кола. И наистина две недели по-после това предприятие, в което никой не вярваше, се удаде подпълно и днес в Банско работи прекрасна европейска воденица.

През Банско минува реката Глазна, която събира водите си от няколко планински езера в падините на Елин връх. Тя има твърде много вода, от която половината се разнася за поливане на нивята и ливадите, а само една част достига до селото откъм западната страна. Под селото и останалата вода се разнася по полето и твърде малко отива в Мехомийската река, която иде откъм изток. Множество воденици, триони за рязане дъски и тепавици са разположени покрай Глазна, която дава на селяните още прекрасна речна пъстърва.

Същия ден посетихме училището и църквата. И двете тия здания заслужават похвала. Училището е построено на два ката. Съзидано е от камъни здраво и хубаво. Долният кат има 4 широки стаи. Горният кат има 2 стаи за учениците, един голям салон за държане проповеди и учителска стая. Чиновете са здрави, яки и хубаво направени. Зданието е построено в 1857 г. Пред училището има голям двор. Тук видях за пръв път в Македония гимнастика за упражнение на учениците. Имаше паралелки, високи дървета с висулки, стълби и ниски дървета с пречка за игране на учениците. До гимнастиката е заградена хубава градинка, пълна с цветя. Чешма с прекрасна студена вода тече в двора. С една реч училището има всички удобства за учене и игране на учениците.

Недалеко от училището е църквата. Тя е широка, висока и светла. Съградена е в 1835 г. и е постлана с хубави камъни. Темплото й е рязано от дърво, също и владишкият трон. Другите тронове са изработени доста старателно. Живописът е обикновеният, който се среща по нас, само че тук няма карикатурни изображения на дяволи по стените, каквито се попадат много често по нашенско.

Между училището и църквата стои една къща с широк двор. Протестантите в Банско я купили от притежателката

287

й, за да я обърнат в храм. Това развълнувало православните, които подир дълги борби и давии успели да я отнемат и да я купят за училище. С това се съединява училището с църквата и училището се сдобива с една прекрасна градина около 1000 квадратни метра, голяма и пълна с овощни дървета.

Банско захваща голямо пространство земя. Пък и селото си е голямо. То има 950 къщи, в които живеят 1150 семейства. Жители има около 5500—6000. Населението е българско. Няма никакви други примеси освен 5—6 цигански къщи.

Селото е много порасло в сегашното столетие и е станало главно място в Разлог. Тук животът и имотът на населението са били повече осигурени, отколкото по другите места на околността; за това в по-прежните времена са дохаждали преселници от другите села. Главната търговия се съсредоточила тука и жителите са достигнали до голямо благосъстояние през първата половина на сегашния век. Ето защо в бансковчани се е развил отрано независим дух. Управлението тогава е било далеч в Неврокоп и властите не са могли да упражняват натиск в тия места. Селото се управлявало почти независимо. Данъкът се внасял редовно и властите били доволни. Помаците, що живеят по околните села, също тъй не са могли да притесняват жителите в Банско, както правили със своите съселяни християни.

Представител на селото пред турските власти е коджабашията, който има един помощник и един капзамалин (бирник). При коджабашията има съвет, който състои от няколко души аази. Всичките се избират от селяните в началото на марта. Селският съвет или мезличът разглежда всичките спорове, възникнали между селяните, ако са от малка важност. Който не е доволен от селския съд, отива при кадията. Банският коджабашия е развит и свесен 35-годишен мъж.

Турското правителство предоставя на селските мезличи големи права. Те разхвърлят даждието по населението; те се грижат за мира и спокойствието на селото; те имат право да контролират събирането на десятъците; те съдят за спорове от всякакъв вид и пр. Там, гдето има сговор между селяните, гдето по-богатите хора се държат със сиромасите, населението

288

е твърде добре запазено от чиновнишките произволи. Но за зла чест повечето се случва в Македония, че в едно село има двама-трима чорбаджии лихвоимци, които, съюзни с властите и спахиите, правят големи злоупотребления и несправедливости. Аз имах случай един-два пъти да видя, когато коджабашията и аазите в Банско разглеждаха селски недоразумения и мене се чини, че работата тук се гледаше много по-хубаво, отколкото при кадията в Мехомия. Щастие за Банско е, гдето лихварство няма.

В Банско има четирима пъдари, които пазят нивите и ливадите и същевременно служат като полиция на мезлича; 1—2 от тях всякога са в селото при коджабашията.

Случи се, че се откраднаха коне в полето. Коджабашията на часа се разпореди и прати човеци по разни страни да търсят крадците. Единият селски стражар бе изпроводен в Мехомия да съобщи за случката на каимакамина и да иска съдействието му за търсене на загубената стока. Случва се обаче, че каймакамът бил пиян и наместо да даде съдействие, той заповядва да затворят стражарина. На другия ден сам коджабашията трябваше да ходи в Мехомия, и то рано сутринта, докато началникът на казата не се е опил, за да освободи пратеника си от затвора.

На втория ден посетих една малка църквица, която се намира край Банско до селските гробища. Градена е в 1808 година. Зад църквата в дувара стои една плоча, на която е написано  Правена е, без да се търси позволение от правителството, затова камъните са опушвани предварително с дим, за да не се познават, че са нови. Прозорците са малки и с дебели железни капаци, а вратите са от дебело желязо. И тук иконостасът е от рязано орехово дърво. Но най-важното в църквата са хубавите икони; особено големите, що са от двете страни на царските врата, са изработени много вещо. Покривът на престола носи дата 1761 г., но е проста направа.

В Разлог е останал стар обичай да се записва върху надгробните камъни името на починалия и годината, когато е
 

1. Август?

289

умрял. Намерих в банските гробища много стари надписи, от които някои излагам тук:

На един гранитен голям кръст:

На един дървен кръст е изрязано:

Тия надписи намерих от миналото столетие, а от сегашното има голямо множество.

Има няколко още по-стари кръстове с надписи, но нищо по тях не може да се чете, защото са изронени.

Около селото на няколко места има стари църковища. При една от тях стоят няколко гроба. На 2—3 от тях се вижда, че има писмо, което също така не може да се чете.

Никакви други старини не са се запазили нито в селото, нито в близката му околност. На 2 часа разстояние право на запад от Банско има остатъци от стара крепост, които аз не можах да посетя. Мястото се нарича Ситан кале. То е в самите поли на Елин връх на една висока могила. Остатъците показват, че укрепленията не са били големи.

Няма какви-годе достоверни сведения за по-старото минало на Банско, нито пък за другите села в Разлог. От запазените предания се вижда, че през миналото столетие целият Разлог силно е пострадал от разбойнически шайки, известни тук под името хайти. Тия хайти са върлували дълго време и народът, що е можал да се очува от техния нож, избягал по непристъпните гори и планини. Всичките по-състоятелни разложани са намерили убежище в селото Недобърско, което е заселено високо в ребрата на Рила планина на едно недостъпно място. Това село е най-старото в Разлог. За него ще поговорим по-после. Само то се е запазило от разрушение. Разпръснатите църквици и оброчища по целия Разлог дават повод да се вярва, че тук преди
 

1. 1758.

290

хайтите населението трябва да не е живяло в събрани села, както сега, а е било пръснато по цялата местност, къде 5, къде 10 или 14 къщи. Селата, що се намират по съседните околности на Разлог, и досега живеят тъй. Напр. Селата Кресна, Влахи и Сърбиново са пръснати на голямо пространство земя. Пък и бабешките помаци в самия Разлог и до днес живеят по същия начин, разпръснати по полите, на Родопите. 1200 техни къщи захващат едно място 8 часа път дълго.

Щом се поумирила малко страната, почнали да се събират разбягалите селяни от горите в по-ниските места, гдето има плодородни долини, и като са се боели да живеят отдалечено един от друг, както по-преди, сгрупирали се и образували нови села.

В началото на втората половина от миналото столетие е процъфтяло селото Недобърско, защото богатите хора все още се боели да слязат в по-ниските места. Там се е съсредоточила всичката търговия на околността. Недобърчани имали в ръцете си и цялата търговия с памука, който се произвожда в Драмско и в Серско. Но къде края на това столетие Банско почнало да се усилва. Числото на къщите му бързо се увеличавало и то скоро е почнало да съперничи на Недобърско. Когато съвсем се умирила околността, Банско взело първенствуещо значение. Търговията е преминала тук и то е запазило първенството си и до днес, макар че сега няма ни десета част от онова богатство, което е било тук тогава.

Къде края на миналото столетие в Банско е имало вече такива силни търговци, каквито твърде малко места в полуострова са имали. Всичкият памук, който се е произвождал в Драмско и в Серско, се е купувал от банските търговци и се е разнасял от тях по Австрия, България и Сърбия.

Аз имах случай да разгледам един опазен тефтер от 1810 г., последната година от славата на банските търговци. Тефтерът е воден с най-голяма точност. Писмото е чисто и ясно, езикът чист бански. Според тоя тефтер от януари 1-и до март 1-и е продаден във Виена памук за 111 863,43 фиорина. Разноски за пренасяне са направени 11 868,44 фиорина, получени са от Сяр в това време 740 денка памук. Продаването се е продъл-

291

жавало нея година до септември. През това време е продадена стока за 470 836,32 фиорина, от които чиста печала на ортак се е паднало нещо по 5000 фиорина.

Къде края на 1810 година или в началото на 1811 година е станала голяма търговска криза във Виена. Правителствените банкноти пропаднали и много търговски къщи се опропастили окончателно. Такава зла участ е постигнала и по-голямата част от банските търговци, които имали в ръцете си голямо количество книжни пари.

От 1812 г. търговията с Виена се прекъсва. Наполеоновските войни, които потърсиха цяла Европа, бяха главната причина на това нещо. Търговците от Банско обърнаха своето внимание към България и Румъния, но тук не е могло да се прави такова обръщение, каквото е било във Виена. Подир умиряването на Европа пак са почнали да се правят опити да се кара стока в Австрия, но тогава вече почнаха да се отварят морските пътища и памукът наместо да се носи през цяла Македония и Сърбия с коне, се пренасяше с параходи през Триест.

Аз намерих две търговски писма от онова време, които предлагам тук едно за езика им, друго за търговското им значение.
 

I.

 

1. Титлите са неозначени, буквите над реда са турени в реда. Ред.

2. Ко наместо ке? — Ред.

292

II.

293

Ясно се вижда, че първото писмо от 1791 г. е написано на чисто разложки език, когато във второто от 1809 г. има някои сърбизми. Не е и чудно. Българските търговци се срещали във Виена със сърби и се влияли от тях.

В по-послешните времена се е развила търговията със сахтияни между българските земи и Виена. В Неврокоп е цъфтяло табачеството и банските търговци са носили във Виена всичките неврокопски сахтияни. Това се е протакало дотогава, докато Австрия не намери за нужно да спре и тоя внос, като му наложи големи мита.

Най-сетне откриването на източните железници тури край на всичката търговия, която водеха отделно и самостоятелно македонските градове. Центърът на всичкото търговско движение се пренесе в Солун. Там няколко големи търговски къщи взеха в ръцете си оная търговия, която едно време хранеше хиляди граждани.

В Банско се бил развил един особен занаят, именно правене на обици, пръстени и детински играчки от калай. Сега са останали около 7—8 къщи, които продължават това занятие, но без особени успехи.
 

Жителите на Банско се отличават твърде много от другите македонци по характера си и по обичаите си. Тук гостоприемството е слабо. Навсякъде по Македония едно семейство счита за голяма чест чужд човек да го посети. Ако някой дойде в селото или града и не посети къщата на своите познати, те ще се оскърбят. В Банско обаче никой не може направи посещение в една къща, докато не бъде за това нарочно поканен. Вънкашен човек ако дойде, ще трябва непременно да падне на някой хан. В извънредни случаи може да го поканят някои ближни роднини в къща. Аз считах за обязаност да посетя някои по-първи къщи в селото, но моят приятел, при когото живеех, ми каза, че това е невъзможно. — Който иска да посетиш дома му — ми каза той, — ще те покани самичък. — По-после аз видях още някои особености у банчани. За пръв път ми се случи през моите пътувания по Македония да не бъда поканен нито в една къща било на обед или на вечеря, при всичко, че в Банско имах познати къщи.

294

На третия ден бях поканен в 2—3 къщи на посещение. По-после имах случай да посетя още 3—4 къщи, гдето бях тоже поканен. По-богатите банчани непременно си имат отделна една стаичка за приемане на гости. Къщите се отличават по своята здрава и хубава направа. Това е било необходимо нужно, като се има пред вид лютата зима, която тук се протака почти 6 месеца. Навсякъде къщите са постлани с дъски, таваните са здрави, вратите яки, прозорците малки и непременно със стъкла. В горния кат живеят домашните, а в долния се чуват всякакви домашни потреби. Рядко има къща в Банско, гдето да няма голяма градина пред нея и чешма с хубава, бистра, студена вода.

В Банско има няколко калугерици, които живеят в една хубава голяма къща. Аз поисках поне тях да посетя без предварителна покана, но приятелят ми и тук не одобри моето желание. Той ми каза, че при калугерките и да ни канят, не трябва да отиваме, защото те се ползували с лошава слава. Това ме учуди още повече. Още същия ден аз разпитах неколцина банчани за калугерския дом и те ми потвърдиха същите думи на приятеля. Преди да изнеса пред света тия строги думи, аз имах случай да се убедя в истинността им. Много скандали са ставали в Банско между жени и мъже, защото последните имали слабост да прекрачат прага на тая къща, която е определена за отшелнически живот. Трябва да се обърне строго внимание върху това печално дело в Банско, понеже то е пренесло вече твърде лоши плодове в това село. . .

Когато има в някоя къща именен ден, тогава всякой е свободен да отива на посещение. През тоя ден в най-голямата стая на къщата стои сложена трапеза с хляб, печено месо, готвени ястия, свински суджуци, ракия и вино. Трапезата стои целия ден и всекой посетител е длъжен да си хапне и пийне, колкото му душата иска.

Обикновено мъжете обичат да се повеселят на някоя механа. Там те се събират вечер, черпят се един други и разговарят за всичко, което ги интересува. Рядко има место в Македония с толкова механи, колкото в Банско. Всяка механа си има свой кръг посетители, които рядко й изменяват. Тук се пие най-

295

хубавото кресненско светлочервено вино. В Разлог гроздето не може да узрее и всичкото вино, което произвожда Кресна, се донася тука. От македонските вина по-известни са негушкото, гумеджанското и мелнишкото, но ни едно от тях няма оная пивкост, която притежава виното на Кресна. Само хубавите, старите негушки вина могат да стоят срещу кресненските. Освен вино във всяка механа има ракия пак от Кресна, която по-малко се пие от виното. Понеже много пъти гостите обядват и вечерят по механите, особено по празниците, затова лете тук всякога има печено месо и зиме — свинска сланина и суджуци. И пак рядко се случва, че някой от посетителите на механите да няма в пояса си свои свински суджуци и старец. [1] Жените са привикнали с тоя обичай на мъжете си и доколкото могат, мъчат се да ги следват. Понеже по механите те не могат да ходят, то се събират в някоя къща и от време на време си попийнуват.

Въобще жителите на Банско без разлика на пол обичат хубаво да се хранят и поят. Тук се продава през цялата година месо на касапницата, и то всякога хубаво. Даже през постите, като изключим великите, тук всякога се намерва на касапницата заклано добиче. Банчани не обичат толкова постите. През двете недели постоянно се продаваше месо в селото. В Прилеп или кое да е друго място в Македония, който иска да блажи, трябва хубаво да се крие. Тук няма нужда, понеже, който може да купи месо, рядко се отказва. Покрай овнешкото и агнешкото месо тук постоянно имаше хубаво кравешко и се продаваше обикновено 2 гроша оката.

Освен месо банчани имат превъзходна планинска пъстърва, която се въди в голямо изобилие в р. Глазна и в планинските езера на Пирин планина. Всякога в селото може да се намери такава риба; ако ли няма готова, то, който иска, достатъчно е да каже на някой рибар и той ще му достави в същия ден.

Но най-много се употребява тук свинското месо. Във всякоя къща има по 2—3 свини, а в някои и по 10. Когато вечер свините се връщат от паша, цялото село се пълни с тия животни, които дигат голям шум, докато намерят домовете си. Свините се колят
 

1.  Малкият желудък на свинята се пълни със сдробено свинско месо, мешано с тлъстини и някои миризми. Сушено това нещо се нарича старец.

296

есен, зиме и пролет, а често и през лятото. Сланината сушат или поставят в саламура, а от месото правят суджуци, старци, ядат го прясно, или го солят в каци. Всяка къща си има през цялата година блажнина от свинско.

Банчани са много развити хора. Голяма част от тях са ходили по странство и са видели много неща.Рядко има мъж, който да не е ходил няколко пъти в София, Солун, Пловдив и да не е обиколил много още други места. Отсъствието на турското население е развило в тях по-смел дух.

Обърна вниманието ми един смъртен случай. Умря една жена при раждането. Тя работила на нивата и се повредила. Детето се родило здраво, но се удавило в кръвта на майка си, която тоже умряла от изтичането на кръв, защото нямало кой да я спре. От скъперничество и простотия не искали да викат доктор от Мехомия. В дрехите на умрялата намерили 30 турски лири. Майката на починалата искаше да я опее с православен поп, мъжът искаше да се погребе с протестантския проповедник, понеже той е протестантин. Най-после дошли до съгласие да присъствуват и попът, и проповедникът. Попът я опя православно, а проповедникът държа реч. На смъртта в Банско всичките роднини си обличат най-хубавата премяна. Мъжете се бръснат, жените си чешат косите. Невестите отиват с венчалното си облекло. Черно никой не носи. Подир погребението присъствуещите се връщат в къщата на покойния на гощавка. През първата нощ никой не спи в къщата, защото се връщала душата на покойния. На втория ден отиват много жени на гроба «на разбуд». Там се носи ядене и пиене и се носи втора гощавка. През годината още няколко пъти се носи ядене и пиене на гроба. Особено на Св. Дух се изнасят на гробищата сутринта рано гозби, слага се софра и до обяд ядат и пият жените и се връщат по домовете си досга весели.

Облеклото на жените прилича донейде на онова в Мървашко. Най-отгоре обличат тъмносиня дълга дреха без ръкави с по един ред черни гайтани. Тя е отворена отпред и банчанки често забождат полите на пояса си, за да им се видят долните дрехи. В Банско тая дреха е направена от хубав шаяк, а по другите места на Разлог я правят от по-дебела груба материя-

297

Тя се казва аба. Под абата се носи друга дреха от бял шаяк с ръкави, малко по-къса и се казва клашник. В Банско правят гърдите и ръкавите от хубава, тъкана памучна материя, наричана забун. Главата си забраждат с голяма шамия с жълти шарки, която се увива под гушата. Над челото носят върви с пари. Снагата е препасана с червено поясче. Полите на ризата не се шарят. На краката си младите носят жълти или червени плитки чехли, шити със сърма. Отпреди си препасват широки прескутници с червени и сини шарки или надлъж на пръчки, или на ромбове.

Мъжете носят потури с късо дъно от черен, морав и червено-морав шаяк. Последният е на мода в Банско. На кръста са навити големи червени пояси, а на плещите стои елек, антерия и турски чепкен с увиснали ръкави. Калпаци рядко се носят от стари хора, фесовете отдавна са ги заменили.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]