А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XVI. Долината на р. Пещерник

Теснината между Черна гора и Стъргач. — Егюпското градище. — Котловината на Пещерник. — Село Кара-кьой. — Село Търлис. — Търлиският панаир. — Изворите на р. Пещерник. — Село Ловча.

На 3 юли сутринта тръгнахме много рано на път за с. Гайтаниново, гдето мислех да остана 2—3 дена. Трябваше по долината на р. Пещерник да изляза на главния път, който води от Сяр през Черна гора за Неврокоп, и после по него да отида към Гайтаниново.

Тръгнах с един проводник право на север покрай източните поли на Черна гора. Под самото село лежи главният път, който иде от Долно Броди за Неврокоп. Тук също минуват и ония, които идат от Зъхна през Калопотския проход. По пътя са наредени една по друга 6 могили, които не можах хубаво да разгледам, понеже бях доста далеко от тях. Колкото отивахме на север, толкова долината се стесняваше и най-сетне се обръща на тясна клисура. За 1/2 час слезнахме до р. Пещерник. Тя, като напуща клисурата, широко се разстила и с наводненията си опустошава голяма част от полето. Особено пролет реката прави големи пакости. Селяните са оставили да обрасте полето с елхова гора и с това се спира донякъде вредата, която прави песъчливата буйна вода. 1/2 час пътувахме из гората. Тя е още млада. Дърветата на някои места са много гъсти, на други — редки. Тук моят водач ми посочи едно място, гдето прочутият Стоян войвода често дохождал с дружината си.

Стоян е един от ония войводи, които са оставили най-добра памет подир себе си. Той е убит по един вероломен начин в гр. Дупница.

След един час път се вмъкнахме в клисурата. От западна страна се възвишават невисоки хълмове от Черна гора. Главният гребен е доста далеч. Тук-таме между ребрата на планината текат малки поточки към Пещерник. Черна гора е покрита

207

с ниска гора по склоновете си. Повечето е лещак. По височините се вижда по-едра букова гора. Планината никъде не надминува границата на дърветата. От източна страна стои Стъргач планина и пътят върви по нейните подножия. Стъргач е много по-нисък от Черна гора. Той е безлесен до върховете си; има печален непривлекателен изглед. Покрай пътя се виждат камъни, които се разрушават. От Стъргач твърде малко вода отива към Пещерник. Тук-там покрай пътя тече някой малък извор. Коритото на реката е хубаво. Ту се разширява и покрай него се появяват малки ливади с буйна зелена трева, ту се стеснява съвършенно и остава място само, колкото бистрата река свободно да тече на юг. Водата е богата с железен пясък.

Близо до северния изход на теснината стоят на десния бряг на реката остатъци от стари укрепления. На една висока могила се виждат основите на стари стени. Това място се нарича Егюпско градище. Вероятно тук е стояла крепост да брани входа на долината. Малко п`о на север от Егюпско градище се свършва теснината, която е дълга близо 1 час път.

Отваря се една планинска фуниовидна котловина, украсена на североизточния си край с величествения Али-Ботуш. Той се вижда сега в цялата си могъщественост и господствува над цялата околност. Главата му бе скрита в облак. Склоновете са му голи откъм котловината. От другите страни се вижда гора. В полите му се вижда селото Ловча, отвсякъде заобиколено с голи хълмове. Под южния край на гигантския върх има ниска седловина, която се нарича Превала или Пресек. Тук е най-удобният проход, който води за г. Валовища (Демир Хисар). От Превала на юг се почва Черна гора, която завива към ю.и. Срещу Черна гора стои голият Стъргач, и между тия въз-вишености стои малката котловина, гдето Пещерник събира водите си. Реката води началото си от два главни потоци. Единият иде от Черна гора, а другият извира ниско в полите на Али-Ботуш и се нарича собствено Пещерник. Съединяват се при входа на теснината.

Черно-горският поток се събира от два главни извора. Над селото Кара кьой, 1/2 час далеко, под самия гребен на Черна гора, има голям извор, наричан Врис; тая дума, заета от гръц-

208

кия език, значи извор. От Врис извира вода колкото за една воденица. Откъм Превала из една великолепна букова гора, наречена куриите, иде друг поток. Те двата се съединяват над Кара-кьой, текат през него, после през Търлис и, като слизат в долината, съединяват се със същинския Пещерник.

Долината на Черно-горската речица е великолепна. Тя е укичена от двете страни с хубава букова гора, смесена с лещак. От двете страни на реката има наместа хубави ливадки, наместа ниви за боб. Двете села, както и по-голямата част от долината, много хубаво се виждаха от пътя, гдето бях аз.

Те заслужават да се каже тук за них по няколко думи.

Кара-кьой има около 150 къщи български. То е по-високо от Търлис. Разположено е в долината на реката. Едно предание говори, че тук е имало някога манастир на Търлиския владика, и селото първоначално се казвало Манастирище. То е било до преди няколко години едно от най-богатите мървашки села. Главното занятие на селяните е било железарство. От многото пещи и самокови сега са останали само една пещ и 1 самоков. Освен от пропадането на железарската промишленост, селото се опропасти още и от последните събития, които се разиграха по тия места. В най-размирното време, през 1882 г., когато комитите били завзели цяла Пирин планина, в Кара-кьой се установил черкезинът х. Юсуф с една чета потеря, съставена от най-избраните черкези. Правителството имало голяма вяра в Юсуфа, който бил доказал вече юначеството си в няколко сражения. Хаджи Юсуф се научил, че селяните от Кара-кьой скрили едно голямо количество кози някъде в планината, за да ги оттърват от беглик. Той успял да открие даже някои от тях и поискал от селяните една голяма сума пари за това нещо. Те му давали по-малко и дошли в спор с него. В същото време четата на Зимбиловци била наблизо около Кара-кьой. Тя се известила, че Юсуф е в Кара-кьой, и комитите поискали да го нападнат вътре в селото. Но някои селяни, които знаели това, успяли да уговорят Зимбиловци в селото да не правят пакост на Юсуфа, защото после то ще се опропасти. След някой ден черкезинът излязъл с четата си да отиде към Кърчово. Комитите го последвали, нападнали го в едно тясно място в Превала

209

и не оставили нито едного от четата да се избави от смърт. Серското управление страшно се развълнувало поради тая случка. Кара-кьой било напълнено с аскер. Наченали се притеснения, глобявания, и най-сетне 40 души най-първи селяни били осъдени на заточение, като съучастници на комитите. От тия клетници твърде малцина били честити да се върнат назад. Повечето измряха по малоазиатските крепости. От тоя удар селото не можа да се подигне. От глобите селяните засиромашаха, и сега главният им поминък е въглярствого. Ходят по Св. Гора, по Възенската планина и по други места да правят кюмюр.

Преди тия събития селото било се отказало от гръцкия владика. Във време на смутовете то пак приело неговото ведомство. Сега наново официално отказване не е станало, но селяните от две години насам не плащат владичина и въведоха в своето училище наново българска книга. А в църквата им постоянно се чете на славянски. Доколко селяните са ученолюбиви, показва фактът, че от Кара-кьой има 8 ученика в Серския пансион, от които ни един не е стипендиант.

С. Търлис лежи на 1 км по-долу от Кара-кьой. То е заселено в една длабка в долината на реката, така щото много малко къщи се виждат от него отвън. Има 230 къщи, от които 70 са турски, 3 влашки и останалите български. Търлис е най-старото заселище в тия места, уцеляло и досега. То е било малък градец в старите времена. В една гръцка ръкописна книга, която се намира в манастира«Св. Иван», се споменува за търлиски епископи. От писмото на цар Душан до Райко се вижда, че последният е бил войвода на Броди и Търлис. Между народа тоже има предание, че в Търлис е седял владика, даже и сега показват мястото, гдето е било седалището на епископа, но няма запазени някои стари остатъци, които да ни свидетелствуват за големината и населението му. Иречек в своята Българска История споменува, че светогорският манастир Лавра през 1347 г. е получавал приходи от железните рудници на Търлис, място между Неврокоп и Сяр. [1] В бурни времена всичко е било сринато и съсипано, и селото съвсем наново е съградено на старото място. Има наоколо остатъци от стари манастири.
 

1. К. Иречек, пос. съч., стр. 216.

210

Знайно е обаче, че до най-ново време Търлис е бил едничкото място в цялата околност, гдето е имало училище, в което се е преподавало на гръцки език. То се е надпреварвало по своята слава с училището в манастира «Св. Иван». Последният прославен учител е бил някой си търлисчанин, който е учил в Търново при някой си гръцки владика. Той е написал някаква си книжка с нравствени поучения и в предисловието си казва, че тя е написана за неговия български народ. Сега, подир дълга упорита борба, селото се е отказало от гръцкия владика и призна епархийското духовно ведомство. Има училище с един учител и една хубава църквица. От Търлис е родом бившият скопски митрополит Теодоси.

За прежното значение на село Търлис ни свидетелствува още прочутият търлиски панаир, който и до днес още се слави. В минало време всичката търговия на Източна Македония се е групирала в 4 главни панаира: Серския, Търлиския, Неврокопския и Склавския при гр. Мелник. Търлиският панаир е бил главен панаир на жива стока и местни изделия. От местните изделия тук първо място са държали железните произведения от Мървашко: ножове и кантари от Горно Броди, плочи за коне и волове от Гайтаниново, звънци от Неврокоп и пр. Освен това, тук са продавали кебета от Долен, въжя от Зърново, тютюн от Старчища и пр. И днес всичко това става, както и в предни времена, но само че в много по-ограничен размер. Панаирът се отваря на 26 септември и се затваря на Петковден. Първата неделя обаче се минува в разни приготовления, а от втората се начева собствено панаирът.

Мястото, гдето става панаирът, е долу ниско под селото, гдето се събира Черногорската река с Пещерник. То е заобиколено с хубави ливади и пространни пасища за множеството добитък, който се докарва било за продан, било да носи човеци или товар.

Аз поисках да видя самия Пещерник — мястото, гдето извира р. Пещерник. То е наблизо до пътя, и ние с водача, след половин час ходене, дойдохме до него. Изворът е в един дълбок дол на горния край, на който се намират две пещери от варовит камък, и от тях извира вода колкото за 3—4 витла воденични.

211

Тия извори, според разказването на тамошни хора, са перио дични: няколко години наред текат, после няколко години спират. Разказват, че около 7 години наред изворите текат и после 7 години стоят сухи. Но в последните години тъй точно не е станало. Знае се доста вярно, че 3 години са били сухи, а тая четвъртата година, са протекли наново.

От наоколо в полите на Али-Ботуш няма никъде да извира друга вода. Земята е много слаба, има червеникав вид и е пълна с  малки варовити камъни. Растителността е сиромашка.

А близо до извора има турска воденица, която, подир дълго тригодишно спокойствие, сега наново е наченала да работи.

При Пещерник достигнахме главния Серски път, който води за Неврокоп. Той отива из една малка долина, обърната на ю., между полите на Али-Ботуш и Стъргач пл. Един малък поток иде от Стъргач, и пътят отива покрай него. Долината е обработена, но растителността е много слаба. Както пшеницата, тъй и ечмикът бяха редки и ниски. Каменистата почва е причина за това нещо. Пътят леко се изкачва нагоре и, незабелязано, подир 3/4 часа ходене от Пещерник, възлезохме на и седловината, която дели коритото на Пещерник от онова на един приток на р. Места. Посредством тая седловина Стъргач се свързва с полите на Али-Ботуш.

Оттук се открива една приятна гледка на всички страни. На з. се гледа много хубаво цялата търлиска котловина с голяма част от Черна гора; вижда се на с.-з. целият Али-Ботуш, на който върхът все оставаше покрит с мъгли; на ю.-и. се открива пред нас една гиздава долина, покрита с разкошни ливади и оживена с множество селяни, които носеха и събираха хуба- вата трева. Отначало долината е широка до 3 км, после постоянно се стеснява и най-сетне на едно разстояние от 7—8 км се превръща в едно тясно устие, затворено от Стъргач и от клоновете на Али-Ботуш.

Тъкмо над нас на ю.-източните склонове на Али-Ботуш е разположено с. Ловча, в което тая година с неврокопския владика стана един скандал, достоен за забелязване. Селото брои 200 български къщи. То до сегашно време оставаше вярно на

212

владиката. Но огънят, който гореше из Неврокопската каза, не можа да не дойде и до Ловча. Селяните дълго се съветвали помежду си, какво поведение да държат за в бъдеще спрямо владиката, и най-сетне грамадното болшинство взело решение да се откажат от гръцката опека. Решено и свършено. Селяните се подписали на харзувалите, приготвени за тая работа, и ги поднесли на надлежните власти. Владиката, щом се научава за това нещо, на часа, без да му мисли много, се отправя в Ловча. Селяните отказали да го приемат в селото си, но един поп, стар владишки привързаник, го взел в своята къща. Било събота, и владката се отправил в черква да служи вечерня. Селяните затворили черквата и се събрали всичките около нея да я пазят. Владиката не искал да се оттегли, той почнал да псува народа, но му било отплатено със същата монета. Той заповядал на гавазина си да строши черковните врата; селяните нападнали гавазина и му наложили костите с юмруци. Владиката не се удържал. Той ударил една плесница на едного, за което жестоко си изтеглил. Удареният за един миг хваща Негово Преосвещенство за врата и го сваля на земята. Благодарение, че дошли по-умни хора и оттървали владиката, а то разгневеният ловчанин не искал тъй евтино да го освободи.

Владиката се върнал в къщи и изпроводил едно писмо с гавазина си в Кара-кьой до мулязимина, който стои там с 10—15 души войници да пази мир и тишина. В писмото си владиката просил в най-скоро време помощ, защото се намирал в много лошо положение. Кой знае защо мулязиминът не се потревожил от това известие, и исканата помощ не дошла. На другия ден селяните служили в църква със своите попове, а владиката не се осмелил наново да ги тревожи. Подир църква няколко души от по-старите отишли при неканения гост и го помолили от страна на селото да си отиде, да не би да станат някои неприятни работи с него. Владиката на радо сърце приел тая покана, само поискал от селяните коне за път. Те изпълнили желанието му и той се отправил към Неврокоп.

Тая злочестия на неврокопския владика съвсем го скомпрометира пред населението и той сега засега е изгубил всяко значение в епархията си.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]