Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

II. Статистика
B. Бѣлѣжки за общитѣ числа на населението

За да имаме нагледна картина за количеството на жителитѣ въ Македония, прѣдставяме слѣдната таблица.

(Хр. - Християни, Мух. - Мухамедани)

1. Поставя се 3000 души гръцко население повече на изпуснатитѣ въ статистиката села Балджа и Дремиглавъ.

282

283

Интересно е да направимъ още веднъжъ сравнение между резултатитѣ, получени отъ нашитѣ изчисления и ония на турскитѣ официални статистики по вилаети.

Турското салнаме за Солунския Вилаетъ отъ 1307 год. (1890) ни дава изчисления за населението на вилаета, правени прѣзъ 1885 год., когато сѫ правени общи прѣсмѣтвания за населението на турската държава [1]. Споредъ тия изчисления въ Солунския Вилаетъ безъ Катеринската Каза е имало:

По подробни числа намирами въ вилаетското салнаме отъ 1313 год. (1895). Споредъ него въ вилаета, безъ Катеринската Каза, е имало:

1. Солунский вилаетъ, Книжици за прочетъ, Солунъ, 1890. кн. IV, стр. 214.

284

Въ графата мухамедани (мюсулмани) сѫ записани всички турци, помаци, черкези и цигани мухамедани. Като гръци (урумъ) сѫ записани всички православни християни, подвѣдомствени на патриаршията. Като българи сѫ записани само православнитѣ българи, подъ вѣдомството на българската екзархия. Подъ името католици се разбиратъ българитѣ унияти въ Кукушко, а протестантитѣ показватъ българитѣ евангелисти въ Разлогъ.

За 10 години (1885—1895) турската статистика показва общо увеличение на населението въ Солунския Вилаетъ едва съ 20 754 души. Слѣдователно прирастътъ на населението е 2 на 1000. Въ Салнамето оть 1313 год. срѣщаме и данни за ражданията и умиранията. Показватъ се годишно 47 раждания на 1000 жители и 36.5 умирания. Излиза общъ прирастъ 10.5 на 1000. Явно се вижда колко злѣ сѫ водени турскитѣ нофузни книжя.

Интересно е, че турската статистика за посоченитѣ 10 години показва намаляванье на мухамеданитѣ съ около 40 000 души и увеличаванье на християнитѣ съ около 56 700 души.

Споредъ нашитѣ изчисления въ Солунския Вилаетъ има:

Мухамедани около  ........ 435 000

Християни        „      ........  668 000

Нѣма съмнение, че турскитѣ официални числа не сѫ прави. Както забѣлѣзахме и на друго мѣсто турскитѣ власти нарочно сѫ увеличавали числото на мухамеданитѣ за смѣтка на умаленитѣ числа на християнитѣ. Колкото се касае до общата сума, трѣбва да приемемъ, че турскитѣ цифри отъ нофузнитѣ книжя сѫ прѣдадени безъ измѣнение. Нашата статистика изкарва 162 411 жители повече отъ турската.

1. Въ Катеринската Каза, която спада къмъ Тесалия, сь отбѣлѣзани 2 556 души мухамедани и 14 304 души гръци християни, така щото заедно съ нея числото на жителятѣ въ вилаета достига 1,018,988.

285

Като имаме прѣдъ видъ опущенията на турскитѣ книги и това, дѣто нашитѣ числа сѫ поне 5 години по-нови отъ ония, които ни донася турския календаръ отъ 1895 год., ще намѣримъ, че тая разница не е особено рѣзка.

За 10-тѣ кази отъ Скопския Вилаетъ, които влизатъ въ Македония, турската официална статистика отъ 1894 год. ни дава слѣднитѣ числа:

И тукъ въ числото на мухамеданитѣ освѣнъ турското население влизатъ още помацитѣ, арнаутитѣ и циганитѣ мухамедани. Понеже въ Скопския Вилаетъ нѣма гръцко население, то всички записани гръци сѫ или власи, или българи патриаршисти. Протестантитѣ сѫ българи отъ гр. Радовищъ, а латинитѣ сѫ арнаути католици.

Споредъ нашитѣ изчисления въ 10-тѣ македонски кази на Скопския Вилаетъ има:

Мухамедани около ........ 166 000

Християни       „      ......... 252 000

Евреи                „      .........    1 630

Тукъ разницитѣ не сѫ сѫществени. Ние даваме около 43 000 християни повече и около 24 000 мухамедани по-малко. А общитѣ числа сѫ още по-близки. Въ нашата статистика общото число на населението е едвамъ съ 23 000 по-голѣмо отъ онова на турската статистика. Изглежда, че Скопскитѣ вилаетски власти сѫ обнародвали въ официалнитѣ календари сѫщинскитѣ данни, които сѫ получили отъ нофузнитѣ книги безъ да ги измѣняватъ, както въ Солунъ, а особено въ Битоля. Прѣувеличението на мухамеданитѣ произлиза главно отъ Тетовската и Прѣшовска Кази, дѣто споменахме, че мухамеданитѣ арнаути сѫ смѣтани намѣрки, понеже въ тия мѣста още не могать да се приложатъ нофузнитѣ книги.

286

Населението на казитѣ отъ Битолския Вилаетъ неможемъ да сравняваме съ турскитѣ официални данни, защото обнародванитѣ числа въ салнаметата сѫ много невѣрни.

Понеже статистиката на Ростковски не ще има много сѫществена отлика отъ турскитѣ нофузни книги, то ние ще направимъ едно сравнение съ нея. Ще съединимъ ведно всичкитѣ мухамедани и всички християни, понеже, както видохме, на много мѣста въ тая статика не е прокарана сигурна разница между турци, арнаути и потурняци отъ една страна и между гръци, арнаути и власи отъ друга страна.

Споредъ Ростковски въ 11-тѣ Битолски кази, които влизатъ въ Македония има:

Мухамедани ........... 177 433

Християни    ........... 387 486

Споредъ нашата статистика въ споменатитѣ кази има:

Мухамедани ........... 208 500

Християни    ........... 447 500 

За да бѫдемъ съвсѣмъ точни при общото изчисление на населението въ Македония трѣбва да прибавиме жителитѣ на ония части отъ Старовската и Селфидженската Каза, които влизатъ въ прѣдѣлитѣ на Македония, освѣнъ това трѣбва да прибавимъ още монаситѣ на македонскитѣ манастири.

Старовската Каза се намира на югъ отъ Охридското Езеро, една часть отъ нея захваща котловината на езерото и тя влиза въ Македония, а друга часть прѣскача околнитѣ планини и влиза въ прѣдѣлитѣ на Албания. По население цѣлата каза е арнаутска. Въ Македонската часть влизатъ слѣдоющитѣ населени мѣста:

Градъ Поградецъ, населенъ съ мухамедани и християни.

Село Одунища, населено съ мухамедани.

    „    Мамулища, населено съ мухамедани.

    „    Пискупати, населено съ мухамедани,

    „    Старово, населено съ мухамедани.

    „    Върдово, населено съ мухамедани.

    „    Ифля, смѣсено.

    „    Зиваска или Зърварска, населено съ мухамедани.

    „    Странска или Стронечка, населено съ мухамедани.

287

Село Лешница, населено съ мухамедани.

    „    Градовица или Грабовица, населено съ мухамедани.

    „    Чернево или Червеникъ, смѣсено.

    „    Плаче, населено съ християни.

    „    Братомиръ, населено съ мухамедани.

    „    Тушенища, населено съ християни.

    „    Алярупъ или Хлароиптъ, смѣсено.

По едно приблизително прѣсмѣтанье, направено възъ основа на числата отъ статистиката на Ростковски и даннитѣ, находящи се при едно описание на областитѣ Гора и Мокра, които влизатъ отъ части въ тая каза [1], въ горѣпоменатитѣ села има около 3 500 души арнаути мухамедани и около 1 000 души арнаути християни.

Отъ Селфиджанската Каза спада въ коритото на Бистрица една тѣсна ивица въ която има около 3 500 души гръцко население и около 300 души турци, които живѣятъ въ паланката Велвендо.

Манастири въ Македония има много, обаче голѣмата часть отъ тѣхъ нѣматъ монашеско население, а се управляватъ отъ свещеници изъ ближнитѣ села, дѣто сѫ и причислени като жители. Даже такъвъ голѣмъ и важенъ манастиръ, какъвъто е Св. Наумъ Охридски, нѣма монаси.

Въ манастиритѣ, които иматъ монаси, има и по нѣколко слуги, които живѣятъ постоянно въ тѣхъ и могатъ да се броятъ като тѣхни жители. Ние ще посочимъ тукъ приблизителнитѣ числа за еднитѣ и другитѣ.

Манастиръ Кушиница, намира се въ планина Кушиница, въ Зъхненската Каза; има около 10 монаси, всички гръци, подвѣдомствени на Патриаршията.

Св. Иванъ Сѣрски, намира се въ планина Шарли надъ гр. Сѣръ; има около 25 души монаси, отъ които повечко отъ половината сѫ българи, останалитѣ сѫ гръци. Сега всички се гръчѣятъ.

Въ Гор.-Джумайската Каза има ман. Св. Архангелъ, безъ монаси.

Въ Радовищката Каза има 2-ма монаси въ Конечкия Манастиръ.

Въ Тиквешъ има два доста голѣми манастири Положки и Св. Никола въ тѣснината Демиръ Капия. И двата сѫ безъ монаси.

Въ Велешката околность има три манастира тоже доста имотни: Св. Димитри въ самата Велешка тѣснина, Чичовския манастиръ Св. Архангелъ и Св. Иванъ до устието на р. Пчиня. И въ тритѣ нѣма монаси.

1. *** Битоля, Прѣспа и Охридско, Сбм. IV. 97-93.

288

Въ Скопската Епархия има цѣлъ редъ голѣми манастири. Св. Пантелей при Кочани има 3 монаси, Св. Гаврилъ Лѣсновски, на пѫтя между Кочани и Кратово има 9 монаси, Св. Иоакимъ Осоговски при Крива Паланка има 1 монахъ, Карпинския манастиръ Св. Богородица въ Кумановско има 1 свещеникъ, Пчинскиятъ Св. Прохоръ има двама свещеници. Въ Скопската Църногория има нѣколко манастира, които служатъ като селски церкви и сѫ безъ монаси. По-важенъ е отъ тѣхъ сега Св. Архангелъ Кучевишки. Въ Скопската Каза край Маркова Рѣка се намира Марковия Манастиръ Св. Димитри, съ 8 монаси и свещеници. Въ Нерезкия Манастиръ срѣщу Скопие въ Водно Планина нѣма монаси; сѫщо тъй нѣма и въ Св. Богородица до устието на Пчиня.

Въ Тетовската Каза се намира Манастиръ Лешокъ, или Св. Атанасий, който е много имотенъ и има 6 монаси.

Въ Прилѣпската околность има 5 доста важни и имотни манастири: Трѣскавецъ, Св. Богородица, Варошки Св. Архангелъ, Слѣпченски Св. Богородица, Чебрански Манастиръ, Мелнишки, Манастирецъ и Прилѣпецъ. Отъ тѣхъ само въ Манастирецъ има 1 монахъ.

Въ Битолския Демиръ Хисаръ има 3 манастири: Св. Иванъ Слѣпчански съ 3 монаси и Журженски и Синайски безъ монаси.

Въ Кичевска каза има Манастиръ Прѣчиста съ 6 монаси, и Поречки Успение съ 2 или 3 свещеника.

Въ Охридската Каза има само 1 по-голѣмъ Манастиръ Св. Наумъ и той е безъ монаси. Св. Спасъ, Св. Петка сѫ малки манастири тоже безъ монаси.

Въ Дебъръ има важенъ богатъ Манастиръ Св. Иванъ Бигоръ въ които се събиратъ 10 до 15 монаси.

Въ околностьта на Рѣсенъ е извѣстния Сливнишки Манастиръ безъ монаси.

Въ околностьта на Битоля има нѣколко малки манастири, които служатъ и като селски църкви и нѣматъ монаси.

Въ Костурско е по-извѣстенъ манастирътъ Св. Врачь съ 10 до 12 монаси. Въ Св. Недѣля и Св. Никола нѣма монаси.

Въ околностьта Воденъ има доста състоятеленъ манастиръ Св. Троица безъ монаси.

Всичкото монашество и цѣлата прислуга на споменатитѣ манастири е отъ българска народность. Може да има само нѣкои

289

гръкъ въ Св. Врачь или нѣкой влахъ или арнаутинъ по останалитѣ манастири отъ Битолския Вилаетъ.

Освѣнъ тия мѫжки манастири въ Македония има и женски монашески братства; тѣ живѣятъ всрѣдъ населени мѣста за по-голѣма безопасность. Най-важно е женското монашеско братство въ с. Берово, което се състои отъ около 30 монахини. Има по-малки братства въ с. Владимирово, въ градъ Кочани, въ Ново Село (Щипско) и въ Банско съ по 5—6 монахини, всички българки.

Вкупомъ взето всичкото манастирско население въ Македония, заедно съ мирскитѣ лица, ще има около 300 българи и около 50 гръци.

Въ Македония влизатъ още помашкитѣ села Доспатъ и Барутино съ около 2 000 жители, принадлежащи на Тъмръшката Каза.

Като прибавимъ къмъ 46-тѣ македонски кази горнитѣ суми, ще имаме общия сборъ на жителитѣ въ пълната Македонска географическа граница, както е изложена въ слѣдната таблица:

Християнското население съ малки изключения е отъ православно вѣроизповѣдание.

Отъ другитѣ вѣроизповѣдания първо мѣсто държи католичеството. Голѣма часть отъ западноевропейцитѣ и всичкитѣ леван-

1. Разпрѣдѣлението по вѣра, което правимъ на циганитѣ, не се основава на точни данни, а на приблизителни прѣсмѣтания.

290

тинци сѫ католици. Отъ туземното население католици сѫ само 150-тѣ души арнаути въ гр. Скопие.

Независимо отъ това, на нѣколко мѣста въ Македония има унияти. Униятството по едно врѣме имаше доста виденъ успѣхъ въ южна Македония между българското население, което го приемаше само и само да се отърве отъ патриаршеското вѣдомство. Слѣдъ като Българската Екзархия доби по-голѣма сила отъ 1890 го д. насамъ и униятството загуби значението си. Споредъ едно прѣсмѣтанье, правено прѣзъ 1897 год., българи унияти е имало въ Солунското село Юнчии 25 кѫщи, въ самия градъ Солунъ 5 кѫщи, прѣселени отъ околностьта, въ Кукушката Каза 356 кѫщи, въ Гевгелийската Каза около 70 кѫщи, въ Дойранската Каза 101 кѫщи, и въ градеца Енидже Вардаръ 13 кѫщи. Всичко 570 кѫщи съ около 3 600 жители. Сега въ Кукушко униятитѣ сѫ намалѣли. [1]

Протестанти сѫ по-малката часть отъ западноевропейците. Отъ мѣстното население има българи протестанти въ Разлогъ 120 кѫщи, въ Струмишката Каза 55, въ Радовишката Каза 41, въ Кукушката Каза 13, въ Неврокопското село Гърменъ 10, въ Тиквешъ 4 и още 20—30, пръснати по разни мѣста изъ страната. Всичко около 270 кѫщи българи съ около 1 850 жители. Освѣнъ това въ Солунъ има десетина гръцки протестански кѫщи и 4 такива въ Сѣръ.

Арменцитѣ сѫ отъ григорианско вѣроизповѣдание.

1. Църковенъ Вѣстникъ, София, 1900. Бр. 5 и 12.

[Previous] [Next]

[Back to Index]