Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

 

II. Статистика
 

46. Гребенска (Гревенска) Каза

 

 

 

 

 

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението

Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

  1 Гребена (Гревена)     500   600 200     150   100   1550
  2 Гобеларакъ (Кобларъ)         77 150             227
  3 Косконъ (Косконди Конокисти)         191               191
  4 Добратово         60 180             240
  5 Манасъ (Манашъ)           108             108
  6 Аспрокамбо         110               110
  7 Спата         178               178
  8 Палеохори         76 100             176
  9 Кривци         160 500         50   710
 10 Стихази (Стизяхи)         445               445
 11 Чурхли (Зуркли, Джурхли)         200 400         40   440
 12 Серинъ Апано (Серина Мало)         135               135
 13 Серинъ Като (Серина Голѣмо)         235 120             355

 

276

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението

Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

 14 Критаракъ (Картаракя)         71               71
 15 Видище         82               82
 16 Тривещъ (Тривишъ)         120     150         270
 17 Радовище         208               208
 18 Липиница         74               74
 19 Радунища         400               400
 20 Пикровеница         484               484
 21 Бичъ (Вичъ, Вица)         100               100
 22 Сувинъ (Сволянъ)         100 80             180
 23 Бура         87               87
 24 Добрани (Доврани)         180 188             368
 25 Хисаръ         200 300             500
 26 Месолуръ (Месолово)         267               267
 27 Делвино         72               72
 28 Филипща (Филипей)         200               200
 29 Вравонища         130 133             263
 30 Тузъ (Тосъ)           125             125
 31 Тиста         180 187             367
 32 Вреащино (Врашенъ)           242             242
 33 Воденско (Вудиниско)         226               226
 34 Лавда         180               180
 35 Шарганъ         50 160             210
 36 Спилио         409               409
 37 Самарина                 2600       2600
 38 Смикси                 800       800
 39 Авдела (Авела)                 1500       1500
 40 Периволи (Пириволи)                 1800       1800
 41 Краня (Турна)                 1500       1500
 42 Лабаница                 120       120
 43 Миля (Амеру)                 500       500
 44 Болтино                 100       100
 45 Бозово                 150       150
 46 Конско (Куско)         120 127             247
 47 Забантосъ (Забанта)         125               125
 48 Кипурио         600               600
 49 Дурвунища (Дервенища)         260 100             360
 50 Палеокопря         75               75
 51 Ванско (Ванчико)         450               450
 52 Пигадица         261 200             461
 53 Залово         300               300
 54 Ряхово         63               63

 

277

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението

Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

 55 Козматъ         240               240
 56 Каламачъ (Калимица)         150               150
 57 Мавранъ (Мавронища)         112               112
 58 Мавроноресъ         177               177
 59 Зигостъ         170               170
 60 Левтохоръ (Елефтерохоръ)         74               74
 61 Фалъ (Фили)         217               217
 62 Пляса (Плисия)         147               147
 63 Критадесъ         280               280
 64 Ситово         230               230
 65 Калаподъ         74               74
 66 Греуса         100               100
 67 Христосъ         85               85
 68 Пиняри         100               100
 69 Дименица         260               260
 70 Катакалъ         129               129
 71 Чатурня         130 135             265
 72 Сленица (Синца)         158               158
 73 Арапъ         130               130
 74 Азмакъ         400               400
 75 Шибино         352               352
 76 Калоки         300               300
 77 Лебисъ           90             90
 78 Монахитъ         200 133             33
 79 Желово (Жилово)           208             208
 80 Зелено         80               80
 81 Земнячъ (Зимначъ)         325               325
 82 Аздядишъ (Ездедимъ)           343             343
 83 Дербентъ         200 282             482
 84 Лебиново         206               206
 85 Касникъ         150 80             230
 __ Незаписани                     80   80
 
 

Всичко

    500   13717 4871   150 9220   270   28728

 

 

Статистика на Гребенската Каза сме съставили по сѫщия начинъ, както и на прѣдидущата. Народностьта на мухамеданското население въ паланката Гребена мѫчно може да се опрѣдѣли положително. Вайгандъ означава мухамеданското население на града и околията като турско и арнаутско. Въ статистиката на Верковичъ градскитѣ мухамедани сѫ записани като турци-коняри, а ония въ

 

278

 

казата като гръцки помаци и арнаути. Въ Ростковски всички мухамедани сѫ записани като гръцки потурняци. Отъ провѣркитѣ, които ние направихме, оказва се че наистина голѣмата часть отъ населението на града е отъ турско потекло, но понеже всички владѣятъ добрѣ гръцкия язикъ, затова се смѣтатъ често като гръцки потурняци. Относително сѫществуваньето на арнаутско население, отбѣлѣзано въ нѣколко села на Верковичовата статистика, неможахме да се удостовѣримъ съ положителность освѣнъ за с. Тривещъ. Българи отъ Костенарията, които сѫ обикаляли ония мѣста, твърдятъ, че на всѣкадѣ говоримия езикъ е гръцкиятъ.

 

Споредъ Ростковски въ Гребенската Каза има 12 753 гръци християни, 4 651 гръци мухамедани и 13 700 власи. Числото на власитѣ е прѣувеличено. Въ паланката Гребена погрѣшно е записано гръцкото население като влашко, сѫщо тъй и въ селата Спилио, Филипща (Филиней), Кипарио (Кюпарио) и Месолово (Месолури); а въ селото Самарина влашкото население е почти утроено. Нѣкога, наистина това село е било много голѣмо, но сега то е много умалено и постоянно умалява поради изселвание на населеньето му. [1] Селото Самарина собственно не спада географически въ Македония, понеже то се намира вече въ западнитѣ склонове на Пиндъ, но като спада административно въ македонска каза, ние не го изхвърлихме.

 

Въ Верковичовата статистика за тая каза сѫ посочени 7 709 българи, 9 635 гръци, 9 192 власи, 617 мѫже турци, 1 211 мѫже арнаути и 1 213 мѫже помаци. Погрѣшно сѫ записани всички гръчки села отъ сѣверната половина на казата като български.

 

 

1. Weigand, Die Aromunen, I. 134.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]