Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

II. Статистика
 

45. Анаселишка Каза (Нáселица)

1. Населението на с. Моласи е двоезично, всички мѫже говорятъ гръцки, но домашния езикъ е още българскиятъ.

2. Между християнското население на Трапезица има и малко българи, които сѫ на огърчване.

3. Между мухамеданиѣ на с. Масганъ има малко арнаути, между християнитѣ има сѫщо тъй 2–3 български кѫщи, но говоримия езикъ на всички е гръцкиятъ.

273

274

За Анаселишката Каза ние нѣмахме добри данни, за това взехме за основа статистиката на Ростковски и направихме въ нея важни поправки главно на имената на селата, които много често сѫ записани криво, послѣ направихме нѣкои други измѣнения. За това се ползувахме най-вече отъ доста подробното описание на тая каза въ труда на Верковича, [3] сетнѣ отъ показанията на нѣкои жители отъ Хрупища и Костурско, които познаватъ тия мѣста. [4] При поправкитѣ на имената ни послужи и азбучниятъ показатель на селата отъ Битолския Виляетъ, обнародванъ въ вилаетското салнаме отъ 1895 год.

Споредъ Ростковски въ Анаселишката Каза има 1 644 турци, 2 352 славяни, 28 257 гръци християни, 5 539 гръци мухамедани и 1 444 власи. Отъ разпитвания, които ние направихме, оказва се,

1. Селце или Селско е малъкъ градецъ съ чаршия и добъръ пазарь.

2. Мѣжкото население на с. Видолушъ добрѣ говори гръцки, затова нѣкои броятъ селото като гръцко.

3. Топограф.-Этнограф. очеркъ Македонiи, 177—178.

4. Изпърво имахме показанията на двама българи воденичари отъ Костенарията, а сетнѣ на двата власи отъ Хрупища, търговци на коне, които купуватъ въ София и продаватъ на голѣмия пазарь въ с. Цотилъ, Анаселишка Каза.

275

че разговорния езикъ за всичкото мухамеданско население въ Населица е гръцкиятъ. Допустимо е, че е имало малки турски колонии, но тѣ сѫ се загубили между потурченитѣ гръци. Както Верковичъ, така сѫщо и Вайгандъ смѣтатъ мухамеданското население въ тия мѣста като гръцко по езикъ. [1] Въ Ростковски гръцкото християнско население е покачено въ нѣкои мѣста било на смѣтка на мухамеданското, било само по себе. Особено много сѫ поставени гръцкитѣ жители въ паланкитѣ и въ нѣкои отъ голѣмитѣ села. Нѣкои села, които ние сме поставили въ Костурско, въ Ростковски сѫ поставени въ Населичко и наопаки. Това произлиза отъ честата промѣна, която става на границата между Хрупишката Нахия и Населица.

Споредъ Верковичовата статистика въ Населица има 19 799 българи, 4 706 гръци, 2 581 власи и 4 084 мухамедани гръци. Погрѣшно сѫ причислени всичкитѣ гръцки села отъ Жупанската и Сачишката Нахия и нѣкои отъ самата околия на Лепчища като български, при всичко, че при описанието на тая каза се споменува, какво разговорния езикъ на населението ѝ е гръцкиятъ. Власитѣ произлизатъ отъ това, дѣто влашкото село Блаца и гръцкото Жужелъ сѫ причислени къмъ тая каза и населението на послѣднето е прѣсмѣтано като влашко.

1. Топогр.-Этнограф. Очеркъ Македонiи, 178. Die Aromunen, I. 128.

[Previous] [Next]

[Back to Index]