Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
II.
Статистика
44. Кайлярска Каза
№ по ре-дъ |
Име на населеното мѣсто |
Брой на населението |
||||||||||||
Българи | Турци | Чер-кези | Гръци | Арнаути | Власи | Евреи | Цигани | Разни | Всичко | |||||
Хр. |
Мух. |
Хр. |
Мух. |
Хр. |
Мух. |
|||||||||
1 | Кайляръ (Кайляри) | 3000 | 3000 | |||||||||||
2 | Блаца Гръцко | 1200 | 1300 | 2500 | ||||||||||
3 | Сисани (Шишани, Шайни) | 400 | 400 | 800 | ||||||||||
4 | Емборе | 1320 | 200 | 1520 | ||||||||||
5 | Дебрецъ | 740 | 700 | 1440 | ||||||||||
6 | Лѫка | 160 | 300 | 30 | 490 |
270
№ по ре-дъ |
Име на населеното мѣсто |
Брой на населението |
||||||||||||
Българи | Турци | Чер-кези | Гръци | Арнаути | Власи | Евреи | Цигани | Разни | Всичко | |||||
Хр. |
Мух. |
Хр. |
Мух. |
Хр. |
Мух. |
|||||||||
7 | Палеоръ | 600 | 180 | 780 | ||||||||||
8 | Чоръ | 800 | 800 | |||||||||||
9 | Ракита | 700 | 700 | |||||||||||
10 | Конуй | 270 | 265 | 535 | ||||||||||
11 | Биралци (Налбантъ Кьой) | 380 | 420 | 800 | ||||||||||
12 | Радунища | 91 | 91 | |||||||||||
13 | Сълпово | 160 | 650 | 810 | ||||||||||
14 | Липинци (Асанъ Кьой) | 240 | 270 | 510 | ||||||||||
15 | Бошовци (Кара Бунаръ) | 210 | 80 | 290 | ||||||||||
16 | Дорутово (Дургутлеръ) | 165 | 150 | 315 | ||||||||||
17 | Команъ | 360 | 360 | |||||||||||
18 | Трепища | 280 | 250 | 530 | ||||||||||
19 | Тремнико | 220 | 220 | |||||||||||
20 | Ранци (Франкочъ) | 600 | 80 | 680 | ||||||||||
21 | Инелево (Инели) | 650 | 650 | |||||||||||
22 | Учини (Уджана) | 600 | 600 | |||||||||||
23 | Крѫмча | 1260 | 1260 | |||||||||||
24 | Кьоселери | 750 | 750 | |||||||||||
25 | Мораларъ | 250 | 250 | |||||||||||
26 | Коларица | 250 | 250 | |||||||||||
27 | Катраница | 940 | 1100 | 2040 | ||||||||||
28 | Граматиково, Горно и Долно | 480 | 300 | 780 | ||||||||||
29 | Чалджиево (Чалджиларъ) | 1950 | 1950 | |||||||||||
30 | Елевишъ | 700 | 700 | |||||||||||
31 | Козлу Кьой | 610 | 610 | |||||||||||
32 | Войводина | 250 | 250 | |||||||||||
33 | Арбино | 300 | 300 | |||||||||||
34 | Джумая | 850 | 850 | |||||||||||
35 | Хайдарли | 150 | 150 | |||||||||||
36 | Инабасъ | 240 | 240 | |||||||||||
37 | Ярдолери | 1000 | 1000 | |||||||||||
38 | Кара Агачъ | 830 | 830 | |||||||||||
39 | Курджево | 350 | 350 | |||||||||||
40 | Байракли | 300 | 300 | |||||||||||
41 | Акъ Кьой | 150 | 150 | |||||||||||
42 | Димирджилеръ | 310 | 310 | |||||||||||
43 | Шайнлеръ | 550 | 550 | |||||||||||
44 | Деделеръ | 620 | 620 | |||||||||||
45 | Драгодалища | 200 | 200 | |||||||||||
46 | Коджа Ахметли | 350 | 350 | |||||||||||
47 | Кючюкъ Ахметли | 320 | 320 |
271
№ по ре-дъ |
Име на населеното мѣсто |
Брой на населението |
||||||||||||
Българи | Турци | Чер-кези | Гръци | Арнаути | Власи | Евреи | Цигани | Разни | Всичко | |||||
Хр. |
Мух. |
Хр. |
Мух. |
Хр. |
Мух. |
|||||||||
48 | Ени Кьой | 125 | 125 | |||||||||||
49 | Кърмъзи Кьой | 25 | 25 | |||||||||||
50 | Сари Ханларъ | 550 | 550 | |||||||||||
51 | Кушлари | 50 | 50 | |||||||||||
52 | Кочане (Коченъ) | 1500 | 1500 | |||||||||||
53 | Чукуръ Амбаръ | 80 | 80 | |||||||||||
54 | Кара Янъ | 200 | 200 | |||||||||||
55 | Юклемесъ | 150 | 150 | |||||||||||
56 | Динли | 225 | 225 | |||||||||||
57 | Калбуджиларъ | 200 | 200 | |||||||||||
58 | Баракчилеръ | 200 | 200 | |||||||||||
59 | Дуварджилеръ | 110 | 110 | |||||||||||
60 | Коба Оваси | 250 | 250 | |||||||||||
61 | Ментешь Али | 133 | 133 | |||||||||||
62 | Клисели | 800 | 800 | |||||||||||
63 | Клисура | 110 | 110 | |||||||||||
64 | Банчели | 112 | 112 | |||||||||||
Всичко |
7916 | 27155 | 1800 | 1730 | 38601 |
За тази каза, както и за слѣднитѣ, които съставляватъ часть отъ Селфиджанския Санджакъ, нѣмаме турски статистики.
Въ статистиката на Ростковски сѫ вписани всичкитѣ турски и български села, но липсуватъ влахо-гръцкитѣ села Гръцко Блаца и Сисани. Първото е записано въ Анаселичката Каза, а второто съвсѣмъ е изгубено. Споредъ тая статистика има славяни 6 083, турци 27 827, гръци 194, власи 280 и славяни мухамедани 2 052.
Въ Верковичовата статистика Кайлярската Каза е раздѣлена на двѣ кази: Джумска и Островска. Въ послѣдната влизатъ нѣколко села отъ Воденската Каза. Въ Пловдивската статистика има само една часть отъ селата на казата, вписани въ Джумайска Каза. По прѣди градецътъ Джумая е билъ центъръ на околията. Сега въ него има само мюдуръ.