Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

 

II. Статистика
 

44. Кайлярска Каза

 

 

 

 

 

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението
Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.
  1 Кайляръ (Кайляри)     3000                   3000
  2 Блаца Гръцко         1200       1300       2500
  3 Сисани (Шишани, Шайни)         400       400       800
  4 Емборе 1320   200                   1520
  5 Дебрецъ 740   700                   1440
  6 Лѫка 160   300           30       490

 

270

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението
Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.
  7 Палеоръ 600   180                   780
  8 Чоръ     800                   800
  9 Ракита 700                       700
 10 Конуй 270   265                   535
 11 Биралци (Налбантъ Кьой) 380   420                   800
 12 Радунища 91                       91
 13 Сълпово 160   650                   810
 14 Липинци (Асанъ Кьой) 240   270                   510
 15 Бошовци (Кара Бунаръ) 210   80                   290
 16 Дорутово (Дургутлеръ) 165   150                   315
 17 Команъ 360                       360
 18 Трепища 280   250                   530
 19 Тремнико 220                       220
 20 Ранци (Франкочъ) 600   80                   680
 21 Инелево (Инели)     650                   650
 22 Учини (Уджана)     600                   600
 23 Крѫмча     1260                   1260
 24 Кьоселери     750                   750
 25 Мораларъ     250                   250
 26 Коларица     250                   250
 27 Катраница 940   1100                   2040
 28 Граматиково, Горно и Долно 480   300                   780
 29 Чалджиево (Чалджиларъ)     1950                   1950
 30 Елевишъ     700                   700
 31 Козлу Кьой     610                   610
 32 Войводина     250                   250
 33 Арбино     300                   300
 34 Джумая     850                   850
 35 Хайдарли     150                   150
 36 Инабасъ     240                   240
 37 Ярдолери     1000                   1000
 38 Кара Агачъ     830                   830
 39 Курджево     350                   350
 40 Байракли     300                   300
 41 Акъ Кьой     150                   150
 42 Димирджилеръ     310                   310
 43 Шайнлеръ     550                   550
 44 Деделеръ     620                   620
 45 Драгодалища         200               200
 46 Коджа Ахметли     350                   350
 47 Кючюкъ Ахметли     320                   320

 

271

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението
Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.
 48 Ени Кьой     125                   125
 49 Кърмъзи Кьой     25                   25
 50 Сари Ханларъ     550                   550
 51 Кушлари     50                   50
 52 Кочане (Коченъ)     1500                   1500
 53 Чукуръ Амбаръ     80                   80
 54 Кара Янъ     200                   200
 55 Юклемесъ     150                   150
 56 Динли     225                   225
 57 Калбуджиларъ     200                   200
 58 Баракчилеръ     200                   200
 59 Дуварджилеръ     110                   110
 60 Коба Оваси     250                   250
 61 Ментешь Али     133                   133
 62 Клисели     800                   800
 63 Клисура     110                   110
 64 Банчели     112                   112
 
 

Всичко

 7916   27155   1800       1730       38601

 

 

За тази каза, както и за слѣднитѣ, които съставляватъ часть отъ Селфиджанския Санджакъ, нѣмаме турски статистики.

 

Въ статистиката на Ростковски сѫ вписани всичкитѣ турски и български села, но липсуватъ влахо-гръцкитѣ села Гръцко Блаца и Сисани. Първото е записано въ Анаселичката Каза, а второто съвсѣмъ е изгубено. Споредъ тая статистика има славяни 6 083, турци 27 827, гръци 194, власи 280 и славяни мухамедани 2 052.

 

Въ Верковичовата статистика Кайлярската Каза е раздѣлена на двѣ кази: Джумска и Островска. Въ послѣдната влизатъ нѣколко села отъ Воденската Каза. Въ Пловдивската статистика има само една часть отъ селата на казата, вписани въ Джумайска Каза. По прѣди градецътъ Джумая е билъ центъръ на околията. Сега въ него има само мюдуръ.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]