Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

 

II. Статистика
 

43. Костурска Каза

 

 

 

 

 

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението

Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

  1 Костуръ 300   1600   3000   300     750 240   6190
   Попóле
  2 Апоскепъ 740                       740
  3 Сетъмо (Сетома) 190   150 [1]                   340
  4 Шестеово 890                       890
  5 Вишени 1150                       1150
  6 Тиолища (Тиолишча) [2] 500                       500
  7 Кондороби 190                       190
  8 Фотинища 250                       250
  9 Бъмбъки 260                       260
 10 Олища 390                       390
 11 Черешница 520                       520
 12 Блаца Бугарско 555                       555
 13 Личища 270   120                   390
 14 Маврово 325   450   230               1005
 15 Горенци 180   550                   2350
 16 Чурилово 390                       390
 17 Куманичево 1020   150                   1170
 18 Загоричани 3300                       3300
   Корéща
 19 Орманъ 90                       90
 20 Жупанища (Жупаница) 630                       630
 21 Сливени               270         270
 22 Дъмбени 1650                       1650
 23 Смърдешъ 1780                       1780
 24 Брѣзница 620                       620
 25 Руля 500                       500
 26 Търнов 395                       395
 27 Óшчима 384                       384
 28 Жельово 1250                       1250
 29 Габрешъ 455                       455
 30 Дрѣновени 650                       540
 31 Чърновища 260                       260
 32 Поздивища 700                       700

 

 

1. Относително народностьта на мухамеданското население въ с. Сетъмо остава едно съмнение. Всичкото мъжко население говори добре български, затова е възможно, че селянитѣ сѫ отъ българско потекло. Неможахме да получимъ точни свѣдѣния за домашния говоръ на селянитѣ.

2. И въ Костурско българското население изговаря щ като шч.

 

266

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението

Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

 33 Кономлади 1100                       1100
 34 Статица 600                       600
 35 Турья (Турье) 325                       325
 36 Жервени   430                     430
 37 Бабчоръ 1080                       1080
 38 Въмбелъ 650                       650
 39 Косинецъ [1] 1360                       1360
 40 Лабаница Горна 535                       535
 41 Лабаница Долна 20                       20
 42 Върбникъ 600                       600
 43 Мучурища               320         320
 44 Капещица             150 400         550
   Несрамъ
 45 Желинъ 336 200 [2]                     536
 46 Цакони 200 150                     350
 47 Добролища 270 160                     430
 48 Тиквени 190                       190
 49 Изглибе 168                       168
 50 Дрѣничево 280 20                     300
 51 Гръче 195                       195
 52 Ново Село               174         174
 53 Галища 600 160                     760
 54 Забърденъ   300                     300
 55 Манякъ 126                       126
 56 Желегоже 330 650                     980
 57 Несрамъ (Нестрамъ) 2700                       2700
 58 Шакъ               550         550
 59 Ревани               340         340
 60 Видово               550         550
 61 Чета                }                          
 

}  

              600         600
 62 Божи Градъ   }                          
 63 Линотопи             250           250
 64 Грамосъ (Грамости)                 160       160
 65 Гърлени   600                     600
 66 Омотско 247                       247
 67 Св. Недѣля 80 350                     430

 

 

1. Селата Косинецъ, Лобаница, Върбникъ, Мучурища и Капещица принадлежатъ на мѣстностьта Кореща, но административно сега съставляватъ частъ от Биглишката Нахия, Корчанска Каза. Всички сѫ на изтокъ отъ Деволъ по хълмоветѣ, които дѣлятъ тая рѣка отъ притоцитѣ на Бистрица и Македония отъ Албания.

2. Народностьта на мухамеданското население въ Желинъ, Цакони и Добролища е тоже съмнителна. Мѫжкото население говори добрѣ турски, затова нѣкои Костуряни, отъ които искахъ свѣдѣния, вѣрвать, че тия селяни сѫ отъ турско потекло.

 

267

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението

Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

 68 Ошени 120 550                     670
 69 Четирокъ 360 440                     800
 70 Дупякъ 480                       480
 71 Слимнища 150       150               300
 72 Зрѣлца 270                       270
 73 Кръпени 70                       70
 74 Старь Чифликъ [1] 60                       60
 75 Кьошкъ Чифликъ 45                       45
 76 Костараджа (Кощерякъ) 150       600               750
   Клисурска Нахия
 77 Клисура                 3400       3400
 78 Бобища 684                       684
 79 Мокрени 1180                       1180
 80 Лошница         600               600
   Хрупишка Нахия
 81 Хрупища 1100   700           720   170   2690
 82 Пѣсъкъ 120                       120
 83 Вичища (Вичани, Вицани)         160               160
 84 Госно 152                       152
 85 Лабаново           175             175
 86 Богацко (Богатско)         1750               1750
 87 Шкрапари 90                       90
 88 Котелци         160               160
 89 Слатина 120                       120
 90 Папратско Горно   330                     330
 91 Папратско Долно 105                       105
 92 Новоселяни 100   50                   150
 93 Кърчища [2] 385   30                   415
 94 Калевища 455                       455
 95 Яновени 490                       490
 96 Мирославци (Мирославъ)               230         230
 97 Тухолъ 80           120           200
 98 Дряново 240       100               340
 99 Лудово 168                       168
100 Псора 84                       84
101 Радигоже 85                       85
102 Чука 154                       154

 

 

1. Селата старъ Чифликъ и Кьошкъ Чифликъ не сѫ отъ Несрамъ, а сѫ чифлици отъ околностьта на гр. Костуръ.

2. Между жителите на селата Кърчища, Калевища и Яновени има по малко арнаути християни, които сѫ смѣсени съ другото население.

 

268

 

№ по ре-дъ

Име на населеното мѣсто

Брой на населението

Българи Турци Чер-кези Гръци Арнаути Власи Евреи Цигани Разни Всичко

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

Хр.

Мух.

103 Стѣнско 126                       126
104 Лянга (Лѫка) 850                       850
   Костенария
105 Старичани 350                       350
106 Долени 224                       224
107 Жужелци 560                       560
108 Осничани 840                       840
109 Езерецъ 105                       105
110 Брешчени 180   125                   305
111 Оловрàде 181                       181
112 Марковени 194                       194
113 Сéмаси 50                       50
114 Лагоръ         60               60
115 Лучища 90                       90
116 Бойне 240                       240
117 Либешово 350                       350
118 Зиковища [1] 300                       300
119 Мангила 250                       250
   Борботска Нахия
120 Борботско (Борбоско)         1200               1200
121 Висанско         160               160
122 Селско         680               680
123 Тухолъ         240               240
124 Жужелъ         120               120
125 Дряново             90           90
126 Мислегоже         125               125
127 Витанъ         80               80
 __ Незаписани отъ цѣлата Каза                     600   600
 
 

Всичко

46783 4340 3925   9415 175 910 3434 4280 750 1010   75022

 

 

Споредъ турската официална статистика въ Костурската Каза има 35 588 българи, 6 421 гръци и власи, 18 113 мухамедани и 775 цигани. Числото на мухамеданитѣ е увеличено съ около 10 000 души, съ толкози приблизително трѣбва да сѫ били намалени и християнитѣ.

 

 

1. Въ Зиковища вѣроятно ще има и гръци или огръчени българи. Мѫжкото население изобщо знае гръцки, но домашния езикъ е български.

 

269

 

Споредъ статистиката на Ростковски въ сѫщата каза има 29 843 славяни, 801 славяни мухамедани, 3 143 турци, 9 549 гръци, 3 180 арнаути християни, 12 842 арнаути мухамедани, 6 680 власи и 1 000 евреи. Разницата между тия числа и нашитѣ е доста голѣма. Тя произлиза едно отъ разницата на нѣкой села, и друго отъ нѣкои важни погрѣшки, вмъкнати въ статистиката на Ростковски. Турското население въ Костуръ е записано погрѣшно като арнаутско. Сѫщо тъй погрѣшно сѫ записани и нѣкои помаци като арнаути. Погрѣшно сѫ записани редъ села около Костурското Езеро като гръцки, когато тѣ сѫ български, съ изключение на часть отъ жителитѣ на Маврово и Слимнища. Погрѣшно сѫ записани българитѣ отъ Гръче като власи. Въ Клисурската Нахия сѫ записани 7 арнаутски села, които не сѫществуватъ. Въ Костурската Каза сѫщо има записани невпадающи въ нея села; въ непосрѣдствената Костурска Околия такива сѫ напр. Бѣлюсъ, Яорецъ, Василъ, Гевшекъ, Кюрасъ, Кюри, Осианъ и Топузградъ. Влашкото село Елехово (погрѣшно записно Клехово) принадлежи на Леринската Каза. Село Видолуще е записано въ Хрупишката Нахия като гръцко, а въ Населичката Каза сѫщото е записано като славянско.

 

Верковичъ дава на Костурската Каза 49 687 българи, 10 164 гръци, 12 798 власи, 2 427 мѫже турци, 3 550 мѫже помаци и 721 мѫже арнаути. Въ неговата статистика сѫ турнати Леринскитѣ влашки села въ Костурско, тъй сѫщо и влахо-гръцкиятъ градецъ Сачища. Има прибавени и 5 български села, които сега влизатъ или въ Леринско или въ Кайларско. Сѫщитѣ тия 5 села сѫ вписани въ Костурско и въ Пловдивската статистика.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]