Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

II. Статистика
 

36. Битолска Каза

237

238

239

240

241

№ по ре-дъ	Име на населеното мѣсто	Брой на населението
		Българи		Турци	Чер-кези	Гръци		Арнаути		Власи	Евреи	Цигани	Разни	Всичко
		Хр.	Мух.			Хр.	Мух.	Хр.	Мух.
195	Леорѣка (Лѣва Рѣка)	285												285
196	Крушье	370												370
197	Буково		120						90					210
198	Кривени	450												450
199	Златари	370												370
200	Съпотско	420	75											495
201	Бно [1]	500												500
202	Ехла	380												380
203	Дупени	462												462
204	Лажци	120	150						6					276
205	Царедворъ	650	350	25										1025
206	Перово	590												590
207	Дърмени	415	225											640
208	Езерени	240												240
209	Подмочани	480	90											570
210	Бѣла Църква Долна	160							105					265
211	Бѣла Църква Горна	110							180					290
212	Козякъ		180						30					210
213	Стипона	30												30
214	Прѣлюбье	48												48
215	Покървеникъ	220												220
216	Волкодери	90												90
217	Шурленци	120												120
218	Отешово	40												40
219	Лѣскоецъ (Лѣсковецъ)	92												92
220	Стенье	168												168
221	Петрино	78												78
222	Гопешъ									2460				2460
223	Туманецъ	360												360
Нахия Долна Прѣспа
224	Грънчари	165							300					465
225	Райца	84												84
226	Самати	30							85					115
227	Курбиново	200												200
228	Преторче	138												138
229	Сливница	120	6											126
230	Крани	180							200			130		510
231	Хървати (Ървати)	160							100			65		325
232	Брайчино	340												340
233	Любойно	550							40					590

1. се чете като единъ звукъ.

242

За Битолскиятъ Вилаетъ имаме на рѫцѣ една статистика отъ вилаетското салнаме за 1305 год. (1888). Споредъ тая статистика въ Битолската Каза има мухамедани 50 497 д. Въ това число влизатъ турци, помаци, арнаути, черкези и около 2/3 отъ циганитѣ. Христия-

243

нитѣ сѫ отбѣлѣзани въ двѣ графи: „булгаръ” и „урумъ.” Подъ първото име се разбиратъ българи екзархисти. Тѣ сѫ означени 36 494. Подъ второто име се разбира българитѣ патриаршисти (прѣди 10 години значително число, а сега много намалѣли), власи, и арнаути християни; тѣ сѫ означени 33 077. Всичкото число на християнитѣ е 69 561. Евреи сѫ отбѣлѣзани 4 264.

Споредъ нашитѣ числа християнското население заедно съ разнитѣ (чужденци християни) достига 112 900 жители, а мухамеданското около 31 660. Трѣбва да отбѣлѣжимъ, че въ нашата статистика сѫ прибавени къмъ Битолската Каза 12 села, отбѣлѣзани на края на таблицата, които спадатъ въ Долна Прѣспа, а се числятъ сега къмъ Корченската Каза, която е вънъ отъ Македония. Тия села обаче по-рано сѫ припадали къмъ Битолската Каза и вѣроятно е, че влизатъ въ смѣтката на турската статистика, която е доста стара. Разницата между турскитѣ числа и нашитѣ е много голѣма. Тукъ тя произлиза не толкозъ отъ лошавото воденье на турскитѣ статистики, колкото отъ умишлено измѣняванье на числата. Умишлено въ салнамето сѫ намалени християнитѣ и увеличени мухамеданитѣ. Числата въ нофузнитѣ книги сѫ други. Това официално фалшифициранье на статистикитѣ е правено и за другитѣ кази отъ Битолския Вилаетъ. Ние ще го посочимъ по-добрѣ въ Прилѣпската Каза.

Статистиката на Ростковски за Битолския Вилаетъ е правена по турски официални данни, за това числата на кѫщитѣ сѫ доста вѣрни, обаче числото на населението на селата не е могло всѣкога да бѫде прѣсмѣтано добрѣ. Споредъ тая статистика въ Битолската Каза има 68 908 славяни, 10 778 турци, 19 060 арнаути, 17 471 власи и 4 270 евреи. [1] Особено погрѣшни сѫ числата, които Ростковски дава за двѣтѣ Прѣспански нахии. Тѣ сѫ вземени отъ стари турски тефтери и не сѫ провѣрени. Всичкото помашко население е записано като арнаутско. Числото на жителитѣ е извънредно малко споредъ кѫщитѣ. [2] Въ Ростковски нѣма послѣднитѣ 10 села, отбѣлѣзани въ нашата таблица, които броятъ 1 860 жители.

Въ Верковичовата статистика е отдѣлена Прѣспа въ особена Ресенска Каза. Освѣнъ това, тамъ всичкото турско население криво е записано като помашко, сѫщо тъй голѣма часть отъ арнаутитѣ сѫ минати въ графата на помацитѣ. Най-послѣ за християнското

1. Живая Старина, Годъ девятый, Вып. 1. стр. 69.

2. Въ гр. Ресенъ на 787 кѫщи са дадени 2225 жители: по-малко отъ 3-ма на кѫща; въ с. Царедворъ на 196 кѫщи са дадени 456 жители: по 2-3 жители на кѣща! И въ другитѣ села се падатъ по 8 или 4 и най-много до 5 души, когато тамъ по-малко отъ 6 души на кьща неможе се смѣта ни въ едно село.

244

население сѫ дадени много голѣми числа, а за мухамеданското много малки. Споредъ Верковича въ двѣтѣ съединени кази има българи 98 942 д., власи 30 325 д., помаци само мѫже 7 980 д., арнаути мѫже 4 473 души.

Пловдивската статистика за Битолската Каза е правена сѫщо възъ основа на турскитѣ официални данни, както и оная на Ростковски. Това най-добрѣ се вижда отъ реда на селата, който въ двѣтѣ статистики е единъ и сѫщъ, само че Пловдивската статистика почва съ Крушовската Нахия. Числата на кѫщитѣ въ тия двѣ статистики сѫ много близки, а населението въ Пловдивската е извънредно намалено. Прѣспа е отдѣлена въ двѣ особенни кази. Числото на жителитѣ е: българи 38 948, мухамедани 10 437, власи 9 887, евреи 1 279, гръци 6, цигани 200.

[Previous] [Next]

[Back to Index]