Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

II. Статистика
Общи бѣлѣжки за статистиката на Македония

Точна статистика за жителитѣ въ Турция неможе да се направи, понеже въ тая държава не става прѣброяванье на населението, както въ другитѣ европейски страни. Турското правителство се грижи да държи смѣтка само на мѫжкото население и то не по народность, а по вѣра. Мухамеданското мѫжко население се слѣди заради военната служба, а християнското заради военния данъкъ. Въ държавата сѫ въведени особни статистически книги, наречени „нофузъ тефтери”, въ които трѣбва да се отбѣлѣзва всѣко ражданье и всѣки смъртенъ случай. При ражданьето на всѣко дѣте чрѣзъ духовното началство се получава отъ властьта свидѣтелство, наречено „нофузъ”. Въ него сѫ отбѣлѣзани полъ, име, день на ражданье, рождено мѣсто и име на родителитѣ. Нофузното свидѣтелство е нужно на всѣки турски подданикъ, понеже безъ него неможе да се пѫтува нито вѫтрѣ въ държавата, нито може да се получи паспортъ за вънка; безъ него духовнитѣ началства не трѣбва да издаватъ позволения за женитби. При все това въ Турция има навсѫдѣ множество мѫжя и жени безъ нофузни свидѣтелства. Обикновено и селскитѣ и градскитѣ общини се стараятъ да укриватъ числото на мѫжетѣ, понеже въ Турция военниятъ данъкъ се налага на общинитѣ съразмѣрно съ числото на мъжкото имъ население. Ако общината успѣе да укрие часть отъ това население, тя ще има по-малъкъ общъ налогъ. Обикновено кметоветѣ не записватъ дѣцата до дѣто поодрастатъ и късно духовнитѣ началници имъ издаватъ нофузи, които ще имъ сѫ потрѣбни било за женитба било за пѫтуванье. Въ законитѣ сѫ прѣдвидени наказания за такива злоупотрѣбения, обаче опрѣдѣленитѣ за това чиновници (нофузъ-меймуръ), намиратъ тъкмо въ тия укривания за себе си добъръ източникъ за обогатяванье; затова въ Турция тая длъжность е една отъ най-доходнитѣ и най-търсенитѣ. За женското население и правителственитѣ чиновници не се грижатъ, за това виждаме въ пра-

136

вителственитѣ статистически дани числото на женитѣ всѣкога много по-малко отъ онова на мѫжетѣ. За албанскитѣ окрѫзи нофузнитѣ книги сѫ съвършено криви, понеже тамъ общинитѣ не обичатъ да даватъ войници на царството, нито пакъ воененъ данъкъ. По всичкитѣ тия причини нофузнитѣ турски книги немогатъ да ни дадатъ вѣрни смѣтки за населението на страната. Колкото се касае за раздѣление жителитѣ по езикъ, отъ тия книги съвсѣмъ неможемъ да се ползуваме. Подъ името „турци” тѣ отбѣлѣзватъ обикновено, и цигани и помаци и арнаути и черкези мухамедани; подъ името „урумъ” тѣ бѣлѣжатъ заедно съ гръцитѣ и българи патриаршисти и власи и арнаути православни; подъ името „булгаръ” бѣлѣжатъ само българитѣ екзархисти. Често въ официално непризнатитѣ екзархийски общини, т. е. въ ония общини, които не влизатъ въ екзархийски епархии, и екзархийското българско население се вписва въ графата „урумъ”. Само евреитѣ си иматъ собствени графи „яуди”, дѣто не сѫ смѣсени съ други народи.

За да получимъ по-добри свѣдѣния за числото на населението, ний сме прибѣгнали къмъ прѣсмѣтванье споредъ кѫщитѣ. Обикновено всѣка община знае отъ колко кѫщи се състои. Така сѫщо и много търговци, свещеници, учители и занаятчии, които иматъ работа съ селата, добрѣ знаятъ по колко кѫщи иматъ селата. Чрѣзъ селскитѣ и градски български общини сѫ съставяни статистики, които сѫ послужили за основа на нашитѣ, изложени тукъ. Освѣнъ тѣхъ ние сме си послужили съ много дани, събирани по частни пѫтища отъ вѣщи лица, нѣкои обнародвани, нѣкои необнародвани. Съ малко изключение всичкитѣ статистически таблици сѫ провѣрени лично отъ насъ при многократнитѣ посѣщения на села и градове и посрѣдствомъ добри познавачи за всѣка мѣстность по отдѣлно. Ний сме си служили много често и съ турскитѣ официални дани, било получавани отъ нофузнитѣ чиновници, било отъ турскитѣ вилаетски календари. Особено ни сѫ послужили по-подробнитѣ статистични дани на Солунския вилаетски календаръ за 1312 г. (1895) на Скопския за 1311 (1894) и на Битолския за 1305 (1888).

За да прѣсмѣтнемъ числото на населението ние сме туряли на всѫдѣ за мухамеданитѣ турци по 5 души жители на кѫща. Обикновено турскитѣ семейства сѫ малки, едно защото нѣматъ изобилие на дѣца, а друго защото всѣки членъ отъ семейството, щомъ се ожени, отдѣлва се въ особена кѫща. Второто важи до нѣкадѣ и за помацитѣ и арнаути мухамедани. Голѣмината на семействата въ тѣхъ се прѣсмѣтани между 5 ½ и 6 д. за кѫща. Ци-

137

ганитѣ и евреитѣ иматъ повече дѣца, живѣятъ пó на купъ и сѫ смѣтани отъ 6 до 6 ½ на кѫща. Българското население е по-плодовито съ дѣца, дѣлежитѣ слѣдъ женитбитѣ сѫ по-малко, за това и числото на жителитѣ въ кѫщитѣ е по-голѣмо. То е прѣсмѣтано споредъ мѣстата, обикновено за градоветѣ отъ 5 до 6 души на кѫща, а за селата отъ 6 до 7 души. Само за отдѣлни мѣстности, дѣто се зачувани голѣми недѣлени родове, е прѣсмѣтано на семейство повече отъ 7 души. За всѣка околность сѫ правени по-точни прѣсмѣтання, които сѫ ни послужили като образци за останалитѣ тѣмъ прилични.

Освѣнъ статистикитѣ, които сѫ обнародвани въ официалнитѣ турски календари, и частни лица сѫ се опитвали да даватъ статистически свѣдѣния било за цѣлата държава било за части отъ нея. Що се касае до Македония, малко отъ тия частни трудове заслужаватъ по-голѣмо внимание, понеже въ тѣхъ или сѫ посочвани цифри на мѣрки за народитѣ на цѣлия Балкански Полуостровъ, или сѫ давани числа по вилаетитѣ, взети пакъ отъ турскитѣ официални календари. Отъ първия родъ сѫ свѣдѣнията, посочвани въ съчиненията на Ами Буе, на Лежана и други подобни писатели. Отъ послѣдния родъ сѫ свѣдѣнията, което дава Убичини въ своето съчинение за Турция за населението ѝ прѣзъ 1875—76 год. [1]

Първъ по-сериозенъ опитъ за статистика на населението въ Македония се прави съ книгата „Ethnographie de la Macédoine”, издадена въ Пловдивъ прѣзъ 1881 г. Въ нея сѫ допустнати голѣми грѣшки, понеже материала е събиранъ отъ разни лица набързо слѣдъ Руско-турската война безъ критическа провѣрка. Тя е послужила на много писатели, които сѫ се занимавали съ Полуострова. Тая сьщата статистика, даже съ типографскитѣ си погрѣшки, е прѣвеждана отъ Сп. Гопчевича въ неговата книга „Makedonien und Alt-Serbien” (стр. 361—500) като неговъ собственъ трудъ. Сърбскиятъ авторъ по нѣкадѣ е притурвалъ села, които личатъ въ картата на Балканския Полуостровъ отъ Австрийския генераленъ щабъ, а липсуватъ въ “Ethnographie de la Macédoine.” [2]

1. Убичини, Современное состояние От. Имперiи, 17, 18.

2. Въ Ethnogr. по печатна по грѣшка на 1-ва страница стои село Uirdo-bor вмѣсто Girdo bor (Гърдо-боръ). Погрешната е допусната отъ близостьта на рѫкописнитѣ букви G и U. Въ Mak. und Alt-Serb. на Гопчевича е напечатено сѫщо Jird-bor (стр. 862). Така е и съ печатнитѣ погрѣшки въ имената на селата Амбаръ Кьой, Саракиново. Въ Ethnogr. стои Abarköi и Larakinovo (стр. 3 и 12), сѫщитѣ печатни погрешки сѫ прѣпечатвани и въ M. und Alt-Serb. (стр. 363 и 402). Такина погрѣшки има още много. Въ Ethnogr. Кукушката Каза е слѣна съ Гевгелийската, понеже тъй бѣше прѣзъ 1881 год. Но по-късно прѣзъ 1886 год. Гевгелийската Каза бѣше вече особена. Гопчевичъ, който не е познавалъ страната, е оставилъ казитѣ слѣни, както си са въ Ethnogr. Изобщо литературната кражба на Сърбския писитель е толкова ясна, щото може да се забелѣжи много лесно.

138

Прѣзъ 1889 год. Верковичъ издаде подробни статистически свѣдѣния за повечето околии на Македония. Трудътъ на Верковичъ е билъ по внимателно събиранъ, но той е издаденъ много късно и данитѣ сѫ застарѣли. Материалитѣ влѣзнали въ книгата на Верковича сѫ по-вѣрни, колкото се касае до източна Македония, дѣто самъ авторътъ е ималъ случаи да прави провѣрки. Западнитѣ битолски околии сѫ описани много недостатъчно и невѣрно. Единъ важенъ недостатъкъ на статистическитѣ свѣдѣния на Верковича е и това, че въ тѣхъ изобщо цифритѣ за християнскитѣ села сѫ по-голѣмшки отъ дѣйствителностьта, на много мѣста обаче и мухамеданскитѣ села сѫ прѣдставяни по-голѣми. Сѫщо е и за градоветѣ.

Прѣзъ 1899 год. руския вицеконсулъ Ростковскiй въ Битоля обнародва статистиката на Битолския Вилаетъ въ руското списание „Живая Старина”. И тая статистика е твърдѣ погрѣшна, понеже е черпена отъ турскитѣ нофузни книги безъ да сѫ правени сериозни провѣрки за много околии. [1]

Вънъ отъ тѣзи трудове срѣщатъ се въ българската книжнина често статистически бѣлѣжки за разни села, околии, даже и за цѣли санджаци. Ние ще ги посочимъ, когато говоримъ за отдѣлнитѣ кази на страната.

Тукъ сѫ изложени статистичнитѣ дани за населението на Македония по отдѣлни кази, защото така ще може да се правятъ сравнения съ официалнитѣ турски дани. Споредъ сегашното административно дѣление въ Македония влиза цѣлиятъ почти Солунски и по половина отъ Скопския и Битолския Вилаетъ. За ясность ще направимъ кѫсъ прѣгледъ на административното дѣление на областьта.

Солунскиятъ Вилаетъ завзема цѣлата южна и източна Македония отъ гръцката тесалийска граница при Олимпъ до българската граница при Рила и Родопитѣ. Тоя вилаетъ се раздѣля на 3 санджаци: Солунски, Сѣрски и Драмски.

Солунскиятъ Санджакъ завзема югозападниятъ край на страната и се дѣли на слѣднитѣ 14 кази: Солунска, Катеринска, Енидже-Вардарска, Берска, Воденска, Тиквешъ, Велешка [2], Струмска, Гевгелийска, Дойранска, Кукушка, Лъгадинска, Касандра и Св. Гора.

Сѣрскиятъ Санджакъ обзима срѣднята и източна часть на вилаета и обхваща цѣлото корито на р. Струма, което се нахожда въ прѣдѣлитѣ на Турция и горнята и срѣдня части отъ коритото

1. Вижъ рецензия въ Български Прегледъ, год. VI. кн. III—IV, стр. 210—212.

2. Велешката Каза отскоро е прѣфърлена къмъ Скопския Вилаетъ.

139

на р. Места. Той се дѣли на слѣднитѣ 8 кази: Сѣрска, 3ѫхна, Демиръ-Хисарска, Петричка, Мелнишка, Горно-Джумалийска, Разлогъ и Неврокопска.

Драмскиятъ Санджакъ обхваща югоизточния край на вилаета и се състои отъ 4 кази: Драмска, Правишка, Кавалска и Сарѫ-Шабанска.

Отъ този вилаетъ само казата Катеринска, която захваща източнитѣ крайморски склонове на Олимпъ географски не пада въ Македония, а принадлежи на сѣверния планински дѣлъ отъ Тесалия.

Скопскиятъ Вилаетъ захваща сѣверниятъ край на Македония и цѣлата область Стара Сърбия. Въ Македония отъ него влиза цѣлиятъ Скопски Санджакъ и малка часть отъ Призрѣнския Санджакъ.

Скопскиятъ Санджакъ се дѣли на слѣднитѣ 9 кази: Скопска, Кумановска, Пргьшовска, Криво-Паланечка, Кратовска, Кочанска, Малешово, Щипска и Радовишка.

Отъ Призрѣнския Санджакъ въ Македония влиза само Тетовската Каза, която цѣла е отсамъ Шаръ. Гиланската Каза отъ Прищинския Санджакъ принадлежи повечето на Македония, нежели на Стара Сърбия, но е привързана твърдѣ много къмъ послѣднята не само въ административно отношение, но и въ черковно, понеже е часть отъ Призрѣнската Епархия. Независимо отъ това главниятъ гребенъ на Скопска Чърна Гора и арнаутското население, което е завзело тоя гребенъ, много отстраняватъ Гиланската Каза отъ Македония. Тя трѣбва да се брои като прѣходна отъ Македония къмъ Стара Сърбия.

Битолскиятъ Вилаетъ захваща цѣлата западна Македония и часть отъ Албания. Въ Македония отъ този вилаетъ влизатъ цѣлиятъ Битолски Санджакъ и части отъ Дебърския, Корченския и Серфиджанския.

Битолскиятъ Санджакъ обема Битолското Поле и котловинитѣ на Охридско и Прѣспанско Езеро, и се дѣли на слѣднитѣ 5 кази: Битолска, Прилѣпска, Леринска, Кичевска и Охридска.

Отъ Дебърския Санджакъ въ Македония падатъ казитѣ: Горни Дебъръ и Рѣка около коритото на Чърни Дримъ и притока му Радика.

Отъ Корченския Санджакъ къмъ Македония пада казата Старовска (въ котловината на Охридското Езеро) и казата Костурска (въ котловината на Костурското Езеро). Биглишката Нахия, около водораздѣла на горнитѣ течения на Бистрица и Деволъ, е прѣходна между Македония и Албания.

140

Отъ Серфидженския Санджакъ въ Македония падать казитѣ Населица, Гребенска и Кожанска по коритото на Бистрица и казата Кайлярска въ котловината на Островското Езеро. Самата Серфидженска Каза е прѣходна отъ Македония за къмъ Тесалия.

[Previous] [Next]

[Back to Index]