Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

I. Етнография
Бѣлѣжки  за етнографските карти на Македония

Френскиятъ ученъ пѫтувачъ Пукевиль въ началото на XIX в. пръвъ дава по-точни и по-ясни свѣдѣния за населението на Македония. Той опрѣдѣля доста правилно въ главни чърти етнографската граница между гръци и българе въ тая страна, опрѣдѣля съ голѣма точность границитѣ на арнаутското племе, което много го е интересувало. Освѣнъ това той очертава доста правилно пиндската влашка и сарѫ-гьолската турска група.

До обнародваньето на пукевиловитѣ трудове учениятъ свѣтъ на западъ вѣрваше, че Македония е прѣимуществено гръцка страна. Наистина, много пѫтувачи и прѣди Пукевила сѫ споменували за българското население на тая область, но никой не е могълъ да опрѣдѣли, че то достига на югъ до старата столица на Александра Велики и на сѣверъ до Куманово, както е направилъ френскиятъ плтувачъ.

Прѣзъ 1836, 37 и 38 год. другъ ученъ френецъ Ами Буе кръстосва на длъжъ и на ширъ европейските владѣния на Турция и прѣзъ 1840 год. обнародва своята шига „La Turquie d’Europe”, която има епохално значение за изучваньето на Балканския Полуостровъ изобщо. Ами Буе систематично опрѣдѣля положението, което завзиматъ разнитѣ народности въ Македония. Той подтвърдява посочената отъ Пукевила българо-гръцка граница, опрѣдѣля въ главни чърти и етнографскитѣ граници между българитѣ и арнаутитѣ отъ западъ и българитѣ и сърбитѣ отъ сѣверъ.

Токо подиръ Ами Буе дохожда въ Македония прѣзъ 1839 год. нѣмецътъ Гризебахъ, отличенъ естествоизпитатель и медикъ. Покрай специалната си задача, изучванье флората на страната, Гризебахъ дава цѣнни свѣдѣния и за населението ѝ въ своитѣ пѫтни бѣлѣжки, обнародвани прѣзъ 1841 год. Той опрѣдѣля по-точно отъ Ами Буе южната българо-гръцка етнографска граница, опрѣдѣля много по-добрѣ отъ своитѣ прѣдходници разширението на арнаутското племе въ македонскитѣ погранични планини. Относително сѣверната българо-сръбска граница Гризебахъ говори, че тя по-мѫчно може да се опрѣдѣли, понеже двата съсѣдни народи сѫ ближни по езикъ и прѣходътъ отъ единъ къмъ другъ е постепененъ. При все това той брои за българско населението на Скопския Пашалъкъ, състоещъ тогава отъ казитѣ Скопие, Качаникъ, Тетово, Кичево, Дебъръ, Кюстендилъ, Кратово, Куманово, Паланка, Кочани, Щипъ, Радовищъ, Струмица и Мелникъ, съ албанска примѣсь въ Дебъръ и въ Шаръ. [1]

1. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa, II. 65 - 68, 233.

125

Въоруженъ отъ даннитѣ, почерпени отъ трудоветѣ на споменатитѣ учени пьтувачи, чешкиятъ знаменитъ славистъ Шафарикъ е можалъ въ обнародваната прѣзъ 1842 год. своя книга „Slovanský Národopis” да даде много добри свѣдѣния за прѣдѣлитѣ, които населява българското племе въ Балканския Полуостровъ изобщо и частно въ Македония

Шафарикъ ни дава при своита книга и първата етнографска карта на славѣнскитѣ народи въ Полуострова, направена съ голѣма вѣщина за врѣмето си. Споредъ неговата карта, вѣренъ изводъ отъ която прилагаме тукъ, и споредъ описанието въ текста, [1] българската граница прѣскача р. Българска Морава 10 версти западно отъ Нишъ и продължава на югъ по височинитѣ, които заграждатъ коритото на рѣката дори до Качанишкия Проходъ, продължава по Шарския гребенъ до гр. Дебъръ, стига по Дринъ до Охридъ, обзима Охридската и Костурска Котловина, минава прѣзъ с. Катраница въ Островската Котловина, обгърща Енидженското Езеро и слиза до Солунъ; сетнѣ продължава прѣзъ с. Ени Кьой (Ново село) по политѣ на Хортачъ, завива къмъ сѣверъ, като оставя цѣлото Сѣрско-Драмско Поле на гръцитѣ, и прѣзъ с. Старчища по права линия възлиза въ Доспатъ Планина къмъ изворитѣ на р. Арда. Относително разпрѣдѣлението на народноститѣ изъ вѫтрѣшностьта на Македония картата на Шафарика е много слаба, както сь слаби и картитѣ, издавани още много години слѣдъ него. Съ два малки крѫговце около изворитѣ на Българска Морава се опрѣдѣля арнаутско население. Съ подобни крѫговце около Скопие. Кратово, Охридъ, Битоля. Костуръ, Солунъ, Струмица, Неврокопъ, Сѣръ, Кавала и при Доспатъ се опрѣдѣля пръснатото турско население изъ страната.

Тукъ му е мѣстото да поменемъ другъ единъ пѫтувачъ прѣзъ Македония. Той е Д-ръ Иосифъ Мюлеръ лѣкарь, който билъ изпратенъ отъ австрийското правителство прѣзъ 1837 и 38 год. въ Турция да изслѣдва чумената епидемия, която върлувала тогава. Той прѣминалъ отъ Шкодра прѣзъ Албания и Македония, дѣто посѣтилъ Дебъръ, Охридъ, Битоля и Прилѣпъ. Неговитѣ пѫтописни бѣлѣжки сѫ обнародвани едва прѣзъ 1844 год. въ Прага. Въ тѣхъ славѣнското население отъ Битолския Пашалъкъ се описва като сърбско. [2] Това Мюлерово мнѣние ще е било аознато на Шафарика, още прѣди да напише той своя „Slovanský Národopis”, понеже двамата писатели сѫ били ближни. Шафарикъ написалъ дори похваленъ прѣдговоръ къмъ Мюлеровата книга, но при всичко това ученията славистъ не се повлиялъ отъ Мюлеровитѣ погледи и е прѣдставилъ населението въ Битолския Пашалъкъ като българско.

Много по-късно се явява етнографска карта на Балканския Полуостровъ отъ Ами Буе. Тя не е получила широка извѣстность, понеже е издадена въ единъ физически атласъ: „Berghaus’ Physikalischer Hand-Atlas”, напечатанъ прѣзъ 1848 год. въ Гота. [3] Ние прилагаме вѣренъ

1. Шафарикъ, Славянское народописанiе, Переводъ съ Чешкаго И. Бодянскаго, Москва, 1843 г. стр. 37-38.

2. D-r Joseph Müller, Albanien, Rumelien und die Öster.-Mont. Gränze, 21.

3. Ами Буе вероятно е приготвилъ тая карта по исканьето на издателя на атласа, комуто я посвещава съ слѣднитѣ думи: ”Dem Herausgeber des Physikal. Atlas von seinem ethnologischen Freünde”.

126

изводъ отъ македонската часть на тая карта. Отъ него се вижда, че авторътъ, повлиянъ отъ Мюлеровата книга, е турилъ сърбски колонии при Битоля, въ Прѣспа и на двѣ мѣста около Охридското Езеро. Ами Буе се помѫчилъ да опрѣдѣли и влашкото население въ областьта, но го поставилъ много грѣшно. Още по-слаба е тая карта по отношение къмъ турското население, което е отбѣлѣжено само при Демиръ Хисаръ и въ много смаленъ видъ въ Сарѫ Гьолъ. Както българо-гръцката, така и българо-арнаутската етнографска граница сѫ представени по-добрѣ, понеже изслѣдвательтъ самъ е могълъ по-лесно да ги проучи въ пѣтуваньето си. Въ много градове е отбѣлѣжено турско население правилно.

Слѣдъ Ами Буе Македония се посещава отъ цѣлъ редъ пѫтувачи, и западната литература се обогатява съ много цѣнни свѣдѣния за населението на тая область. Най-важни въ това отношения сѫ изучванията на русина Викторъ Григоровичъ, на нѣмеца Ханъ и на френеца Лежанъ.

Григоровичъ е пѫтувалъ прѣзъ 1844. год. Той обиколилъ ония мѣста, които прѣди него бѣ иосѣтилъ Мюлеръ. Неговото мнѣние за славѣнското население на Македония има по-голѣмо значение отколкото на всичкитѣ пѫтувачи прѣди него, понеже като славѣнинъ и ученъ славистъ той е могълъ съ пълна положителность да говори по тоя въпросъ. Григоровичъ ясно се произнесе, че Солунското Поле оть Солунъ къмъ Енидже Вардаръ и Воденъ, послѣ Островската Котловина, Битолското Поле, Прѣспа и Охридската Котловина сѫ населени съ българско население. [1] Пѫтнитѣ бѣлѣжки на Григоровича се обнародваха прѣзъ 1848. год. първъ пѫть. Отъ тогава славиститѣ говорятъ вече за Македония сигурно като за българска область. Още повече се утвърди това нѣщо, когато прѣзъ 1857. год. и рускиятъ историкъ Гилфердингъ посѣти Стара Събия и нѣкои краища отъ сѣверна Македония, и авторитетно се произнесе, че населението на югъ и изтокъ отъ Шаръ е българско.

Ханъ е пѫтувалъ два пъти прѣзъ Македония: първия пѫть прѣзъ 1858. год. прѣзъ долината на Вардаръ и втория пѫть прѣзъ 1863. год. оть Албания прѣзъ Дебъръ, Охридъ, Битоля за Солунъ. Въ своитѣ пѫтописи Ханъ се спира твърдѣ много върху населението на страната. Той самъ е познавалъ арнаутския езикъ и систематично е изучвалъ арнаутския народъ; затуй пръвъ ясно опрѣдѣли до дѣ се простиратъ арнаутскитѣ жилища на западъ къмъ Македония. Ханъ опрѣдѣля и българо-сърбската етнографска граница много добрѣ. Той е ималъ за другарь въ първото си пьтувание чеха Захъ, който е билъ на военна сърбска служба и съ неговитѣ познания на сърбския езикъ се е улеснявалъ въ работата. Бѣлѣжкитѣ на нѣмския пѫтувачъ потвърдяватъ мнѣнието на Шафарика, че долината на Българска Морава е българска по население. [2]

Лежанъ е обиколилъ прѣзъ 1857. и 58. год. много краища отъ Балканския Полуостровъ, изучилъ е добрѣ литературата и прѣзъ 1861. год. пръвъ обнародва систематическа студия специално за етнографията на

1. Викторъ Григоровичъ, Очеркъ путешествiя по Европейской Турцiи, издание второе, Москва, 1877. стр. 91, 114—115.

2. Hahn, Reise von B. nach S. 36, 41, 46, 58, 69, 73, 87, 127; Reise durch die Gebiete d. Drin und Wardar, 93.

127

Полуострова, придружена съ етнографска карта. Лежановиятъ трудъ, обнародванъ въ едно врѣме на нѣмски и френски въ извѣстното списание „Petermann’s Geographische Mitteilungen”, е ималъ голѣмо значение не само за учения свѣтъ, но и за дипломацията, понеже Лежановата етнографска карта, отъ която тукъ прилагаме точенъ изводъ на Македонската часть, се взимаше въ внимание въ всичкитѣ по-послѣшни конференции и договори, които се занимаваха съ балканскитѣ въпроси, дори до Берлинския Договоръ. Лежанъ поставя долината на Българска Морава въ българскитѣ етнографски прѣдѣли. Около Битоля, Прѣспа и Струга оставя сръбски острови, както и Ами Буе. Нему, както и на другитѣ западни учени не слависти, не сѫ били достѣпни изслѣдванията на Григоровича. Лежанъ прѣдставя по-добрѣ сарѫ-гьолската турска група, сѫщо и бѣломорската. Прави голѣма грѣшва като счита родопскитѣ помаци за Турци. Етнографскитѣ граници на българския народъ сѫ опрѣдѣлени доста точно. [1]

Прѣзъ 1863 год. въ Македония и Стара Сърбия сѫ пѫтували двѣ англичанки Мекензи и Ирби. Тѣхното пѫтувание е важно за насъ, понеже тѣ сѫ посвѣтили всичкото си врѣме главно на изучванье населението въ странитѣ, дѣто сѫ минали, и сѫ познавали доста добрѣ сръбския езикъ. Обнародванитѣ тѣхни пѫтни бѣлѣжки, написани съ голѣма прочувственость за поробените българи и сърби въ турскитѣ владѣния, сѫ посрѣшнати добри отъ английския свѣтъ и са послужили много за опознаванье на народитѣ въ Македония. При книгата има етнографска карта, която не се отличава много отъ Лежановата. По-точна е само арнауто-българската граница на западъ.

Интересенъ е за отношенията между сърбитѣ и българитѣ сърбскиятъ прѣводъ на Мекензи-Ибриевата книга, направенъ отъ извѣстния сръбски ученъ Миятовичъ и напечатанъ съ иждивението на сръбския князь Михаилъ. Въ прѣдговора прѣводачътъ хвали авторитѣ като отлични изслѣдователи на българскитѣ и сръбски земи и ни диря нѣма отъ неудоволствие за това, че тѣ считатъ населението отъ Солунъ до Охридъ, Скопие и Нишъ като българско [2] и областьта Македония именуватъ „Южна България”. [3]

Ние прилагаме тукъ изводъ отъ македонската часть на Макензи-Ирбиевата етнографска карта, вземена отъ сърбския прѣводъ. Тази карта е важна още затуй, че сѣвернитѣ части отъ нея сѫ поправени отъ полковника Захъ, [4] който бѣ пропѫтувалъ тия мѣста заедно съ Хана и ги е познавалъ много добрѣ.

1. Lejean, Ethnographie der Europäischen Türkei. Petermann’s Mitteilungen, 1861. стр. 29.

2. Отъ това врѣме на братско живѣнье между сърби и българи е и договорътъ, правенъ между българокитѣ първенци въ Букурещъ и сърбското правителство, който се обнародва въ списанието „Българска Сбирка” (кн. I за 1900 год. стр. 52—54). Споредъ този договоръ Македония се туря между българскитѣ области.

3. Г. Мjур Макензи и А. П. Ирби, Путованье по словенским земльама турске у Европа, од енглеског превео Ч. Миjатовић, у Београду, 1868. стр. 27.

4. Все тамъ, Предговор, стр. VIII,

128

Българо-гръцката черковна борба, която се усили отъ 1860 год. насетнѣ, обърна вниманието на нѣкои учени славѣни върху Балканския Полуостровъ, особено на руситѣ; затуй почватъ да се явяватъ по-често исторически и народописни бѣлѣжки за българскитѣ земи въ Турция въ чуждата книжнина. Чешкиятъ професоръ Ф. Брадашка обнародва прѣзъ 1869 год. специална студия за славѣнитѣ въ Балканския Полуостровъ, придружена съ доста добра етнографска карта. Той опрѣдѣля българо-сърбската граница почти като Лежана. По-точенъ е съ арнаутско-българската граница, която е студиралъ въ по-нови трудове. Сѫщо така и българо-гръцката граница не се отличава много отъ Лежана. [1] Прѣзъ това врѣме излѣзоха на свѣтъ историческитѣ трудове на рускитѣ учени Макушевъ и Голубински. И единътъ и другиятъ опрѣдѣлятъ жилищата на българитѣ и сърбитѣ съ доста голѣма точность. [2] Прѣзъ 1862 год. пѫтува прѣзъ Македония настоятельтъ на руската цариградска посолска църква многообразованиятъ архимандритъ Антонинъ по порѫка на посолството. Неговитѣ цѣнни свѣдѣния за населението сѫ имали значение само за руското посолство, понеже лѫтописнитѣ му записки се обнародваха много късно. [3] Около това врѣме и сръбското правителство бѣ изпроводило археолога Верковичъ въ Македония за изучванье на страната, и неговитѣ бѣлѣжки сѫ помогнали много за добритѣ отношения на князь-Михаиловото правителство къмъ българитѣ въ Македония. [4] Верковичъ опрѣдѣля съ по-голѣма точность етнографскитѣ граници на българитѣ откъмъ сѣверо-западъ, като поставя Дебъръ въ българскитѣ прѣдѣли. Сѫщо той е по-точенъ и при опрѣдѣлението на южнитѣ българо-турски граници. [5] Той първъ говори за многобройното турско и помашко население въ вьтрѣшностьта на страната, за гръцитѣ мухамедани и турци християни.

Гръцитѣ не сѫ могли хладнокръвно да гледатъ какъ руски и западни писатели разширяватъ българскитѣ прѣдѣли далечъ на югъ въ земя, която тѣ бѣха привикнали да считатъ одавна като неоспорима тѣхна и за която Цариградската Патриаршия водѣше упорита борба съ българитѣ. Въ много вѣстници, брошури и книги гръцки писатели и политици сѫ писали, че Македония е гръцка страна. Намирали сѫ се и не гръци, които сѫ защищавали гръцкитѣ погледи. Такъвъ единъ е френскиятъ инженеръ-архитектъ Бианкони, който е билъ по-рано на турска служба въ Цариградъ. Прѣзъ 1871 год. той е издалъ своя етнографска и статистическа студия заедно съ етнографска карта, [6] въ която цѣла южна, западна и срѣдна Македония сѫ прѣдставени като гръцки земи. На бъл-

1. Brodaška, Die Slaven in der Türkei. Peterm. Mitt. 1869. XII. 448-451.

2. В. Макушевъ, Задунайскiе и адриатическiе славяне, С.-Петербургъ, 1867. стр. 2 — 3.; Голубинскiй, Краткiй очеркъ исторiи Прав. Церк. Болгарской, Сербской и Румынской, Москва 1871. стр. 150—151.

3. Арх. Антонинъ, Поѣздка въ Румелiю, 1879. Изъ Румелiи, 1886.

4. Около 1863—4 год. нѣколко първенци отъ гр. Велесъ се представили на князь Михаила и изказали пожелавание за присъединяванье Македония къмъ Сърбия. Князьтъ имъ казалъ, че Македония като българска страна, ще влѣзе въ състава на бѫдещето българско царство.

5. Верковичъ, Топограф. этнограф. очеркъ Македонiи, 43—44.

6. F. Bianconi, Ethnographie et statistique de la Turquie d’Europe et de la grèce, Paris, 1871.

129

гарското население е оставено мѣсто въ сѣвероизточната часть на страната до Скопие и Щипъ. Пó на западъ къмъ Битоля сѫ постанени български примѣси между гръцитѣ. Нито Бианковиятъ трудъ, нито други нему подобни не сѫ могли да повлияятъ върху учения свѣтъ да измѣни мнѣнието си за населението на Македония.

Още по-живъ интересъ за изучваньето на населението въ Европейска Турция се породи прѣзъ мѫтнитѣ за Полуострова 1875—6 и 7 год., когато станаха възстания въ Босна и България, послѣдвани отъ международни конференции и отъ руско-турската война. Тогава се появиха и нѣколко етнографски карти на Балканския Полуостровъ, между които най-важна е Кипертовата, издадена прѣзъ м. Май 1876 год. въ Берлинъ подъ насловъ „Ethnographische Übersicht des Europäischen Orients”. Отъ тая карта ние даваме изводъ на македонския дѣль. Поради голѣмия авторитетъ, съ който се ползува Кипертъ между учения и политически свѣтъ, и неговата карта игра важна рола при Берлинския Договоръ. Кипертъ опрѣдѣля много добрѣ българо-сръбскитѣ етнографски граници, и дава повече мѣсто на турското население. Той дава много мѣсто на арнаутитѣ отъ западъ и повече на гръцитѣ отъ югь, отъ колкото тѣ дѣйствително завзиматъ.

Прѣзъ 1887 год. Петебурското Славянско Благотворително Общество издава „Етнографическая карта Славянскихъ Народностей”, съставена отъ М. Ф. Марковичъ и допълнена отъ А. Ф. Риттихъ, който специално е изучвалъ южнитѣ славѣни. Относително Македония тая карта прѣдставя старата Лежанова съ малки нѣкои промѣни. При Скопие е поставена погрѣшно една значителна влашка купчина. Поводъ за нея сь дали малкото влашки фамилии въ града Скопие. Сѫщо така въ Шаръ Планина надъ Тетово погрѣшно е турната малка влашка купчина. Погрѣшно поставената отъ Лежана влашка група южно отъ Охридското Езеро, тукъ е увеличена. Българското, гръцко, сърбско и турско население е поставено почти както у Лежановата карта. Притурена е малка турска купчина при Велесъ и друга около Демиръ Хисаръ. На западния край на Халкидика сѫ турени малко българи. Поводъ на това сѫ дали българскитѣ чифлигарски поселения въ оня край и имотитѣ на българскитѣ светогорски манастири тамъ. Най-сетнѣ нека споменемъ, че въ картата на Марковича и Риттиха сѫ отбѣлѣзани погрѣшно българи и на о-въ Тасо. Поводъ за това е дало името „Волгаро” на едно голѣмо село въ острова и може би голѣмитѣ имоти на българскитѣ светогорски манастири въ тоя островъ.

Въ това врѣме се появиха наново силни протести отъ гръцка страна срѣщу тогавашнитѣ учени и дипломати, които туряха Македония между българскитѣ области.

Прѣзѣ 1877 год. англичанинътъ Едуардъ Станфордъ издаде „етноложка” карта на Турция и Гръция на английски и френски съ обяснителенъ текстъ. Споредъ тая карта всичкото население въ Македония е гръцко, сѫщо тъй Тракия до Стара Планина. Малки български примѣси сѫ поставени въ Скопския Санджакъ, които достигатъ на западъ нѣйдѣ до Битоля и на югоизтокъ нѣйдѣ до Петричъ. Въ текста се обяснява, че градското население въ Македония на всѣдѣ е гръцко, а въ

130

селата изначало живѣли гръци, послѣ дошли българи, смѣсили се и се образувалъ народъ отъ гръцко потекло съ български езикъ: „елини българофони”. Тѣ приличятъ и по типъ, и по облѣкло, и по нърави на гръцитѣ, иматъ гръцки училища, гръцки църкви, гръцка писменость, само още не сѫ усвоили окончателно гръцкия езикъ. [1] Работата на Станфорта изглежда, че е направена по гръцка нарѫчка и прѣводътъ ѝ на френски трѣба да е направенъ по гръцко желание.

Слѣдъ Берлинския Договоръ излѣзоха на явѣ и сърбски претенции върху Македония, енергично рьководени отъ сърбското правителсто. Сърбитѣ мислѣха, че съ Македония могатъ да възнаградятъ загубитѣ си въ Босна. Плодъ на тия претенции е една голѣма книга за Македония, написана на нѣмски отъ Спиридонъ Гопчевичъ заедно съ една сѫщо тъй голѣма етнографска карта. Въ книгата, написана въ видъ на пѫтни бѣлѣжки, се обяснява на дълго и широко, какъ славѣнското население на Македония по езикъ, облѣкто и нърави било сърбско, но жителитѣ се казвали „българи” главно отъ страхъ прѣдъ турцитѣ, които прѣслѣдвали злѣ сърбитѣ. [2] Етнографската карта, приложена къмъ книгата, не е оригиналенъ трудъ на афтора. Възъ основа на голѣмата топографска карта, издадена отъ Австрийския генераленъ щабъ (1:300 000), Гопчевичъ е нанасялъ бои, като се е рѫководилъ буквално отъ едно статистическо описание на населението въ Македония, издадено на френски отъ нѣкои македонски патриоти, [3] само че Гопчевичъ е видоизмѣнилъ името българи на сърби. Освѣнъ това за да се спечели по-голѣмъ просторъ за сърбското племе Гопчевичь е означилъ арнаутското население около Скопска Църна Гора, около Шаръ Планина въ Дебъръ, Кичево и Корченско съ двѣ особени бои, едни като потурчени сърби, а други „арнаути отъ сърбско потекло”. Арнаутитѣ сѫ издадени окончателно изъ Стара Сърбия. Дори и гръцкото население въ коритото на Бистрица е прѣдставено съ особна боя, подъ име „гръци отъ сърбско потекло”.

По-късно сърбската великошколска младежь издаде етнографска карта на сърбскитѣ земи, въ която съ сърбска боя сѫ покрити не само цѣла Македония, но още половината отъ сѣверна България, голѣма часть отъ Албания и голѣма часть отъ южна Австрия.

Прѣзъ 1890 год. се яви на руски етнографска карта на славѣнскитѣ народи, съставена отъ Н. С. Зарянко и приложена къмъ „Руско-славянскiй Календаръ” за сѫщата година, издаденъ въ Петербургъ отъ тамкашния Славянски Благотворителенъ Комитемъ. Въ тая карта нѣма особени подобрения сравнително съ много по-старата Кипертова. На Българското население е дадено малко по-широкъ просторъ отколкото има въ дѣйствителность. Влашкитѣ и турски вѫтрѣшни групи почти липсуватъ. Зарянковата карта възбуди голѣмъ шумъ и буйни протести въ Сърбия. Сърбското правителство се намеси въ работата и ѝ даде политически характерь. Славянското Общество бѣ принудено бърже да направи друго издание на

1. Edward Stanford, Carte ethnologique de la Turqie d’Europe et de la Grèce,  Текстъ стр. 17—19.

2. S. Gopčevic, Makedonien und Alt-Serbien, Wien, 1889 стр. 17—18, 26 и пр.

3. Ethnographie de la Macédoine, Philippopoli, 1881.

131

картата, въ което българската боя на Македония се замѣнява съ особна, ни българска, ни сърбска, и македонскитѣ българи бѣха записани като особени „славѣни”.

Най-нова е етнографската карта на Густавъ Вайгандъ, приложена къмъ неговата книга „Die Aromunen” отъ 1895 год. Въ нея влиза само югозападната часть отъ Македония. Тя е изработена съ вѣщина и прѣдставя много подобрения сравнително съ прѣдходнитѣ. Особено точно е прѣдставенъ влашкиятъ елементъ въ тая часть на Македония, нѣщо което е било и специална задача на автора. Сѫщо тъй доста добри сѫ разграничени въ главни чърти българитѣ и гръцитѣ на югъ и българитѣ и арнаутитѣ на западъ.

Това сѫ по-важнитѣ етнографски трудове върху Македония. Всичкитѣ автори сѫ обърщали голѣмо внимание върху етнографскитѣ граници на разнитѣ народи и въ това отношение още Лежанъ е постигналъ добри резултати. Обаче вѫтрѣшностьта на страната остава много слабо изучена и още по-слабо прѣдставена на етнографскитѣ карти. Особено злѣ е прѣдставенъ на всѫдѣ турскиятъ конярски елементъ, който населява планински мѣста, далечъ отъ главнитѣ пѫтища.

Етнографската карта на Македония, която ние даваме тукъ, е изработена възъ основа на дългогодишно изучванье на страната и на нейното население. Въ нея съ особена точность сѫ отбѣлѣзвани малцинствата, което нѣщо понѣйдѣ прави несъразмѣрно даденото имъ пространство, сравнително съ численностъта имъ; затова пъкъ статистическитѣ таблици, които даваме въ втората часть на книгата, ще покажатъ истинското положение на разнитѣ народи въ страната. На картата сѫ прѣдставени главнитѣ народности въ Македония, които иматъ собствени села или захващатъ важно положение въ градоветѣ. Отъ по-численитѣ народи не сѫ прѣдставени евреитѣ, които живѣятъ главно въ Солунъ, и циганитѣ, които сѫ пръснати по цѣлата область. Понеже на Изтокъ вѣроизповѣданието играе важна рола при националнитѣ въпроси и борби, особено пъкъ при мухамеданитѣ, дѣто религията още има господствуеще значение и заменя народностьта, ние отбѣлѣзахме съ особени бои и вѣроизповѣдната разлика на главнитѣ народи въ страната. Въ прѣдлаганата карта сѫ направени и значителни топографски подобрения сравнително съ прѣдходнитѣ; при все това тя не може да се смѣта за безпогрѣшна, понеже още нѣмаме пълна топографна карта на страната, изработена отъ специалисти. Най-недостатъчно сѫ прѣдставени западнитѣ околии на Битолския Вилаетъ, имено Населица, Гребенско и Кожанско, мѣста, които лично не сме посѣтили, и за които неможахме да добиемъ по-пълни положителни свѣдѣния.

[Previous] [Next]

[Back to Index]