Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
6. Гръци мухамедани
Една малка часть отъ гръцкото население въ Македония е потурчена. Въ южномакедонскитѣ градове съ гръцко население е имало много потурчени родове, които отдавна сѫ загубили езика си. Има по-малко нови пришелци отъ Янинско и отъ Критъ въ Солунъ и другадѣ, които говорятъ съ турския езикъ редомъ и гръцкия като майчинъ. Особено често се падатъ такива между чиновницитѣ. Епиръ дава много кадии отъ гръцко потекло, които носятъ съ себе си гръцкия езикъ и главнитѣ чърти отъ гръцкия
82
характеръ. Тѣ сѫ опасни раздавачи на правосѫдието, понеже лесно се подкупуватъ.
Между селското население въ източния дѣлъ на Македония има само едно гръцко мохамеданско село, Ляльово, находеще се на пѫтя отъ Неврокопъ за Сѣръ. Споредъ мѣстни прѣдания ляльовчани сѫ прѣселени отъ Халкидика въ първата четвъртина на XIX. в. Тогава тѣ приели исляма за да се запазятъ отъ разорение и изтрѣбяние прѣзъ врѣме, когато се потъпквахѫ гръцкитѣ движения [1]. Споредъ Иречека отъ гръцка влака били още помашкитѣ села Лозникъ и Корникъ въ Неврокопско [2]. Неврокопскитѣ българи незнаятъ нищо подобно. Сега селянитѣ отъ споменатитѣ двѣ села говорятъ чисто български, както и другитѣ помаци. Много е възможно, че и между мухамеданитѣ около Кушиница Планина да има нѣкои отъ гръцка народность, защото въ нѣкои села знаятъ да говорятъ гръцки.
Въ западния дѣлъ на Македония мухамедани гръци има въ Населица и Копачаръ, които се паричатъ валахъдесъ [3]. Тѣ образуватъ една дълга ивица край десния брѣгъ на Бистрица. Начеватъ съ с. Лобаново близу до моста Смикси, образуватъ мнозинството на градеца Лапчища, на югъ отъ него минаватъ по лѣвия брѣгъ на Бистрица и образуватъ часть отъ населението на паланката Шатища, продължаватъ до градеца Гребена, населяватъ много села край Гребенската рѣчица дори до устието ѝ, минаватъ втори пѫть на лѣвия брѣгъ на Бистрица, дѣто населяватъ часть отъ паланката Венче, голѣмото село Торище и още нѣкои незначителни селца. На западъ отъ градеца Гребена има още въ нѣкое село по малко валахъди.
Споредъ свѣдѣния, събрани отъ Верковича, потурчаньето на тия гръци станало прѣзъ втората половина на XVIII. в. [4]. Ние знаемъ, че цѣлиятъ тоя край е билъ опустошенъ много злѣ отъ Али Паша. Около 1780 г. градецътъ Гребена е билъ окончателно разсипанъ. Вмѣсто 2000 кѫщи, които ималъ по-прѣди, Пукевилъ заварилъ въ 1806 г. едва 150 [5]. Прѣзъ тия тежки години на разорение трѣба да е ставало и потурчанье.
1. *** Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брегалница, Сб. М. XIII. 353.
2. Иречекъ, Кн. България, I. 134.
3. Верковичъ, Топограф.-этнограф. очеркъ Македонiи, 171, 178, 199; Weigand, Die Aromunen, I. 128 — 129.
4. Верковичъ, Топограф-этнограф. очеркъ Македонiи, 178.
5. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce II. 496.