Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

 

I. Етнография
B. Н
ароди въ Македония

 

5. Гръци

 

 

Споменахме, какъ въ врѣме на славѣнскитѣ нахлувания гръцкиятъ елементъ въ Македония е билъ съвършено омалѣлъ. Гръци сѫ били запазени въ силнитѣ южномакедонски крѣпости, дѣто и до сега се срѣщатъ. Рано още византийскитѣ императори се досѣтили, че тѣхната власть въ южна Македония може да се крѣпи по-добрѣ съ гръцко население; затуй систематично се трудили да изгонятъ славѣнитѣ отъ бѣломорскитѣ крайбрѣжия и да поселяватъ на тѣхно мѣсто гръци отъ островитѣ. [2] Тъй че много рано се появили изново гръци край Бѣло Море на старитѣ си жилища. Тая е причината, дѣто по тия мѣста сѫ запазени много гръцки имена на села и мѣстности. Турцитѣ заварили крайморието отъ устието на Места до Солунъ съ смѣсено българо-гръцко население.

 

Турцитѣ заварили българско население не само въ тия мѣста, но и много пó на югъ, вънъ отъ прѣдѣлитѣ на Македония. Прѣзъ първата половина на XV. в. въ окрѫга Майна (Пелопонесъ) се слушало още словѣнското слово. [3] Споредъ единъ турски лѣтописъ прѣзъ тоя вѣкъ българи живѣли въ Тесалия. Тѣ безпокоили ларисянитѣ и тия повикали срѣщу тѣхъ турска помощь. Дошълъ около 1423. год. Турханъ Бей, завзелъ Тесалия и населилъ турски колонисти по краищата на Тесалийската Равнина между „не воинственнитѣ гръци и българскитѣ планинци”. [4]

 

Прѣзъ врѣме на турското владичество българскиятъ елементъ изчезналъ отъ Тесалия. Тамошнитѣ българи, както и ония останки въ Пелопонесъ, сѫ погръчени. Погръчаньето минало въ прѣдѣлитѣ на Македония и направило успѣхъ въ долината на р. Бистрица. Днесь въ Тесалия има нови български колонисти, заселени въ нѣкои изпразнени турски села. Вайгандъ намѣрилъ такива, смѣсени съ власи, въ с. Буюкъ Кесерли. [5]

 

 

2. Fallmerayer, Fragmente II. 164- 165; Слав. элементъ въ Грецiи, 81—33.

3. Все тамъ, 38, 48.

4. D. Urquart, Der Geist des Orients, erläutert in einem Tagebuche über Reisen durch Rumili, Stuttgart, 1839. I. 225—227.

5. Weigand, Die Aromunen I. 206.

 

70

 

Причинитѣ на погръчаньето се криятъ въ особноститѣ на характера на двата съсѣдни народа, и въ религиозно-културното надмощие на гръцитѣ. Българитѣ, а особно южнобългарскиятъ македонски клонъ, сѫ възприемливи и податливи на чуждото, лесно учатъ гръцкия езикъ и обичатъ да се показватъ съ него. Дѣто има гръцки пришелци въ градоветѣ и въ селата, разговорниятъ езикъ и на българитѣ става гръцки. Гръцитѣ съ своята по-висока култура и съ опитното си духовенство всѣкога сѫ въздѣйствували върху българитѣ. Освѣнъ това подъ турската власть тѣ сѫ могли да завзематъ по-добро положение отъ българитѣ, благодарение на природната си хитрина. Българитѣ въ южнитѣ краища на Македония не сѫ имали якъ черковенъ центъръ, около който да се крѣпятъ. Светогорскитѣ български манастири сѫ оставали много далечъ. Охридската българска църква е оставала много далечъ. Иерарситѣ ѝ били на послѣдъкъ огрижени за своето сѫществуванье и не могли да крепятъ българщината по далечнитѣ краища на архиепископията.

 

За отбѣлѣзванье е, че сама църквата безъ помощьта на гръцки жители не е могла да прави голѣми успѣхи въ погръчаньето на българитѣ. Липсата отъ гръцки прѣселенци въ Битоля, Воденъ, Дойранъ, Струмица и други нѣкои южни мѣста е запазила българското население отъ погръчанье при най-усилена дѣятелность отъ страна на гръцката църква и гръцкитѣ училища прѣзъ XIX. в. Западномакедонскиятъ български клонъ е билъ по-устойчивъ срѣщу гръцизъма. Въ Охридъ около гръцкитѣ владици се навъртали гръцки семейства, но тѣ не могли да хванатъ коренъ въ тия мѣста, нито могли съ помощьта на училищата си да дадатъ по-широко разпространение на гръцкия езикъ.

 

Процесътъ на погръчаньето въ Македония особно се е усилилъ въ края на XVIII. в., слѣдъ паданьето на Охридската Архиепископия. Въ началото на XIX. в. южномакедонското население е взимало живо участие въ завѣрата и се е въодушевявало отъ гръцки идеи. Въ страната имало добри елински училища, които сѫ разнасяли и езика и славата елинска между българитѣ. Силенъ ударъ получилъ гръцизъмътъ въ Македония прѣзъ врѣме на гръцкото възстание, около 1821—22 год. Тогава много пострадали южногръцкитѣ градове Сѣръ, Солунъ, Беръ. Училищата пропаднали, голѣма часть отъ интелигенцията погинала, друга часть намѣрила спасение въ бѣгство къмъ Гръция. Лобутъ Паша оплѣнилъ не само богатия погръченъ Нѣгушъ, но и Халкидическия Полуостровъ и гръцкитѣ манастири въ

 

71

 

Света Гора, които дѣятелно помагали на гръцизъма. Освобождаваньето на Гръция е нанесло сѫщо така осѣтна загуба на елинизъма въ южна Македония, понеже дълги години свободна Гръция притегляла гръцката и погръчената македонска интелигенция и понеже турскитѣ власти прѣзъ това врѣме не гледали благоприятно на гръцкото духовенство и на гръцкитѣ училища. Отъ това врѣме се почнало и българското възражданье, което прѣзъ втората половина на XIX. в. силно попрѣчило на гръцизъма. При всичко това и до сега тоя гръцизъмъ въ нѣкои краища на Македония прави малки завладѣвания.

 


 

Гръцкото население въ Македония сега образува двѣ отдѣлни групи: едната край Бѣло Море въ югоизточна Македония, а другата около долината на Бистрица въ югозападна Македония. Между еднитѣ и другитѣ се вмъкнала българска прѣграда, която достигнала Солунския Заливъ.

 

Гръцкото население въ югоизточния край на Македония не образува компактна маса, но е раздѣлено на нѣколко купчинки, прѣкѫснати ту отъ турски села, ту отъ български. Въ най-източния край на Македония, въ приморската равнина Сарѫ Шабанъ има запазено всрѣдъ гѫжстата турска маса само едно гръцко село, Кая Бунаръ, което било много голѣмо и прѣзъ послѣднитѣ 50 години дало много прѣселенци на Кавала. Пó насамъ гръцко население има въ Кавала, градецъ, който е морско пристанище на една часть отъ източна Македония. Още въ старо врѣме тукъ е билъ гръцки градъ Неаполисъ, извѣстенъ въ срѣднитѣ вѣкове добрѣ подъ името Христополисъ. Сега въ Кавала половина отъ населението е гръцко, а другата половина турско. Въ тоя приморски градъ постоянно прихождали българи отъ Неврокопско и Разложко и се огръчали. Едва въ най-ново врѣме десетина кѫщи такива прѣселенци почнали да упорствуватъ на гръцизъма и се завзели да си отворятъ училище, но гръцката община имъ прѣчи енергично. Малко пó на западъ край морския брѣгъ е запазено едно гръцко селце Левтера, или Елевтерополъ, мѣсто, познато още въ срѣднитѣ вѣкове като малъкъ приморски градецъ. [1]

 

Въ Драмско Поле има една отдѣлна купчинка, която се състои отъ гръцкото население на Драма и на три голѣми села около него: Чаталджа, Доксатъ и Едренеджикъ. Гръцкото насе-

 

 

1. Tomaschek, Zur Kunde der Hämus-Halbinsel II. 76-77.

 

72

 

ление въ Драма е заварено отъ турцитѣ, но въ него има много силна българска и влашка примѣсь. [1] До днешенъ день прѣселенци българи отъ драмскитѣ и неврокопски села се погръчватъ, понеже въ града нѣма български църковно-училищенъ центъръ да запазва около себе българскитѣ пришелци. И въ тритѣ споменати села гръцкото население живѣе смѣсено съ турци.

 

Около Кушиница Планина, на стара гръцка почва има цѣлъ редъ гръцки селища. Нѣкога тукъ е имало богати гръцки колонии около богатитѣ рудници на Пангея. Българскитѣ славѣни завзели тия мѣста и за скоро врѣме ги ославѣнили, за което ни свидѣтелствуватъ тѣхнитѣ имена. По-късно българитѣ сѫ изпѫдени отъ тукъ и на ново сѫ докарани гръци, но и първитѣ не били съвършено изчезнали. Турцитѣ заварили смѣсено население, за което ни свидѣтелствуватъ сегашнитѣ помашки села тамъ. Въ ново врѣме българи идатъ отъ сѣверъ и пакъ завзиматъ гръцка земя. Като чифлигари тѣ сѫ раздѣлили драмскитѣ гръци отъ ония около Кушиница. Около западния брѣгъ на Берекетли Гьолъ има тѣсна ивица гръцки села съ центъръ паланката Правища. Както въ Правища, така и въ нѣкои села има нови български заселенци. Въ Правища българската махала брои около 80 кѫщи. Тия прѣселенци полека-лека се огръчатъ. Друга купчина гръцки села има въ долината на малката рѣчица Лѫджа, въ южнитѣ поли на Кушиница съ централно село Дрезна.

 

Въ сѣвернитѣ подножия на Кушиница въ областьта Зъхна има много по-голѣма гръцка купчина, която достига до р. Драматица. Тукъ гръци живѣятъ въ 22 села, отъ които нѣкои сѫ много голѣми и приличатъ на паланки, напр. Радолиово, Кюпъ Кьой, Правища, Видолища, Локвица. Конярското население било силно притиснало тая купчина, но сега е отбито окончателно по височинитѣ.

 

Малко по на сѣверъ гръци има въ Сѣръ и въ 9 села на изтокъ отъ града. Гръцката община въ Сѣръ е запазена още отъ срѣднитѣ вѣкове, за което имаме много свидѣтелства. Прѣзъ врѣме на турското владичество тая община се е спазила добрѣ. Рускиятъ безименъ пѫтникъ пише, че въ негово врѣме (XVI в.) населението на Сѣръ било турско, но имало и много гръци. [2] Въ ново врѣме сѣрската гръцка община погълнала много власи и българи. Дори и днесь, когато въ Сѣръ има българско срѣдно училище, погръ-

 

 

1. В. Кѫнчовъ, Градъ Драма и неговата околность. Библиотека, XII. 2.

2. Сырку, Описанiе Турецкой Имперiи, 35.

 

73

 

чаньето не се ограничава. Голѣма часть отъ новитѣ български махали сѫ двуезични и силно клонятъ къмъ гръцката община. [1]

 

Гръцки села около Сѣръ сѫ Тополенъ, Зили, Тумба, Сармусакли, Довища, Патрикъ, Субашъ Кьой, Везникъ и Соколъ. Въ двѣтѣ послѣдни има и малко турци коняри. Населението на тия села се нарича дарнаци. Това сѫ останки отъ стара гръцка колония безъ българска примѣсь. Дарнацитѣ, ако и да сѫ обиколени съ български села, незнаятъ дума българска и сношенията между тѣхъ и околнитѣ села сѫ много ограничени. Смѣсени бракове не ставатъ. Дарнацитѣ сѫ прилежни земледѣлци, работятъ памукъ и иматъ добри лозя. Като се основава върху нѣкои мѣстни прѣдания Верковичъ вѣрва, че дарнацитѣ сѫ прѣселени отъ Тива. [2] Споредъ тълкуванието на гръцки филолози името дарнаци произлиза отъ думата δάρε, която тия селяни употрѣбятъ вмѣсто τώρα (сега). [3]

 

По западния брѣгъ на езеро Тахино сѫ наредени гръцки села въ тънка ивица. Между тѣхъ по-важно мѣсто е паланката Нигрита, административенъ центъръ на малка нахия отъ Сѣрската Каза. Цѣлото население на Нигрита е гръцко. Обаче и тукъ има доста нови български и влашки прѣселенци, които се погръчили. Българскиятъ езикъ е запазенъ въ малко кѫщи и то между по-старото поколение. Около Нигрита гръци живѣятъ въ 19 села, отъ които 11 чисто гръцки сѫ наредени близу до езерото, 6 смѣсени съ турци, стоятъ по високо въ политѣ на Бешикъ Дагъ, а двѣ, които се намиратъ на сѣверъ отъ паланката, иматъ и българи.

 

На сѣверъ отъ Сѣръ гръцизъмътъ се е опиталъ да си пробие пѫть въ градъ Демиръ Хисаръ или Валовища. Тукъ има 5—6 новозаселени гръцки семейства отъ Сѣръ, които заедно съ мѣстния епископъ и съ помощьта на гръцкитѣ училища се успѣли да вкаратъ гръцкия езикъ въ мѣстното по-богатичко българско общество. Сега има около 30 кѫщи въ града съ двоезично население, което вече дома си служи съ гръцкия езикъ. Отваряньето на българско училище въ днешното дѣсетолѣтие спрѣ погръчаньето въ крайнитѣ български махали. Въ съсѣдната паланка Байракли Джумая има гръчещи се власи и българи, но нѣма погръчени семейства.

 

Най-сѣверна гръцка колония въ тоя край е мелнишката. Въ градецъ Мелникъ още въ XIII. в. се заселили гръци отъ Пловдивъ. [4]

 

 

1. *** Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. Х. 481—483, 506.

2. Верковичъ, Топограф.-этнограф. очеркъ Македонiи, 11—12.

3. Иречекъ, Кн. България, II. 90.

4. Иречекъ. История, 344.

 

74

 

Прѣзъ врѣме на турското владичество тукъ се повдигнала богата гръцка община съ прочуто училище, дѣто се учили и много българи. Тая община се крѣпила съ български прѣселенци отъ околностьта. Едва въ най-ново врѣме се запазило малко българско общество неогръчено [1]. Въ послѣднитѣ години съ икономическия назадъкъ на градеца пропада и се разпилява и гръцката община въ него.

 

Много по-силно и по-компактно е гръцкото население въ Халкидика. Отъ единия до другия край на тоя македонски полуостровъ се слуша сега гръцка рѣчь. Центъръ тукъ е околийскиятъ градецъ Полигеро, населенъ само съ гръци. Въ центра на полуострова се намиратъ малкитѣ паланки Василикия, Галища и Леригово, сѫщо населени съ чисти гръци. Коняритѣ образуватъ острови всрѣдъ гръцко население и както по другитѣ мѣста, постоянно се стѣсняватъ. Само въ източния крачулъ на Халкидика, въ Св. Гора, населението е смѣсено. Тукъ наистина гръцкитѣ манастири сѫ по число повече отъ всички други, но гръцкото монашеско население съставя не повече отъ половина на цѣлото светогорско отшелничество. Полуостровътъ Лонгосъ е повечето имотъ на светогорски манастири, затуй има само двѣ гръцки села, а осталата часть е раздѣлена между метоси. Полуостровътъ Касандра е по-населенъ. Откъмъ сѣверния му край се начеватъ пакъ метоси, които залавятъ плодородната приморска равнина Каламария и доближаватъ до българското островче въ долината на р. Василикия.

 

Населението на Халкидическия Полуостровъ е прѣтърпѣло такива промѣни отъ дохожданьето на славѣнитѣ, каквито и земитѣ около Кушиница. Славѣнитѣ заварили тукъ гръцко население, което не могли окончателно да удавятъ. Споредъ изслѣдванията на Фалмерайера западнитѣ краища на полуострова останали гръцки прѣзъ срѣднитѣ вѣкове. Къмъ това ни насочва и гръцката топография на мѣстото. Източната половина била пославѣнена. [2] Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове тия мѣста оставали всѣкога подъ гръцкото духовно влияние и се погърчали. Турската власть заварила още значително българско население и погръчаньето се продължавало до началото на XIX. в. Пѫтувачътъ Белонъ посѣтилъ прѣзъ 1549 год. рудокопната мѣстность Маденохория въ източната планинска часть на полуострова и заварилъ българско население тамъ. [3] Споредъ достовѣрни свѣдѣния, събрани отъ хилендарски монаси, до половината

 

 

1. *** Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брегалница. Сб. М. XI. 213.

2. Fallmerayer, Fragmente II. 163; Дриновъ, Заселенiе, 166—167.

3. Fallmerayer, Fragmente II. 165.

 

75

 

на XIX. в. въ селата Изворъ и Ново Село се слушалъ още български говоръ. И сега дори се срѣщали отдѣлни старци, които помнили българския езикъ. Верковичъ затуй прѣдставя тия села като български. [1] Интелигентниятъ старецъ Диамандиевъ е пѫтувалъ отъ Солунъ за Света Гора прѣди 40 години и слушалъ да се пѣятъ по селата български жътварски пѣсни, обаче безъ да разбира населението смисъла имъ.

 

Гръцкото население въ Халкидика допира на сѣверъ до езерата Бешикъ и Ая Василъ и отъ тамъ се е промъкнало между българско население въ Лѫгадинско Поле, дѣто е направило добри успѣхи. Селата Балджа, Дреми Главъ и Гивезна (Гвоздово) сѫ български, окончателно погръчени. Въ Балджа има още старци, които знаятъ български, но новото поколение незнае. И тукъ както и въ Халкидика се пѣятъ още български пѣсни. Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село Лѫгиново или Лайна. Въ тѣхъ мѫжкото население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрѣзъ смѣсени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление. Селото Станево или Ситана е полупогръчено. [2] Пó на западъ въ с. Киречъ Кьой се е почнало въ най-ново врѣме погръчанье на населението, [3] но силниятъ български успѣхъ въ Солунъ и ходеньето на киречкьойци въ България на печалъ спиратъ дѣйствията на гръцизъма.

 

При внимателно наблюдаванье се забѣлѣзва, какъ и въ Лѫгадинско Поле погръчаньето на българитѣ е вървѣло успѣшно тамъ, дѣто е имало каква-годѣ гръцка колония въ селата или наблизу до тѣхъ. Въ Балджа и въ Гювезна е имало прѣселени по нѣколко гръцки кѫщи още прѣзъ XVIII. в., които помогнали за погръчаньето имъ. Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смѣсени бракове съ гръцкитѣ съсѣдни села около Бешикъ. Забѣлѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влѣзе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на дѣцата и кѫщата става двоезична. Дѣцата, отраснали, чрѣзъ женитби разнасятъ гръцкия езикъ по другитѣ кѫщи. Въ с. Айватово има отдавна добри гръцки училища, но понеже селянитѣ не правятъ женитби съ околнитѣ огръчени села, и селото е запазено.

 

 

1. Верковичъ, Топ.-этногр. очеркъ Македонiи, 115.

2. Лѫгадинското поле. Книжици за прочетъ, IV. 260—265.

3. Все тамъ, II. 89.

 

76

 

Крайна западна точка на гръцизъма отъ бѣломорската група е градъ Солунъ. Тукъ има силна гръцка община, която държи трето мѣсто слѣдъ евреитѣ и турцитѣ. Солунъ е запазилъ гръцко население още отъ основанието си. Турцитѣ при покоряваньето съсипали много отъ гръцкитѣ жители на града, но пакъ сѫ останали доста за да закрѣпятъ гръцизъма въ това старо мѣсто. Прѣзъ XIX. вѣкъ съ икономическото повдиганье на града се е получавалъ голѣмъ български приливъ отъ околностьта, който е погръчанъ. Едва въ най-ново врѣме около българскитѣ гимназии се образува здрава българска община, която спрѣ по-нататъшното елинизиранье. Гръцизъмътъ е асимилиралъ тукъ, както и въ Сѣръ, и една силна влашка колония, [1] въ която старото поколение още е двуезично, а новото е чисто гръцко. На сѣверъ и на западъ отъ Солунъ гръцизъмъ не е могълъ да направи успѣхи между малкитѣ български чифлици, недостѫпни за гръцки колонии, нито за смѣсени женитби, нито пакъ пригодни за пропаганда чрѣзъ училищата.

 

Между българскитѣ чифлици въ долината на р. Вардаръ се намира гръцко село Кулакия, което се състои отъ българско погръчено болшинство и една малка стара гръцка колония, вѣроятно заварена отъ турцитѣ. Гръцизъмътъ се е закрѣпилъ тукъ благодарение на старо епископство, което още сѫществува.

 

Втората гръцка група се наченва отъ самото устие на р. Бистрица. Тукъ между единъ отъ рѫкавитѣ на Вардаръ и Бистрица сѫ разположени гръцки села Клиди и Гида съ нѣколко малки чифлика около тѣхъ. Въ Клиди е запазено старо гръцко население, което послужило за ядка на тая гръцка купчинка. Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.

 

По-нататъкъ се наченва чисто гръцка мѣстность, която се именува Урумлъкъ. Така наричатъ често и купчината около Клиди. Селата сѫ разположени въ политѣ на планина Шапка (клонъ отъ Олимпъ), захващатъ долината на Бистрица и минаватъ малко по лѣвия ѝ брѣгъ, дѣто е разположенъ градъ Верея, наричанъ отъ българитѣ Беръ, а отъ турцитѣ Кара Фери. Този градъ е запазенъ отъ старо врѣме гръцкия си видъ, пази го и до сега. Гръцката община въ ново врѣме е прѣтопила много придошли български селяни и власи. И сега процесътъ на погръчаньето продължава. [2]

 

 

1. Weigand, Die Aromunen. I. 222.

2. В. Кѫнчовъ, Една расходка по Солунско. Книжици за прочитъ, III. 27.

 

77

 

Урумлъкътъ сѫщо тъй е ималъ отдавна смѣсено население отъ българи и гръци. Покрай многото български имена на селата: Мечъ, Пожари, Свинче, Вълчица, Садина и пр. срѣщаме и доста гръцки: Аркудохоръ, Макросъ, Ставросъ, Лутросъ, Скиличъ и пр. Чисто-българскитѣ мѣстности Вардария (около долното течение на р. Вардаръ и на притока ѝ Кара Азмакъ) и Сланица (между Пазарското езеро, Беръ и Нѣгушъ) сѫ запазени отъ погръчанье пакъ благодарение на чифлигарското население.

 

Отъ Верея гръцизъмътъ е прѣминалъ на сѣверъ въ градчето Нѣгушъ, наричано отъ гръцитѣ Няхуста, а отъ турцитѣ Аугустосъ. Това градче се е много развило икономически прѣзъ XVIII. в. Въ него се въздигнали добри гръцки училища и населението му било много погръчено. Въ бѣлѣжкитѣ на френския ученъ пѫтувачъ Пукевилъ отъ началото на XIX. в. Нѣгушъ е отбѣлѣженъ като градъ, населенъ съ гръци и българи. [1] Разоренъ прѣзъ 1821 год. отъ Лобутъ Паша, той къмъ 1850 год. на ново се привдигналъ пакъ съ гръцко-български колоритъ, какъвто има и до сега. Въ градеца има и влашка колония почти погръчена вече. Процесътъ на елинизацията продължава още. [2]

 

По-нататъкъ гръцко население слѣдва по десния брѣгъ на р. Бистрица, дѣто се намира паланката Велвендо, достига до градеца Сервия или Селфидже, който лежи на границата между Македония и Тесалия, и се слива съ голѣмата гръцка купчина въ Копачаръ и Населица. Въ тая мѣстность, отдѣлена отъ Костурската Котловина съ планинитѣ Смолика и Саракина, отъ Албания съ високия Пиндъ и отъ Тесалия съ Селфидженскитѣ височини, наричани съ старото си име Камбуница Планина, има 4 градовце и множество села. Гръцкото население навредъ наддѣлява. Въ градеца Кожани на източната страна гръцко население се срѣща съ конярски турци отъ Сарѫ-Гьолската група, на сѣверъ гръцитѣ се срѣщатъ съ българи въ Костурско, на западъ съ власи въ Пиндъ и на югъ се сливатъ съ тесалийскитѣ гръци.

 

Има български книжовници, които непоставятъ тая мѣстность въ границитѣ на Македония, но я броятъ като часть отъ Тесалия. Това не е право. Цѣлото корито на Бистрица пада географически къмъ Македония, а коритото на р. Саламврия съ притока Сарандапоросъ пада къмъ Тесалия.

 

 

1. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce, Deuxième édition, Paris, 1826. III. 94.

2. В. Кѫнчовъ, Една расходка по Солунско. Книжици III. 24.

 

78

 

Гръцизъмътъ е прѣминалъ отъ Тесалия къмъ тая страна доста късно. Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове тя е била чисто българска, за което ни свѣдочатъ имената на села, градове, рѣки и планини. Рано още пиндски власи почнали да слизатъ въ низината, дѣто се смѣсили съ българи. Още въ XII. в. градецътъ Шатища е билъ въздигнатъ отъ влашки прѣселенци. [1] Отъ тогава ще е останала и Сисанийската влашка колония. По-късно се почнало погръчаньето, вѣроятно чрѣзъ гръцки малки колонии, което продължавало дълго врѣме и овладѣло цѣлата область. [2] XVIII. в. е заварилъ голѣма часть отъ мѣстностьта погръчена. Потурченото население прѣзъ този вѣкъ говори сега гръцки. То е потурчено съ гръцкия езикъ, защото навсѣкждѣ изъ Македония потурняцитѣ въ селата добрѣ сѫ зачували езикътъ, при който ги е заварилъ ислямътъ. За нѣкогашно българско население въ тия мѣста ни напомня титлата на Гребенския владика, който прѣзъ XVI. в. се наричалъ „Архиепископъ на българската земя”. [3] Прѣзъ втората половина на XVIII. в. областьта е била разорена отъ Али Паша. [4] Тогава навѣрно се изгубили послѣднитѣ български и влашки останки. Нови гръцки прѣселенци отъ Янинско дошли въ градоветѣ и усилили елинизацията. Въ началото на XIX. в. Пукевилъ опрѣдѣля границата на гръцкото население на сѣверъ тъкмо тамъ, дѣто си е сега, на прѣдѣла на Костурската Котловина. [5] Той споменува зачувано българско население въ паланчицата Вѣнча или Вѣнче, лѣжаща южно отъ Кожани. [6] Въ нѣмския прѣводъ отъ първото френско издание на пукевиловия пѫтописъ се споменуватъ още 9 български селища между десния брѣгъ на Бистрица и Олимпъ. [7] Архимандритъ Антонинъ, като говори за Св. новомѫченикъ Георги Янински, обѣсенъ прѣзъ 1837 г. въ Янина, казва, че билъ българинъ, роденъ въ с. Турхли, Гревенска епархия. [8] Селото Турхли ще е вѣроятно сегашното Чурхли или Джурухли, находище се между Гребена и Ляпчища. Да ли има сега нѣкакви запазени дири отъ тия българи ние не знаемъ. Споредъ статистическитѣ данни на Верковича въ Гребенско и въ Населица има цѣлъ редъ български села, [9] но тия данни не сѫ вѣрни. Само въ малката околия Боргатско, разположена въ

 

 

1. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce, III. 78-80.

2. Weigand, Die Aromunen, I. 130—181.

3. Архимандритъ Антонинъ, Изъ Румелiи, II. С. Петербургъ, 1886. стр. 178.

4. F. Pouqueville, Voyage de la Grèce, II. 496.

5. Все тамъ, II, 517.

6. Все тамъ, III, 85.

7. F. Pouqueville, Reise durch Griecheland, II. Meiningen, 1825. стр. В40.

8. Арх. Антовинъ, Изъ Румелiи, II, 262.

9. Верковичъ, Топ.-этнограф. очеркъ Македонiи, 328.

 

79

 

южнитѣ поли на Саракина Планина, погръчваньето продължава още и сега. Тамъ има села, дѣто старото поколение е още двуезично, а младото неразбира вече български, съ малки изключения. Гръцкиятъ езикъ по тия мѣста е смѣсенъ съ много български думи, което дава поводъ на околното население да се подсмива на тамошнитѣ жители. Въ с. Боргатско напр. казватъ: „на паме на сборясаме” — да идемъ да сборуваме.

 

Пó на сѣверъ отъ тая група има гръцко население въ Костуръ и въ селата Маврово и Слимнища. Прѣзъ срѣднитѣ вѣкове Костуръ билъ побългаренъ, но въ крѣпостьта все сѫ остали запазени гръцки останки, които прѣзъ врѣме на турското владичество сѫ елинизирали всичкото християнско население на града. Прѣзъ XIX. в. Костуръ се е подигналъ съ кожарската си индустрия и прѣзъ това врѣме се селили въ града много българи отъ околностьта, които постоянно се погръчвали. Едва въ послѣдното десетолѣтие тамъ се закрѣпи малка българска община. Отъ града чрѣзъ женидби гръцизъмътъ е миналъ по-напрѣдъ въ Маврово и по-късно въ Слимница, дѣто и сега прави малки успѣхи. Вь най-ново врѣме се появиха нѣколко двуезични семейства и въ с. Горенци. [1] Отъ 1890 г. насамъ силно българско черковно-училшцно движение спрѣ елинизацията на Костурската околность. На това помогна много и икономическиятъ упадъкъ на гръцкото общество и на гръцката митрополия въ града. До скоро врѣме костурскитѣ митрополити сѫ носили титла: „екзархъ на цѣла стара България”, или „първопрѣстолни на цѣла България”, [2] но по духъ отдавна сѫ били гръци и богослужението въ костурскитѣ църкви е било гръцко.

 

Още пó на сѣверъ гръцизъмътъ се е опитвалъ да си пробие пѫтъ въ Леринъ, Битоля и Охридъ Въ Леринъ има гръцки митрополитъ и гръцки училища, но гръцкиятъ езикъ не е могълъ да си пробие пѫть въ населението. Въ Битоля е сѫщото. Най-голѣми грижи сѫ положени прѣзъ втората половина на XIX. в. за погръчанье на многобройното влашко население въ тоя градъ. За това има добри гръцки училища и влиятеленъ патриаршески митрополитъ. Но успѣхитѣ за елинизираньето сѫ много слаби. [3] Българското силно национално движение отъ 1860 г. насамъ и влашкото отъ послѣдното десетолѣтие попрѣчиха на гръцизма въ града, а въ селата той не е могълъ никакъ да се захване.

 

 

1. Н. Темчевъ, Костурско. Библиотека, XVIII—XX. 12.

2. Арх. Антонинъ, Изъ Румелiи, II. 142.

3. Weigand, Die Aromunen, 1.45, *** Битолско, Прѣспа и Охридско. Сб. М. IV. 4—11

 

80

 

Прѣзъ дългото владичество на гръцки йерарси въ Охридъ появяли се отдѣлни лица като добри елинисти, но гръцкиятъ езикъ не е могълъ да си пробие пѫть въ семействата. Прѣзъ втората половина на XIX. в. българското събужданье унищожи всѣка слѣда отъ гръцизъма и сега има само спомени отъ него.

 


 

Отъ изложеното до тукъ се вижда, че гръцизъмътъ е могълъ да се прихване въ ново врѣме почти на ония мѣста около Бѣло Море, дѣто е билъ въ старо врѣме господствующъ и дѣто се е появилъ още въ срѣднитѣ вѣкове подиръ славѣнскитѣ нахлувания. Нови завладѣвания той е направилъ само въ Гребенско (Копачаръ) и Населица. Въ най-ново врѣме, отъ освободителната война насамъ, експанзивната сила на гръцизъма е много упаднала въ Македония и той не е вече въ положение да прави сериозенъ напрѣдъкъ въ българскитѣ мѣстности. Отъ една страна го спрѣ българската усилена църковно-училищна дѣятелность, отъ друга страна той бѣ ослабенъ, като загуби на много мѣста подкрѣпата на влашкото население. Много важна причина за упадъка на гръцизма е обѣдняванието на гръцката църква, която нѣма никакви сериозни източници за воденье културна борба. При това и гръцкитѣ общини въ Сѣръ, Солунъ и Костуръ, които бѣха главни опори на гръцкото движение, сега икономически сѫ паднали и немогатъ да влияятъ върху околното население. Най-сетнѣ послѣдната побѣда, нанесена отъ турцитѣ въ Гръция, бързо се отрази злѣ и върху гръцката дѣятелность въ Македония. Едноврѣмешниятъ прѣстижъ на Гръция сега е изгубенъ.

 

Въ бѫдеще гръцитѣ въ Македония ще иматъ само второстепенно значение и политически и културно. Когато политическото положение на страната би се подобрило и гръцката църква би изгубила привилигированото положение, което сега още завзима, гръцизмъгь ще ограничи своето значение само въ най-южнитѣ крайнини на Македония. [1]

 

Поради голѣмата примѣсь отъ славѣни и власи, която се е прибавила при старитѣ гръци, въ Македония малко се срѣщатъ чисти гръцки типове, каквито има по островитѣ. Въ Солунъ много лесно се отличаватъ прѣзморскитѣ пришелци по своята черна като катранъ коса, черни живи подвижни очи и орловъ носъ. Маке-

 

 

1. Profesor D-r Weigand, Die nationalen Bestrebungen der Balkanvölker, Leipzig, 1886. стр. 17.

 

81

 

донското гръцко население си прилича доста много съ българското и съ влашкото по вънкашния видъ; затуй по чъртитѣ на лицето неможе се прави разлика между разнитѣ народи, но само по домашния езикъ. Срѣщу това пъкъ гръцизъмътъ се е отразилъ върху душевнитѣ качества на населението. Заедно съ езика той е далъ и нѣкои отличителни черти на характера на масата, която е асимилиралъ. Македонскиятъ гръкъ обича много да говори, да се хвали; той е по-хитъръ отъ българина, по-суетливъ и по-лукавъ отъ куцовлаха; има голѣмо стремление къмъ развитие, търговия, къмъ такова образование, което може да му олекчи живота; прѣдпочита всѣкога по-леката работа. Градскитѣ гръци се стремятъ колкото се може повече да отбѣгватъ отъ грижитѣ на семейния животъ; затуй само между гръцкото общество въ Солунъ. Сѣръ, Беръ и Костуръ има неженени мѫже и много застарѣли моми. Както мѫжътъ, така и жената обичатъ да личатъ и да обръщатъ внимание върху си на улицата, въ кафенето, въ църква и други обществени мѣста съ своитѣ маниери, облѣкло, вървежъ. Само въ ония градове, дѣто има гръцко или погръчено общество, има развитъ кафеджийски животъ между християнитѣ. Всѣка недѣля и празникъ цѣлото гръцко общество ще излѣзе по кафенетата съ женитѣ и дѣцата си. Младитѣ отиватъ да се покажатъ съ най-новитѣ си модни дрѣхи. Особно суетливи сѫ женитѣ. Разкошътъ и избѣгванье на тежката работа сѫ нѣща, които сѫ докарали гръцкото общество до твърдѣ лошо икономическо положение въ градоветѣ. Крѣпятъ се само нѣкои по-новопогръчени влашки кѫщи въ Солунъ и български въ Сѣръ.

 

Селското гръцко население е взѣло заедно съ кръвьта и часть отъ трудолюбието и пестовностьта на българина, затуй гръцкитѣ села около Тахино, въ Урумлъка, Копачаръ и Населица сѫ доста добри земледѣлци.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]