Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
4. Турци християни
Въ мѣстностьта Зъхна въ политѣ на Бозъ Дагъ се намира малка купчина турско население, което изповѣдва християнството. [1] Центъръ на това население е паланката Зеляхово, която сега е и административно срѣдище на цѣлата Зъхна. Мнозинството отъ населението на Зеляхово е турско-християнско. Има малко турци мухамедани и новозаселени българи. Въ близката околность на Зеляхово турци християни има въ с. Долна Нуска, смѣсени съ българи, въ селата Порна, Орѣхово, Зъхна и Толосъ, смѣсени съ турци мухамедани, и въ селата Старо Сѣръ и Горна Нуска чисти. Малко пó на сѣверъ въ ребрата на Бозъ Дагъ турци християни населяватъ цѣлото село Росилово и малка часть отъ съсѣдното нему с. Ери Дере.
Всички тия жители, наброяватъ около 4000 души, намиратъ се подъ духовното вѣдомство на гръцката църква, иматъ гръцки училища и се наричатъ обикновенно гръци, но гръцкия езикъ всѫдѣ имъ е чуждъ. За забѣлѣзванье е, че росиловци пѣятъ български народни пѣсни безъ да ги разбиратъ. Споредъ достовѣрни свѣдѣния ближното село Кърлуково, което сега се брои като чисто българско, е обългарено турско село и турскиятъ езикъ още не е окончателно изпѫденъ изъ него. Старитѣ сѫ двоезични, а младитѣ говорятъ прѣимуществено български.
За вѣрванье е, че зъхненската турско-христианска купчина е остатъкъ отъ ония стари турци, които византийскитѣ императори нѣкога сѫ прѣселвали отъ Азия. Знае се, че въ Македония е имало голѣма турска колония, поселена нейдѣ между Солунъ и Воденъ, която била покръстена и имала свой епископъ, подчиненъ на Охридската Църква. Вѣрва се, че отъ името на тия турци, наречени вардариоти, и голѣмата македонска рѣка си е получила названието. Тия македонски турци-християни сѫ се очували и слѣдъ турското
1. Верковичъ, Топ.-Этнограф. очеркъ Македонiи, 99, 240—241; *** Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница. Сб.М. Х. 516.
69
завладяванье на страната, понеже се споменуватъ въ XVI. в. като подчинени на Поленинския (Дойрянския) епископъ. [1] Днесь отъ тѣхъ нѣма зачувани останки. Тѣ сѫ побългарени. Въ XI. в. се споменува турско-християнска колония около долното течение на Арда, отъ които, споредъ Иречека, сѫ останали днешнитѣ сургучи, въ Одринско.
1. Иречекъ, История, 289.