Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

 

I. Етнография
B. Н
ароди въ Македония

 

3. Турци

 

 

Много скоро слѣдъ завзиманьето на Гелиболъ (1352 г.) турски прѣселенци се появили въ Македовия. Още прѣзъ 1362 год. турскиятъ военачалникъ Евреносъ завзелъ много мѣста въ южна Македония, [1] крѣпостьта Вардаръ била разрушена и вмѣсто нея на пѫтя отъ Солунъ за Воденъ основанъ чисто турски градъ Енидже

 

 

1. Hammer, G. d. Os. R. I. 155.

 

54

 

Вардаръ, дѣто по-сетнѣ живѣли и били погребени много членове отъ фамилията на Евреноса въ особени гробници, които стоятъ и досега. Съ ширеньето на турската власть се увеличавали прѣселянията на турци изъ Мала Азия, които се селили или въ старитѣ градове, или образували военни становища на стратегическитѣ пѫтища. Много отъ тия становища по-късно станали важни турски градове.

 

Когато турцитѣ окончателно засвоили Солунъ прѣзъ 1430 год., на часа довели многобройно турско население отъ Енидже Вардаръ [1] и го поселили въ най-добритѣ християнски кѫщи, разположени по височинитѣ на града, а повечето отъ християнитѣ били или продадени въ робство, или избити. Сѫщото станало и съ Скопие; токо що го завладѣли турцитѣ, населили го съ азиатски колонисти и го обърнали въ чисто турски градъ. [2] По такъвъ начинъ били заселени съ турци още при самото покоряванье старитѣ градове Воденъ, Верея, Битоля, Костуръ, Охридъ, Тетово, Кратово, Кочани, Щипъ, Струмица, Петричъ, Мелникъ, Сѣръ, Драма, Кавала и др. На мѣсто разрушения Прилѣпъ турцитѣ основали близу до него край проходитѣ за Бабуна Планина военна станция, която по-сетнѣ се обръща на градъ и взема името на стария Прилѣпъ. Близу до разрушения български Велесъ турцитѣ основали военно становище въ тѣснинитѣ на Вардаръ, дѣто е естествениятъ прѣходъ отъ Битолско за Овче Поле, и го нарекли Кьопрюлю (мостъ.) [3] Недалекъ отъ разрушения Никополъ на десния брѣгъ на Струма се въздигналъ по сѫщия начинъ турски градъ Неврокопъ, [4] който пазилъ прохода Момина Клисура за Разлогъ и родопскитѣ проходи за Тракия. Вече вь първитѣ врѣмена слѣдъ покоряваньето на Македония се появилъ чистиятъ турски градъ Иокари Джумая, като пазачъ на прохода между Рила и Осоговъ. По-късно турцитѣ основали Куманово близу до разрушеното Жеглигово за да пази прѣхода отъ долината на Вардаръ къмъ долината на Морава. Отъ тия първи врѣмена сѫ още много важни стратегически поселища край кръстопѫтищата и клисуритѣ, за които ще споменемъ по-нататъкъ. Турското население се усилило въ градоветѣ и съ потурчвания на богатитѣ християни, които всрѣдъ турското мнозинство бързо изучвали турския езикъ.

 

 

1. Hammer, G. d. Os. R. I. 334-835.

2. Все тамъ, I. 183.

3. К. Градъ Велесъ. II. С. XXXIX. 346.

4. *** Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница. Сб. М. XII. 212-213.

 

55

 

Скоро слѣдъ покоряваньето на Македония въ нея се появили многобройни турски пастири, наречени коняри или юруци. [1] Тѣ сѫ прѣселвани отъ малоазийската область Саруханъ (стара Лидия) въ южнитѣ части на Балканския Полуостровъ, дѣто намѣрили широки пусти земи съ прѣкрасни пасища. Вече въ 1390 год. е основана голѣмата Сарѫ-Гьолска конярска група. [2] Юруцитѣ рано завзели крайморскитѣ низини и бърда отъ устието на Марица дори до Солунъ. Лѣтѣ карали стадата си по Родопитѣ и Пиринъ планина, а зимѣ се връщали край Бѣло Море, дѣто по-късно окончателно се настанали. Голѣми прѣселявания на коняритѣ се продължавали до срѣдата на XVIII. вѣкъ, а подиръ това дохождали малки групи дори прѣзъ сегашния вѣкъ. [3] Тѣ завзели планинскитѣ височини на южна Македония и по-късно планинитѣ въ централна Македония. Родопитѣ се избавили отъ тѣхъ благодарение на потурчаньето на мѣстното българско население, а Сѣрско и Солунско Поле се избавили благодарение на спахилъка. Многобройнитѣ турски имена, които се зачували на планински върхове и поляни изъ Родопитѣ, Пиринъ и Рила, сѫ оставени отъ тия турски пастири, които навсѫдѣ въ южна и западна Македония завзели мѣстото на власитѣ.

 

Прѣзъ XVII. и XVIII. в. турското население било много силно въ Македония. Пѫтни бѣлѣжки отъ това врѣме свидѣтелствуватъ за многобройни турски жители въ страната, особно по градоветѣ. Безименниятъ руски пѫтникъ, за когото споменахме вече на друго мѣсто, описва прѣзъ XVII. в. градоветѣ Щипъ, Кратово, Костуръ, Битоля, Крива Паланка като чисто турски градове. Отъ домашни спомени ние знаемъ, че до половината на XIX. в. въ всичкитѣ македонски градове сѫ прѣобладавали турци.

 

Колкото и многобройни да сѫ били турскитѣ прѣселения, тѣ не сѫ могли да удавятъ мѣстния християнски елементъ и на първо врѣме дори, а прѣзъ послѣднитѣ двѣ столѣтия турското население почнало да намалява въ сравнение съ околното християнско население. Това намаляванье особно ясно е забѣлѣзано прѣзъ XIX. столѣтие, когато турцитѣ съвършено изчезнаха отъ нѣкои мѣста. Причинитѣ на намаляваньето на турцитѣ сѫ главно три: слабо разплодяванье, голѣма смъртность въ врѣме на епидемии и войнитѣ.

 

 

1. Името „коняри” е произлѣзло отъ гр. Коня, главно мѣсто на старото имъ отечество, а името „юруци” отъ турската дума юрумекъ, което значи скитанье. (Иречекъ, Кн. България, I. 164).

2. Ami Boué, Die Europäische Türkei, I. 351.

3. Иречекъ, Пѫтни бѣлѣжки, П.С. Х. 33.

 

56

 

Нѣма възможность да се прослѣдятъ въ Турско ражданията, та да може научно да се покаже, че тѣ сѫ малко у турското население. Обаче въ статистикитѣ на Княжество България имаме добъръ бѣлѣгъ за това. Отъ изслѣдванията, направени отъ г. Данаилова за 7 год. (1881 —1889) се вижда, че у християнското население (съ малко изключения българско) ражданията сѫ срѣдно на 1000 души и на година 41.7, а у мухамеданското население само 23.5, [1] ако се извади смъртностьта, прѣсмѣтната за сѫщитѣ години (за християнитѣ 20.3, за мухамеданитѣ 14.7), вижда се, че християнското население расте годишно на 1000-та съ 21.4 жители, а мухамеданското само съ 8.8. Ако смѣтката бѣше направена по народности, разликата щѣше да бѫде още по-голѣма, понеже циганитѣ и помацитѣ, като по-плодовити, значително сѫ повлияли за повдиганье на ражданията у мухамеданитѣ. Само за турцитѣ ражданьето щѣше да бѫде по-низко.

 

Турското население на Полуострова е гинало много въ врѣме на чумнитѣ епидемии. Особпо злѣ сѫ страдали конярскитѣ села въ равнинитѣ. Въ врѣме на появяванье на епидемии, християнското население е бѣгало по планинитѣ, а турското си е стояло дома и съ фанатическо хладнокръвие посрѣщало болестьта, която го съсипвала. Нѣмскиятъ ученъ Фалмерайеръ казва въ своитѣ пѫтни бѣлѣжки, че чумата прѣзъ XVIII. в. морила главно коняритѣ. Опустошенията били така ужасни, че изглеждало, многобройната конярска колония въ Тесалия да погине окончателно. Много села съвсѣмъ измрѣли. [2] Въ Македония е било сѫщото. По спомени, запазени у населението, подиръ нѣмскитѣ войни прѣзъ XVII. в. чума съсипала конярскитѣ села въ долината на р. Лакавица, по пѫтя отъ Радовищъ за Щипъ. [3] Въ града Сѣръ цѣла турска улица била запустѣла отъ чума и завзета отъ християни. [4] Чумни епидемии съсипали една силна конярска колония около гр. Демиръ Хисаръ. Особно злѣ пострадала тая колония отъ чумата, която върлувала прѣзъ 1837—38 год. Въ село Крушово напр. имало цѣла турска махала съ джамия и теке. Подиръ чумата останали 8 кѫщи и толкова сѫ до днешенъ день, а около запустѣлото теке има голѣми турски гробища. Прѣзъ това врѣме се довършили турцитѣ въ неврокопскитѣ села Тешово и Лѫки, отъ които има сега жалки останки.

 

 

1. Георги Т. Данаиловъ, Опитъ върху демографията на България. Български Прегледъ, год. II. кв. XI. стр. 21.

2. Fallmerayer, Fragmente, II. 232—233.

3. Материали по изучванието на Македония, 892.

4. Верковичъ, Топогр.-Этн. очеркъ Македонiи, 56.

 

57

 

Верковичъ споменува село Чочиларъ отъ голѣмата конярска сарѫ-гьолска група, което въ начало на сегашното столѣтие имало 200 кѫщи, а къмъ началото на втората му половина броило едвамъ 38 кѫщи съ 158 жители. Имало е 4 джамии, отъ които 3 запустѣли. [1] Много често въ Македония се срѣщатъ турски гробища и останки отъ джамии, а селата до тѣхъ запустѣли. Такива сѫ напр. пространнитѣ гробища до брѣга на Дойранското Езеро. [2] Въ Кумановско наблизу до стационното село Табановче стърчи полуразвалена джамия съ останки отъ гробища. Сега въ селото нѣма никакъвъ турчинъ, а въ минало врѣме то било населено само съ турци. [3] Край село Бучино (Горно-Джумайско) има турски гробища съ теке и дори до сега една отъ селскитѣ махали се казва „турска”, а въ селото отдавна е изчезналъ турскиятъ елементъ. [4] [Поправка на стр. 191 (§ 19. Горно-Джумайска Каза): На стр. 57 е отбѣлѣжено погрѣшно, че турцитѣ въ Бучино съвсѣмъ изчезнали. Тѣ сѫ били повече, намалѣли сѫ на 15 кѫщи и вече 20 години не се увеличаватъ нито съ една кѫща.]

 

Третя важна причина за намаление на турското население сѫ били постояннитѣ войни, които турската държава е водила съ всички околни народи прѣзъ цѣлото врѣме на сѫществуваньето си въ Европа. Тия войни сѫ поглъщали голѣма часть отъ цвѣта на турското население и откакъ намалѣли прѣселванията отъ Мала Азия, не е имало съ какво да се дотъкмява губата.

 

Много явенъ примѣръ за намаляванье на турцитѣ имаме въ гр. Солунъ, дѣто турскитѣ улици сѫ намалѣли съ повече отъ четвъртина. Цѣлата Митхадъ-Пашова Махала, която просича горната часть на града отъ източния до западния му край, е била чисто турска до прѣди 40 год., а сега почти третина отъ нея не е турска. Подобно явление се отбѣлѣзва въ много турски градове. Въ околностьта на Куманово срѣщаме нѣколко села съ турски и български имена, каквито сѫ Чаушъ КъойКлечевци, Али ФаклиСкачковци, Баракли Проевци, Асѫсъ ЛилиШупли Каменъ. Въ тѣхъ е имало прѣди врѣме турци, сега нѣма. Прилѣпскитѣ села Голѣмо Коняри и Малко Коняри прѣди врѣме сѫ били само турски, сега турското имъ население се замѣнява съ българско. Голѣмо Коняри до прѣди 30 год. е броило 20 турски кѫщи, сега има 7—8, и тѣ постоянно гинатъ. Такива бивши турски села съ турски имена, вече обългарени, се срѣщатъ на много още мѣста.

 

За намаляваньето на турското население въ Македония имаме и свидѣтелства отъ турскитѣ статистики, които при всичката си

 

 

1. Верковичъ, Топогр.-Этн. очеркъ Македонiи, 158.

2. *** Великденска расходка по Поленинско, Сб.М. IX., 670.

3. Материали, 556.

4. В. „Вѣсти”, год. IX. бр. 51.

 

58

 

непълнота могатъ въ тоя случай да ни послужатъ. Споредъ тия статистики Солунскиятъ Вилаетъ е ималъ прѣзъ 1885 г. 494,656 мухамедани (безъ Катеринската Каза), а прѣзъ 1895 г. официалнитѣ книжа показватъ 451,765 души мухамедани, както ще видятъ читателитѣ въ статистическия отдѣлъ на тая книга. Подобно намаляванье се констатира и въ Прилѣпската Каза.

 

Ослабянье на численостьта на турцитѣ на Балканския Полуостровъ е забѣлѣзана и отъ други наблюдатели, за това говори Ами Буе, [1] споменува единъ дански пѫтувачъ Ussing, който е миналъ прѣзъ Тесалия въ 1846 год., [2] най послѣ го отбѣлѣзва и Иречекъ въ своитѣ пѫтни бѣлѣжки, като ни сочи изчезваньето на турски жители още прѣди освободителната война въ Градецъ, Сопотъ и други мѣста. [3]

 

Загубитѣ на турското население въ Македония прѣзъ XIX. в. сѫ попълняни до нѣйдѣ сѫ прѣселници отъ изгубенитѣ европейски провинции на държавата, именно отъ Гръция, Сърбия и България. Слѣдъ послѣдната руско-турска война турската държава загуби области съ голѣмо турско население, което още продължава изселяньето си. Въ Македония идатъ изселници отъ Тесалия, отъ Нишкия и Софийския бивши санджакъ, а поnѣкога и отъ Дунавската Равнина. Тѣ се селятъ главно по градоветѣ. Има значителни моаджирски (прѣселнишки) махали въ Скопие, Велесъ, Прилѣпъ, Щипъ, Струмица, Беръ, Солунъ и Сѣръ. Селяни има твърдѣ малко въ Сѣрско и Драмско и то помаци отъ Ловешкия край. Моаджиритѣ сѫ бѣдни, живѣятъ злѣ и гинатъ отъ болести. Махалитѣ имъ личатъ по градоветѣ съ своята голѣма одърпаность и нищета. Числото на всичкитѣ не ще надминава 15000 души. Голѣмото множество прѣселенци отъ загубенитѣ провинции, както е извѣстно, отива въ Азия.

 


 

Турското население въ Македония образува три голѣми групи: крайморска, която завзима височинитѣ около Бѣло Море, вардарска, която завзима височинитѣ въ срѣдна Македония около Вардаръ, и сарѫ-гьолска въ Островската Котловина. Освѣнъ тия има множество малки купчини по цѣлата страна.

 

Крайморската група е продължение отъ голѣмата турска група, която населява южна Тракия между Бѣло Море и южнитѣ Родопи.

 

 

1. Ami Boué, Die Europäische Türkei, I. 853.

2. Petermannes Mitteilungen, 1861 год. 285.

3. Иречекъ, Кн. България, II. 367, 679, 736.

 

59

 

Долното течение на Места, което дѣли Одринския Вилаетъ отъ Солунския, и се брои за граница между Тракия и Македония, върви прѣзъ чисто турска область Сарѫ Шабанъ. На западъ отъ Места височинитѣ сѫ населени съ турски села, които допиратъ до низината на Берекетли Гьолъ. На сѣверъ турскитѣ села достигатъ Буковската Долина, и тамъ сѫ спрѣни отъ помашко население, което е спасило своитѣ земи отъ турския напливъ съ приеманье на мухамеданството. На югъ турцитѣ допиратъ до морето. Градъ Драма е преимуществено турски. Християнското население въ него е незначително. По тоя начинъ мухамеданска маса е завзела южнитѣ проходи между Тракия и Македония и е осигурила пѫтя за западни завоювания на турцитѣ. Градъ Кавала е днесь наполовина турски, а околностьта му е чисто турска, Турско-конярското население живѣе въ голѣми махали, пръснати по политѣ на височинитѣ и се занимава главпо съ обработванье тютюнъ. На западъ отъ Кавала турски села се простиратъ по Кушиница Планина и обгръщатъ височинитѣ ѝ отъ двѣтѣ страни на р. Лъджа. Тукъ имаме пастирски коняри, които пасатъ стадата си лѣтѣ по височинитѣ на Кушиница, а зимѣ въ крайморскитѣ низини.

 

На сѣверъ отъ Драма има двѣ купчини около р. Панега. Едната се състои отъ нѣколко конярски пастирски махали, разположени по височинитѣ надъ Гюреджикския Проходъ, който води отъ Драма къмъ Неврокопъ. По-голѣма е турската купчина въ Елиската Котловина. Тукъ значително число отъ населението е турско и владѣе плодородната низина, дѣто се занимава съ земледѣлие, а главно съ производство на тютюнъ.

 

Още по на сѣверъ една чисто турска купчина завзима голѣмата часть отъ плодородната Неврокопска Долина около срѣдното течение на Места съ гр. Неврокопъ. Неврокопскитѣ турци се занимаватъ съ земледѣлие. Тѣ сѫ населили тия мѣста още въ врѣме на покоряваньето, и сѫ били много повече.

 

При Орфанския Заливъ долината на Струма прѣкѫсва турската група. Гръцко население тукъ е отблъснало турскитѣ села къмъ околнитѣ височини. На западъ височинитѣ на Бешикъ Дагъ сѫ покрити съ гѫсти конярски махали, които опиратъ до морския брѣгъ и до Бешикъ Гьолъ. На сѣверъ около Негованския Проходъ турската линия е много стѣснена и едва се скача съ голѣмата вардарска група.

 

Отвѫдъ езерото Бешикъ височинитѣ на Халкидическия Полуостровъ сѫ били сѫщо завзети отъ конярски села, които сега сѫ

 

60

 

много намалѣли и сѫ раздѣлени на три отдѣлни купчини: една по сѣвернитѣ склонове на планина Холомонда, друга въ южнитѣ поли на Хортачъ и третя по височинитѣ надъ плодородната Каламария, източно отъ Солунския Заливъ.

 

Срѣдно-македонската или вардарска турска група е най-голѣмата. Тя се простира въ непрѣкѫсната линия отъ върховетѣ на Бешикъ Дагъ дори до Велесъ и обхваща планинскитѣ височини между Вардаръ и Струма. И тукъ съ малки изключения населението е конярско и живѣе въ пръснати махали. Занимава се съ овчарство и козарство и малко съ земледѣлие. Изглежда, че населяваньето на срѣдна Македония съ турци е направено съ строго опрѣдѣлена цѣль, отъ една страна да се запазятъ главнитѣ срѣдно-македонски проходи съ долината на Вардаръ, а отъ друга страна да се раздѣли българското население и съ това да се ослаби. Тая цѣль е добрѣ постигната, понеже цѣли столѣтия двата християнски дѣла не сѫ могли да дѣйствуватъ заедно. Дори нищожнитѣ малки хайдушки и бунтовнишки чети, които въ XIX. вѣкъ сѫ боравили въвъ Македония, сѫ срѣщали най-голѣма спънка, когато трѣбало да прѣминатъ Вардарската Низина.

 

На сѣверъ отъ Негованския Проходъ турската линия се разширява много и захваща всичкитѣ Карадагски височини, слиза въ Кукушкото Хълмодолие и се губи въ Солунско Поле. Тукъ около изворитѣ на р. Галикъ има турска околия, наречена Карадагъ, дѣто българско население се е вмъкнало отъ 80 години насамъ и бързо напрѣдва. Около прохода Дова Тепе, дѣто сега минува желѣзната линия, турската група на ново е много стѣснена отъ български селяни и постоянно се измѣстя отъ тѣхъ къмъ височинитѣ. На сѣверъ отъ Дойранското Езеро височинитѣ на Бѣласица Планина сѫ завземени отъ турци, които се спущатъ къмъ голѣмитѣ Вардарски тѣснини Ченгене Дервентъ (Цигански Проходъ) и Демиръ Капу (Желѣзни Врата). Градоветѣ Дойранъ и Струмица иматъ още значително турско население, но българското е получило отъ половината на тоя вѣкъ и въ тѣхъ надмощие. Отъ Демиръ Капу турската линия продължава като тѣсна панделка по височинитѣ ни изтокъ отъ Вардаръ и, като стигне до Овче Поле, разширява се доста много и допира на ново Вардаръ при Велесъ, на който цѣла третина отъ населението е турска. Овче Поле до началото на сегашния вѣкъ е било сѫщо почти турско, а сега българитѣ съставятъ вече половина отъ населението му.

 

61

 

Въ Щипъ половина отъ населението е сега турско. Въ XIX. вѣкъ и въ него българитѣ добиватъ надмощие.

 

Български селца въ ново врѣме сѫ завзели долината на р. Лакавица и сѫ образували свръзка между българското население отъ Струмишката Долина и населението на сѣверния дѣлъ на срѣдна Македония. На изтокъ отъ Щипъ турски села захващатъ височинитѣ на Плачковица Планина и се спиратъ до Малешово. Вѣроятно потурчаньето въ Малешово и Пиянецъ е спрѣло разпространяваньето юруцитѣ тукъ до Кресненския Проходъ. Продължение отъ турскитѣ села на Плячковица сѫ турцитѣ въ гр. Кочани, които съставятъ близу половина отъ населението му и нѣколко голѣми не конярски села около него. Най-важно отъ тия села е Истибанъ, или Истибаня, заселено до моста на Брѣгалница на пѫтя за Пиянецъ. Отъ всѫдѣ около Плачковица Планина българското население избутва турцитѣ изъ равнинитѣ. Богатата долина на Брѣгалница отъ Кочани до Щипъ, която дава най-добрия оризъ на Балканския Полуостровъ, е била изцѣло притежание турско докѫдѣ половината на XIX. вѣкъ. Сега една часть е вече въ рѫцѣтѣ на български селца, изникнали отъ турски чифлици, а другата около Кочани е още турско притѣжание, но се обработва отъ български чифлигари.

 

На сѣверъ отъ Овче Поле турци се срѣщатъ твърдѣ малко по нѣкои села и постоянно намаляватъ. Сѫщо тъй има малко въ градоветѣ Кратово, Крива Паланка и Куманово. Чисто турски села сѫ три конярски махали, разположени по лѣвия брѣгъ на Пчиня.

 

Въ долината на Струмица сѫщо тъй сѫ се запазили малки останки отъ турско население, мѣжду които важность има чисто турското село Ключъ, разположено въ прохода Ключъ между Струмица и Петричъ.

 

Независимо отъ дългата турска верига надъ лѣвия брѣгъ на Вардаръ, има около самата рѣка и по десния ѝ брѣгъ малки купчинки, които сѫ откѫснати съ български села отъ главния клонъ. На сѣверъ отъ Велесъ около вардарската тѣснина има малка турска купчина, състояща отъ чиститѣ турски села Куру Дере и Исаръ Бейли и смѣсенитѣ Юнусъ Бегово, Отовища и Влахчени. Останки отъ турци има още въ селата Рудникъ и Кара Бунище, които вече изчезватъ. Южно отъ Велесъ има друга купчинка, състояща отъ селата Виничани, Водоврати и часть отъ Долно Чичево, която пази прохода отъ долината на Църна за долината на Брѣгалница. По-надолу четвърть отъ населението на градеца Гевгелии заедно съ смѣсенитѣ села Негорци, Пърдейца и Мързенци, образува малка

 

62

 

турска купчина, залѣпена до Вардаръ. Къмъ нея можемъ да причислимъ и голѣмото турско село Горничетъ, заселено високо въ планината до влахо-мегленската група. Особно важна купчина образуватъ мая-дагскитѣ турци, които населяватъ височинитѣ на югъ отъ градеца Гевгелии. Тѣ образуватъ 8 махали, така на близу една до друга, че изглеждатъ като единъ голѣмъ градъ, разпръснатъ на широко пространство. Мая-дагскитѣ турци работятъ сини шаеци, които се купуватъ за турската армия; това сѫ еднички турци въ Македония, които иматъ домашна индустрия. Мая-дагскитѣ турци принадлежатъ на сектата Бекташъ, която има партизани и на други мѣста въ Македония. Бекташитѣ пиятъ свободно спиртни пития, непязятъ яко строго рамазана и се отличаватъ отъ другитѣ турци по свободомислието си. Тѣ иматъ по-меки нрави и неправятъ насилия върху християнитѣ. Сектантството не се изповѣдва съвсѣмъ явно; правителството го знае, но не го прѣслѣдва и дразни, затуй не се явяватъ особни неприятности между бекташитѣ и другитѣ турци. Пó на югъ, все около Вардаръ, има още 4 купчини турски. Токо на изхода на рѣката отъ Ченгене Дервентъ сѫ селата Боймица, Кара Суле и Орѣховица съ турско население, което бързо отстѫпя мѣсто на българи. Малко по-южно срѣщу Аматовското Езеро има турци въ селата Ашикларе, Аматово и Кушиново, дѣто сѫщо българитѣ вече ги измѣстятъ. По ридоветѣ южно отъ Аматовското Езеро сѫ разположени 10 конярски махали съ главно село Варланджа, — Верланица прѣименувано отъ българитѣ, които сѫ почнали вече да се селятъ въ него и въ още нѣкои други. Най-южно по десния брѣгъ на Вардаръ сѫ заселени чисто турскитѣ села Даутче, Метешлеръ и Сараново, като стража на голѣмия вардарски мостъ, по който минава главния друмъ отъ Солунъ за западна Македония и Албания.

 

По сѫщия начинъ ние срѣщаме цѣла редица турски селища изъ долината на Струма, главно около брѣговетѣ ѝ на голѣмитѣ пѫтища. Край устието на рѣката въ езеро Тахино, дѣто минува стариятъ пѫть отъ Солунъ прѣзъ Нигрита за Сѣръ, има малки останки турци отъ прѣдна по-голѣма колония съ селата Димитричъ, Турска Камила, Фитокъ и Горгуля. Тѣ по-прѣди сѫ обзимали брѣговетѣ на рѣката далечъ на сѣверъ. Мѣстото на турцитѣ и тукъ постоянно се завзима отъ българи, идещи отъ сѣверъ, и отъ гръци, идещи отъ югъ. И така старитѣ тия съсѣди, отдѣлени прѣзъ дълги вѣкове съ турцитѣ, пакъ се срѣщатъ на сѫщитѣ мѣста, дѣто нѣкога се срѣщали, за да подновятъ старитѣ си борби. По-нагорѣ до го-

 

63

 

лѣмия мостъ, по който минува шосето за Солунъ, има малко останали турци въ с. Орлякъ. Въ замѣна на това правителството е заселило въ ново врѣме помашко село на лѣвия брѣгъ на рѣката. Още по на сѣверъ на лѣвия брѣгъ на рѣката има останки отъ нѣкогашна по-голѣма турска колония въ селата Ерни Къой, Кюприя, Кумлия и Байраклия и въ градеца Байракли Джумая. Турскитѣ имена на околнитѣ села ни показватъ, че нѣкога и тѣ сѫ били населени съ турци. Сега мѣстностьта е българска. Въ поменатитѣ села и въ градеца Джумая, наричанъ още Сѣрска Джумая, българското население прѣобладава. Важниятъ Рупелски Проходъ е обгърнатъ съ турско население. На западъ ребрата на Бѣласица Планина сѫ покрити съ конярски села; на изтокъ конярски махали захващатъ изхода на прохода и образуватъ единъ полукрѫгъ по ридоветѣ около Демиръ Хисаръ, който има прѣобладаеще турско население. Турци е имало и по цѣлата долина на р. Бѣлица, която минува прѣзъ Демиръ Хисаръ, но сега сѫ почти изчезнали.

 

По срѣдното течение на Струма въ Мелнишко е била заселена голѣма турска колония, която е обхващала двата брѣга на рѣката дори до Кресненския Проходъ. Сега отъ нея сѫ запазени добрѣ селата Градешница и Бѣлица на десния брѣгъ и Вуксанъ съ три други махали на лѣвия брѣгъ. Освѣнъ тѣхъ има по малко турци въ нѣколко околни села. Турското население по десния брѣгъ на рѣката не е конярско. Конярскитѣ села личатъ всѣкога съ турскитѣ си имена и съ дѣлежа си на малки махали. Старитѣ турски колонисти сѫ запазвали имената на старитѣ селища, въ които сѫ се настанявали. Тѣхнитѣ села сѫ обикновено голѣми, сбрани на едно мѣсто и прилични на малки паланки. Пó къмъ сѣверъ има турци само въ градеца Йокари Джумая, наричанъ още Дупнишка Джумая, дѣто българскиятъ елементъ е слабъ. Турската колония въ с. Бучино на изхода отъ Рилската тѣснина е измрѣла отдавна, както вече споменахме. Кресненската Клисура, Малешово и Пиянецъ сѫ се избавили отъ турски поселища благодарение на помаклъка.

 

Третата голѣма турска група е сарѫ-гьолската, състоеща отъ коняри. Тя завзима сега пространството между Островското Езеро и р. Бистрица, дѣто се намиратъ два чисто турски градовци, Каиляръ и Джумая и 124 села съ турско или смѣсено население. Тая голѣма турска колония е отдѣляла българското население на Македония отъ южнитѣ му съсѣди, гръцитѣ. Захващала е въ прѣдно врѣме по-голѣмо пространство. Българитѣ сѫ отбълснали турското

 

64

 

население отъ западъ и сѣверъ, дѣто сѫ се доближили до Островското Езеро и сѫ се врѣзали доста дълбоко въ турската каса. Гръцитѣ сѫ завзели отъ югъ и юго-западъ долината на Бистрица.

 

Въ другитѣ части на юго-западната македонска половина има малки турски купчинки, обикновено около голѣмитѣ пѫтища. Една такава редица отъ турски селища срѣщаме край голѣмия друмъ Солунъ—Битоля—Охридъ—Дебъръ. Тя се наченва съ тритѣ села на вардарския мостъ, за които вече споменахме. Слѣдъ тѣхъ иде голѣма купчина около Енидже Вардаръ, който и до днесь е прѣимуществено турски градъ. Въ него има силни бегове, които владѣятъ голѣма часть отъ плодородното Солунско Поле. На западъ отъ града хълмоветѣ сѫ завзети отъ 6 чисто турски села и 11 смѣсени съ българи. Турското население е било повече около Енидже Вардаръ. За това ни свидѣтелствуватъ многото турски имена на села изоколо, които сега сѫ изцѣло или отчасти български. Отъ 89 села въ казата 32 иматъ или само турски, или двойни, и турски и български имена. Турското население на сѣверъ е допрѣло до мегленската помашка група, която е спрѣла разпространяваньето му по-далечъ. Около пѫтя за Воденъ има останки отъ турци въ 3 села, които сѫ на изгубванье.

 

Въ Воденъ турцитѣ сѫ по-малко отъ половината на населението. Въ околностьта на града сѫ запазени значителни турски колонии въ мегленскитѣ села Драгоманци и Цакони. Часть отъ тѣхъ сѫ коняри, часть по-стари прѣселенци.

 

По-нататъкъ битолскиятъ пѫть срѣща голѣмата сарѫ-гьолска-група и прѣминава въ Битолската Равнина съ прѣобладаеще българско население. Въ цѣлото Битолско Поле турци има твърдѣ малко съ изключение на градоветѣ Леринъ, Битоля и Прилѣпъ. Въ Леринъ турцитѣ съставятъ 2/3 отъ населението; въ Битоля иматъ първо мѣсто по брой, а въ Прилѣпъ съставятъ 1/3 отъ населението. Край пѫтя южно отъ Битоля има двѣ малки турски купчини, едната около с. Неокази, а другата около голѣмото село Кѫналии, което е станция на новата желѣзнопѫтна линия. Между Битоля и Прилѣпъ има една по-значителна турска купчина около голѣмото село Кѫнатларци. Пó на западъ въ Прѣспа е имало една малка турска колония въ градеца Рѣсенъ и въ с. Царедворъ, сега изгубена между потурняцитѣ. Въ Охридската Котловина турци има само въ градоветѣ Охридъ и РѣсенъСтруга [ПОПРАВКИ, стр. 299: На стр. 64 въ 3 редъ отдолѣ погрешно е поставенъ гр. Ресенъ вмѣсто Струга.]. Послѣдни турски селища срѣщаме въ тѣснината между Охридската Котловина и Дебъръ; тукъ има купчина, състоеща отъ голѣмото турско село Коджаджикъ, което дава име

 

65

 

на цѣлата турска група, и селата Ноаци, Брѣщани, Горно и Долно Елевци, Турска Осолница и Праленикь. Първоначално турци сѫ населили само Коджаджикъ, който се намира близу до разрушена стара крѣпость, вѣроятно Свети Градъ, послѣ сѫ минали въ другитѣ села, и отъ двѣтѣ първи окончателно сѫ изтикали българското население, а въ послѣднитѣ три сѫ останали българи, които обаче намаляватъ поради изселванье.

 

По пѫтя отъ Дебъръ за Скопие срѣщаме турска колония при паланката Гостиваръ, която се състои отъ населението на тая паланка и на селата Врабчища, Дебреще и Здунъе, въ всичкитѣ съ малка българска смѣсь. По-нататъкъ иде гр. Тетово съ турско мнозинство. Турското население въ тия мѣста е изложено на поарнаутванье. Всичкото мѫжко население е двоезично, а при смѣсени бракове арнаутскиятъ езикъ се чува често и вѫтрѣ въ семействата.

 

По пѫтя отъ Велесъ за Прилѣпъ срѣщаме на двѣ мѣста малки турски останки, които скоро ще изчезнатъ.

 

Въ най-югозападния ѫгълъ на Македония, около горното течение на Бистрица, турскиятъ елементъ се явява съвсѣмъ малко. Въ Костурската Котловина турци има малко въ Костуръ, въ паланката Хрупища и още въ 6 села въ близката околность на Костурското Езеро, навсѫдѣ смѣсени съ други народности и навсѫдѣ малцинство. Още пó на югъ турско население има малко въ градеца Гребена и въ Лапчища има малка стара турска колония, която по езикъ се е погръчила.

 


 

Навсѫдѣ по градоветѣ турското население прѣдставя смѣсь отъ азийски турци и мѣстни потурчени елементи. Независимо отъ това, че при покоряваньето на Полуострова много граждани сѫ се потурчили, промѣнили сѫ езика си и сѫ се прѣтопили въ турската маса, турцитѣ сѫ получавали чужда кръвь отъ многото жени, които сѫ взимали било като плѣнници въ военно врѣме, било съ обикновени грабежи въ мирно врѣме; това е ставало въ продължение на цѣли вѣкове, даже до първата четвъртина на XIX. вѣкъ, когато множество жени плѣнници сѫ вкарани въ Македония отъ гръцкитѣ земи прѣзъ врѣме на гръцкитѣ движения. По тая причина между градското турско население се срѣщатъ въ изобилие чужди типове, обикновено на югъ гръцки, въ срѣдата български и на сѣверо-западъ арнаутски. Въ Солунъ, Сѣръ, Верея, Кожани често се виждатъ живи, подвижни, лукави турци съ чърни коси, подвижни,

 

66

 

чърни очи и орлови носове. Тѣ достигатъ високи постове и много пѫти говорятъ гръцкия езикъ като матеренъ. Въ всичкитѣ вѫтрѣшни градове турското население е получило много българска кръвь прѣзъ дългия периодъ на владичеството си; затуй тукъ срѣщаме по-често славѣнски типове съ руси, кестеневи коси, и обли лица. Тия турци сѫ наслѣдили до нѣйдѣ и българското трудолюбие. Въ сѣверо-западнитѣ македонски градове Скопие, Битоля, Леринъ, Рѣсенъ, Охридъ, Струга, Тетово и Гостиваръ турското население е получавало и получва арнаутска кръвь. Въ тия градове има много прѣселени арнаутски родове, които чрѣзъ женитби сѫ се смѣсили съ турцитѣ, изтурчили сѫ се и сѫ дали на турското население съ кръвьта си и чърти отъ лицето и характера си. Тукъ ние срѣщаме често високи кокалести фигури съ ѫгловати арнаутски глави, съ изпъкло чело, възшироко кокалесто лице, съ настършени напрѣдъ срѣдно дълги мустаци; тукъ срѣщаме по-нетърпеливи, по-жестоки и по-кръвожадни турци, които често безъ причини вършатъ злочинства не само надъ подчиненитѣ християни, но и помежду си. Въ сиромашката турска класа има и циганска примѣсь. Въ Сѣръ, Битоля, Леринъ и други градове, дѣто живѣятъ много цигани, попадатъ се тъмни лица съ цигански чърти и съ циганска неспокойна подвижна натура.

 

Селското турско население е спазено по-чисто въ гѫсто-населенитѣ турски групи. Особно въ конярскитѣ села, дѣто чужди примѣси могатъ да попаднатъ само въ отдѣлни изключителни случаи. Коняритѣ не учатъ никога чуждъ езикъ. Има конярски села, смѣсени съ българи и обиколени отъ българи, а самото конярско население незнае ни дума български. Сѫщо тъй сѫ запазени коняритѣ въ Халкидика и въ юго-западнитѣ краища, дѣто се досѣгатъ съ гръцитѣ. Освѣнъ по разположение на селата и по занятията си, коняритѣ се отличаватъ отъ другитѣ турци и по чистотата на нравитѣ си. Коняритѣ сѫ запазени отъ много пороци, които сѫ си усвоили градскитѣ турци било поради бездѣятелностьта си, било по външни влияния. Най-напрѣдъ многоженството у тѣхъ е рѣдкость, почти изключение. Градскитѣ турци, щомъ иматъ по-охоленъ животъ, обичатъ да иматъ поне двѣ жени; това е за тѣхъ необходимъ разкошъ и добра прѣпорѫка за агалъкъ — голѣмство. Коняритѣ навсѫдѣ сѫ извънредно трѣзви; рѣдки сѫ случаи, да се прѣдаватъ тѣ на пиянство. Въ чисто-конярскитѣ села неможе да се намѣрятъ какви и да било спиртни пития, когато у градскитѣ турци пиянството е много обикновенъ порокъ. Болшинството турци, които принадлежатъ на по-състоятелни фамилии, отъ дѣтинство привикватъ да пиятъ ракия

 

67

 

и бързо разпиляватъ голѣмитѣ бащини имоти, щомъ станатъ тѣхни господари. Въ чиститѣ конярски групи населението е по-мирно. Прѣзъ драмскитѣ турски села може да се пѫтува по-безопасно и християнскитѣ имъ съсѣди не страдатъ толкова отъ грабежи и насилия. Въ по-разреденитѣ конярски групи, както е сега напр. срѣдно-македонската, по-често околното българско население страда отъ грабежи. Обаче образуванье нъ чисто разбойнишки чети, които да съ скитатъ по планини и да правятъ разбои, сѫ изключения. Кръвожедни, разбойнишки елеметни се срѣщатъ между турцитѣ, които сѫ смѣсени съ други племена, особно съ арнаути. Грабителскитѣ инстинкти сѫ развити извънредно у чиновнишката класа, която е крайно деморализувана и негодна, като начнемъ отъ обикновения стражарь, който е бичъ за селското население, и свършимъ съ каймаками и мутесарифи, на които главната работа е обикновено да измислятъ срѣдства за грабежи и притѣснения на своитѣ подвластни.

 

Чистиятъ турски анадолски типъ прѣдставя ръстъ по-високъ отъ срѣденъ, умѣрена дебелина, правилна глава съ въздългичъкъ образъ, тъмни коси, мургавъ цвѣтъ, въздебелъ носъ, спокойни очи повечето тъмна боя. Тия турци се отличаватъ съ горделивъ характеръ; тѣ сѫ спокойни и флегматични. Турчинътъ е мѫчно-подвиженъ; той се тревожи рѣдко, особно когато се закачи неговото господарско достойнство или религиознитѣ му вѣрвания, или семейството му. Въ такъвъ случай турчинътъ става дивъ, неукротимъ и жестокъ. Доклѣ подчинениятъ изпълнява безропотно желанията на господаря си, турчинътъ е спрѣмо него мекъ, дори милостивъ. Турчинътъ е безстрашливъ, отива смѣло на смърть. Къмъ по-горнитѣ той е покоренъ: уважава всѣкога властьта. Най-голѣмиятъ недостатъкъ на турчина е бездѣйствието. Щомъ има възможность да живѣе, не се труди по-нататъкъ и не мисли за утрѣ. Това прави турчина да не е напрѣдничавъ. Доклѣ сѫ се борили турцитѣ да образуватъ господарство, да спечелятъ нови земи и богатства, тѣ сѫ напрѣдвали не само въ държавния животъ, но и въ книжнината си. Сега въ имотнитѣ класове гоподствува лѣность, и тѣ бързо се разсипватъ и цѣлия общественъ строй върви къмъ гибель.

 

Отъ всичко казано до тукъ се вижда, че турцитѣ по множество и по физическа мощь още държатъ видно мѣсто въ Македония, но като културна сила тѣ стоятъ на задно мѣсто. Въ бѫдеще тѣхното политическо значение постоянно ще намалява, едно защото районътъ, който завзиматъ, постоянно се стѣснява, а друго

 

68

 

защото българитѣ при всички незгоди, въ които сѫ поставени, правятъ културни успѣхи. При всѣко политическо измѣнение, което би отнело политическото първенство на турцитѣ и би ги поставило на равна нога съ другитѣ народи, тѣ съвсѣмъ ще изгубятъ значение, понеже не сѫ привързани къмъ земитѣ, които населяватъ, и ще почнатъ да се повръщатъ въ Анадолъ, отъ дѣто сѫ дошли.

 

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]