Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
17. Сърби
Около половината на Х. в. измежду славѣнитѣ, които населявали земитѣ между Българската държава и Хърватско, се подигнали сърбитѣ съ своя жупанъ Чеславъ. [2] Къмъ края на Х. в. сърбското
2. Дриновь, Южные славяне, 135-130.
120
племе се показва на историчната сцена напълно опрѣдѣлено и господствуеще въ оня край. Сърбитѣ тогава завзимали сѫщитѣ области, дѣто ги намираме и днесь. На югъ и югоизтокъ достигали до Шкодренското Езеро и Шаръ Планина, на изтокъ не минавали Българска Морава. [1] До втората половина на XII. в. сърбитѣ остаятъ на заденъ планъ въ историята на Балканския Полуостровъ. До тогава тѣ бѣха подчинени прѣко или косвено ту на византийцитѣ, ту на българитѣ и бѣха раздѣлени на малки жупи, независими една отъ друга. Съ князь Стефана Неманя (1159—1195) се почнува образуваньето на Сърбската държава отъ земитѣ на Рашка (сега Нови-Пазарско) и Зета (сега Черна Гора). Още тогава Стефанъ Неманъ обърналъ внимание къмъ югоизтокъ и далъ пръвъ потикъ на сърбското разширение къмъ българскитѣ земи. [2] Сѫщата политика държатъ сърбскитѣ господари прѣзъ слѣдния XIII. в. Въ врѣмето на Милутина (1282—1320) сърбитѣ завзиматъ голѣма часть отъ Македония и достигатъ до Охридъ, Прилѣпъ, Велесъ и Щипъ. [3] По тая посока тръгна краль Душанъ (1327—1355), който безъ особени усилия за кѫсо врѣме завладѣ цѣла Македония, Албания, Епиръ и Тесалия. Теглени на югоизтокъ, сръбскитѣ владѣтели оставяха на страна Босна и Херцеговина и не можеха да сплотятъ ведно цѣлото сърбско племе. Сърбитѣ не успѣха да прѣтопятъ и българо-македонскитѣ славѣни. Причината на това трѣба да се търси едно въ кратковрѣменното имъ господство въ Македония, друго въ доста високата българска култура, която сърбитѣ завариха въ новопрѣвзетитѣ земи. Охридската църква продължаваше да се нарича българска и подъ сърбската власть и запази съ малки изключения старитѣ си граници. Щомъ умрѣ Душанъ, голѣмата му недобрѣ зглобена държава бързо се разпадна. [4] Въ македонскитѣ и албански градове се настаниха сърбски властелини, които се прогласиха за независими и се сваждаха и воюваха по между си до като турцитѣ дойдоха и завладѣха страната. Най-извѣстниятъ отъ тия властелини, краль Марко, който владѣеше голѣма часть отъ западна Македония, обикновено се е наричалъ „български краль”. [5] Сърбскиятъ народъ числено е господствувалъ
1. Флоринскiй, Южные славяне, II. 5.
2. Все тамъ, II. 11.
3. Все тамъ, II. 15.
4. Все тамъ, II. 1.
5. М. Халанскiй, Южно-славянскiя сказанiя о Кралевичѣ Маркѣ. Русскiй Фил. вѣстникъ, томъ XXVII. стр. 82; А. Иширковъ, Крали Марко у западнитѣ историци. Бълг. Пр. год. III. кн. XII. 163-164.
121
само въ старитѣ коренни сръбски области. Завоюванитѣ земи на изтокъ отъ Българска Морава и на югъ отъ Шаръ и Зета останали населени съ българи, албанци и гръци. [1] По нѣкои мѣста въ градоветѣ около сърбскитѣ властелини ще е имало и сърбски прѣселенци, но тѣ сѫ били толкова малко, че скоро се изгубили между другитѣ народи. [2] Многочислени прѣселяния на сърби въ Македония не сѫ извѣстни.
Не се мина ни четвърть столѣтие отъ Душановата смърть и турцитѣ станаха господари на Македония, като унищожиха безъ особена мѫка раздѣленитѣ мѣстни властители. Отъ едновѣковното сърбско господство въ сѣверна Македония останаха за споменъ редъ църкви и манастири, градени и подновявани отъ сърбскитѣ владѣтели.
Прѣзъ XVII. в. ний намираме сърбското племе на старитѣ му жилища отвъдъ Шаръ, въ съседство съ българитѣ откъмъ юго-изтокъ и съ арнаутитѣ откъмъ югозападъ. Има бѣлѣзи, които показватъ, че арнаутитѣ отдавна сѫ почнали да се движатъ на изтокъ и да захващатъ планинскитѣ земи между българитѣ и сърбитѣ; но важни арнаутски нахлувания къмъ тая посока почнаха къмъ края на XVII. в. и продължаватъ до днесь, както видѣхме по-прѣди. Образуванъ е вече арнаутски поясъ между българитѣ и сърбитѣ, който постоянно дебелѣе и отдалечава тия два сродни но непримирими народа.
Слѣдъ оттѣгляньето на австрийскитѣ войски отъ прѣдѣлитѣ на Македония и Стара Сърбия прѣзъ 1690—91 год. турцитѣ изтрѣбили и заробили много народъ въ ония погранични мѣста. [3] Прѣзъ 1691 год. Пекскиятъ Патриархъ Арсени III. Черноевичъ съ около 36—37000 души народъ напусналъ старото си отечество и се прѣселилъ въ Австрия. На мѣстото на изселенитѣ нахлули арнаути. [4] По-късно прѣзъ 1738 год. австрийски войски пакъ доближиха до сѣвернитѣ македонски граници и до Стара Сърбия. Слѣдъ тѣхното оттѣглянье прѣзъ 1740 год. тия краища наново били изложени на ужасни опустошения. Пекскиятъ Патриархъ Арсени IV. заедно съ владицитѣ отъ Нови Пазаръ, Нишъ и Ужица и съ около 80000 души народъ побѣгналъ въ Австрия. [5] Останалитѣ християни въ пограничнитѣ сърбско-български земи били пленени, робени и убивани. Опустошенията достигали до българскитѣ земи около София. [6] Нови арнаутски прѣселенци завзели изпразне-
1. Флоринскiй, Южные славяне, II. 23.
2. Все тамъ, II. 76.
3. Милорад П. Шапчанин, Летопис раваничка. Гласник, XX. 7.
4. Все тамъ, 8.
5. Все тамъ, 12.
6. Х. П. Константиновъ, Паметни бѣлѣжки за Срѣдецъ. П. С. Х. 96.
122
нитѣ земи и съвсѣмъ поарнаутили нѣкои краища отъ Стара Сърбия. Както въ Метохия, така и въ Косово Поле сега арнаутскиятъ елементъ има мнозинство и постоянно печели нова почва. [1]
Пограничнитѣ македонски планини Шаръ и Скопска Черна Гора, ако и да сѫ вече много арнаутски по население, могатъ да се броятъ и сега като прѣдѣлчи между българското и сърбско племе. Учениятъ руски славистъ и историкъ Хилфердингъ, който е обиколилъ пограничнитѣ сърбско-български области прѣзъ 1857 год., като описва градъ Призрѣнъ, казва, че той се намира още на сръбска земя, но на самия ѝ край, въ подножието на Шаръ Планина, която е спрѣла сърбското племе на югь, и служи за граница между него и българското племе, което е заобиколило тая планина отъ югоизтокъ и е завзело Македония. [2]
Въ тежкитѣ години, когато е опустошавана отъ арнаутитѣ Стара Сърбия, ставали сѫ прѣбѣгвания на тамошно населене къмъ Македония. Особено прибѣжище сѫ намирали бѣжанцитѣ въ малката котловинка, лежаща въ южнитѣ поли на Черна Гора, наречена Църногория, [3] дѣто сѫ разположени десетина села. Тукъ, както споменахме по-прѣди, християнското население се е ползувало съ нѣкои особени права и е живѣло по-добрѣ; затова сѫ се стекли злочести бѣжанци на безопасность. Въ село Чучеръ има прѣселенци изъ Качанишко, [4] въ с. Любанци има прѣселенци отъ Косово Поле [5] и отъ други мѣста. Тия прѣкошарци сѫ подѣйствували да се вмъкнатъ сърбизми въ говора на чърногорскитѣ села, особено въ говора на селата Чучеръ, Баняни и Горняни, които завзематъ най-западния ѫгълъ на котловинката. [6] Независимо отъ това, извѣстно влияние върху езика на селата отъ Църногорията трѣба да сѫ оказали множеството сръбски манастири, които тукъ сѫ се въздигнали въ врѣме на сръбското владичество.
Подобно влияние сѫ имали и българитѣ отвъдъ Шаръ, особено въ гр. Призрѣнъ и въ неговата околность, дѣто българското племе е прѣскачало високата планина. Въ Призрѣнъ това влияние е било толкова голѣмо, че прѣзъ втората половина на XIX. в. тамъ се образувала особна българска община съ българско училище и подъ нейния натискъ вилаетскиятъ вѣстникъ, издаванъ въ тоя градъ, ималъ български отдѣлъ. Въ послѣднитѣ десетилѣтия сърбизмътъ отвъдъ Шаръ е прѣобладалъ, както българизмътъ отсамъ Шаръ.
1. Victor Berard, La Macédoine, Paris, 1897. рад. 140—141.
2. А. Гильфердингъ, Собранiе сочинеiя, томъ третiй, Боснiя, Херцеговина и Старая Сербiя, С.-Петербургъ, 1873 г. стр. 141—142.
3. Материали, 534.
4. Все тамъ, 536.
5. Все тамъ, 539—540.
6. Все тамъ, 532.
123
Благодарение на това прѣходно положение, което завзематъ славѣнскитѣ села отъ Призрѣнъ къмъ Тетово и отъ Косово Поле къмъ Скопие, и френскиятъ пѫтувачъ Ами Буе макаръ че поставя Шаръ за граница между двѣтѣ племена, по нѣйдѣ споменува сърби отсамъ планината и българи отвъдъ нея. [1] Това правятъ и други нѣкои пѫтувачи отъ по-ново врѣме.
Чисти сърби въ Македония има сега въ гр. Скопие около 300 души, едни придошли отъ Стара Сърбия слѣдъ като стана Скопие вилаетски градъ, други придошли отъ Сърбия около сърбското агентство и сърбскитѣ училища като чиновници и занаятчии. [2] Въ околията на Скопие има едно сърбско-бошняшко село, Хасанъ Бегово, съ около 50 кѫщи бошняци мухамедани, прѣселени изъ Босна въ ново врѣме. Въ гр. Тетово има нѣколко сърбски кѫщи, прѣселени отъ Призрѣнъ, обългарени по езикъ. Най-сетнѣ има и въ Солунъ около 100 души сърби, всички врѣменно живущи като чиновници и учители въ сърбското консулато и училище и като комисионери за търговия съ Сърбия.
Независимо отъ това въ Куманово има малка община, състоеща отъ стотина кѫщи, която се сърбѣе. Тя се образува отъ влашкитѣ кѫщи въ градеца и нѣколко български фамилии, които още въ черковната борба между българитѣ и гръцкото духовенство бѣха взели страната на послѣдното, а въ ново врѣме се обявиха за сърби. По езикъ тѣ въ нищо не се отличаватъ отъ населението, което съставя голѣмата българска община въ тоя градъ, и не могатъ да се броятъ като отдѣленъ народъ. Такава е и сърбоманската малка община въ Тетово. По другитѣ градове изъ Македония има отдѣлни пропагандисти на сърбизъма, но сърбеещи се общини нѣма.
Сърбизъмътъ неможе да хване почва въ Македония днесь по сѫщитѣ причини, по които неможа да стане това прѣзъ врѣмето на сърбското владичество въ тая страна. Още повече става невъзможенъ успѣхътъ на сърбизъма сега, когато българското население въ тая область е напрѣднало твърдѣ много въ отношение на национално съзнание и вече дѣйствува само за осигуряванье на своето бѫдеще. [3]
1. Ami Boué, Itineraires, I. 211—212, 307, 309.
2. В. Кѫнчовъ, Градъ Скопие. II. С. LV—LVI. 21, 23.
3. Ср. W. Miller, “The Promised Land” of the Balkan Peninsula. Cosmopolis, Achter Band, 1897, стр. 53, 55, 58; Weigand, Die nationalen Bestrebungen der Balkanvölker, 19—22; П. Милюковъ, Сръбско-българските отношения по македонския въпросъ. Български Прегледъ, год. V. кн. IX. Х. стр. 108—110.