Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
16. Западни европейци
Още въ византийско врѣме въ Солунъ е имало търговска италиянска колония, но при покоряваньето му отъ турцитѣ заедно съ венециянскитѣ войски избѣгали отъ града и чуждитѣ колонии. Прѣзъ XVII. в., когато Франция била въ особени добри отношения съ Турция, се образувала и малка търговска френска колония въ тоя градъ, която заселила отдѣлна махла, наричана и до сега Френгъ Махале. Споменатиятъ френски пѫтувачъ Лука намѣрилъ въ началото на XVIII. в. френско общество въ града, което правѣло търговия съ износъ на восъкъ, свила, вълна и др. и имало своя малка църквица. Смущенията въ Франция къмъ края на XVIII. в. ослабили френската търговия на изтокъ и наново се появили италианци вмѣсто тѣхъ. Прѣзъ първата половина на XIX. в. италиянската колония се усилила въ Солунъ и взела външната търговия въ рѫцѣтѣ си. Заедно съ това италиянскиятъ езикъ станалъ господствуещъ въ френската махла, [1] станалъ търговски езикъ за външни сношения. Тогава се основали добри италиански училища въ града, дѣто учили всички мѣстни търговци дѣцата си. Въ най-ново врѣме италиянската колония почна да ослабя заедно съ ослабяньето на италиянската търговия на изтокъ. Сега въ Солунъ има малко италиянски занаятчии и дребни търговци. Мѣстото на италиянския езикъ наново се завзима отъ френския, на който главни разпространители сѫ училищата на френскитѣ монашески ордени.
Отъ руско-турската война насамъ въ Солунъ се образува нѣмска колония, която постоянно се усиля. Между нея има доста евреи, които на изтокъ се показватъ като нѣмци.
Всички почти западно европейци въ Солунъ сѫ чужди подданици.
Въ вѫтрѣшностьта на Македония има само отдѣлни случаи отъ заселянье на западно-европейци. Има по нѣколко кѫщи въ Кавала и въ Драма около тютюневитѣ складове и въ най-ново врѣме сѫ настанени по десетина фамилии въ Битоля и Скопие.
1. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839. Göttingen, 1841. Вd. II. стр. 46.