Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
11. Черкези
Когато прѣзъ 1864 год. дойдоха въ турскитѣ владѣния черкези изъ Русия, часть отъ тѣхъ бѣ населена и въ западнитѣ области на държавата. Въ Косово Поле останаха около 40.000 души. [1] Въ Македония бѣха населени на разни мѣста, гдѣто правителството имаше свободни земи, най-вече въ Сѣрско Поле. Слѣдъ руско-турската война, въпрѣки постановленията на Берлинския Договоръ, въ Македония останаха понѣйдѣ черкезски селища, повече смѣсени съ турци.
Най-много сега има останали черкези въ Сѣрската околность. Край Сѣръ има отдѣлна черкезка махала съ около 30 кѫщи. Край гр. Демиръ Хисаръ има такава махала съ около 100 кѫщи. Въ полето има останали по нѣколко черкезки фамилии въ селата Хомондосъ, Бараклия, Дрѣново, Ерни Кьой и Бутково. Сѫщо по нѣколко черкезки фамилии сѫ останали въ градоветѣ Драма, Скопие и Гевгелий. Чисто черкезки села има само три въ цѣлата страна: Ново Село въ Желѣзничка Рѣка (Битолско), Черкезъ Кьой, на югъ отъ Куманово и Св. Тодоръ въ Сарѫ Гьолъ. Въ послѣдното има нѣколко цигански кѫщи.
Това черкезко население е и сега тъй безпокойно и грабителско, както е било и по-напрѣдъ, когато срѣщу него имаше голѣми оплаквания отъ християнитѣ. Занимава се твърдѣ слабо съ земледѣлие. Освѣнъ грабежа, най любимото занятие на черкезитѣ е стра-
1. Lejean, Reise in der Europäischen Türkei im Jahre 1869. Petermann’s Mitteilungen, 1870. Стр. 289.
117
жарската служба. Въ сѣрската полиция тѣ занимаватъ видно мѣсто и често отъ тѣхъ се образуватъ шайки да прѣслѣдватъ български възстанишки чети въ източна Македония, и тогава даватъ пъленъ просторъ на грабителскитѣ си истинкти.
Черкезкото население въ Македония не вирѣе; то постоянно се губи, едно поради отурчаньето си по езикъ, а друго, защото не може да се приспособи къмъ мѣстния климатъ и страда отъ голѣма смъртность.