Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
I.
Етнография
B. Народи
въ Македония
10. Цигани
Македонското българско население ги нарича гюпци или егюпци. Това показва, че българското население ги е считало като пришелци отъ Египетъ. Турцитѣ ги наричатъ ченгене, което сочи, че тѣ ги считатъ като пришелци отъ Чинъ (Китай).
Въ Македония циганското население е многобройно въ южнитѣ плодовити равнини. По-малко сѫ въ източнитѣ части на страната. Въ западна Македония има голѣми цигански квартали въ градоветѣ, а въ сѣвернитѣ части на страната тѣ сѫ съвсѣмъ малко.
Голѣма часть отъ циганското население отъ южна и срѣдна Македония е чифлигарско. Турскитѣ бегове сѫ принудили тоя скитнишки народъ да имъ работи земитѣ, както сѫ направили и боляритѣ въ Ромѫния. Въ градоветѣ, дѣто има повече турско население, и въ голѣмитѣ по-заможни турски села има значителни цигански махали, жителитѣ на които се прѣхранватъ около турскитѣ богати кѫщи. Освѣнъ това навсѫдѣ но страната има по малко цигани ковачи. Както по другитѣ части на Полуострова, така и въ Македония, тѣ сѫ главнитѣ работници на първобитнитѣ земледѣлски сѣчива.
Въ Солунъ има не голѣма циганска махала, която дава музиканти за селата. Въ Солунско Поле има значително число цигани по чифлицитѣ въ най-низкитѣ нездрави мѣста около Енидже-Вардарското Езеро и неговиятъ оттокъ Кара Азмакъ. Тукъ има чисто-цигански чифлици, каквито сѫ Пъргасъ, Чаушлиево, Върбени. Въ тия блатливи мѣста циганитѣ сѫ държани съ сила по-прѣди. Сега има по чифлицитѣ пришелци българи и гръци. Нейдѣ по-старото циганско население е смѣсено съ новитѣ пришелци и е промѣнило езика си. Сѫщо тъй има много цигани въ низкитѣ мѣста около Вардаръ, около езерото Аматово, въ Кукушката Каза. Въ всички турски села на групата около с. Варланджа има по малко цигани.
Още по-многобройно е циганското население въ югоизточнитѣ македонски низини. Въ самия Сѣръ има голѣма циганска махала. Сѫщо въ Правища и въ Драма. Най-гѫсто сѫ циганскитѣ селища въ турскитѣ чифлици въ блатливитѣ мѣста около езеро Тахино, около Берекетли Гьолъ и около устието на Места. Около Тахино има 4 чисто-цигански чифлици, около Берекетли-Гьолъ 12, въ Сари-Шабанъ 7 такива.
Значително е числото на циганитѣ въ низинитѣ около р. Струмица и около блатиститѣ мѣста въ Скопско Поле. Има ги и въ нѣколко кумановски чифлици.
115
Въ Мегленъ има цигани само въ Нѫте. Въ Тиквешъ и въ Щипско, Велешко, и въ околностьта на източна Македония циганско население има малко. Въ Тетовския. Кичевския, Дебърския, Охридския край и въ Прѣспа цигани живѣятъ главно въ градоветѣ и ходятъ по селата като ковачи и като свирци, на тѫпанъ и зурла.
Въ Битолско Поле има многочислени цигански махали и въ тритѣ града. Най-много сѫ въ Битоля, дѣто образуватъ двѣ голѣми махали, занимаватъ се освѣнъ съ ковачество още съ правенье на сламници и дюшеци. Тукъ има състоятелни цигански кѫщи. Сѫщото е въ Прилѣпъ и Леринъ. Въ Прилѣпската околность има цигани ковачи въ всички по-голѣми села и отъ тамъ странствуватъ по чифлицитѣ и по планинскитѣ села. По-многобройни сѫ циганитѣ въ Сарѫ Гьолъ, особено въ турскитѣ села на Руднишката Околия.
Македонскитѣ цигани носятъ отличителнитѣ чърти на цѣлото циганско племе. Тѣ сѫ живи, хитри, безгрижни и само грубата сила ги е накарала да работятъ понѣйдѣ земя. Въ Скопие, Битоля и Сѣръ тѣ сѫ и хамали. Въ Солунъ тоя занаятъ е въ рѫцѣтѣ на евреитѣ. По цѣлата страна има музиканти цигани, които свирятъ съ цигулка, тѫпанъ и зурла, но нийдѣ съ гайда. Въ цѣла югозападна Македония сватбитѣ ставатъ съ циганска музика. По градоветѣ цигани и циганки веселятъ съ свирни и пѣсни турското население. По пазаритѣ, дѣто се продава едъръ добитъкъ, циганитѣ играятъ важна рола, като посрѣдници.
По вѣра болшинството на циганското население е мухамеданско. Въ сѣверна и северозападна Македония има доста християни цигани. Въ градоветѣ Битоля и Прилѣпъ видна часть отъ циганското население е християнско и въ църковнитѣ борби, държеше съ българитѣ. Битолскитѣ цигани сл играли рола, когато е била работата да се прѣсмѣтва отъ властитѣ числото на борещитѣ се страни, тогава главната часть отъ тѣхъ всѣкога е била съ екзархийската община и е давала надвѣсъ на българската страна. Отъ прилѣпскитѣ цигани има единъ свещеникъ, който държи страна на Екзархията. Въ Битоля, въ циганската махала, има българско първоначално училище, въ което циганчета се учатъ много добрѣ, но рѣдко достигатъ до класоветѣ. На всѫдѣ циганитѣ сѫ много равнодушни въ религиозно отношение и празднуватъ съ турцитѣ байрама, а съ българитѣ Герговъ-день, Нова Година и други праздници.
Циганитѣ въ Македония говорятъ своя старъ езикъ, донесенъ отъ Азия, но смѣсенъ съ много български и турски думи. На всѫдѣ обаче тѣ знаятъ добрѣ български и турски. Въ Битоля и Прилѣпъ,
116
християнитѣ цигани, иматъ домашенъ езикъ български. Въ Охридъ и Рѣсенъ нѣкои отъ тѣхъ говорятъ арнаутски, което свѣдочи, че сѫ изселенци изъ Албания отъ миналия вѣкъ.
Обикновено на циганитѣ гледатъ извисоко другитѣ народи, но далечъ не сѫ такива парии мѣжду населението, каквито сѫ били по други нѣкои страни. Тѣ живѣятъ добрѣ съ селянитѣ и по нѣйдѣ сѫ доста заможни. Въ градоветѣ ставатъ рѣдко по нѣкога смѣсени бракове между богати цигани и други жители. Много пѫти населението сочи нѣкои мургави лица съ цигански жилки.
Между младитѣ циганки често се падатъ хубави жени съ слабо мургаво или почти бѣло лице. Тѣ иматъ често леко поведение и въ нѣкои градове, както напр. въ Скопие и Сѣръ, се прѣдаватъ явно на развратъ.