Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

I. Етнография
A. Общи бѣлѣжки за разселванието на народитѣ по Балканския Полуостровъ

3. Турска епоха

Прѣзъ XIV. в. въ Балканския Полуостровъ навлѣзоха турци и направиха послѣденъ голѣмъ политиченъ и етногравски прѣвратъ въ всичкитѣ му области. Въ течение на първата половина на XIV. в. турски князье отъ Мала Азия, като се възползуваха отъ голѣми междуособици въ Византия, произведоха цѣлъ редъ нахлувания въ южнитѣ страни на Полуострова и страшно опустошиха приморскитѣ му области. Страната отъ стѣнитѣ на Цариградъ до стѣнитѣ на Сѣръ и Солунъ бѣ обърната на пустиня. [1] Страшна чума, която върлува прѣзъ 1348 год., още повече обезлюди тия мѣста. [2]

Прѣзъ втората половина на XIV. в. турцитѣ почнаха да покоряватъ опустошенитѣ отъ тѣхъ области и да ги заселятъ съ колонисти отъ Азия. Токо що завзели Дарданелитѣ прѣзъ 1352 год., тѣ бързо заселиха крѣпоститѣ Цампа и Гелиболъ съ турски жители, като избиха и прогониха останалитѣ християни. [3] Отъ това врѣме насетнѣ съ разширяваньето на турската власть въ Полуострова върви заедно и бързото му заселянье съ турски прѣселенци изъ Азия. Тия прѣселенци изначало завзиматъ само укрѣпенитѣ градове, а послѣ и селата. Споредъ бѣлѣжкитѣ отъ съврѣменни византийски лѣтописи вече султанъ Мурадъ I. (1359—1389) заселилъ съ турци голѣма часть отъ Тракия. Подиръ него султанъ Баязидъ I. (1489 —1403; дигналъ множество туркмени изъ областьта Саруханъ и ги заселилъ въ сѣвернитѣ части на Тракия, въ сѣверна България и въ Македония. [4] Тия туркмени въ Азия били твърдѣ немирни подданици на турскитѣ султани, а въ Европа станали вѣрни тѣхни поддържници срѣщу християнитѣ. Вече въ началото на XV. в. страната между Одринъ и Цариградъ е покрита съ много турски села. Въ такова едно село е билъ убитъ прѣзъ 1410. год. Сулеиманъ, братътъ на султана Мухамедъ I. [5] Прѣзъ това

1. Флоринскiй, Южные славяне, I. 68-69, 75-78, 97, 104, 105, 118; Joseph von Hammer, Geschichte des Osmanischen Reiches, Zweite Ausgabe, Pest, 1834. I. 120, 122, 126, и др.

2. Флоринскiй, Южн. славяне, I. 99.

3. Все тамъ, 129; Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 184.

4. Иречекъ, Кн. България II. 145; Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 206.

5. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 276.

13

врѣме се срѣщатъ вече множество турци въ Македония, съ които бѣха населени градоветѣ Солунъ, Скопие, Енидже Вардаръ и др. Когато султанъ Мухамедъ II. прѣвзе Цариградъ, той вдигна турски жители отъ Трапезунтъ, Синопъ, Кония, Караманъ и други азиатски градове и насели съ тѣхъ столицата. [1] Прѣзъ цѣлото XV. ст. вървѣха турски прѣселенци въ Балканския Полуостровъ и стигнаха до най-отдалеченитѣ му краища. Прѣзъ XVI. в. турското население е прѣобладавало въ цѣлата юго-източна половина на Полуострова, па и въ другата часть е било твърдѣ многочислено. Споредъ достовѣрни свѣдения градоветѣ съ малки изключения тогава сѫ имали турско население. Одринъ, Пловдивъ, Стара Загора, Сливенъ, Карлово, София, Русе, Скопие, Кюстендилъ, Щипъ, Битоля и много други мѣста се споменуватъ отъ пѫтници като съвършено турски градове. [2]

Независимо отъ това голѣмо множество християни приематъ мохамеданството за да си запазятъ главитѣ и имотитѣ. Потурченитѣ отъ градоветѣ усвояватъ скоро турския езикъ и се слива тъ съ завоевателитѣ. По-запазени отъ турския напливъ са останали албанскитѣ планини и Пиндъ, които нѣколко вѣка по-рано пакъ се спасиха, като недостѫпни, и отъ славянското нахулванье. Босна се е запазила отъ прѣселенци, благодарение на масово потурчванье на мѣстното население още въ първо врѣме.

Най-силно пострадаха отъ турския напливъ българскитѣ земи въ Полуострова. Християнското население избѣга по планиннтѣ и тамъ прѣзъ XVI. ст. основа голѣми български села, които послѣ се обръщатъ на градовце. Въ плодороднитѣ равнини на сѣверна България, Македония, Сърбия и Босна, дѣто на първо врѣме турски колонисти не се бѣха настанили, е запазено християнското население благодарение на спахийската стопанска система. Първитѣ турски голѣмци получаваха спахилъци и имаха интереси да запазятъ въ тѣхъ християнската маса за да имъ работи.

Прѣзъ XVII. ст турско-мохамеданското население още наддѣлява на много мѣста въ Полуострова. Прѣзъ това врѣме се селятъ още пастирскитѣ коняри въ Македония и турци земледѣлци въ Дели Орманъ и Тузлука. Тогава и потурчаньето продължава усилено [3]. Едвамъ отъ началото на XVIII. вѣкъ старитѣ жители за-

1. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 428, 488, 499.

2. Иречекъ, Княжество България, II. 24, 166, 267, 268, 551; II. Сырку, Описанiе Турецкой Имперiи, составленное рускимъ, бывшимъ въ плѣну у Турокъ въ XVII. вѣкѣ. Спб. 1890. стр. 39.

3. Иречекъ, Кн. България II. 680.

14

хващатъ бърже да се свѣстяватъ отъ голѣмата съсипия. Българското население почна да слиза отъ планинитѣ и да търси мѣсто въ плодороднитѣ равнини и въ градоветѣ.

Въ началото на сегашното столѣтие намиратъ се малко българи християни въ София, Пловдивъ, Сливенъ, Скопие, Велесъ, Битоля и други градове на България, Тракия и Македония. Обаче прѣзъ течение на столѣтието броятъ имъ бърже расте и тѣ прѣдъ руско-турската война завзиматъ вече въ главнитѣ градове видно мѣсто, а въ второстепенитѣ наддѣляватъ.

Албанскитѣ и сърбскитѣ области, като по-малко пострадали отъ турскитѣ нахярания, по-скоро се свѣстиха. Сѫщото нѣщо виждаме и въ най-старитѣ гръцки жилища въ Морея и срѣдна Гръция, дѣто още прѣзъ XVII. ст. гръцкиятъ народъ бѣ силенъ. Рускиятъ анонимъ пѫтувачъ отъ това врѣме намира Морея и Албания населени само съ гръци и арнаути. [1]

Силенъ обратъ се наченва съ упадъка на турската политическа власть. Прѣзъ XIX. в. турскиятъ елементъ бърже изчезва изъ областитѣ, които Турция губи. Въ Гръция и Сърбия турско население сега речи нѣма. Въ сѣверна и южна България има още много турци, но тѣ постоянно бѣгатъ въ Азия, и не е далечъ врѣмето, когато окончателно ще изчезнатъ.

Прѣзъ врѣме на турската власть ставатъ голѣми размѣстяния на християнското население. Нѣкой пѫть турцитѣ мѣстятъ цѣли села, а други пѫть само населението бѣга отъ по-заплашени къмъ по-спокойни мѣста вѫтрѣ въ държавата, или вънъ отъ нея въ християнскитѣ земи.

Завоевательтъ на Цариградъ султанъ Мухамедъ II. прѣселява гръци отъ Пелопонесъ, сърби отъ Сърбия и разни други народи отъ другждѣ въ Цариградъ и пуститѣ му околности. [2] Муратъ I. е селилъ плѣнни българи и други християни въ Гелиболъ. [3] Споредъ прѣувеличени данни слѣдъ покоряваньето на Сръбия били изведени отъ нея 200.000 плѣнника и пръснати по Азия и Африка. [4] Въ 1502 год. австрийскитѣ войски, които бѣха завзели дунавска България, като се връщатъ назадъ, завличатъ съсъ себе множество народъ отъ Видинско и Никополско и го заселятъ между Бѣлградъ

1. Сырку, Описанiе Тур. Имперiи, 87.

2. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 433, 450, 454—465, 478.

3. В. Григоровичъ, О Сербiи въ ея отношенiяхъ къ сосѣднимъ державамъ, преимущественно въ XIV. и XV. ст. Казанъ, 1859. стр. 16—18.

4. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 447.

15

и Темешваръ. [1] По-сетнѣ подиръ всички войни на турцитѣ съ Австрия и Руссия множество християни напущатъ сѣвернитѣ области на Балканския Полуостровъ и отиватъ въ християнски земи. Такъвъ е произходътъ на сърбитѣ въ австрийскитѣ земи и въ маджарско, на българитѣ въ Банатъ, Бесарабия и южна Русия. Това изселяванье се продължава дори до кримската война въ 1853. год. Доброволно българи се прѣселятъ прѣзъ миналото и сегашно столетие въ нѣкои мѣста на прѣдна Мала Азия. [2]

Прѣзъ бурнитѣ врѣмена на турското владичество ставатъ силни движения и между арнаутитѣ и власитѣ. Много арнаути за да спасятъ вѣрата си бѣгатъ отъ албанскитѣ земи навънъ, главно въ Италия, дѣто и до сега има запазени арнаутско-християнски жители. Други напълниха срѣдна Гръция. Отдѣлни арнаутски колонии срѣщаме въ Тракия около Одринъ, дѣто сѫ запазили още езика си, двѣ села Арбанаси при Станимака, Арбанаси при Търново, Копиловци въ Чипровския Балканъ. [3] Прѣзъ миналия вѣкъ вѫтрѣшни буни принудиха голѣма часть отъ гѫстото влашко население около Пиндъ да се пръсне по другитѣ части на Полуострова.

Послѣденъ опитъ на турскитѣ владѣтели да удържатъ съ мухамеданско болшинство влиянието си въ Полуострова е прѣселяньето на татари и черкези отъ Кримъ и Кавказъ. Прѣзъ 1861. год. множество татари бѣха поселени въ Доброджа, а малки колонии пръснати по разни мѣста въ източната половина на Полуострова. Прѣзъ 1864. год. се почна прѣселяванье по сѫщия пѫть на черкези, които бѣха пръснати сѫщо по източната половина на Полуострова. Едни отъ тия прѣселенци измрѣха на новитѣ си жилища, други изчезнаха въвъ врѣме на послѣдната руско-турска война, трети се прѣселиха въ Азия, и сега въ Полуострова има незначителни останки отъ еднитѣ и другитѣ.

Силното движение на населението въ Балканския Полуостровъ още не е уталожено, особено въ българскитѣ области, дѣто турското наводнение и турската власть бѣхѫ много силни. Статистикитѣ на Княжество България ни сочатъ бързи измѣнения. Такива измѣнения, ако и сравнително въ много по-слабъ размѣръ, ставатъ въ турска Тракия и въ Македония, за която оттукъ нататъкъ ще говоримъ специално.

1. Hammer, Geschichte d. Os. Reiches, I. 657.

2. В. Кѣнчовъ, Българи въ Мала Азия. Български Прегледъ, г. V. кн. 8. стр. 52.

3. Иречекъ, Кн. България, II. 248, 286, 428.

[Previous] [Next]

[Back to Index]