Македония. Етнография и Статистика

В. Кѫнчовъ

 

I. Етнография
A. Общи бѣлѣжки за разселванието на народитѣ по Балканския Полуостровъ

1. Стари народни пластове на Балканския Полуостровъ

 

На прага на историчната епоха ние срѣщаме три главни племена, разселени по Полуострова: елини въ южния му край, илири въ западната часть и траки въ срѣдата и на изтокъ. Прѣдисторични и лингвистични издиряния ни рисуватъ съ достатъчна сигурность една по-ранна епоха на Полуострова.

 

Въ прѣдисторично врѣме сегашна Гръция е била населена съ лелегийски и пеласгийски народи отъ индо-европейско потекло. Отъ сѣверъ, откъмъ сегашнитѣ албански планини, слѣзнали тѣмъ роднитѣ елини, покорили земята на пеласгитѣ, смѣсили се съ тѣхъ, и отъ тая смѣсь излѣзълъ гръцкията народъ. [1] Много отъ старитѣ жители се измѣстили по островитѣ и брѣговетѣ на Мала Азия. Нови напори отъ сѣверъ и по-късно сѫ принуждали гръцки племена да отиватъ по островитѣ и въ Мала Азия. Тамъ тѣ срѣщнали напрѣднали народи, каквито били финикийцитѣ, и отъ тѣхъ усвоили много нови знания. Рано се появила писменость и по-висока култура въ Гръция; поради това и гръцкиятъ народъ отъ давни врѣмена ималъ важно влияние на Полуострова.

 

Въ прастаро врѣме въ юго-източнитѣ краища на Балканския Полуостровъ е живѣлъ арменскиятъ народъ, който билъ принуденъ отъ чуждъ натискъ да мине прѣзъ Босфора въ Мала Азия и подиръ дълговѣковно скитанье да се настани въ днешнитѣ си жилища около Ванското Езеро въ VII. в. пр. Хр. [2]

 

Задъ арменцитѣ стояли фригийски племена, които населявали земята отъ Дунава до Бѣло Море и достигали далечъ на западъ въ Полуострова. Тѣ се занимавали съ рударство, земледѣлие и скотовъдство и достигнали висока култура. Притиснати отъ сѣверъ въ ранни врѣмена, фригитѣ потеглили подиръ арменцитѣ, минали въ

 

 

1. Dr. B. Tomaschek, Die heutigen Bewogher Macedoniens. Sonder-Abdruck aus den Verhandlingen des IX. D. geographen-Tages in Wien, 1891. berlin, 1891. стр. 1.

2. Tomaschek, Die alten Thraker, I. Übersicht der Stämme, Wien, 1893. стр. 3.

 

3

 

Мала Азия и се настанили около р. Сангария, дѣто ги сваря историчната епоха. [1] Тѣ оставили обаче важни останки на Балканския Полуостровъ, които дълго врѣме личели между другитѣ народи. Дори до римското нахлуванье има дири отъ тоя народъ на европейска страна.

 

Задъ Хемусъ Дунавската Равнина била завзета отъ фригийското племе мизи. [2] Притиснати откъмъ сѣверъ отъ тракитѣ и тѣ намѣрили спасение въ Мала Азия, дѣто завзели крайморието около Проливитѣ. И отъ тѣхъ останали нѣкои на домашнитѣ си огнища и били спазени дори до римскитѣ напливи. Римлянитѣ по тѣхно име нарекли страната между Дунава и Балкана Мизия.

 

Отвъдъ Дунава въ Карпатитѣ било прастарото отечество на тракитѣ. [3] Тѣ били планински воинственъ народъ. Когато тѣхното праотечество имъ отѣснѣло, тѣ тръгнали на югъ, завзели голѣмата Дунавска Равнина и минали на Балканския Полуостровъ. Тракитѣ побѣдили старитѣ фригийски племена и покорили земята имъ. Вѣрни на своя начинъ на живѣенье по племена, тѣ прѣдпочитали за жилища планинитѣ, обичали да живѣятъ господарски на гърба на покоренитѣ останали фриги.

 

Въ Панония били прастаритѣ жилища на илиритѣ. Тѣ потеглили на югъ въ прѣдисторични врѣмена, влѣзли въ Полуострова и завзели западнитѣ му планински части, отъ дѣто истикали по на югъ прѣжнитѣ елини.

 

Както арменцитѣ и фригитѣ, така и тракитѣ и илиритѣ били народи отъ арийско потекло, доста сродни по между си. Особно близки били двата послѣдни народа. [4]

 

Илиритѣ немогли да образуватъ силна държава, понеже живѣели раздѣлени на отдѣлни родове, пръснати по планинитѣ и не обичали да се подчиняватъ на една централна върховна власть, [5] сѫщо както днешнитѣ имъ потомци въ тия планини.

 

Сѫщо тъй и тракитѣ не могли да образуватъ силна дълготрайна държава, понеже били раздѣлени на враждебни кланове, които се съединявали въвъ врѣме на голѣма опасность. Тѣхната земя била изложена при това на разни голѣми опустошителни нахлувания отъ

 

 

1. Tomaschek, Die alten Thraker, стр. 4 — 5.

2. Все тамъ, 6.

3. Все тамъ, 7.

4. М. Дриновъ, Заселенiе Балканскаго полуострова славянами, Спб. 1873. Стр. 14, 16; К. Иречекъ, История на българитѣ, Търново, 1886. стр. 72; Tomaschek, Die alten Thraker, 7.

5. И. Смирновъ, Очеркъ культурной исторiи южныхъ славянъ. Ученыя записки Имп. Казанскаго университета, г. LXVI (1899), седьмая и восьмая кн., стр. 126.

 

4

 

сѣверъ, които дълго врѣме не имъ давали миръ. Отдѣлни тракийски племена се въздигали надъ другитѣ, но не могли да добиятъ въ страната общо господство за дълго врѣме. Подиръ несполучливитѣ опити на беситѣ и одриситѣ, въ VII. в. пр. Хр. въ крайморскитѣ равнини около долното течение на Вардаръ се въздигнало Македонското Царство, отъ смѣсени илиро-тракийски племена, съ господствуеща династия отъ елино-дорийска влака, или може би само съ усвоена елинска култура. То достигнало голѣма мощь, но не могло да слѣе ведно племената и да образува особенъ народъ съ своя култура и съ голѣма трайность. Въ началото на II. в. пр. Хр. римлянитѣ почнаха да покоряватъ Балканския Полуостровъ и слѣдъ много походи прѣзъ I. в. пр. Хр. римска власть бѣ наложена върху цѣлата страна. Римлянитѣ завариха само гръцкия народъ съ своя култура и при все че гръцитѣ бѣха най-лесно покорени, тѣ запазиха народностьта си и дори си послужиха съ чуждата сила за да излѣзатъ по-късно много по-силни на политическата арена. Тѣ взеха чуждото име ромеи и подъ римско знаме наложиха господството си въ южната часть на Полуострова, гдѣто съ Константиновия градъ се въздигна центъръ на Източно-Римската или Византийска Империя.

 

Подъ многовѣковната римска власть тракитѣ и голѣма часть отъ илиритѣ се поримчиха. Голѣмо количество колонисти, прѣселвани изъ Италия по градоветѣ, и многобройнитѣ римски легиони, силно помогнаха на това. Въвежданьето между тракитѣ прѣзъ IV. в. християнство, още повече усили тоя процесъ. Бѣше врѣме, когато латинскиятъ езикъ се слушаше по всички градове на длъжъ и на ширъ по Балканския Полуостровъ. [1] Само часть отъ илиритѣ, що живѣеха по мѫчнодостѫпнитѣ планини, очуваха езика си прѣзъ дълги столѣтия и много късно се явяватъ на сцената като отдѣленъ народъ — арбанаси или албанци.

 

Прѣзъ III. в. слѣдъ Христа, римското владичество на Полуострова почна да слабѣе. Сѣверни войнствени племена унищожиха изпърво римското господство отвъдъ Дунава и почнаха да се втурватъ въ Полуострова, гдѣто произвеждаха голѣми опустошения. Особно злѣ пострада Полуостровътъ прѣзъ V. в., когато нѣмски и хуно-български племена разориха най-богатитѣ области на страната до вратитѣ на Цариградъ и до Термопилитѣ. Юстинианъ Велики (527—565) успѣ за кѫсо врѣме да попривдигне римско-византийската власть и да

 

 

1. Дриновъ, Заселенiе, 25; Tomaschek, Die alten Thraker, 10; Смирновъ, Кул. ист. южныхъ славянъ, 121.

 

5

излѣчи страшнитѣ рани, произведени отъ втурваньето на варваритѣ; но слѣдъ неговата смърть нови славѣнски нахлувания направиха колосаленъ историченъ и етнографски прѣвратъ отъ Дунава до Бѣло Море.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]