Македония. Етнография и Статистика
В. Кѫнчовъ
Частъ първа. Етнография.
Общи бѣлѣжки за разселението на народитѣ по Балканския Полуостровъ.
За да бѫде по-ясно онова, което има да кажемъ за народитѣ въ Македония, потрѣбно е да фърлимъ бързъ погледъ върху разселението на народитѣ по цѣлия Балкански Полуостровъ.
Отъ тритѣ голѣми южно-европейски полуострова Балканскиятъ стои най-близу до старитѣ културни страни на прѣдна Азия и Африка. Прѣходътъ отъ него къмъ Азия е билъ всѣкога лесенъ и още въ най-старитѣ врѣмена цѣлъ редъ народи сѫ минували отъ една страна къмъ друга. При това сѣверната часть на тоя Полуостровъ е много открита. Сѣверни войнствени народи лесно нахлували въ неговитѣ прѣдѣли и сѫ изтиквали по-старитѣ обитатели. Части отъ побѣденитѣ народи остаяли дома си и се сливали съ побѣдителитѣ. Други части намирали убѣжища по недостѫпнитѣ планински области на страната и се упазвали дълго врѣме.
Ни едно господство на Балканския Полуостровъ не е било всеобщо и въ сѫщо врѣме доста продължително и силно физически и културно, за да може да слѣе ведно всички заварени народни пластове и да даде еднакъвъ етнографски ликъ на цѣлата страна, както е станало въ старо врѣме въ Италия, прѣзъ срѣднитѣ вѣкове въ Англия и Франция и както става въ ново врѣме въ Русия. Една важна причина на това е вѫтрѣшното географско разположение на Полуострова. Той е прошаренъ съ високи планини, които го разчленяватъ извънредно много. Колкото се отива отъ изтокъ къмъ западъ, разчленяваньето става все по-голѣмо и по-голѣмо. Дѣто има по-голѣмки равнини, тамъ отъ врѣме на врѣме се появявало и по-продължително еднородно господство, както напр. въ Тракийската Низина, въ Дунавската Равнина и въ южно-македонското Солунско Поле.
Важна особность на повърхнината на Балканския Полуостровъ е, че между високитѣ мѫчнодостѫпни планини има добри проходи.
1
2
Външни нападатели лесно се вмъкватъ въ всички краища на страната, но ненамиратъ доста просторъ въ отдѣлнитѣ области да развиятъ мощна държава. Въ историчната епоха само римлянитѣ, навлѣзли отъ югъ, и турцитѣ отъ юго-изтокъ, успѣли за кѫсо да обединятъ страната политически; а славѣнитѣ, навлѣзли отъ сѣверъ, успѣли пакъ за кѫсо врѣме да я обединятъ етнографски. Всички рано почватъ да губятъ противуположнитѣ краища: римлянитѣ откъмъ сѣверъ, турцитѣ откъмъ сѣверо-западъ, а славѣнитѣ откъмъ югъ.