I. ОСНОВАВАНЕ, ОРГАНИЗАЦИОННА СИСТЕМА, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Група безпартийни интелектуалци около проф. Ив. Д. Шишманов и такива представители на умствения труд, които същевременно са видни дейци на опозиционни партии, след влизането на България в Първата световна война, особено след постигнатото със силата на оръжието макар и временно обединение на българските земи, обмислят начини за по-активно организационно включване на по-изявени дейци на науката, културата и изкуството както в научното обосноваване на това обединение, така и в неговата задгранична защита. Този въпрос изглежда се разисква по-интензивно в началото на 1917 г. в сравнително тесен кръг, в който влизат освен Ив. Шишманов още неговите колеги от Университета професорите М. Арнаудов, Ал. Балабанов, художникът Ал. Божинов, Б. Вазов – народен представител и виден деец на Народната партия, адвокат; д-р Ал. Гиргинов – също народен представител и ръководен деец на Демократическата партия, адвокат; проф. Г. Данаилов, народен представител и един от ръководителите на същата партия; проф. Вл. Моллов – изпълняващ длъжността председател на Българската академия на науките (БАН) и също виден деец на партията на демократите; проф. Л. Милетич и проф. Ив. Георгов – дейци на Радикалдемократическата партия и тясно свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), проф. Ал. Цанков – безпартиен, Ангел Николов – член на Върховния административен съд . В този кръг е въвлечен и народният поет Ив. Вазов.

Пред обществеността инициаторите ще мотивират по следния начин своето начинание: “Мисълта да се създаде един съюз на българските учени, писатели и художници се появи отдавна, но тя се наложи с особена сила в течение на всеобщата война. В защита на своите интереси народите се принудиха не само да напрегнат до крайност своята военна мощ, но и да прибегнат до организация на всички свои умствени и нравствени сили.

От известно време насам учените, писателите и художниците на воюващите страни се сплотяват, за да подкрепят с перо и слово делото на своите народи. Поставени при същите условия, ние не можем да не тръгнем по същия път” .

Инициаторите и главно Ив. Шишманов предварително извършват известна подготовка. Те се запознават с опита на други воюващи държави за организирано включване на интелигенцията в защита на провежданата от съответните правителства политика. Най-силно въздействие им оказва опитът на Германия, където още през 1914 г. се създава голям “Културен съюз на германските учени и художници”  (Културбунд).

Ив. Шишманов свидетелствува, че на две събрания – едното проведено около 9 януари 1917 г. в дома на адвоката “Г” (вероятно Ал. Гиргинов?), а другото – на 21 януари същата година “в стаята на цензорите” се обсъждат въпроси около основаването на съюз на българските интелектуалци: евентуалният устав, проекти, свързани с евентуално ръководство и други .

С разработването на устава се занимава главно Ив. Шишманов. Като образец му служи уставът на Културния съюз на германските учени и художници. Запазен е проектоуставът на замисления аналогичен български съюз, написан лично от Ив. Шишманов с много нанесени от него поправки върху началния вариант. Според този вариант първото проекто-название на бъдещата организация е “Български културен съюз” .

Проектоуставът на Ив. Шишманов съдържа пет дяла, развити в 12 параграфа. След много обмисляния и поправки той добива вид, от който окончателният вариант малко се отличава. От споменатия проект в окончателния текст на устава например не влизат някои твърде важни положения. Вместо “Български културен съюз” новата организация е възприето да се нарича “Съюз на българските учени, писатели и художници”, т.е. почти напълно са възприема названието на Германския Културбунд, като е добавена отделно категорията “писатели”.

В раздел първи, параграф първи, точка първа относно целта на съюза в проекта се казва: “Да сплоти по-видните български общественици (учени, художници, политици и други), без оглед на политическите им убеждения, за задружна просветителска работа в България и чужбина” . От тази формулировка по-нататък отпада подчертаното.

От проекта за устав отпадат и не влизат в окончателния вид точки 3, 4 и 6 от параграф първи на този раздел първи, които съответно гласят: “3. Да засилва влиянието на България в чужбина” и т. 4 на този параграф: “Да създаде връзки между българските и чуждестранните общественици”; “6. Да организира изучаването на известни културни въпроси и да урежда научни мисии в България или в чужбина”. От точка пета на този параграф от проекта, който гласи: “5. Да действува в самата страна за вдълбочаване на народното самосъзнание, за правилно насочване на народните сили и за безпристрастна оценка на по-важните прояви в духовния живот” , отпада подчертаното.

В раздел втори на проекто-устава, който носи заглавие “Уредба” в ръководството на организацията се предвижда да има само един подпредседател, а с финансовите въпроси се предвижда да се занимава “ковчежник” .

Проектоуставът на Ив. Шишманов предвижда едногодишен мандат на Управителния съвет, а в окончателния текст мандатът е повишен на три години. В раздел трети – “Състав”, параграф 8 на този проект, за почетни членове се предвижда да бъдат обявени лица, “които допринасят с по-крупна материална издръжка за постигане на неговите цели” . В раздел четвърти – “Средства” в шишмановия проект се предвижда помощите от частни лица да бъдат “доброволни” . Последният текст, залегнал в проекта на Шишманов и отпаднал в окончателния вариант на устава, е раздел трети – “Преходни наредби”, който гласи: “§12. Първият управителен съвет, избран от инициаторите за създаване на съюза, действува в течение на 1917 год. и избира само толкова члена, колкото са необходими за неговото стабилизиране” .

В хода на предварителните обсъждания в текста на проектоустава са нанесени още поправки, които имат редакционен характер, поради което на тях тук не се спираме.

От гореизложеното се вижда и разбира, че като образец на устава на Съюза на българските учени, писатели и художници действително служи уставът на германския аналог; че в началния вариант се предвиждало в него да участват и “общественици”, “политици” – нещо, което, ако се беше възприело, щеше да даде формални основания на правителството да вземе мерки срещу съществуването на подобна организация.
На събранието си на 21 януари 1917 г. инициаторите избират комисия в състав професорите Ал. Цанков, Ал. Балабанов и М. Арнаудов, която да даде окончателната редакция на устава .

Към първата половина на февруари 1917г. уставът на възнамеряваната организация е готов. Според него названието є е “Съюз на българските учени, писатели и художници”. Той определя организационната система на съюза и кратко формулира целите, които ще преследва. Като отделен документ, който съпътствува устава, инициаторите подготвят и отпечатват специални “Обяснения към устава на Съюза на българските учени, писатели и художници”. Под “Обясненията” те поставят своите имена, които по-горе бяха упоменати .
В “Обясненията” са изложени накратко мотивите за основаването на Съюза и се дообясняват заложените в устава цели. Според устава първата цел, която СБПУХ си поставя, е: “Да сплоти българските учени, писатели и художници за задружна просветна работа в България и чужбина” . Според “Обясненията” това ще рече: “деятели работещи в обикновено време пръснато, без обща съединителна мисъл” да се сближат, което “ще им даде възможност да съгласят своите схващания върху съвременното призвание на нашия народ и държава, а това ще помогне да се създаде известно единомислие в широките народни кръгове” .

Втората уставна цел е: “Да действува в самата страна за вдълбочаване на народното самосъзнание и за правилно насочване на народните сили” . Тази доста неясна формулировка е дешифрирана в “Обясненията” сравнително пространно, но не по-малко неясно, а именно: че в четирите десетилетия след възстановяването на българската държава “ние нямахме възможност нито да се взрем достатъчно в себе си, нито да си изработим един обществен мироглед”, т.е. да се постигне “единомислие в главните национални въпроси, което съставя силата на народите в трудните минути на тяхното съществуване”. А “Обединена България” трябва да се защитава и след войната, за което било необходимо да се подготвят бъдещите поколения; да се брани българската самобитност; да се създадат условия, “които да насърчават българската творческа мисъл” .
От тези фрази на “Обясненията” ние разбираме, че до тогава в България не е имало общо разбиране за решаване на главните български национални проблеми и че СБУПХ е призван с дейността си да запълни тъкмо тази празнина.

Третата цел на СБУПХ според устава е: “Да запознава чуждия свят с България и да тълкува и брани българските народни стремежи” . Това положение е доразвито в “Обясненията” в смисъл, че българският народ трябва “да бъде своевременно защитен” от несправедливите или злоумишлени обвинения”. За това “трябва внимателно да се следи всичко казано и писано за нашето отечество в разните отрасли на живота”, за да се внесат поправки към “повърхностни” мнения дори на приятели на България .

Четвъртата залегнала в устава цел на СБУПХ е: “Да създаде връзки между българските и чуждестранните представители на наука, литература и изкуство” .

От направения по-горе анализ на съдържащото се в устава на СБУПХ и на “Обясненията” към него става ясно, че Съюзът си поставя амбициозната задача да действува за укрепване на националното съзнание у българите и главно да пропагандира и защитава правотата на българската национална кауза в чужбина със средствата на интелектуалния труд. Ще рече: да съдействува за мобилизиране на умствените възможности на българските интелектуалци и спечели за тази кауза чуждестранни такива – главно учени.

Според идеята на инициаторите, въплътена в устава, СБУПХ се планира да бъде елитарна столична организация, изградена на централистичен принцип. Начело стои Управителен съвет с тригодишен мандат, избиран от “Общото годишно събрание на членовете” . Той се състои от председател, двама подпредседатели, секретар, касиер и четирима съветници. Членовете на Управителния съвет, без членовете съветници, съставляват Изпълнителен съвет . Предвидено е Общото годишно събрание да се провежда през месец януари всяка година. Всяка година от състава на Управителния съвет по жребие излизат една трета от членовете му, които се допуска да бъдат преизбирани .

Уставът постановява, че за членове на Съюза се приемат само поканени от Управителния съвет лица и само по негово решение. Допуска се обаче предлагането на кандидатури за нови членове и от отделен член на Съюза, но в такъв случай предложението следва да бъде подкрепено писмено от двама членове .

Членовете на СБУПХ биват два вида: редовни и почетни. Почетни са такива, “които имат заслуги за делото на съюза” .

За осигуряване на материални средства за дейността на Съюза е определено плащането на членски внос в размер един лев на месец или 12 лева годишно, които се събират три пъти през годината. Освен това Съюзът приема дарения от “частни лица и учреждения”. Той може да има приходи от евентуалните си издания, а също от сказки, представления и прочие .

На 20 февруари 1917 г. инициаторите изпращат покани до 63 души в София (“Софийски граждани”) със следния текст: “Почитаеми господине, поканвате се да присъствувате на събранието на Съюза на българските учени, писатели и художници, което ще стане в неделя на 25 т.м. в помещението на Българската академия на науките в 10 часа преди обед. Дневен ред: Избиране на управителен съвет.

Прилага се: 1. Устав и 2. Обяснения на целите на съюза” .

Инициативата за учредяване на СБУПХ е разгласена и чрез печатния орган на Народната партия в. “Мир”. На 23 февруари 1917 г. Б. Вазов – един от най-дейните радетели за създаване на Съюза, публикува в него статията “В защита на българщината”. В нея той съобщава, че “по почин на неколцина скромни обществени дейци в неделя, на 25 февруари, ще се основе един съюз на българските учени, писатели и художници” и почти буквално се пресъздава текста на “Обясненията към устава”. В тази си статия Б. Вазов се поувлича в тълкуванията на последните, пишейки, че в онзи момент “България е призвана от събитията да играе една световна роля”. Иначе авторът оценява високо почина на основателите на Съюза на българските учени, писатели и художници .

Учредителното събрание се провежда на уречената дата – 25 февруари и на уреченото място – в залата на БАН. На поканата се отзовават 33 души. Някои от отсъстващите поканени, като бившият министър Гр. Начович и публициста Д. Шопов, с писма до Ив. Шишманов се извиняват за отсъствието си, като одобряват инициативата и изразяват желание да станат членове на Съюза. Началникът на щаба на действуващата армия полковник Иван Луков изпраща до събранието съгласителна телеграма и 100 лева за фонда на организацията .
Като членове основатели на Съюза на българските учени, писатели и художници се считат 44 души. Освен инициаторите, за които по-горе стана дума, останалите са: Т. Г. Влайков – писател, ръководен деец на Радикалдемократическата партия, народен представител; д-р П. Джидров – ръководен деец на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), народен представител; Ив. Пеев – бивш министър, ръководен деец на Народната партия, народен представител; Цанко Бакалов, ръководен деец на Българския земеделски народен съюз; Димо Кьорчев – виден деец на Народнолибералната партия; професорите В. Златарски, Анастас Иширков, Г. Кацаров, А. Митов, Д. Мишайков, И. Мърквичка, П. Нойков, П. Райков, Ж. Спиридонов, Й. Фаденхехт, Б. Цонев, доц. Н. Милев, писателите К. Христов, Елин Пелин, Й. Йовков, Б. Ангелов, Ст. Чилингиров, Д. Христов – композитор, К. Маричков – архитект; публицистите Д. Мишев, Д. Шопов; А. П. Стоилов – етнограф, Й. Хербст – директор на печата .

В десет и половина часа по пълномощие на инициаторите учредителното събрание е открито от изпълняващия длъжността председател на БАН проф. В. Моллов. Той запознава подробно събранието с целите на Съюза. В последвалите разисквания се установява, че събранието е единодушно в разбирането си за необходимостта от основаването на СБУПХ. Събранието не се занимава с устава, понеже се оказва, че всички присъстващи са се запознали с него предварително и понеже са съгласни с подготвения от инициаторите негов текст .
Както се казва, още в процеса на подготовката за основаване на СБУПХ инициаторите се занимават с въпроса за неговото ръководство. По почин на Ив. Шишманов за председател на възнамерявания съюз е поканен народният поет Ив. Вазов. Отначало макар и да се противи поради причини от здравословен характер, както е записал в дневника си Ив. Шишманов, “най-сетне скланя, ако тая длъжност няма да му развали спокойствието, толкова нему нужно при не твърде крепкото си здраве”. Сам Ив. Вазов при една от честите си срещи със Шишманов му казва: “Аз не съм за такава работа. Там се иска енергия, пъргавост. Ако Ви трябва името ми, най-после да Ви го дам, но не ме обличайте с такава власт” .

По-късно обаче Ив. Вазов категорично отказва да приеме предлагания му председателски пост. На 22 февруари 1917 г. той пише писмо до учредителното събрание, с което мотивира отказа си. То гласи:

“Почитаемо събрание,

От няколко места ми се загатна, че е възможно да ми се направи високата чест да бъда избран за председател на Съюза на българските учени, писатели и художници.

Бих бил, естествено, крайно поласкан, ако действително ми се окажеше подобно внимание. Обаче, за моя жалост, аз се считам принуден да заявя, че не ще мога по никой начин да приема тоя висок избор: моята напреднала възраст, постоянна болезненост и абсолютна нужда от душевно спокойствие, каквото ми препоръчват и лекарите, ми не допущат да се натоваря с деликатната и отговорна длъжност председател на Съюза.

С дълбоко почитание

22 февруари 1917 Ив. Вазов
 София”

Учредителното събрание избира за първи подпредседател Ив. Шишманов, втори подпредседател Л. Милетич, секретар – М. Арнаудов, касиер – Хр. Чакалов (в момента управител на Българската народна банка) и за съветници: Б. Вазов, Вл. Моллов, Ал. Балабанов и Ал. Божинов .

От този състав се вижда, че ръководството на СБУПХ още от самото начало попада в ръцете на видни учени професори от Университета, които имат вкус към обществена дейност. След като Иван Вазов научава, че въпреки отвода си е избран за председател на Управителния съвет на СБПУХ, на 3 март 1917 г. изпраща следното писмо до този съвет:

“До Управителния съвет на Съюза на българските учени, писатели и художници
В писмото си от 25 февруари  прочетено в общото събрание на Съюза преди да пристъпи към избиране на Управителния съвет, аз категорично заявих, че по повелителни здравословни причини не ще ми бъде възможно да заема поста председател и молих да не бъда избран за такъв.
Почитаемото събрание обаче, въпреки това, ме избрало.
Горещо признателен за тая чест, от която силно съм трогнат, аз обаче съм принуден пак да заявя, че по същите причини, не мога да приема тоя ласкателен избор, и се отказвам от председателството на Управителния съвет.
 Това ми решение е окончателно.
С почитание
И. Вазов
София, 3 март 1917”

Процедурата с избора на Ив. Вазов за председател на Управителния съвет на СБУПХ, особено с повторната му оставка, се посреща от съвета с разбиране, но и с известно притеснение, особено от Ив. Шишманов. В своите бележки по този повод с дата 9 март 1917 г. той отбелязва: “Повторната оставка на Вазова не изненада много, най-малко мене. Аз бях я чел по-рано. Но всички усещат, че може да се претълкува от многото неприятели на съюза. Вазов избързал, че дал вече съоб[щение] в “Мир”. То излезе като антрефиле в тая вeчершния брой на вестника” .

А в разтревожилото Ив. Шишманов антрефиле се казва, че на 25 февруари 1917 г., преди да се пристъпи към избор на управителен съвет, било прочетено писмо от Ив. Вазов, с което по здравословни причини моли да не бъде избран за председател на СБУПХ, което обаче не се уважило; че с ново писмо той стои на първото си решение .

На 14 март 1917 г. Управителният съвет на СБУПХ приема текста на съобщение за печата по оставката на Ив. Вазов . На 26 март съобщението е публикувано във в. “Мир”. В него се казва, че на 14 март Управителният съвет на СБУПХ разгледал повторната оставка на Ив. Вазов и уважил сериозните мотиви, които са я предизвикали, “ала надейки се, че здравословното състояние на глубокоуважаемия съюзен председател, в едно не много продължително време, ще се оправи, реши да не пристъпва към избора на нов председател и да се възложи за сега функциите на последния върху първия подпредседател проф. Д-р Ив. Д. Шишманов.
Г. Ив. Вазов заявява, че въпреки оставката си, ще продължава да бъде член на съюза, на чиято дейност симпатизира най-горещо” .

По този начин ръководството на СБУПХ се опитва да излезе от неловката ситуация, в която още с появата си изпада, като експлоатира авторитета на именития писател за подсилване на своя авторитет.

С решаването на въпросителните около ръководството завършва процесът на създаване на СБУПХ. На обществената сцена се появява още един фактор.

[Previous] [Next]
[Back to Index]