V-то ДѢЙСТВИЕ
Явление I-во (Д.-Кузманъ, Б.-Кузманица и свадбари) 74
Явление II-ро (Сѫщитѣ, Траянъ и Благуна) 75
Явление III-то (Сѫщитѣ, Нико, Гюре и Арсе) 75
Явление IV-то (Сѫщитѣ, Богданъ, Митра и Дуко) 76
Явление V-то (Спасе и Тренко) 76
Явление VI-то (Влиза Дуко) 76
Явление VII-мо (Деца и други) 77
Явление VIII-мо (Влиза кумьть, кумата, кумовитѣ гости, свадбари и всички предишни) 78
Явление IX-то (Влиза кумотъ и други мѫже) 78
Явление Х-то (Влизатъ нѣколко жени, следъ тѣхъ Цвѣта облечена въ невестински дрехи) 78
Явление ХI-то (Турцитѣ и свадбаритѣ) 79
Дворъ, предъ кѫщата на дѣдо Кузмана, обграденъ съ плетъ. Предъ кѫщата наредени столове и пейки за почивка на свадбаритѣ и пр. На плета байракъ отъ червена кърпа се развѣва. Навръхъ байрака три ябълки позлатени и китка цвекье сѫ забучени. Вкѫщи и въ двора, шумъ, веселие, пѣсни, свирни и пр. При дигене на завесата гайда свири, а момитѣ свадбарски пѣсни пѣятъ. Гости дохаждатъ, поздравляватъ старитѣ.
ЯВЛЕНИЕ I-во.
Д.-Кузманъ, Б.-Кузманица и свадбари.
Д.-Кузманъ. Е? како си стара? Ти тупатъ сърцето?
Б.-Кузманица. Най-убоо, старо, най убоо, саде аерлия да е, со животъ, да се кьердосаатъ.
Д.-Кузманъ. Аминъ, аминъ, стара! . . Ее, сполай на Господа, мори стара, оту не докрепи, за да дочекаме радость; на овие годинье много чинитъ радостьта. Многу търгафме, многу мѫки видофме, пакъ сполай на Господа . . .
Б.- Кузманица. Сполей му, Сполай му; старo!
Д.-Кузманъ. Детето е мошне убао! Сиракъ е вистина, aма нищьо; кье си го земаме дома, ко домазетъ и кье си го гледаме ко синъ.
Д.-Кузманица. Отъ сега не е векье сиракъ, ствро, не е! Траяница отъ сега му е майка Траянъ кье му е татко и со Цвета кье си поминетъ мошне убоо.
Д.-Кузманъ. Така е, стара, така е. . . како кажуваатъ, ако да не беше негоата юнащьина и сега можитъ да беше Цвета во рацитѣ на мръсниотъ.
Б.-Кузманица. Море, юнащьината негоа поможи, ама кажуваатъ, оту 20 лири далъ на Валията, за да зборвитъ конъ насъ; той търчаше колку Дука, ко братъ нейзинъ.
75
Д.-Кузманъ. Вигяшъ, стара? Е, нà, то се велитъ любовь.
Б.-Кузманица. Душата, душата си я даатъ за Цвета.
(Запѣвать момитѣ въ съседната стая
Черешна се отъ коренъ корнеше
Девойка се отъ кукя делеше
Делеше се отъ майка и татка,
Делаше се отъ бракя и сестри,
Делеше се отъ родъ и роднина и пр.
Д.-Кузманъ. Стара! Слушашъ, слушашъ? Паметвешъ? Така и насъ ни пееа на времето; ей гиди младо време наше каде отлетна!!
(Влизатъ: Траянъ и Благуна въ нови дрехи)
ЯВЛЕНИЕ II-ро.
Сѫщитѣ, Траянъ и Благуна.
Д.-Кузманъ и Б.-Кузманица. Со животъ да имъ е, синко, со векъ, да се кьердосаатъ, пакъ и за нова радость.
Траянъ и Благуна. Аминъ татко аминъ, сполай ви.
Б.-Кузманица. (Къмъ Благуна). Пъкъ и за Дука, кьерко.
Благуна. Сполай ти, майко, и вие да дочекате.
Д. Кузманъ. Айде, дай да те напиеме? Дайте на гостите да пиятъ, да се веселатъ.
(Влизатъ: Нико, Гюре и Арсе.)
ЯВЛЕНИЕ III-то.
Сѫщитѣ, Нико, Гюре и Арсе.
Д. Кузманъ. О, синчиня, елате, елате! (гали ги)
Нико. Бабо, Цвета е напрайа невеста.
Гюре. Щьо е ỳбаа да е видишъ, каква личнотия!
Всички. И на ваши глай, синчиня, да дочекате.
Арсе. Ами се така кье стойтъ промената, мори бабо?
Б.-Кузманица. Сè така, синче, се така и твоята невеста кье бидитъ така. (Целива ги).
76
Нико. (Къмъ Арсета и Гюрета). Айдете бре сега кье дойдитъ кумотъ да го чекаме (излизатъ)
(Влизатъ; Богданъ, Митра и Дуко облечени въ нови дрехи).
ЯВЛЕНИЕ IV-то
Сѫщитѣ, Богданъ, Митра и Дуко.
Богданъ. Айде айрляя да е, со животъ, едножъ за векотъ!! . . .
Всички. Аминъ и за синчиня, богъ да дайтъ!
Митра. Сполай ви, сполай ви и за Дука да изчекаме!
Всички. Ти си рекла, Господъ те почулъ, невесто.
Дуко. Айдете, люге, внатре да се повеселиме!
Митра. Елате да видите Цвѣта, щьо личботия е.
Всички. Айде, айде! Е, у, ааа !! . .
(Влизатъ Спасе и Тренко)
ЯВЛЕНИЕ V-то.
Спасе и Тренко.
Тренко. Не вервамь Османъ-бегъ да ти проститъ... ако не можитъ тебе да ти сторитъ зло, на селово ке направитъ некоя пакость . . . Той е куче . . .
Спасе. Можитъ да кроитъ нещо, не е чудно, ама и ние нема да му простиме . . . Той е куче, ама ние не сме овци веке . . . О, о, за честьта нейзина, ке му платимъ, брате Тренко! Честьта на Цвета е честьта Македонска, света честь и намъ, на младитѣ се пагятъ да я вардиме тая честь и да накажиме секого, кой посега върху тая честь! . . . Ние требва да бидиме мѫжи, требитъ да бидиме юнаци, требитъ да бидиме готой да умриме за нашата честь и слобода! Ехъ, слободия, слободия! . . . Ако имаше слободия, не ке тъпчи турския кракъ нашата земя!
ЯВЛЕНИЕ VI-то.
Влиза Дуко.
Тренко. Е, е... и на твоя глаа, Дуко.
Дуко. (весело). Сполай ти и отъ сърдце да си
77
изчекашъ! Айде щьо сте застанале тука, щьо не се веселите?
Тренко. Али малу . . . има време, отъ синойка глаата ме заболе.
Дуко. Сакамъ да ви кажамъ нещо.
Тренко и Спасе. Кажи!
Дуко. Вчера Исмаилъ отепалъ еденъ свчаръ, и не е лошо, ако се вардиме да не . .
Спасе. Неплашите се ! . . Око да ви неклепнува ! Ако умриме, не жалей е, прайте, чините пойкье отъ мърсните да изчистиме! За лошъ саатъ земайте си риволверите.., кажите на сите покърстени наши бракя да си ги клаятъ в'поясъ . . Нека бидиме готои! Ако мърсекъ сторитъ ниетъ да ни расипитъ веселието . . . пусните му куршумъ в'грѫди! . .
Дуко. Ти си го имашъ таквото.
Спасе. (Като вади риволвера изъ пояса). Еве го!! . . А вие?
Дуко. Безъ него нигде не одамъ.
Тренко. Ево и златните спасители!
Спасе. Ти, Тренко, тайно подшушни на сите другари да са готои! . .
Дуко. Готой зеръ. Турците са кучиня.
Спасе. Ако турцитѣ са кучиня, ние требитъ да сме вълци!! . .
(Влизатъ: Деца смѣящи и борящи се; гласъ отъ гайда постепенно наближава).
ЯВЛЕНИЕ VII-мо.
Деца и други.
Гюре. Е кумотъ идетъ, кумотъ идетъ. . . Е, е?.. Така кье го жениме и Ника!
Децата. Тебе кье те солиме пъкъ. (общъ смѣхъ).
Нико. (Като се затичва пре Дуко) Братко . . кумотъ етъ.
Тренко. Айде, Спасе, пречерай го, а и ти Дуко! . .
Спасе и Дуко. Айде! . . . (Тръгватъ).
(Изъ къщи излизатъ Баба Кузманица, Дедо Кузманъ, Траянъ, Богданъ, Траяница, Богданица и други мѫже и жени и се опѫтватъ съ шарена бъклица на чело, накичена съ цвѣтя да посрещнатъ кумотъ. Общо веселие, шумъ, пѣсни!)
78
ЯВЛЕНИЕ VIII-мо.
Влиза кумьть, кумата, кумовитѣ гости, свадбари и всички предишни.
Кумотъ. Помози Богъ! айрлия да е, со животъ!!..
Кумата. Едножъ за векотъ да имъ е . . . да се кердосаетъ.
Д. Кузманъ. Добре ми дойде, куме.. Поели в'куки!
Траяница. Добре ми дойде кума!. . пъкъ у тебе .. за Иордана да си изчекашъ! . . Поелите в'куки...
Кумътъ. Айде кума . . . айде да свършиме работата, оту довечера пълна бочва има да празниме. (Влизатъ в'кѫщи: Кумътъ Кумата и по-старите; гостите нареждатъ се вънка и пиятъ и се разговарятъ).
Тренко. (Предпазливо мимически пита младитѣ дали сѫ взели риволверитѣ).
Момцитѣ. Пѣятъ:
Щьо ми е мило и драго
На Струга дукянъ да имамъ (2).
На кьепенцитѣ да седамъ.
Струшкитѣ моми да гледамъ,
Кога ми одатъ за вода
Со шарените стомниня! . .
ЯВЛЕНИЕ IX-то.
Влиза кумотъ и други мѫже.
Кумътъ. Де, бре юнаци, веселете се, отъ мене изинъ имате. Нека се знайтъ кога се мѫжила Цвета и Спасе и кога Мойсо кумувалъ! . . .
Всички. Да е живъ кумотъ!
ЯВЛЕНИЕ Х-то.
(Влизатъ нѣколко жени, следъ тѣхъ Цвѣта облечена въ невестински дрехи, следъ нея върватъ моми и пѣятъ. Гайдата свири. Траяница, Богданица и Баба Кузманица заплакватъ).
Кумътъ. Машала, машала! . . Де зету. . . държъ се! . . Кумице! . . жени щьо сте се расплакале? . .
Цвѣта. (Сѫщо се разплаква безгласно, навежда се предъ кумътъ, деда си, баба си, кумата, баща си, майка си и другите роднини и имъ целува рѫка).
79
Кумъть. Ту я разплакафте невестата . . . А, али плачитъ зетоть! . . . (Общъ смѣхъ). Гледайте го! чекатъ вълко да грабнитъ ягнето и да бегатъ!
Всички. (Смѣятъ се гласно) . . .
Кумъть. Айде, моми, момци, зафакяйте „Дафино вино цървено" и завъртите орото. Де да ве видамъ кой сте готой за жененье! !
(Играятъ и пѣятъ).
Дафино, вино цървено,
Момчето ти е заспало
На кара–каменъ в'планина,
На сува рида безъ вода.
Поминале клети айдуци,
Гунчето му го украле
На анотъ му го продале,
За бела, люта ракия,
За руйно вино цървено.
Пусто остало гунчето
Некъ ми е живо момчето,
(Общо веселие. Нѣколко вистрела изгърмяватъ. — Всички се изплашвагь).
(Влизатъ: Османъ-Бегъ, Шежия, Расимъ, Исмаилъ и други турци).
ЯВЛЕНИЕ ХI-то.
Турцитѣ и свадбаритѣ.
Османъ-Бегъ. Дръжте тия гяури! (Гонятъ свадбаритѣ)
Гласове. Бегайте, турци!! (Всички пищатъ и бѣгатъ).
Цвѣта. Майчице, майчице! (Скрива се въ кѫщи).
Спасе. Държите се братя, удрите!
Дуко. (Изважда леворвера). Назадъ! (гърми въ първия турчинъ).
Османъ-Бегъ. Вурунусъ! (убива Дука; съ Расима влизатъ въ кѫщата).
Дуко. Офь ! (пада).
Спасе. Удрите ! (Гърми съ леворвера срѣщу турцитѣ). Удрите! (Кой съ какво може отъ селянитѣ излиза да се бие, младитѣ искарватъ револверитѣ си и гърматъ срѣщу турцитѣ.)
Траянъ. (При Дука). Синкооооо, синко! (къмъ селянитѣ), Удритѣ, бракя! (Селянитѣ, кой съ каквото може, се спущатъ къмь турцитѣ и пакъ се дръпватъ).
80
Османъ-Бегъ и Расимъ (извличатъ Цвѣта изъ кѫщи).
Османъ-Бегъ.. Стой, малчи гяурко?!
Спасе. (Съ револвера въ рѫцетѣ). Пущьите я, кучиня?
Османъ-Бегъ. (Като стреля върху Спасета нъ не го олучва). Давранъ, давранъ! , , ,
Цвѣта. (Измъква изъ пояса камата на Османъ-Бегъ и я забива въ гърдитѣ му). Нá ти тебе куче!
Османъ-Бегъ. Офъ! (пада).
Траянъ. Удрите, бракя, мѫжки да умриме !
Шевкия. (стреля върху Цвѣта). На, гяурко !
Цвѣта. Оооохъ ! (Пада).
Спасе. (Хваща Шевкия за гушата и го убива съ кама) Даахъ, куче! . . (съборва го на земята). Цвѣто!
Траянъ (Като подига Цвѣта). Кьерко!
Благуна. (Хванала се за коситѣ, пада по колени при Цвѣта). Офъ, я сирота! . . .
Цвѣта. Умревъ, а-м-а . . . т-у-р-к-и-н-а н-е с-т-ан-а-ф-ъ! (издъхва).
Д.-Кузманъ. Господи, али глеашъ отъ небеси мѫкитѣ наши! . . .
ЗАВЕСАТА СЕ СПУЩА.
Край.