VI. ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ГРЪЦКИ И РИМСКИ ИМЕНА ОТ ТРАКИТЕ
Причините за възприемане на гръцки и римски имена от траките не могат винаги да се установят със сигурност. В известни случаи те могат само да се предположат или отчасти доловят.
Причините за възприемане на теофорни гръцки имена, на латински прякори и исторически имена бяха посочени на съответното място. Обаче те не са били единствено меродавни и са се менели според времето, обстоятелствата и мястото. В най-стария пример за гръцко теофорно име при синовете на тракийския цар Керсеблепт са играли известна роля навярно и политически съображения, и желанието за демонстриране на гръкофилски чувства, което при този тракийски владетел не е изключено. При теофорните имена, произведени от Аполон, може да се приеме, че техните носители са минали през гръцките гимназии и палестри и чрез името си са изтъквали гръцкото си образование и култура. При латинските прякори някои външни физически белези, като цвят на косата или кожата, телосложение, телесни недъзи и др., са играли очевидно меродавна роля.
Известно е, че чужденците, които са постъпвали на служба в римската войска или флота, са приемали римски имена. [240] От това правило не са правели изключение и траките на римска военна служба.
41
От по-друго естество са били причините за възприемане на гръцки и римски лични имена, които не принадлежат към нито един от горните случаи. Тук на първо мяста стоят римските имена, свързани с получаването на римско гражданско право. Даването на това право на чужденци е било израз на чест и доверие и награда за известни заслуги към римския народ. Затова в първите години на римската власт в Тракия и Мизия с това право са били удостоени малък брой лица, и то, както изглежда, измежду по-заможните и влиятелни траки. [241] От 27 стратези с тракийски имена в големия надпис от Парадис, Гръцка Тракия (между 46 и 54 г. от н. е.), [242] 16 имат римски преномен и номен, т. е. римско гражданско право, и само един обикновено латинско име Λονγεῖνος Δορζινθου, което може да бъде и прякор. Останалите 10 носят тракийски имена. В един надпис от областта на Никополис ад Нестум (СпБАН 70, 1945, 203) стратегът Φλάβιος Διζαλας Εοβενεος τοῦ Αματοκου има също римско гражданско право. Д. Лазаридис, издателят на надписа от Парадис, предполага може би основателно, че този стратег е бил син на Εσβενις Αματοκου, който се споменава като стратег в надписа от Парадис. [243] Ако това предположение е вярно, то бащата не е притежавал римско гражданско право. Забележително е, че в споменатия надпис са дадени най-напред стратезите, които имат римски преномина и номина, а след това тези, които носят само тракийски лични имена. Това подреждане не ще да е случайно. Стратезите, които са имали римско гражданско право, са били на по-голяма почит като cives romani или са се ползвали с по-голямо доверие от страна на римската власт. Това е намерило израз в надписа чрез съответно подреждане. Римското гражданско право обаче не е било условие за заемане на длъжността стратег, както се вижда от обстоятелството, че е имало стратези и без това право. Все пак лицата, които са били удостоени с римско гражданско право, са били за римската власт политически по-удобни и за предпочитане пред другите. [244] Същите са стояли навярно в културно отношение понякога по-високо, били са по-образовани, знаели са гръцки или латински и с римските си имена са импонирали на съотечествениците си. Забележително е, че стратегът Λονγεῖνος Δορζινθου, ако и да не е притежавал римско гражданско право, все пак поради римското си име е имал, както изглежда, известно предимство пред стратезите само с тракийски имена. Затова той е поставен в списъка от Парадис пред стратезите само с тракийски
42
имена, обаче след тези с римски преномина и номина, т. е. той е заемал средно положение.
Подобно обществено положение са заемали още преди завладяването на Тракия от римляните и лицата с гръцко образование и отчасти гръцка култура, от които някои са имали и гръцки лични имена покрай тракийските си. Вече във времето на тракийските царе се срещат стратези траки с добре звучащи гръцки лични имена. Така един стратег на Садалас II се е наричал Μηνογένης Ἀσκληπίδου (Варна, IG Bulg. 43). Той е произхождал от града Харайон в Тракия. Поради липса на други белези не може да се каже дали се касае за тракиец с гръцко име или за грък. В следните два случая обаче се касае явно за траки: Φάρσαλος Βιθυος (Калиакра, IG Bulg. I 12) е бил стратег при Реметалк I, а Ἀπολλώνιος Επτακενθου (Разград, IG Bulg. II 743) при Реметалк II. Това привилегировано положение на лицата с гръцки имена не само се е запазило и в римско време, но дори се е засилило. Обаче не винаги може да се установи в надписите без особени белези дали под гръцките имена се крият траки или гърци. Римската власт е смятала, както изглежда, гърците за по-благонадеждни и по-културни от траките и се е опирала често на тях в провинция Тракия, както в Египет. [245] Затова нерядко на важни административни и други служби се срещат лица с гръцки имена. В споменатия по-горе списък на стратезите от Парадис от 33 стратези 6 носят гръцки имена.
Лица с гръцки и римски имена покрай лица с тракийски се срещат и на други висши служби. Градовете на Тракия с гръцко устройство са били управлявани, както е известно, в римско време от архонти, които са образували колегия начело с един пръв архонт (πρῶτος ἄρχων).
- Един надпис от 143 г. (София, АЕМ 18, 1895, 111 № 16) споменава като пръв архонт на Сердика Βασσος Μοκαπορεος, който изпълнявал още службите : ἱερεύς, εἰρηνάρχης и σιτάρχης.
- Между 161 и 163 г. в същия град като пръв архонт се явява Φλ. Πομπεῖος Μοντᾱνος (Εr. Kalinka 101 № 105).
- Β един надпис от около 186 г. като пръв архонт на Филипопол е посочен ...δώρου Βειθυος (IG Bulg. III 881).
- Между 235 и 238 г. пръв архонт на същия град е бил Αὐρ. Ἀπολλωνίδης Ἀπολλοδώτου (Черна гора, IG Bulg. III 1515).
- В един недатиран надпис от Болярци, Пловдивско (IG Bulg. III 1449) е посочен Εύστόχιος Κέλερ Ἀσκληπιάδου като пръв архонт, навярно на същия град.
От Августа Траяна до нас са достигнали четири надписа с имена на първи архонти. Първите три надписа принадлежат на времето между 161 и 241 г.
43
- Споменатите в тях първи архонти носят гръцки и римски имена:
Τίτ(ος) Φλ. [Ἀ]πολλόδωρος (Стара Загора, IG Bulg. III 2, 1555),
Ἀρχίας Ἀρχέδημος (Стара Загора, IG Bulg. III 2, 1560),
Αὐρ. Κοίντος Κοίντου (Стара Загора, IG Bulg. III 2, 1565).
- В четвъртия надпис между 218 и 235 г. името на първия архонт гласи Ἀὐρ. Δινεδινις (Гостилица, Габровско, IG Bulg. II 730).
- В един надпис от Августа Траяна между 196 и 198 г. след израза ἐπὶ συναρχίας стои името Σεπτίμιος Αὐρ. Βασσος (IG Bulg. III 2, 1553, срв. II 1554), който е бил навярно също пръв архонт.
- В три надписа от същия град от преди 217 г. след горния израз следва името А... Δημήτριος Ἄπφος( IG Bulg III 2, 1556,1557, 1558).
- Най-сетне според един надпис от времето между 253 и 268 г. първи архонти са били Σεπτίμιος Μαρκιανός и ... Μαρκιανός (IG Bulg. III 2, 1567).
От Никополис ад Иструм са известни имената на трима първи архонти:
Ἴουλιος Ἰουλιανός (IG Bulg. II 642), Βάλης (IG Bulg. II 657) и Τιβ. Κλ. Πρεισκεῖνος (IG Bulg. II 665).
В един четвърти надпис след έπι σνναρχίας идва името Φήλιξ Μουκαπορις (IG Bulg. II 680), навярно пак първи архонт.
В един надпис от Кюстендил, античната Пауталия (ИАД 7, 1919—1920, 81 № 1), след горния израз са дадени имената Τα[ρ]σου Ταρσου, Κέλσου καὶ Διογένους Ἀπολλονίου καὶ Ἀπολλιναρίου Αυλουτραλεος. Споменатият в началото е може би първият архонт. В друг един надпис от същото място след споменатата формула стои името Ἰουλίου Ἰουλιάνου (ИАД 7, 1919—1920, 82 № 4). Най- сетне в една мраморна плоча с тракийски конник от Одесос се споменава Μ. Αὐρ. Σκοντις (Варна, IG Bulg. I, 162), който бил бивш архонт, агороном и жрец. В случая се касае може би само за член на колегията на архонтите.
В няколко недатирани надписа, намерени на различни места в Тракия и Мизия, се споменават имената на булевти (βουλευταί), напр.
Σεβαστιανὸς Βρειζενεος (Диниклии, дн. Лозен, Хасковско, IG Bulg. III 2, 1807),
Σεβαστιαν[ὸς] Μουκατραλεος (Баткун, Пазарджишко, IG Bulg. III 1133),
Μουκιανὸς Δοληους (Черна гора, Старозагорско, IG Bulg. III 1517),
Διζας Μουκασηους (Пауталия, ИзвНМ I 1907, 53 № 2),
Δεντουπης Βειθυος (областта на Филипи, BCH 21, 1897, 533),
Iustus Rescuporis (Дамяново, Габровско Er. Kalinka 316 № 402),
Florus Gerulonis (Търново, ГНМПл. II, 1950, 86 № 1),
Lucius Aurelius Surus (Горна Оряховица, CIL 3, 12 422),
Severus Severi (Лясковец, CIL 3, 12 342).
Един доста голям брой надписи съобщават имената на епимелети (ἐπιμεληταί). От Августа Траяна са известни следните епимелети:
Οὐλ. Ἀγήσανδρος (между 198 и 199 г., Гостилица, Габровско, IG Bulg. II 728) и
Οὐαλέριος Σκελης (между 235 и 238 г., Гостилица, IG Bulg. II 731).
44
В един надпис от 135 г. (Приноси 60 № 105) като епимелети в Пауталия се явяват: Ἀκλάνιος Φίρμος, Λοῦπος Κέλσος и Λούκιος Ἴσορμος. Β един недатиран надпис пак от Пауталия се споменават следните епимелети : Ἰουκοῦνδος, Σωτιρᾶς, Μενεσθευς, Ἀγαθίας, Μᾶρκος, Χρῆστος, Λυσίμαχος, Ἀρισταίνετος, Κέλσος, Αρειβαλος, Κόκκαρος, Μουκατραλις, Μερκούρις (ИАД 7, 1919—1920, 81 № 1). Β един фрагментиран надпис пак от същия град епимелет е Αὐρ. Βασσος Χρήστου (ИАД 7, 1919—1920, 84 № 8).
В един надпис от с. Рила се срещат следните пет епимелети: Βειθυς Μουκατραλεος, Λοῦπος, Ποσεισος, Μάρκος и Λούκιος (NAH 7, 1926—1927, 319). От Никополис ад Иструм са известни следните епимелети: Αὐρ. Θεόδοτος Νισβηνος (около 234 г., IG Bulg. II, 640), Ἀντώνιος Φήλιξ (между 239 и 240 г., IG Bulg. II 641), Πόπλιος Αἴλιος Μηνιανός (същото време, IG Bulg. II, 642), Ἀσκλιπιόδωρος Ἀσκληπιάδου (края на III В., IG Bulg. II 645), и Ἰούλιος Εὔτυχος (IG Bulg. II 646). Най-сетне в един надпис от Черна гора (IG Bulg. III, 1517) се посочва като епимелет Κέλσος Σωσάνδρου.
Няколко надписа споменават селски филарси (φύλαρχοι). В два надписа от III в. имената на тези филарси гласят: Αὐρήλιος Καρδενθου Βειθυνικοῦ (Хисаря, IG Bulg. III 1473) между 222 и 235 г. и Αἰμίλιος Βειθυς (Хисаря, IG Bulg. III 1474). Такива филарси ще да са били и Μο[υκ]ακενθος Δαικωσου (Вакъф, IG Bulg. III 2, 1803) и Αἴλιος Βειθυκενθος (Златна Панега, IG Bulg. II, 512). В следните три надписа се касае навярно за градски филарси: Δεινίας ὁ τοῦ Ποτάμωνος (Златна Панега, IG Bulg. II, 517), Ἀσιατικὸς Θεοδώρου (Златна Панега, IG Bulg. II 516) и Πρεῖσκος Ἰουλίου (Златна Панега, IG Bulg. II, 544).
От приведените дотук примери, които лесно могат да се увеличат с примери и за други служби, като агораноми, метрономи, кметове, жреци и др., [246] се вижда, че лицата, които са имали гръцки или римски имена или само римски гентилни имена без оглед на това дали са били чисти гърци или римляни и дали градът или селището е имало смесено население, превишават тези, които са носели само тракийски имена. Към тях трябва да се прибавят и траките римски ветерани, които също са носели римски имена, имали са особено привилегировано положение, както това ясно личи от надписи, изказващи благодарност на ветерани (напр. IG Bulg. III 1535), и са били най-сигурните проводници и поддържници на римската власт в провинцията. Предпочитанието на лица с гръцки и римски имена не е могло да не окаже влияние върху ония траки, които са искали да заемат някаква служба или да играят някаква
45
роля в града или селото. Затова те са търсели начин в по-старо време да получат римско гражданско право, а по-късно да си прикачат римски или гръцки имена, за да постигнат по-лесно и сигурно целта си Навярно някои траки родители са давали на синовете си пак поради същата причина гръцки и римски имена. [247] Така траките с римско гражданско право и римски имена образували един вид чиновническа аристокрация, която минавала за романизирана или за проримска поради личните си римски имена. Към тях спадали и траките с гръцки имена, и чужденците с гръцки и римски имена. Гръцките и римските имена са били навярно възприемани не само за служби, но и при други случаи, напр. при търговски връзки, при бракове между траки от чиновническата аристокрация и останалите траки, или между чужденци, напр. гърци и траки, както е било в Египет, [248] понеже тези имена са звучали по-фино, по-аристократично и са показвали, че лицата принадлежат към по-висшите, по-културни и управляващи слоеве. С течение на времето римските лични имена станали белег не само на аристократичност или благородство, но и на принадлежност към старите римляни. Особено показателно в това отношение е гентилното име Flavius. След Константин Велики то се прикачва, както е известно, не само към имената на императорите, но и към имената на много по-нискостоящи, та дори към имената на чужденци, за да се изрази известно благородство. То се превръща в един вид титла, [249] напр.: Flavius Ardabur Aspar, Flavius Aetius, Fl. Ricimer, Fl. Basilius, Fl. Belisarius и др. Такива случаи се срещат и при чисто тракийски имена, напр.: Flavius Moco domesticus (Стара Загора, V. Beševliev, Spät., № 192), Φλ. Βιτος τριβουνος (Bas. Latyschev, IPE IV 464, 6), Φλ. Τζ[ι]ττα ὁ μεγαλοπρεπέστατος κόμης (BGU 2, 368).
Изтъкването на римското като по-благородно довежда с време дотам, че всички поданици на Източната римска империя почнали да се смятат за потомци на римляните, ако и да не говорели латински език. Това е изразено особено ясно в означения на този език като πάτριος, [250] напр. Nov. XIII, praef.: ἡ μὲν γὰρ πάτριος ἡμῶν φωνὴ praefectos vigilium αὐτοὺς ἐκάλεσε; Nov. LXVI 1, 2: τἠς μὲν τῇ Ἑλλήνων φωνῇ γεγραμμένης διὰ τὸ τῷ πλήθει κατάλληλον, τῆς δὲ τῇ Ῥωμαίων ἥπερ ἐστι καὶ κυριωτάτη διὰ τὸ τῆς πολιτείας σχῆμα. Самите гърци възприели името Ῥωμαῖοι, запазено и досега в ρωμαικά като означение на гръцкия език, а в турски rum — като име на гръцкия народ, също в коптски — rûmi. [251]