III. РИМСКИ ИМЕНА
а. Имена, свързани с получаване на римско гражданско право
Латинските имена на траките стоят в първите два века от н. е., както е известно, в тясна връзка с получаването на римско гражданско право. [129] Когато един тракиец е добивал това право, той е следвал общото за такива случаи правило : [130] приемал
24
е преномена и гентилното име на императора, във времето на когото е получавал гражданството, или съответните имена на лицето, което е съдействувало да стане това. Двете латински имена са били прибавяни към първоначалното тракийско име, което ставало един вид когномен. Напр.:
С. Iulius rex Rhoemetalces (CIL 4, 20 718),
Γαίος Ἰούλιος Αλυς, Γ. Ἰούλιος Βασσος, Γ. Ἰούλιος Εβρενις, времето на Калигула;
или Τιβέριος Κλαύδιος Αυλοζενις, Τ. Κλαύδιος Αυλουπορις, Τ. Κλ. Βενθυς, Τ. Κλ. Δινικενθος, Τ. Κλ. Δινις, Τ. Κλ. Δολης, Τ. Κλ. Εβρενις, Τ. Κλ. Επχαικενθος, Τ. Κλ. Ζυκολαισης, Τ. Κλ. Καρδενθης (всички примери от надписа от Парадис); [131]
също Τιβ. Κλαύδιος Καιγειαος (Златна Панега, Ловешко, IGBulg. II, 561),
Ti. Claudius Mucasius ~ Τι. Κλαύδιος Μουκασιος (Tomi, IGRP I 619),
Τ. Claudius Dizala (CIL 6,2385,2, 3), времето на Клавдий;
Τ. Φλ. Αματοκος (IG Bulg. II 534),
Τ. Φλ. Ζυκουδαισης (IG Bulg. III 1324),
Τ. Φλ. Ταρσας (Белица, Софийско, ИАИ 6, 1926—1927, 104 № 28), времето на Флавиевците;
М. Ulpius Mucapor (СИ 6, 31 145), времето на Траян;
Πό(πλιος) Αἴλιος Σευθης (Сарая, Пазарджишко; IG Bulg. III 1077),
Ρ. Ael. Mucatra (CIL 8, 3331) и др., времето на Адриан;
Τ. Aur. Bithus (CIL 3, 14 507 b 31) и др., времето на Антонин Пий преди адоптирането му от Адриан;
Т. Ael. Dizo (CIL 3, 14 507 b II), след адоптирането му;
Μ. Aur. Auluzon, Μ. Aur. Bithus, M. Aur. Daizo, M. Aur. Dines, M. Aur. Dolens, M. Aur. Mestula, M. Aur. Mucatralis, M. Aur. Muco, M. Aur. Tara, M. Aur. Thamarcus, M. Aur. Rescupor, M. Aur. Surus (всички от документа за освобождаване от военна служба от legio VII Claudia от 195 г. във времето на Марк Аврелий, CIL 3, 14 507);
Lucius Aurelius Surus (CIL 3, 12 422 = RA 1908 II 62 № 72), може би времето на Комод.
Следователно за траките е важело общото правило за чужденци в такива случаи, срв. напр. у келтите С. Iulius Vercondaridubnos, [132] Ti. Claudius Cogidubnus, Ρ. Aelius Rasparaganus, rex Roxalonorum, [133] в Египет C. Iulius Ammonius [134] и т. н.
Понякога към тези имена е било прибавяно и името на бащата, за да се определи по-точно лицето. Това се среща в по-старо време, и то главно в случаи, когато се явяват траки с еднакви имена, напр. споменатите по-горе Τιβέριος Κλαύδιος Ροιμηταλκας Ἀπολλωνίου и Τιβέριος Κλαύδιος Ροιμηταλκας Βειθυκενθου, Τ. Φλ. Αματοκος Αματοκου (Златна Панега, Ловешко, IG Bulg. II, 533) или Τ. Φλ. Αματοκος Τ. Φλ. Αματοκου υἱός (Голямо село, RA I 1913, 341 и сл.). Много рядко латинското име е придружено от трибата на императора, напр.: Τ. Φλ. Κυρεῖνα Βειθυκενθος Εσβενιος (Каснаково, Хасковско, IG Bulg. III 2, 1714), C. Iulius Dizalae f. Fab(ia tribu) Gemellus (CIL 6, 2645).
25
Често в надписите императорският преномен е изпуснат, напр.:
Φλ. Αματοκος Αματοκου (Златна Панега, IG Bulg. II 532, срв. същото лице по-горе) или
Φλ. Αματοκος Φλ. Αματοκου υἱός (Голямо село, RA I 1913,341 и сл., вж. по-горе),
Φλάβιος Διζαλας Εσβενεος τοῦ Αματοκου (Гърмен, СпБАН 70, 1945, 203),
Ulpius Eptezenus (G. Κаzarow, Reiter 112 № 599),
Ulp. Mucatralis (CIL 3,4378),
Αἴλιος Βειθυκενθος (IG Bulg. II 512) и др.
Особено често се среща това след император Адриан, когато гентилното име до голяма степен загубва първоначалното си значение и се превръща почти в преномен. От това време насам се явяват много траки, които имат като преномен гентилните имена: Aelius, Aurelius, Claudius, Iulius, Ulpius и др. Напр.: Αἰμίλιος Βειθυς (Хисаря, IG Bulg. III 1474), Aurelius Seutes (Хисаря, CIL 3, 6122). Това явление е общо за всички римски провинции. [135] В няколко случая второто име на императора L. Septimius Severus Pertinax е употребено като преномен и към него е прибавено тракийско име, напр.: Septimius Dines (CIL 14, 3623), Septimius Mucatra (CIL 8, 2776), Septimius Tarsa (Орландовци, ИАИ 12, 1938, 411 и сл.). По-рядко е предпочетено третото име на същия император като преномен, напр.: Severus Pistunis (Бяла Черква, ГПлБ 1940—1941, 36 № 5), Σεούηρος Μουκου (Златна Панега, IG Bulg. II 543).
В един случай, ако се касае за тракиец, лицето е означено като освободен роб на императора: Τι. Κλαύδιος Σεβαστοῦ ἀπελεύθερος Ζηνα (Перинт, Α. Dumont-Th. Ηοmοllе 381 № 72а). Срв. Τ. Flavius Augusti libertus Laetus. [136] Тук е приложено пак общото правило.
В редки случаи гентилното име не е на императора, в чието време е получено гражданското право, а на императорския наместник, който е посредничел за неговото получаване, напр. Μάρκος Οὐέττιος Δινις в списъка на стратезите от Парадис. Този тракиец носи преномена и гентилното име на императорския наместник на Тракия Μάρκος Οὐέττιος Μάρκελλος. [137] G. Iulius Teres thracarcha (BCH 62, 1938, 422 № 2; CIL 3, 689) носи вероятно преномена и гентилното име на Gaius Iulius Commodus Orfitanus, императорски наместник на Тракия през последните години на императора Антонин Пий, или по-малко вероятно на Gaius Iulius Bassus, consul suffectus в 139 г.
Жените тракийки приемали римско гентилно име, което прибавяли като когномен към тракийското, съответно гръцкото име, напр.:
Sitalces, divi Augusti opses Thracum, Iulia Phyllis, soror eius (Dessau, ILS 846),
Κλαύδια Μ[α]ντανα (в изданията Μ[ο]ντανα), жена на споменатия по-горе Τ. Φλ. Κυρεῖνα Βειθυκενθος Εσβεηος,
Φλαουία Τιουτη (Малка Верея, IG Bulg. III 2, 1653),
26
Αἴλια Βαζοβαλις (Копиловци, Кюстендилско ИАД 4, 1914, 93 № 6),
Aurelia Uthis (Urlukjöi при Кюстенджа, CIL 3, 13 743), съпруга на Aurelius Dalenus,
Μ. Οὐαλερία Πυρουσαλα (Св. Врач, дн. Сандански, ИАИ 12, 1938, 290 № 12),
Aelia Sissa (Сомовит, Er. Kalinka 392),
Μαξιμίνα Σισι (Histria 7, 1923, 91).
И тук е приложено общото правило за такива случаи, за което не липсват примери от други римски провинции, напр.: Claudia Isidora, Aelia Eirene. [138]
б. Латински, имена след 212 г.
Преди 212 г., т. е. преди constitutio Antoniniana, римско гражданско право са имали по начало само онези лица, които са носели римско гентилно име. С constitutio Antoniniana император Каракала (198—217) дал това право с изключение на т. нар. dediticii [139] на всички свободни жители на Римската империя. Поради това много траки подобно на много други чужденци, жители в други римски провинции, възприели преномена и гентилното име на императора, Marcus Aurelius.
Така се появили извънредно много траки с тези латински имена. Други траки предпочели гентилните имена Aelius, Claudius, Iulius и пр. Тези гентилни имена, както се спомена вече по-горе, загубили от средата на II в. постепенно значението си и се превърнали почти в преномина. В IV и V в. старите римски преномина и гентилни имена са почти напълно изчезнали. [140] Вече в III в. се срещат траки с различни латински имена, които не са свързани с имената на императори или представят латинизирани тракийски имена. През тази епоха могат да се различат два случая:
1. Съчетания от две имена, едно латинско и едно тракийско, напр.:
Οὐίρδιος Τηρης (IG Bulg. III 2, 1873),
Ποπίλλιος Ζειπας (Булустра, IGRP 1, 832 = CIL 3, 778),
Ῥοῦ.. ος Ζειπας (Алистрати, ВСН 24, 1900, 317),
Valerius Tzita qui et Vitalis (Глава, Врачанско, V. Веšеvliеv, Spät. 46) и др.
Такива случаи се срещат и в други римски провинции, [141] напр.: Lucius Hermias и в обратен ред Heron Aper, Isidorus Tiberinus.
2. Латинско име, свързано с тракийското име на бащата в родителен падеж, напр.:
Κάσιος Βρειλου (IG Bulg. III 1194),
Κέλσος Δαληπορεος (Пизос, IG Bulg. III 2, 1690 c 13),
Μάρκος Ταρσου (Баткун, IG Bulg. III 1185),
Μαρτιάλης Αυλουπορεος (Бяла вода, IG Bulg. III 2, 1853) и др.
Понякога и двете имена са латински, напр.: Ῥοῦφος Ῥουφινιανὸς... Επτησυκω Δορζινθον μητρί (Меричлери, IG Bulg. III 2, 1701). Обаче такива случаи рядко могат да се установят. За отбелязване е, че в последния случай се е
27
наложил латинският начин за изразяване на патронимичните отношения чрез прилагателно, докато във втория — тракийският, съответно гръцкият начин чрез бащиното име в родителен падеж. Появата на горните латински имена се дължи навярно на посредничеството на съвършено повърхностно романизирани ветерани, на многобройни дребни италийски търговци и на други лица от италийски произход, както и на въздействието на римската войска и на провинциалната римска администрация.
в. Латински и гръцки прякори у траките
Освен споменатите по-горе лични имена от чужд, не тракийски произход, у траките се срещат често латински и гръцки прякори [142] или произлезли от тях лични имена. В противоположност на теофорните лични имена те са предимно латински. Като пример може да се приведе следният надгробен надпис от Реусилово, Македония (ВСΗ 24, 1900, 312 № 4): Bithus Tauzigis fili(us) qui et Macer, annorum LX, Tauzies Bithi qui et Rufus, annorum XLV, Bithus Tauzigis, annorum LXXII, hic siti sunt. [143] Първият Bithus има латинския прякор macer 'мършав'. Неговият син Tauziges се нарича Rufus, т. е. 'червенокос, риж'. Двамата траки са получили прякорите си очевидно поради външните си телесни белези, за да бъдат различавани от други едноименни траки, [144] и то или от техните съотечественици, което е малко вероятно, или от говорещи латински лица, напр. административните власти? Разбира се, прякорите могат да представляват и латински преводи на тракийски оригинали. Надписът произхожда от територията на град Филипи, който е бил римска колония. За римските власти прякорите са били навярно едно удобно средство за различаване на траки с еднакви имена, без да е ставало нужда да запомнят разни тракийски имена с чужда за римското ухо фонетика или да ги изкълчват. [145] Примери за това могат да се приведат от турското владичество в България, когато турските прякори на българите са играели важна роля и дори някои от тях са се превърнали по-късно във фамилни имена, напр.: Кара Иван 'черният Иван', Каба Иван', 'дебелият Иван', Кьосе Иван, Гюзел Иван, Саръ Иван 'жълтият Иван', Кючук Иван и пр., срв. фамилните имена Караиванов, Кабаиванов, Кьосеиванов, Саръиванов и пр.
Прякорите могат да се подредят в две групи: [146]
1. Прякори, които имат съвършено личен, индивидуален характер и още не са се превърнали в лични имена, ако и да заместват понякога личното име. Те се срещат свързани с тракийското лично име.
28
2. Прякори, които са станали вече истински лични имена, без обаче да са загубили във всички случаи първоначалното си значение, напр.: Crispus, Rufus, Pyrrhos и пр. Първият вид е застъпен в горния надпис с прякора Macer, а вторият с прякора Rufus. Последното прилагателно се среща извънредно често като прякор или дори като лично име у траките, напр.:
Ῥουφος Ῥουφινιανὸς... Επτησυκω Δορζινθου μητρί (Меричлери, IG Bulg. III 2, 1701),
Rufa Tarulae (CIL 6, 25 593).
Особено често се среща така употребено неговото гръцко съответствие Πυῤῥός, [147] напр.:
Αμύντα Τηρου καὶ Πυρρῶ τῶ ἀδελφῷ (Кавала, ВСН 47, 1923, 95 № 36),
Aur. Pyrrhus... natus Pautalia (CIL 6, 2671),
per Aur. Purrum mil(item) (Горна Джумая, дн. Благоевград, W. Dittenberger, Syll. № 888) и др.
Тук принадлежат навярно и тракийските лични имена Πυρουλας [148] и Πυρουλα [149] с латинския умалителен суфикс -ulus, -ula. [150] Горните прякори стоят навярно в тясна връзка със следните известия на античните автори за цвета на косата на траките: според едно известие на философа Ксенофан траките били синеоки и червенокоси (πυῤῥούς); [151] Iulius Firmicus [152] нарича траките rubri, а Овидий [153] гетите flavi. В една епиграма на „Антология Палатина" [154] бистонските жени носят епитета ξανθαἱ.
В един надпис от Западна Тракия (ВСН 24, 1900, 807) се споменава един тракиец Bithus Bascila qui et Crispus. Латинското му име Crispus е несъмнено тъждествено с латинското прилагателно crispus 'къдрав'. Обстоятелството, че в случаите Μουκατραλις Κρίσπου (Златна Панега, IG Bulg. II 556) и Πυρουσαλα Κρίσπον (Св. Врач, дн. Сандански, ИАИ 12, 1938, 290 № 11) бащата носи латинското име Crispus, а децата имат чисто тракийски имена, дава право да се приеме, че личното име на бащата е било в същност латински прякор.
В големия надпис от Пизос (IG Bulg. III 2, 1690) много траки имат латинското име Celsus, напр.: Δυδης Κέλσου Κέλσος Δαληπορεος, Κέλσος Μουκαπορεος, Σαλας Κέλσου, Τήρης Κέλσου, Σκελης Κέλσου. Тази честа употреба на името Celsus навежда на мисълта, че и тук се касае за един латински прякор Celsus 'висок'. [155] Така трябва да се схваща навярно и името Longinus, [156] образувано от longus, в следните случаи:
Iulius Longinus (qui et) Doles Biticenti fi(lius) (CIL 2, 2984),
Longinus Biarta Bissae f(ilius) Bessus (CIL 13, 8312),
Aurelius Longinus... Scarini Busile pa(tri) (Чомаковци, Белослатинско, ИАИ 5, 1928—1929, 369),
Λονγείνος Δορζίνθου (Парадис, Македония), [157]
Λον(γ)είνος Κοτυο<τυο>ς — (Пловдив, IG Bulg. III 953),
Αυλουζενις Λονγίνου (Извор, Пловдивско, IG Bulg. III, 1404) и др.
Тук принадлежат и случаи
29
като Μάρκος Μάγνος, [158] брат на Σουριος (местонахождение неизвестно), Μάξιμος Δρολεους (Пирот). [159] С тези прилагателни се е означавало навярно по-старото или най-старото дете. Това може да се заключи от следния надпис. В едно посвещение на Зевс Сбелсурд, което тракиецът Ζηνας от Перинт е направил, синовете на посветителя носят следните имена: Μάξιμος, Σάβινος, Λοῦπος и Φουτούρος (Α. Dumont-Th. Ηοmοlle 381 № 72а). Поставеният на първо място Μάξιμος е бил навярно най-старият син.
Добре известен е обичаят да се наричат децата с числа според реда на тяхното раждане. [160] В често привеждания надпис от Пизос един тракиец носи името Σεκοῦνδος Μουκατραλεος. С името Secundus е бил наречен навярно вторият син на тракиеца Мукатралис.
Един тракиец, брат на Aur. Aussatis, Aur. Auluper и Basilla, се нарича Aur. Lupus (CIL 3, 4369). Същото име има третият син на споменатия по-горе тракиец Зенас от Перинт. Един надпис е поставен от Βειθυς Λούπου (IG Bulg. III, 1430). Най-сетне в един друг надпис се среща името Μουκατρα Λύκου (Бели пласт, Кърджалийско, IG Bulg. III 2, 1725), т. е. гръцкото съответствие на lupus. Трудно е да се каже дали във всички тези случаи се касае за прякор или за превод на тракийско име [161], или за теофорно, съответно тотемно име. Вълкът е бил, както е известно, свещеното животно на римския бог Марс, [162] но също и на гръцкия бог Аполон. [163]
Най-сетне към латинските прякори принадлежат и редките случаи като
Iustus Rescuporis buleuta (Er. Kalinka 316, № 402) към iustus,
Ρούστικος Βειθυος (Пизос, IG Bulg. III 2, 1690 d 46) към rusticus,
Βίάτωρ, баща на Αὐρ. Ζιερις (Варна, IG Bulg. I, 47), към службата viator,
С. Iulius Victor qui et Sola Dini f(ilius) m(iles) (CIL 10, 3593).
Αὐρ. Οὐίκτωρ Δρειβαλου (Балчик, IG Bulg. 14),
срв. Νείκητης, син на Μουκακενθος Δαικωσου (Устрем, Ямболско, IG Bulg. III 2, 1803),
Καλλιόπη Ηνλιζει (BCH 18, 1894, 436),
Βειθυς ὁ καὶ Ἄδωνις (IG XII 8, 24),
Κοτυς Χρηστοῦ (G. Mendel, Cat III 329 № 1090),
Αὐρ. Ρυμεταλκης καὶ Σκαυριανὸς καὶ Δημήτρις οἱ Βασσου (Аликочево, Пещерско, IG Bulg. III 1318) и
Σκαυριανὸς Σκαυριανοῦ (Пизос, IG Bulg. III 2, 1690 c 16), ако лицето е тракиец, към scaurus 'патрав', [164]
Επτεκενθος ὁ Καπίτων (София, AB 28, 1933, 113 № 2) към capito,
Μητοκος Μεστου ὁ καὶ Καπίτων (Тасос, BCH 50, 1926, 248),
Τραλις Δοληους ὁ καὶ Σκοπιάδης (Марица, IG Bulg. III 2, 1709) към σκοπιά,
Πολειτικὸς Βειθυος (Ваксево, Кюстендилско, ИАИ 11, 1934, 309) към πολιτικός.
30
В горните редове са приведени само очевидните и затова сигурни случаи. Разбира се, би могло да се приведат още случаи, но това не би променило общата картина.
Прякорите в противоположност на теофорните имена имат предимно народен характер. Те, както и теофорните имена, се свързват често с тракийските рождени имена чрез израза qui et или ὁ καὶ, напр.:
Δινις ὁ καὶ Ἑρμῆς, Διζα Βρινκαζ(ε)νεος τοῦ καὶ Ἑρμοδώρου, но също и Ραισκουπορις Ἀπολλῶνις (Долистово, Станкедимитровско, AEM 18, 1895, 107—108, № 8)
Δρινγειστας Βρινκαζερεος Ἑρμογένης Ἀσκληπιόδωρος Πυθίον Επταπυς [165] или
Επτεκενθος ὁ Καπίτων; [166]
Bithus Bascila qui et Crispus, Bithus Tauzigis filius qui et Macer, Tauzies Bithi qui et Rufus.
При прякорите се е предпочитал словоредът: тракийско рождено име и латински прякор.
Накрая трябва да се изтъкнат още следните особени случаи. Едно най-често срещано латинско лично име у траките е Valens заедно с производните Valentinus и Valentinianus, напр.:
А. Iulio Valenti qui et Diza Serri fil. (Misenum, CIL 10, 8374 а).
C. Dinnio Valenti veter... natione Bessus (Misenum, CIL 10, 3573),
Firminio Valenti mil... natus in provincia Thracia, civit. Philippopoli (CIL 6,2954),
Scoris Mucapori... Vales et Sabinianus filii (Adam Klissi, CIL 3, 14 214),
Aur. Valentinianus Biepicus (Лом ИАД I 1910, 110),
Μουκαπουιους Βάλεντος (Саладиново, Дн. Огняново, IG Bulg. III 1354),
Δεντουπης Βειθυος ... τῶ υἱῶ Οὐάλεντι (Бук при Драма, ВСН 21, 1897, 533 и сл.).
Името Valens е имало навярно значение на пожелание, т. е. неговият носител е трябвало да бъде valens 'силен, мощен'. [167] С това се обяснява фактът, че то е било носено повече от войници. В някои случаи може би е имало същото значение и гентилното име Valerius, като е било свързвано с глагола valeo. Тук принадлежи навярно и често употребяваното от войниците име Victor, за което се приведоха по-горе примери. [168] За същото се касае навярно и при гръцкото име Παράμονος в следните случаи:
Βειθυς Παραμόνου ἑαντῶ καὶ Ζαικα τῆ γυναικεὶ καὶ Πυρουσαλα τῆ θυγατρὶ. (Враня, Санданско, AB 30, 1936, 71 № 4),
Κάσσανδρος Τορκου αὐτὸς ζῶς ἑανιῶ καὶ συμβίω ἑαυτοῦ Μ[α]ντα καὶ τέκνοις Παραμόνω καὶ Τορκω ἥροσι ἀνέατησε τὸ μνῆμα (Солун, G. Mendel, Cat III 124 № 909) и
Παράμονος Μεστυλου (Λήτη, Μακεδονικά 2, 1953, 619 № 42 θ IX).
Β първите два случая гръцкото име Παράμονος [169] стои уединено всред тракийските имена на останалите членове на фамилиите, което подсказва, че и това име е в същност име пожелание.
Приемането на имена, обещаващи щастие, дълголетие и пр., се обяснява с това, че име и човек са се смятали за две неразделни
31
неща. Но независимо от това самият звуков образ на името е бил вече изпълнен със значение: nomen et omen. Римляните, както е известно, са обръщали внимание на това, във войнишките списъци първият в редицата да носи име с добро предзнаменование. Като пример може да се приведе следният анекдот. Сутринта преди сражението при Акциум Октавиан срещнал един човек с магаре, който, запитан, казал, че се нарича Εὔτυχος, а магарето му Νίκων. Тези две имена предсказвали успех в сражението, който наистина се осъществил. За спомен на тази среща Октавиан заповядал да издигнат статуя на човек с магаре. [170] В средновековието наемниците са получавали, както е известно, при постъпването си във войската едно особено име — nom de guerre.