Два графита върху каменни блокове, които представят забавни драсканици на войници през свободното време и които придружават неумели рисунки, могат да се причислят към прабългарските надписи, ако и да нямат официален характер, поради гръцкия език, на който са съставени, и особено поради споменатите в единия от тях прабългарски лични имена и местонахождение.
Първият от тях, надраскан върху варовиков блок, намерен в Плиска, сега в Археологическия музей в София, представя рисунка на конник и на две човешки фигури, придружени от следния надпис на гръцки език:
„Тук бяха велемощният
Пумир Негюн
Петър.”
Първото лично име Пумир е прабългарско и може да се сближи
по окончание с Маламир и Хумир от един оловен печат (вж.
по-долу) и за началото с Пузан. Второто Негюн е също прабългарско
и с началото си напомня на прабългарските лични имена като Негавонаис
във възпоменателен надпис, Небул, Нестонг и др.
Вторият подобен надпис придружава рисунка на две фигури на кон, от която едната е много дребна. Той е надраскан на вътрешната страна на развалините на южната градска стена на Преслав. В превод гръцкият надпис гласи:
„Силното с Александър в Романия”или
„Силен с Александър в Романия”152
С Романия се означава, както е известно, източната Римска империя или Византия. Това название се среща вече в IV в. и се е запазило до късно в български език в израза „отивам на Романя”, т. е. на жътва в Южна България.
Вероятно рисунката и надписът стоят във връзка с някой български поход във Византия, в който са взели участие споменатите двама в надписа. По-дребният войник, който е бил вероятно предмет на подигравка, няма име. Първият издател Д.Овчаров датира надписа в първата, половина на X век.