племена Славинит
и Антит, презъ пети и шести вкъ
населявали областъта между Дунава и Карпатит
и между рекит Донецъ и Днепъръ.
ИЗЛОЖЕНИЕ
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ.
"Славянскит племена Славинит
и Антит, презъ пети и шести вкъ
населявали областъта между Дунава и Карпатит
и между рекит Донецъ и Днепъръ.
Първит нападения срещу Византия,
започнали въ края на пети и началото на 6-ти вкъ,
и се заселвали въ западанит области."
[1]
"Въ продължение на единъ вкъ славянит
заели почти цялиятъ Балкански Полуостровъ, включително Мизия, Тракия и
Македония. Заели с
що Северна, Средна
и Южна Гърция, Албания и Егейскит
острови. Премахнали съществуващата обществена система и робството.
Славянит бързо взели числено превъзкодство,
особено въ днешнит български земи.
Населението бързо се славянизирало, изоставяйки латинскиятъ, гръцкиятъ
и тракийски езици. Местнит племена
бързо се претопили въ огромното славянско море, което заляло Балканскиятъ
Полуостровъ." [2]
Византийцит не се помирили съ голямата
териториална загуба, и се стремели да въстановятъ своята властъ.
"Това подтиква славянскит племена
къмъ обединение, къмъ изграждане на трайни организации за борба съ общиятъ
врагъ. Такова племенно обединение е създадено презъ седми вкъ
въ Мизия (днешна Северна България), което обединява 7 славянски племена
и прераства въ държавна организация". [3]
"Опастностъта отъ Византия станала твърде голяма, когато тя подчинила
редица славянски племена въ Беломорска Тракия и Южна Македония. Тъкмо по
това време на Балканит се появяватъ
Прабългарит." [4]
"Племенното обединение на Прабългарит
обхваща територията между р. Кубанъ, Азовското море и Черно Море Тамъ се
създава "Голяма България" начело на която застаналъ Ханъ Кубратъ (Куртъ)
който умира къмъ 660-та година.
Другъ вождъ на име Котрагъ се одтеглилъ на северъ по течението на река
Волга, кдето по късно на това място
възниква "Волжска България."
"Трети вождъ на име Аспарухъ съ 50 хилядна армия нахлулъ въ пределит
на Балканит. Това било къмъ 70-тата
година на 7-ми вкъ"
Отъ Бесарабия Аспарухъ започналъ да напада Византия. Императоръ Константинъ 4-ти презъ 680 година предприема походъ срещу Аспарухъ, който завършва съ пъленъ неуспехъ.
Преследвайки византийската армия, прабългарит
стигнали до Стара Планина и се настанили въ днешна Североисточна България,
кдето Ханъ Аспарухъ и прабългарит
влезли въ споразумение съ местната славянска аристокрация".
КАКТО КАЗВА НАДПИСА НА МАДАРСКИЯТЪ КОННИКЪ "НИЙ ТУКЪ СМЕ, И ТУКЪ ОСТАВАМЕ."
ИМПЕРАТОРЪ КОНСТАНТИНЪ 4-ти ПОГОНАТЪ ПРЕЗЪ 681 година сключва миръ съ
прабългарит, на които е задълженъ
да плаща годишенъ данъкъ."
ТОВА Е НАЧАЛОТО НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.
"Държавното управление е въ рцет
на българската аристокрация, съ признатъ върховенъ вождъ Ханъ Аспарухъ.
СЛАВЯНИТ И ПРАБЪЛГАРИТ
СЕ СЛИВАТЪ ВЪ ЕДНО И НАСЕЛЕНИЕТО СЕ СЛАВЯНИЗИРА.. За столица е взета Плиска."
НАЛАГА СЕ ЗА ВИНАГИ ИМЕТО НА ДЪРЖАВАТА "БЪЛГАРИЯ А НЕЙНИТ
ПОДАННИЦИ СЕ НАРИЧАТЪ СЪ НАЗВАНИЕТО БЪЛГАРИ."
Славяно-българската държава увеличява територията си.
"Следъ Ханъ Аспарухъ идва Тервелъ (701-718 г.) Следъ него Кардамъ и
неговиятъ приемникъ ХАНЪ КРУМЪ. 803- 814 г., който е единъ отъ най-бележитит
владетели презъ средновковието. Презъ
805 година Ханъ Крумъ разширява България до Дунава и Карпатит
и присъединява Трансилвания." [5]
"Въ 809 година Крумъ се насочва къмъ Византия и превзема Сердика (София).
Презъ 811 година Никифоръ съ голяма войска навлиза въ България. Столицата Плиска бива превзета и изгорена.
На връщане чрезъ засада въ Стара Планина византийската армия е разбита
и унищужена, самиятъ Никифоръ убитъ. Така българит
завзематъ Тракия съ Одринъ..
Споредъ историческото предание Ханъ Крумъ казалъ на Никифоръ: "Като не щешъ мира, на ти секира."
Ханъ Крумъ е известенъ съ първото законодателство въ българската държава,
кдето прокарва строгъ законъ въ защита
на частната собственостъ, и наказателенъ законъ противъ крадцит
и клеветницит. Почива презъ 814 година.
Наследника на Ханъ Крумъ Омуртагъ, увеличава територията на България
съ превземането на Тракия и земит
по река Драва.
НА ПТЪ ЗА МАКЕДОНИЯ.
Наследницит на Омуртагъ Маламиръ
(831-836 г) и Пресиянъ (836-852г.) обърнали погледит
си къмъ Македония, която е въ границит
на Византия и плътно населена съсъ славянски племена, който били недоволни
отъ византийската властъ, и предпочели да влезатъ въ границит
на България при свойт еднородци. Византия
е погълната въ война съ арабит въ
Мала Азия.. Пресиянъ заема цяла средна и частъ отъ Южна Македония.
Славянскиятъ елементъ въ България значително се увеличава и претопяването
на прабългарит става още по-бързо.
КУЛТУРАТА НА СЛАВЯНО-БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
Културата на славяно-българската държава отъ 7 до 9 вкъ
има разнороденъ характеръ - съчетание отъ славяни, прабългари и културни
традици, донесени отъ Византийска епоха." [6]
ПРИЕМАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
"Презъ 865 година при Князъ Борисъ 1-ви (852-889 г) наследника на Пресиянъ, е изоставена езическата религия и за държавна религия е въведено Християнството въ неговата Источно-Православна форма. Византийски духовници ся изпратени отъ Цариградъ. Това укрепва международното положение на България." [7]
СЪЗДАДЕНА Е БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА.
"Църковниятъ Съборъ въ Цариградъ презъ 870 година решава българската
църква да остане подъ върховенството на цариградския Патриархъ. Начело
на Българската Православна Църква е поставенъ Епископъ.
Това засилва византийското влияние въ България. То, обаче, премахва
различията между Прабългари и Славяни, и окончателно се оформя българската
народностъ." [8]
СЛАВЯНСКА АЗБУКА И ПИСМЕНОСТЪ
"Съ приемането на християнството се налага създаването на славянска азбука и писменостъ, достъпна за населението.
Презъ 855 година братята Кирилъ и Методий съставятъ така наречената азбука "Глаголица" която по-късно е видоизменена въ 'Кирилица" и остава за дълго подъ името старобългарска.
"Веднага следъ съставянето на азбуката Кирилъ и Методий съ помощъта
на своит ученици пристъпили къмъ превеждането
на най важнит богуслужебни книги на
славянски езикъ." [9]
ПРОФ. ЮРИЙ ИВАНОВИЧЪ ВЕНЕЛИНЪ
"КИРИЛЪ И МЕТОДИЙ преведоха Светото писание, не на някакъвъ си езикъ, а на български, именно на български, или както иначе се нарича, черковно-славянски. Това е едно и също - църковниятъ езикъ или старобългарскиятъ."
Езикътъ който и до днесъ се говори въ родното място на Светит
братя Кирилъ и Методий, Солунъ и околностъта.
КАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ИМАШЕ ПРОФ. ВЕНЕЛИНЪ ДА ПРАВИ ТАКОВА ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
Българит, пише той, приеха християнството
първи между славянит. Самото покръстване
на независимит българи предшествуваше,
напримеръ, покръстването на сърбит...
съ няколко десетилетия.
Сърбит тогава не съществувака като
самостоятелна държава; Т бяха областъ
на българската държава, и бяха покръстени благодарение на старанията на
българското християнско правителство.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
1. Кратка история на България отъ българскит
професори академици Д. Коевъ, Христо Христовъ и Д. Ангеловъ София 1962
г. издание на Искуство и Наука, стр. 15.
2, 3 и 4. Пакъ тамъ, стр. 16 и 17