Истината за изчезналия златен кръст на църквата "Св. Климент" в Охрид

Сталю Сталев

в-к "Македония", брой 2, 13 януари 1999 г.

Под заглавие "Да подарим златен кръст на Охрид!" пресата оповести инициативата на г-н Красимир Узунов - шеф на Центъра за изследване на етническите конфликти и регионалната сигурност. Тази инициатива безрезервно се подкрепя от ВМРО, от директора на Военноисторическия музей г-н Петко Йотов, от зам.-директора на ВИМ г-жа Теофана Митакиева, от бившия директор на НИМ г-н Божидар Димитров и от много други изтъкнати учени, историци и общественици.

За какво става въпрос? Каква е историята на златния кръст на свети Климент Охридски, пазен в църквата "Св. Богородица Перивлепта - св. Климент", където той попада през XV в. след превръщането на църквата "Св. Пантелеймон" в джамия, наречена "Сюлейман Великолепни"? Мощите на св. Климент и цялата църковна утвар, включително  и златния кръст, били преместени в църквата "Св. Богородица Перивлепта". която оттогава носи и името "Св. Климент".


В спомените от 1944 г. на охридския фотограф Петър Савинов четем: "След капитулацията на Германия нейните окупационни дивизии са се придвиивали от Гърция през Македония за Германия. Тъй като България бе обявила война на Германия, 26 български войници от 56-и Битолски полк били пленени от преминаващите германски войски. На 14 октомври 1944 г. немската част, пленила българските войници, навлязла в Охрид. След спирането на камионите при стария чинар на площада са се събрали множество любопитни охридчани. Настанала суматоха. Българските пленници се възползвали от това и от слабата бдителност на омърлушените немски войници и офицери. Скочили от камионите и се укрили в тълпата и тесните улички на стария Охрид. След като разбрал за бягството на пленниците, комендантът на града, немският капитан Баумгартен, събрал първенците на града начело с кмета Илия Коцарев и директора на гимназията Методий Кецкаров. Между тях били още и охридчаните Минев, Каваев, Филипчвв и много други, общо 20 човека.

С характерната немска стойка и удряйки с пръчка по ботуша си, капитан Баумгартен им заявил, че ги задържа като заложници до залавянето на българските пленници. Дал срок - те да бъдат предадени до 9 часа вечерта, и издал заповед да се развърнат три планински батареи край града, които трябвало да обстрелват и разрушат града, ако пленниците не се открият. След кратък размисъл Баумгартен поискал от кмета да му предаде 26 комунисти като заложници, които да разстреля, ако не му бъдат предадени бегълците. На това искане кметът Коцарев отговорил с думите: "Аз мога да умра, но не мога да предам 26 невинни граждани и да затрия 26 къщи!" Баумгартен разпоредил желанието му да бъде съобщено на гражданството. Общинският барабанчик, придружен от директора на гимназията М. Кецкаров и от още един охридчанин, разтръбил страхотната вест. Настанала неимоверна тревога, която се превърнала в паника, като видели разстановката на немските войски и оръдията около града. Въпреки това никой охридчанин не предал нито един български войник. Дали им цивилни дрвки и ги укрили по тавани, мазета и плевни.

Насъбрали се старци, жени и деца около Баумгартен. С плач те молели за милост. Грете Савинова - съпругата на Петър Савинов, която била австрийка, надълго и нашироко описала на капитана морала на охридчани, които нямали никаква вина за бягството на пленниците. Позовала се на великодушието на немския народ и особено на капитан Баумгартен, за когого слушала само хубави думи. Помолила го като немкиня да повярва на думите й и да изрази своето великодушие към изстрадалия български народ, който хранел най-добри чувства към немската нация и пр.

Баумгартен се трогнал от плача на жените и децата и прочувствените думи на Грете. Променил решението си, като поискал като откуп по половин килограм злато за всеки български пленник. След много молби той намалил килограмите на 10. Последното решение на немеца било разгласено чрез барабанчика. Охридчани с облекчение посрещнали "великодушието" на капитана. Пред общината се образувала опашка. Учителката Анастасия Бахчеванова записвала кой какво дава за спасението на българските войници. Много от дарителите казвали: "Се ке дайме, бугарски войник не даваме!" Били събрани множество златни нанизи, жълтици, венчални пръстени, обеци и гривни.

Освен накитите били събрани и 840 златни наполеона. Претеглили събраното. Не достигали около 400 грама. Немецът, удряйки с пръчка ботуша си, клател отрицателно глава и чакал. Тогава кметът Илия Коцарев свалил от ръката си бащиния си златен пръстен и го хвърлил върку купа злато. Немецът продължавал да клати отрицателно глава. Мълвата, че не достига златото, обиколила града. Тогава се чули църковните камбани, които биели на умряло. Не след много време, придружен от църковните настоятели, влезнал в общината отец Тома Каваев и сложил върху купа злато и златния кръст на черквата "Света Богородица Перивлепта - св. Климент", в която се пазят мощите на Климент Охридски, и казал: "Свети Климент не вардел и пак ке не вардит!"

Едва тогава се събудил човекът у немеца. Мълчаливо той посегнал към купа злато, взел кметския бащин пръстен, сложил го на ръката си и казал: "Фюр анденкен" (За спомен). Наредил накитите да се върнат на собствениците им, а златните наполеони да се ползват за зимна помощ на нуждаещите се охридчани. За своите войници Баумгартен поискал да им бъдат дадени ябълки. Охридчани посрещнали новината с облекчение и радост, че с цената на своя живот са спасили българските войници пленници. На немските войници раздали кошове ябълки.

Тези вълнуващи събития са станали на 1З и 14 октомври 1944 година.

След изтеглянето на немците от Охрид веднага навлезли Титовите партизани. Те иззели златото, арестували кмета и го осъдили на 20 години затвор "за соработка со окупаторот".

След експроприацията на златния кръст от партизаните неговата съдба е неизвестна. Намерил се честен охридчанин, който описал горните събития в книга. За тази му човешка постъпка скопските македонисти са го дали под съд, че не казва истината. Това е кратката история на изчезналия златен кръст на Охрид.

(Из подготвената за печат книга "Македонците македонци ли са?")

[Back]