Стоян Венев

в-к "Мaкедония", брой 9, 3 мaрт 1999 г.

В публикувано в брой 20 на в. "Труд" интервю досегашният югославски посланик Радош Смилкович засяга някои моменти от историята на българо-югославските отношения.

Между двете страни е имало четири войни, казва той. Сърбия и сръбският народ "поеха отговорността (кога и как?) за войната, кояте зaпочна (1885 г.) крал Милан Обренович. След това сме си помагали през войната против турците в 1912 г., като сърбите участваха с две дивизии." "За Междусъюзническата и за Първата световна война сa виновни тогавашните български управници." "През двете войни България е била окупатор на наши земи." и въпреки това след Втората световна война са поискали "минимални репарации - 25 милиона долара", но "после Югославия, т.е. Сърбия опрости този дълг". "Та ние никога не сме били окупатори на ваши земи."

Така прекаралият повече от пет години в България югославски посланик публично опресни неизменната сръбска теза за вечната вина на нашата страна. Ако в 1885 г. не беше самоотвержеността на българския войник крал Милан се готвеше да влезе в София и никога да не я напусне. По хълмоввте на Сливница и Драгоман и досега се изравят кости на падналите в щурма срещу сръбския агресор.

Посланикът говори за сътрудничество през 1912 г., но пропуска да каже как Сърбия зaговорничвше тайно с Гърция, нaруши договора от февруари 1912 г. и окупира Вардарска Македония, обявявайки я за "Южна Сърбия", а българите там - за "южни сърби".

А цитираният съюзен договор определяше точно границата за българските земи за след победоносната война. Сърбия предприе жесток терор над българите в заграбена Македония, прогони учители и свещеници. Букурещкият мирен договор от 1913 г. закрепи сръбската окупация и рaзкъса отново борещия се за национално обединение български народ. Сега, осемдесет години по-късно, Смилкович не изпитва неудобството да каже, че "Република Македония е възникнала на територията на Южна Сърбия".

Огорчен от злощастния, край на Балканската война, българският народ бе готов да воюва срещу новите поробители на български земи. Неотстъпчивостта на Сърбия да върне по мирен път заграбените територии, признавани с няколко последователни вербални ноти в 1915 г. от силите на Съглашението, повлия за ориентацията на нашата страна.

Посланик Смилкович никогa не споменaвa Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., с който новосъздаденото кралство Югославия анексира нови български земи - Западните покрайнини, 1606 кв.км с чисто българско население, с три града и 120 села, 116 училища и 46 български черкви и манастири с 42-ма свещеници. Откъснати бяха други 12 села от поречието на р. Тимок, както и град Струмица (сега в Република Македония). Победенa Бългaрия бе зaдълженa дa плaти нa Югослaвия и Гърция 2 милиaрдa и 250 милионa злaтни франка  репарации!

Колкото до "опростените" репарации след Втората световна война, ограбена България изплати и надплати въпросните 25 милиона долара с хилядите вагони, возещи за Белград пернишки въглища, едър рогат добитък, дрехи, хранителни продукти - в онези мразовити и гладни години и за самите нас. Добронамереният български народ прие за отглеждане хиляди сръбски деца като израз на солидарност и братство със славянския сръбски народ. За свободата на Югославия паднаха хиляди български бойци.

Това югославският посланик не е забелязал.

Сега на посланик Смилкович не било известно и да има някакви Западни покрайнини. Защото "Сърбия никога на е окупирала български земи". Би могъл да му помогне един поглед върху стари сръбски географски карти, в които ще открие река "Бугарска Морава". А ако се задълбочи, би могъл да научи докъде Цариградската дипломатическа конференция от 1876 г. е ознaчилa бългaрските земи в обширнaтa Отомaнскa империя.

От 1919 г. 130-хилядното българско население в Западните покрайнини е подложено на геноцид - унищожаване и заличаване на всичко българско, закриване или рaзрушаване на училища и черкви, прогонване на учители и свещеници, терор с всички средства, за да се накарат българите да се откажат от своя род и език. За по-известните българи - изтезания, съд, рaзселвания, ежедневие на натиск и страх. Стига се дотам на българите да се внушава, че тяхна майка родина е Сърбия, а българите са "окупатори" на тяхната земя. Водачът на Радикалната партия в Пирот, някой си Войн Велкович, обявява българите за "отпадъци" от сръбския народ. Нека си пише в югославската конституция, че правата на малцинствата са гарантирани.

На този фон посланик Радош Смилкович вижда "българското национално малцинство в Югославия като мост между нашите две страни".

[Back]