Димитър Х. Попов

в-к "Македония", брой 8, 24 февруари 1999 г.

През 1964 г. издателство "Рицоли", Италия, публикува спомените на българската царица-майка Йоанна. През 1991 г. тези спомени бяха издадени на български от Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София. Много пестеливо, но точно царицата съобщава няколко изключително важни подробности от месец август 1943 г., свързани със съдбата на цар Борис III. Преди всичко обаче сме длъжни да подчертаем нейното мнение за смъртта на царя: "Борис, моят съпруг, казва тя, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно прадизвикан" (Царица Йоанна, "Спомени", с. 124, София, 1991). А ето още един детайл от "разговора" на цар Борис с Хитлер, вечерта на 14 август 1943 г. в Главната квартира край Растенбург:

Хитлер: "Вие играете същата двойна игра, както династията Савоя. Предавате каузата на Райха и Европа. Вие сте хитрец и неблагодарник."
Борис: "Германия повече не е в състояние да произведе оръжията, които отдавна обещава. Много е късно. Баща ми бе паметен с българския народ от катастрофата на Централните сили. Аз съм длъжен с всички сили да избегна това нещастие, въпреки че лично разбирам спешността на Вашето искане. и тъй като споменахме за италианската династия, с която съм в роднински връзки,

ЗАЯВЯВАМ ВИ, ЧЕ ЩЕ ПОИСКАМ ПРИМИРИЕ СЪС СЪЮЗНИЦИТЕ ВЕДНАГА ЩОМ ИТАЛИЯ ГО ПОЛУЧИ"

За Хитлер и неговото обкръжение не може да има каквото и да е съмнение относно намеренията на царя да изведе България от войната. Той е заел открита позиция по този въпрос и поставя пред нацистите дилемата да окупират България, като рискуват сблъсък с българската войска, или да отстранят ключовата фигура, предизвикала кризата. Първият вариант е рискован и без особени изгледи за бърз успех. Вторият вариант е по-сигурен, макар и да стоварва неизбежно върху Райха силен морален удар. При конкретните обстоятелства обаче вторият вариант е бил предпочетен.

Когато заминава на 14 август 1943 г. за среща с Хитлер цар Борис не храни никакви илюзии относно решителността на нейния характер. Оценката му за стратегическата обстановка в Европа и на Балканите, излизането на Италия от войната, както и данните, които има за германската информираност за осъществените наши контакти със западни представители, са изострили до неимоверност вътрешното напрежение на царя. Той все още не знае само в каква посока "ще ударят" нацистите в своите искания по време на срещата. Тези настроения на цар Борис изцяло са пренесени и върху царица Йоанна, която ги предава по следния начин:
"...бях в непрекъсната тревога, когато отиваше и при това със самолет при Хитлер.... Това, което беше казано в Главната квартира на Хитлер, съдържаше много сериозни опасности за неговата личност и за държавата. Нацизмът вероятно би се опитал да си осигури военния контрол върху България, установявайки в нея правителство, подчиняващо се на неговите заповеди дори с цената на живота на царя. Генерал Михов още преди заминаването беше дал заповеди за отпор на евентуален "удар" на германските войски срещу столицата. Бяха в ход важни военни придвижвания под булото на "големи маневри" (Царица Йоанна, "Спомени", с. 159, София, 1991).

Всъщност, както вече отбелязахме,

ЦАР БОРИС Е ПРИВЕЛ В ДЕЙСТВИЕ ПЛАН ЗА ИЗЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ

Този план вероятно е съдържал два главни етапа: първо, политическо обезпечаване чрез създаването на национално правителство от най-видните представители на политическата класа на страната и, второ, военна акция, която да осъществи промяната и да я отбранява срещу германско нападение. Първият етап е завършил около 12 август с разговора, който цар Борис провежда със земеделския водач Димитър Гичев. Той е бил последният и най-важен от поредицата политически консултации на българския държавен глава. Много ясни индикации за това, че и вторият етап е бил в ход, проличават от самите спомени на царица Йоанна, в това число и последните срещи на царя с българския пълномощен министър в Германия Славчо Загоров и с генерал Никола Михов, които той провежда последователно на 21 и 22 август 1943 г. По този повод царица Йоанна съобщава следното: "... вечерта пристигна генерал Михов, за да информира за движението на войските и дислокациите в столицата, за да се парира някой нацистки "удар". Формално обаче и дори пред мен се говореше за големи маневри. Пристигането на Михов вероятно трябваше да се свърже с това внезапно идване на българския пълномощен министър в Берлин.

НЕЩО СЕ ГОТВЕШЕ

Царицата не казва откъде има тези сведения, но това нейно свидетелство е изключително ценно, защото е единствено по своя характер. Останалото е мълчание. Мемоарите на Стойчо Мошанов, на Богдан Филов, на Константин Муравиев и други български държавници, попаднали в обсега на комунистическата Държавна сигурност, са могли да бъдат прередактирани и да променят своя смисъл до неузнаваемост.

На 14 август 1943 г. цар Борис III тръгва към своята голгота. Сцената и персонажите на драмата са подредени. Сценарият е написан от Гестапо и още същата вечер всеки участник подема своите реплики...

И все пак, къде се извършва посегателството върху българския владетел? Три са най-вероятните места на престъплението. Подземният бункер-спалня във "Вълчата бърлога", където царят преспива в нощта срещу 15 август. Естествено е да допуснем, че освен климатична инсталация това модерно съоръжение е имало и устройство за вкарване на смъртоносен газ, неуловим за обонянието на човека, което "дозирано" да порази дробовете и сърцето на царя. Последиците ще се появят няколко дни по-късно и ще симулират инфаркт. Тук искаме да посочим едно знаменателно обстоятелство, а именно, че един от големите немски лекари, които са извикани да се произнесат по болестта на царя, е проф. Епингер, специалист по отровни газове. Една година по-късно във Виена той ще заяви пред съпругата на проф. Александър Цанков, че

ЦАР БОРИС III Е БИЛ ОТРОВЕН

И още следващата, 1945 година ще се "самоубие"... За отравяне говори и другият голям немски специалист кардиологът проф. Зейц, който казва за царя: "Петната, които се бяха появили по тялото преди настъпването на смъртта, показват абсорбация на отрова" (Ст. Груев, "Корона от тръни", с. 445, София, 1991). Второто място на вероятното престъпление е самолетът с обратния полет от Главната квартира на Хитлер до София. Там царят има проблем с кислородната маска. И третото място на престъплението е Софийският дворец, където на 23 август, понеделник, 1943 г., около 11-11,30 ч. цар Борис III закусил със съветника си арх. Севов, който му докладвал за положението вътре в страната. Седем часа по-късно първият голям пристъп на "болестта" връхлита върху царя и го поваля в безсъзнание.

Информациите за тайнствения Севов са малко, затова пък са от височайши места и са все отрицателни. За него княгиня Евдокия казва: "Този фатален агент на Гестапо." А според цар Фердинанд "няколко германци му казали, че този архитект бил най-влиятелният човек в България и връзката между Германия и българското правителство".

Стигаме до основния въпрос:

САМО ГЕРМАНЦИТЕ ЛИ ИМАТ ИНТЕРЕС ОТ ОТСТРАНЯВАНЕТО НА ЦАР БОРИС III?

Отговорът не може да бъде еднозначен. Самата природа на тоталитарните режими съдържа в себе си престъплението. А колкото до интереса, болшевиките са били не по-малко заинтересовани от нацистите за елиминирането на българския държавен глава. Нека върнем лентата на времето малко назад и да си представим един успешен завой в българската външна политика през лятото на 1943 г. Какво би се получило?

България напуска Тристранния пакт и поисква примирие от западните съюзници, с които е във война. Развитието на събитията въвлича страната във военни действия срещу германците на Балканите. При общото състояние по фронтовете, като цяло неблагоприятно за нацистите, има сериозни възможности за българите да отстояват своите позиции до идването на съюзнически англо-американски войски, прехвърлени по спешност от Среюземноморския боен театър. Възможността на Сталин да осъществи спускането си на Балканите и контрола върху Проливите се ограничава в най-добрия случай до р. Дунав. Страната ни, поради новата си роля в Югоизточна Европа, запазва държавното си устройство и демократичната си форма на управление. Влиянието на комунистическата партия и на т.нар. съпротивително движение би било нищожно. Част от българския обединителен процес би бил спасен.

Съветското военно и цивилно разузнаване имат силни позиции в България. Началникът на Разузнавателното отделение към ГЩ на войската полковник Стефан Недев е съветски агент. Осъден на смърт от IV върховен състав на и военен процес на 15 март 1945 г., той единствен оцелява и шест месеца по-късно е "помилван" и пуснат на свобода... Със съмнително поведение е и генерал Хаджипетков, началник на ГЩ към 1941 г., оправдан на същия процес. Съветски шпионин се оказва и началникът на Военносъдебната част генерал Никифоров. Като такъв се проявява и генерал Маринов, военният министър в кабинета Муравиев.

Така че през лятото на 1943 г. интересите на хитлеристка Германия и на Сталинова Русия се обединяват за отстраняването на цар Борис III. Известно е също, че неведнъж през време на войната двете противникови разузнавания си подхвърлят информация с оглед конкретни или по-далечни цели. Една година по-късно руските войски достигат р. Висла, а руското разузнаване дезинформира полската съпротива във Варшава да вдигне въстание, като обещава незабавна помощ. В резултат болшевиките стават неми и злоради свидетели на полската трагедия. Варшава се надига под ръководството на генерал Бор Комаровски и след героични 40 дни е разрушена до основи, превръща се в мъртъв град. На съвместния апел на Чърчил и Рузвелт до Сталин за оказване на незабавна помощ последният отговаря следното на 22 август 1944 г.: "Рано или късно истината за бандата престъпници, които са се заловили с тази варшавска авантюра с единствената цел да завземат властта, ще стане известна на всички." Единствената вина на тези "престъпници" според Сталин беше, че не са комунисти и се бориха за независима полска държава. Аналогията между съветските мотиви за отстраняването на цар Борис III и поведението на Сталин спрямо Варшавскота въстание е повече от красноречива. Царица Иоанна основателно смята, че ключът на загадката около убийството на царя трябва да се търси в съветските архиви на КГБ или на Министерството на външните им работи.

Цар Борис III загуби своята самотна и безнадеждна борба срещу насилието, затова пък влезе като великомъченик за българската вяра и за българската независимост. Изпращайки го към безсмъртието, народът ни плачеше. Плачеше за осиротяването си, за нещастната си участ, за липсата на духовни водачи. Плачеше заради онази огромна тъмнина, която се задаваше от изток и която щеше да го погълне за десетилетия, преди отново да се зазори.

(Край)
Авторът е председател на
"Съюза за Търновска конституция"

[Back]